Решение № 11912 от 23.11.2021 г. на ВАС по адм. д. № 4258/2021 г.

Производството е по реда на чл. 160, ал. 6 ДОПК вр. с чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на Директорът на Дирекция "Обжалване и данъчно-осигурителна практика" Бургас, чрез процесуален представител, срещу решение 37/02.03.2021г. постановено по адм. дело 235/2020г. на Административен съд Ямбол, с което е отменен РА Р-02002820000392-091-001/04.06.2020г., издаден от органи по приходите, потвърден с Решение 171/12.08.2020г. на Директорът на Дирекция ОДОП Бургас при ЦУ на НАП, с който на Агротрейд ЕООД са установени дължими задължения по ЗКПО за периода 01.01.-31.12.2014г. в размер на 15 824.15лв., главница и 9 169.21лв. лихва. Касаторът твърди, че решението е неправилно, поради нарушение на материалния закон и необосновано - отменителни основания по чл. 209, т. 3 АПК. Навежда доводи, че авансовите вноски за корпоративен данък попадат в обхвата на публично задължение по смисъла на чл. 162, ал. 2 от ДОПК, тъй като представляват изпълнителни основания. Вярно е посочено, че в издадения на дружеството АПВ тези задължения не са били прихванати, но това не води до извод, че задължението за внасяне е отпаднало. По отношение задълженията за данък върху доходите на физически лица се сочи, че към датата на постъпване на плащането с посочено основание чл. 42 от ЗДДФЛ за месец 11.2014г. е било налично само непогасено задължение за авансова вноска за корпоративен данък за третото тримесечие на годината, тъй като задължението за данък по чл. 42 от ЗДДФЛ за 11.12.14г. е декларирано на 29.12.2014г. и поради тази причина с наредената сума е извършено погасяване на единственото налично към него момент задължение, независимо от посоченото основание на превода. На основание подробно изложените в касационната жалба доводи моли да бъде отменено решението на Административен съд Ямбол и да се отхвърли жалбата на дружеството срещу процесния РА. Претендира присъждане на сторените разноски пред двете съдебни инстанции. Ответникът по касация Агротрейд ЕООД, в писмена защита, излага съображения за неоснователност на касационната жалба. Представителят на Върховна административна прокуратура дава заключение за неоснователност на жалбата. Върховният административен съд, състав на Осмо отделение, преценявайки допустимостта на жалбата, правилността на решението на предявеното касационно основание и след служебна проверка по чл. 218, ал. 2 АПК, прие за установено следното: Касационната жалба е подадена от надлежна страна, в срок и е процесуално допустима. Разгледана по същество е неоснователна. С обжалваното решение Административен съд - Ямбол е отменил РА Р-02002820000392-091-001/04.06.2020г., издаден от органи по приходите, потвърден с Решение 171/12.08.2020г. на Директорът на Дирекция ОДОП Бургас при ЦУ на НАП, с който на Агротрейд ЕООД са установени дължими задължения по ЗКПО за периода 01.01.-31.12.2014г. в размер на 15 824.15лв., главница и 9 169.21лв. лихва. Съдът е описал подробно установената фактическа обстановка по издаване на оспорения РА, основанията на органите по приходите, поради които приемат, че не са изпълнени изискванията на чл.167, ал.1 от ЗКПО, в резултат на което са определени задължения за данък в размер на 15 824.15лв. и лихва в размер на 9 169.21лв. Направен е извод, че спорът се свежда до това налице ли са общите изисквания на чл.167, ал.1, т.1 от ЗКПО за ползване на данъчно облекчение по чл.189б от ЗКПО /данъчно облекчение, представляващо държавна помощ за земеделски производители/. Съдът е приел доводите на приходните органи, че са спазени изискванията на чл.189б, ал.2 от ЗКПО, но не и тези за неизпълнение на кумулативните предпоставки, предвидени в чл.167, ал.1 от ЗКПО, тъй като към 31.12.2014г. търговецът няма подлежащи на принудително изпълнение публични задължения и лихви за несвоевременно погасяване на тези задължения. На първо място съдът е посочил, че авансовата вноска за третото тримесечие не представлява подлежащо на принудително изпълнение публично задължение, предвид нормата на чл. 175, ал. 1 и ал. 2 от ДОПК. Освен това е посочено, че на дружеството е издаден АПВ от 29.12.2014г., като в противоречие с чл. 175, ал. 2, т. 2 и чл. 5 от ДОПК и в противоречие с постановеното решение по дело С-492/13г. на СЕС данъчните органи не са извършили прихващане със задължението за авансовата вноска, а са приели, че търговеца няма непогасени задължения, докато с настоящия РА органа приема друго правно положение, при наличие на едни и същи факти. На второ място по отношение вноските за данък по ЗДДФЛ, съдът е приел, че дружеството с платежно нареждане от 12.11.2014г. по банков път е превело в полза на ТД на НАП Бургас сума в размер на 275.43лв., с основание авансов данък по ЗДДФЛ за периода 10.2014г., но сумата е била отнесена за плащане на по-ранни задължения на дружеството. Прието е, че не е спазена нормата на чл. 169, ал. 3 от ДОПК относно последователността на погасяване на публичните вземания и по този начин не е зачетено правото на търговеца да заяви кое задължение погасява, при наличие на непогасени няколко такива. Решението е правилно. По делото не е налице спор по фактите. При ревизията е установено, че Агротрейд ЕООД е подало ГДД по чл. 92 от ЗКПО за 2014г., в която е декларирало полагащ се корпоративен данък за годината