Решение № 12222 от 13.11.2024 г. на ВАС по адм. д. № 6154/2024 г.

Производството по делото е по реда на чл. 208 и сл. от АПК. Образувано е по касационна жалба на А. А. чрез процесуален представител срещу решение 1377/09.04.2024г., постановено по адм. дело 916/2023г. на Административен съд Пазарджик, поправено с решение 3407/03.09.2024г., с което е отхвърлена жалбата му против АУПДВ 13/06/3/0/03934/04/02 с изх. 07-165-6500/769 от 28.07.2023г., издаден от директора на ОД на ДФЗ Пловдив, с който е определено подлежащо на възстановяване публично държавно вземане в размер на 19 558лв. Релевират се оплаквания, че обжалваното решение е неправилно поради допуснати нарушения при прилагането на материалния закон, съществени нарушения на съдопроизводствените правила и необоснованост, представляващи отменителни основания по чл. 209, т. 3 АПК. Касационната жалбоподателка твърди, че при постановяване на обжалваното решение съдът не е разгледал и анализирал в пълнота събрания доказателствен материал; не е обсъдил множеството предпоставки , които са били изложени пред него; не е мотивирал изводите си, че оспорения пред него акт съдържа конкретни фактически и правни основания; не е обосновал и мотивирал извода си, че в конкретния случай се касае за хипотеза в която касатора умишлено е създал изкуствено условия, необходими за получаване на предимство, в противоречие с целите на европейското право и действащото законодателство. По подробно изложени доводи в касационната жалба се моли за отмяна на съдебното решение. Претендират се разноски. Ответникът по касационната жалба директор на Областна дирекция на ДФЗ Пловдив, чрез процесуален представител я оспорва по съображения, подробно посочени в депозирания по делото писмен отговор. Моли съда да остави в сила оспореното решение на АС Пазарджик и претендира юрисконсултско възнаграждение. Представителят на Върховна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, Осмо отделение счита, че касационната жалба е подадена от надлежна страна и в срока по чл. 211, ал. 1 АПК и е процесуално допустима. Разгледана по същество е неоснователна поради следните съображения: С оспорения пред Административен съд - Пазарджик Акт за установяване на публично държавно вземане /АУПДВ/ 13/06/3/0/03934/04/02 с изх. 07-165-6500/769 от 28.07.2023г., издаден от директора на ОД към ДФЗ - Пловдив е определено на А. Й. А. подлежащо на възстановяване публично държавно вземане в размер на 19 558лв., представляващо първо плащане по административен договор BG06RDNP001-6.007-0794-C01 ОТ 25.03.2021г., поради установени изкуствено създадени условия за получаване на предимство. Въз основа на събраните доказателства, първоинстанционния съд е направил следните фактически установявания: На 25.03.2021г., между ДФЗ и А. А. е сключен административен договор BG06RDNP001-6.007-0794-C01 за предоставяне на безвъзмездна финансова помощ по Програма за развитие на селските райони за периода 2014-2020г. по подмярка 6.3 Стартова помощ за развитие на малките стопанства от мярка 6 Развитие на стопанства и предприятия за изпълнение на подадения от лицето и одобрен проект. Изрично в договора е посочено, че начален икономически размер на стопанството от 7 969.15 евро, а към крайната дата на периода на проверката 10 134.01 евро. На 10.06.2021г. бенефициерът е получил първото плащане в размер на 19 558лв. и на 05.05.2022г. е подал искане за второ плащане. Именно във връзка с това второ плащане са извършени проверки и е установено, че за кампания 2018г. са заявени 2.39 ха площи, а за 2019г. 1.1 ха. Установено е, че имот 78478.125.27 е заявен с култура череша за стопанската 2017/2018г., а за следващата стопанска година 2018/2019г. не е бил заявен. Имота е бил включен в стопанството на бенефициера за кампания 2020г. и 2021г. Изключването на имота само за 2019г. е породило съмнение за изкуствено намаляване на площите с цел получаване на предимство пред други кандидати в противоречие с целите на европейското и националното законодателство в областта на селското стопанство и с целите на подмярка 6.3. Посочено е, че ако имотът е бил част от стопанството на бенефициера в момента на подаване на проектното му предложение, то тогава началния икономически размер на стопанството, измерен в СПО, би бил 9 602.53 евро и кандидатът би бил недопустим, тъй като според подточка 2.3. от Условията за кандидатстване към датата на подаване на проектното предложение, кандидатите трябва да имат икономически размер на стопанството, измерен в стандартен производствен обем в границите между левовата равностойност на 2 000 евро и 7 999 евро вкл., изчислено по таблица съгласно Приложение 1. Административния орган е приел, че в искането за второ плащане е включен процесния имот 78478.125.27 с който обаче се постига нарастване на икономическия размер на СПО, който е бил заявен от бенефициера за кампании 2015, 2016, 2017 и 2018, а за кампания 2019 е бил заявен от друго лице Л. К., с която А. А. съжителства. За кампания 2022 имота също не е бил заявен. Тези