Решение № 12489 от 7.12.2021 г. на ВАС по адм. д. № 7466/2021 г.

Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на К. Лечев, от гр. Варна, подадена чрез пълномощника адвокат И. Димитрова против решение 574 от 29.04.2021 г. по адм. дело 227/2021 г. на Административен съд Варна. В жалбата се навеждат доводи за неправилност на решението поради нарушение на материалния закон отменително основание по чл.209,т.3 от АПК. По подробно изложеното в касационната жалба се иска отмяна на решението, и обезсилване на индивидуалния административен акт, алтернативно отмяната му. Претендира сторените съдебни разноски. Ответникът директора на Регионална здравна инспекция Варна в писмен отговор изразява становище за неоснователност на касационната жалба и моли съдебния акт да бъде потвърден като правилен. Представителят на Върховната административна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба. Касационната жалба е подадена в преклузивния срок по чл. 211, ал. 1 АПК, от надлежна страна по смисъла на чл. 210, ал. 1 от АПК, спрямо която първоинстанционното решение е неблагоприятно. Разгледана по същество е неоснователна. С обжалваното решение 574/29.04.2021 г. по адм. дело 227/2021 г. Административен съд Варна е отхвърлил жалбата на К. Лечев против Предписание за изолация в домашни условия с изх. 03-101519/11.01.2021 г. издадено от директора на РЗИ Варна. Съдът е приел, че предписанието е законосъобразно, тъй като на задължителна изолация подлежат лицата, болни от и заразоносители на посочените в разпоредбата на чл. 61, ал. 1 от Закона за здравето (ЗЗ) инфекциозни заболявания, включително и [заболяване]. Приел е, че същото е издадено е от компетентен орган, в предвидената форма, при спазване на административнопроизводствените правила, след точно прилагане на материалния закон и в съответствие с целта на закона. Решението е правилно. Установено е от фактическа страна, че К. Лечев е диагностициран с положителна проба за [заболяване] на 05.01.2021 г. със симптоми на [заболяване], извършена в СБАЛОЗ Варна. На същата дата е хоспитализиран със симптоми-[заболяване], а на 11.01.2021 г. е поставен под изолация в домашни условия с предписание изх. 03-101519/11.01.2021 г. със срок до 24.01.2021 г. Предписанието е съобщено на Лечев на 13.01.2021 г. от главен инспектор Енева. В т. 2, 3, 4 и 5 от предписанието, на ответника са наложени конкретни противоепидемични мерки, като е посочена изрично и санкция при неизпълнение на предписанието - ангажиране на наказателна отговорност по чл. 335 от Наказателния кодекс. Административния акт е обжалван по срока и реда на АПК. Съгласно чл. 61, ал.1 от ЗЗ: На задължителна изолация подлежат лица, болни от и заразоносители на антракс, бруцелоза, вариола, вирусни хеморагични трески, дифтерия, ебола, жълта треска, коремен тиф, малария, полиомиелит, тежък остър респираторен синдром, туберкулоза с бацилоотделяне, холера, чума и COVID-19. Неоснователно е твърдението на касационния жалбоподател, че основанието на което е издадено предписанието е отменено, поради което правата му регламентирани в чл. 12 от АПК са нарушени. Към датата на издаване на процесното предписание действа Заповед на министъра на здравеопазването РД-01-724 от 22.12.2020 г. за реда за регистрация, съобщаване и отчет на [заболяване]. Същата е посочена като основание за издаване на предписанието. В нея подробно е посочена процедурата и условията за издаването на Предписание за изолация в домашни условия на директора на РЗИ - Варна, която съдът намира за спазена изцяло. Компетентен да издаде предписание за изолация в домашни условия е директорът на съответната здравна инспекция, какъвто е настоящият случай. Периодът на изолация на лицето в домашни условия, посочен в предписанието е съобразен с продължителността, регламентирана в заповедта, а именно 14 дни. Предписанието е акт за предприемане на хигиенни и противоепидемични мерки във връзка с предотвратяване на разпространение на COVID 19 и опасността от разпространяване на инфекции и представлява принудителна административна мярка, която има задължителен характер за адресата си, по аргумент на чл. 44 от ЗЗ. С оглед на изложеното се налага извод, че при постановяване на обжалваното решение съдът е приложил правилно материалния закон, поради което липсват касационни основания по чл. 209, т. 3 от АПК. Същото следва да бъде оставено в сила. Предвид изхода на спора претенцията на К. Лечев за присъждане на разноски е неоснователна и следва да се остави без уважение. От друга страна ответникът по делото не е претендирал такива. Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2, предл. първо от АПК, Върховният административен съд, шесто отделение,