факти са дали основание да се приеме, че бенефициера изкуствено намалява площите си при подаване на проектно предложение, като не включва собствения си имот, а той е включен при подаване на искането за плащане с цел постигане на специфична цел увеличаване на икономическия размер на земеделското стопанство, измерен в СПО минимум с 2 000 евро. Горните установявания са причина за изплащане на уведомително писмо от 10.01.2023г. до бенефициера за откриване на производство по издаване на АУПДВ. След получаване на и обсъждане на депозираните от лицето възражения е издаден и оспорения АУПДВ, с който на основание чл. 27, ал. 3 и ал. 7 от ЗПЗП и чл. 169, ал. 2, т. 8 и т. 9 от ДОПК е отказано пълно плащане на финансова помощ в размер на 9 779лв., представляваща второ плащане по договора; последния е прекратен и е определено подлежащо на възстановяване публично държавно вземане в размер на 19 558лв., представляващо първо плащане по сключения договор. При съдебното оспорване на акта е назначена СИЕ, от чието заключение се установява, че началният икономически размер на стопанството, измерен в СПО при подаване на проектното предложение е в размер на 7 969.51 евро, а при включване на имот 78478.125.27 към общата площ на декларираните имоти икономическия размер би бил 9 602.53 евро. За да отхвърли жалбата на А. А. срещу цитирания АУПДВ, първоинстанционният съд е приел, че същият е издаден от компетентен орган, в писмена форма и съдържа реквизитите, посочени в чл. 59, ал. 2 АПК, включително фактическите и правни основания за издаването му. Посочено е, че предвид нормата на чл. 27, ал. 7 от ЗПЗП и чл. 60 от Регламент /ЕС/ 1306/2013г. и чл. 7, ал. 2 от Наредба 10/10.06.2016г. възникналото вземане от подлежащата на възстановяване безвъзмездна финансова помощ поради недопустимост на подаденото заявление за участие, се установява с издаването на АУПДВ по реда на ДОПК, а не по реда на чл. 27, ал. 6 ЗПЗП. АС Пазарджик е приел, че е нарушена разпоредбата на чл. 9, ал. 1, т. 6 от сключения договор, предвид на установения и неоспорен факт, че бенефициера е декларирал първоначален икономически размер на стопанството си от 7 969.51 евро, без в Таблица 1 към бизнес плана имот 78478.125.27 да е бил заявен през 2019г., когато е подадено проектното предложение. При подаване на искането за второ плащане от 05.05.2022г. бенефициерът е декларирал като част от стопанството си и процесния имот. АС Пазарджик е приел, че с недекларирането на цялата налична в стопанството си земя при подаване на заявлението за подпомагане жалбоподателя е създал изкуствени условие с оглед получаване на предимство за получаване на исканата помощ за подпомагане на подмярка 6.3, тъй като ако е бил декларирал цялата си налична земя от стопанството си първоначалното СПО би нараснало над максимално допустимия размер по Наредба 10/2016г. и подаденото проектно предложение би било недопустимо. Първоинстанционния съд е приел за неоснователно твърдението на касатора за неспазване на срока по чл. 54, т. 1 от Регламент /ЕС/ 1306/2013г. на ЕП и Съвета, тъй като то не въвежда срок за погасяване на задълженията за връщане на неправомерно получени суми, а само урежда ангажимент на държавите членки за експедитивност при събирането на посочената категория вземания. Обжалваното решение е правилно. На първо място неоснователни са доводи наведени в касационата жалба, че оспорения АУПДВ не съдържа фактически и правни основания за издаването му, тъй като както е посочил и първоинстанционния съд акта съдържа всички изискуеми се реквизити посочени в нормата на чл. 59, ал. 2 от АПК, вкл. и тези посочени в т. 4. Административния орган е изложил установените от него факти и ги е подвел под съответните правни норми т.е. в акта се съдържат фактическите установявания на фактите по спора свързани именно с недеклариране на цялата налична земя в стопанството на бенефициера към момента на подаване на заявлението за подпомагане, като тези установени факти са обвързани с нарушените правни норми. Решението на АС Пазарджик е и материално-правно правилна. При подаване на заявление за подпомагане по реда за прилагане на подмярка 6.3 "Стартова помощ за развитието на малки стопанства" от мярка 6 "Развитие на стопанства и предприятия" от Програмата за развитие на селските райони за периода 2014 2020г. /ПРСР 2014 2020г./, съфинансирана от Европейския земеделски фонд за развитие на селските райони (ЕЗФРСР), съгласно чл. 5 от Наредба 10/10.06.2016г., издадена от министъра на земеделието и храните, обн. в ДВ бр. 46/17.06.2016г., лицата подаващи заявлението трябва да отговарят на условията залегнали в ал. 2, т. 1- т. 8 от подзаконовия акт, вкл. и да имат икономически размер на стопанството, измерен в стандартен производствен обем (СПО) в границите между 2000 евро и 7999 евро включително. В ал. 11 е посочено, че при изчисляване на общия начален икономически размер на стопанството по ал. 2, т. 3 се взема предвид цялата налична в земеделското стопанство земя. Предвид горното следва да се посочи, че като едно от задълженията си при подаване на заявление за подпомагане по тази мярка, бенефициера следва да посочи цялата земеделска земя която притежава в своето стопанство, за да се установи дали размера на СПО попада в определените му граници. Непосочването на цялата земя включена в стопанството на кандидата, води и до допускане на нарушение на норма от този подзаконов акт, което нарушение се санкционира по съответния ред. Съгласно чл. 37, ал. 1, т. 6 от Наредба 10/10.06.2016 г. за прилагане на подмярка 6. 3 "Стартова помощ за развитието на малки стопанства" от мярка 6 "Развитие на стопанства и предприятия" от Програмата за развитие на селските райони за периода 2014 2020г., ползвателят на помощта няма право да получи второто плащане по чл. 10, т. 2 и дължи връщане на полученото по чл. 10, т. 1 първо плащане по договора за предоставяне на финансова помощ ведно със законната лихва към него, изчислена за период, посочен в договора, когато е създал изкуствени условия с оглед получаване на предимство за получаване на помощта в противоречие на целите на европейското и националното законодателство в областта на селското стопанство и с целите на подмярката. В § 1, т. 12 от Наредбата е регламентирано, че изкуствено създаване на условията, необходими за получаване на предимство" е всяко установено условие по смисъла на чл. 60 от Регламент (ЕС) 1306/2013г. Преценката за "изкуствено създадени условия" изисква изследване на наличието на обективни и субективен елементи, като в този смисъл е Решение на СЕС от 12.09.2013г., постановено по дело С-434/12. В решението е посочено, че чл. 4, § 8 от Регламент /ЕС/ 65/2011 следва да се тълкува в смисъл, че условията за прилагането му трябва да имат обективен и субективен елемент. Във връзка с обективния елемент са от значение обстоятелства в конкретния случай, въз основа на които може да се направи извод, че целта, преследвана със схемата за подпомагане няма да може да бъде постигната, а относно субективния елемент следва да се докаже, че с изкуственото създаване на необходимите условия за получаване на плащане въз основата на схемата за подпомагане, кандидатът за това плащане е смятал единствено да получи облага в противоречие с целите на тази схема. Настоящият съдебен състав намира, че в случая е доказана хипотезата на "изкуствено създадени условия", като са налице и двата елемента. По делото безспорно се установява, че при подаване на заявлението за подпомагане по подмярката и при подаване на заявката за второ плащане по договора с ДФ "Земеделие" бенефициера А. е намалил в известен размер площта на стопанството през 2019г., при подаване на заявлението за кандидатстване, а е заявен едва при подаване на искането за повторно плащане. Следва да се има предвид, че съгласно чл. 5, ал. 2, т. 3 от Раздел II от Наредба 10/10.06.2016г., озаглавен "Изисквания към кандидатите" за подпомагане могат да кандидатстват лица, които имат икономически размер на стопанството, измерен в стандартен производствен обем (СПО) в границите между 2 000 евро и 7 999 евро включително. Изложените по-горе факти и събраните в хода на административното производство доказателства относно наличието и обработване на имоти, включени в стопанството на бенефициера установяващи невключване на имот 78478.125.27 за кампания 2019г. и при подаване на заявлението за кандидатстване и установяване, че този имот е бил включен в последващите кампании 2020г. и 2021г. и при подадено искане за второ плащане, води до извода, че жалбоподателят чрез действията си се стреми единствено да докаже изпълнението на поетия по договор и бизнес план ангажимент, като по този начин цели да покрие и заложените критерии за подпомагане. Посочените действия на кандидата по изпълнение на договора от субективна страна са насочени към изкуственото създаване на необходимите условия за получаване на плащане по схемата за подпомагане и с цел осъществяване предимство в противоречие с целите на подмярка 6. 3 "Стартова помощ за развитието на малки стопанства" регламентирани в чл. 2, т. 1 - 3 от Наредба 10/10.06.2016г., тъй като изключването на имота единствено през 2019г., има за цел изкуствено намаляване на площите с резултат получаване на предимство пред другите кандидати, подали документи за участие в процесната мярка. С оглед гореизложеното настоящият съдебен състав счита, че не са налице сочените в касационната жалба отменителни основания по чл. 209, т. 3 АПК, поради което обжалваното решение като правилно на основание чл. 221, ал. 2, предл. 1 АПК, следва да бъде оставено в сила. Предвид изхода на делото и направеното искане от процесуалния представител на ответника по касация за присъждане на разноски, такива се дължат в размер на 200лв. юрисконсултско възнаграждение, определено на основание чл. 143, ал. 4 от АПК, във връзка с чл. 78, ал. 8 от ГПК и чл. 24 от Наредбата за заплащането на правната помощ. Воден от горното и на основание чл. 221, ал. 2, предложение първо от АПК, Върховният административен съд, състав на осмо отделение,