в размер на 26 198.92лв., от който е приспаднат преотстъпен корпоративен данък в размер на 15 719.35лв. ревизиращите органи са установили, че дружеството е спазило всички условия на чл. 189б, ал. 1 и ал. 2 от ЗКПО за преотстъпване на корпоративен данък за 2014г., но не е спазено общото изискване за преотстъпване или намаляване на корпоративен данък, съгласно чл. 167, ал. 1 от ЗКПО. След извършена проверка на данните в ПП на НАП СУП, било установено, че към 31.12.2014г. Агротрейд ЕООД има изискуеми публични задължения за авансови вноски за корпоративен данък за 2014г. в размер на 711.18лв. и данък върху доходите на физическите лица по декларация образец 6 в размер на 275.43лв. При тези установявания е прието, че дружеството не е изпълнило изискванията на чл. 167, ал.1 от ЗКПО за допустимост на преотстъпването. Съгласно чл.189б, ал.1 от ЗКПО, корпоративният данък се преотстъпва в размер на 60 на сто на данъчно задължени лица, регистрирани като земеделски стопани, за данъчната им печалба от дейността по производство на непреработена растителна или животинска продукция. Преотстъпването е допустимо, когато преотстъпения данък се инвестира в нови сгради и нова земеделска техника, необходими за извършване на посочените в ал.1 дейности и придобити в срок до края на годината, следваща годината, за която се ползва преотстъпването. Не е било спорно, че данъчно задълженото лице е регистрирано като земеделски производител и произвежда растителна продукция - зърнени и бобови растения. Установено е, че същото е спазило изискванията на чл.189б, ал.2 от ЗКПО. Спорът е относно изпълнението на общите изисквания за преотстъпване или намаляване на корпоративния данък, уредени в чл.167, ал.1 от ЗКПО. В разпоредбата на чл.167, ал.1 от ЗКПО е регламентирано общо изискване за преотстъпване или намаляване на корпоративен данък, а именно по реда на тази глава се преотстъпва или намалява корпоративен данък, съответно се намалява счетоводния финансов резултат при определяне на данъчния финансов резултат, при условие, че към 31 декември на съответната година данъчно задълженото лице няма: 1.подлежащи на принудително изпълнение публични задължения и 2.задължения по влезли в сила наказателни постановления, свързани с нарушаване нормативните актове относно публичните задължения, и 3. лихви, свързани с невнасянето в срок на задълженията по т.1и т.2. Не е било спорно, че дружеството е подало ГДД по чл. 92 от ЗКПО, в която е декларирало размер на тримесечната авансова вноска 1 000лв., както и че тримесечната авансова вноска към 31.12.2014г. не е внесена. По декларация обр.6 дружеството е декларирало за внасяне 275.43лв., която сума е внесло в срока за плащане, като на осн. чл.169, ал.4 от ДОПК, органите по приходите са отнесли внесената сума към по-старото задължение за авансова вноска за корпоративен данък с падеж 15.12.2014г. За правилни приема настоящата касационна инстанция изводите на АС Ямбол, за липсата на посочените в чл. 167, ал. 1 от ЗКПО отрицателни условия предвид приложения АПВ П-02002814065569-004-01/29.12.2014г. на ТД на НАП - Бургас, с който по справка-декларация по ЗДДС от 04.12.2014г. е прието, че дружеството има право на възстановяване на ДДС за м.09.2014г. в размер 82 155.95лв и към датата на проверката не са констатирани изискуеми публични задължения на лицето и данъкът за възстановяване по ЗДДС е възстановен на лицето. В противоречие с решението по дело С-492/13г. СЕС, където е прието, че принципът на правната сигурност не позволява органите на данъчната администрация при едни и същи доказателства в АПВ да приемат едно фактическо положение, а в ревизионен акт по същите доказателства да приемат друго, данъчният орган е приел наличие на публични задължения по чл. 167, ал. 1, т. 1 от ЗКПО. На основание чл. 92, ал. 1, т. 1 от ЗДДС, при наличие на други изискуеми и неизплатени данъчни задължения и задължителни осигурителни вноски, събирани от НАП, възникнали до края на календарния месец на подаване на справката-декларация, органът по приходите прихваща тези задължения с посочения в справката-декларация данък за възстановяване, за остатъкът, ако има такъв, се прилага редът по т.2. С издаване на процесния АПВ дружеството е уведомено, че няма изискуеми публични задължения. За да приемат в процесния РА, че дружеството има изискуеми публични задължения органите по приходите следваше на основание чл. 133 и сл. от ДОПК да изменят цитирания АПВ с погрешно посочване на липса на задължения, по който следваше да извършат прихващане на лихвите по невнесената авансова вноски от дължимият ДДС за възстановяване по справката-декларация за м.12.2014г., което на основание чл. 104, ал. 2 от ЗЗД би погасило задължението за лихвите по авансова вноска от 31.12.2014г. Правилни са и изводите на АС Ямбол досежно липсата на задължение за данък върху доходите на физическите лица за 11.2014г. Безспорно се установява от заключението на ССЕ, че на 10.12.2014г., дружеството е превело в ТД на НАП Бургас сума в размер на 283.27лв., с основание плащане данък по ЗДДФЛ за периода месец 11.2014г. Установява се, че с тази сума е погасена част от авансовата вноска за корпоративен данък за третото тримесечие на 2014г., а задължението по чл. 42 от ЗДДФЛ за 11.2014г. е останало непогасено. В конкретния случай с оглед заключението на ССЕ, че към 12.2014г., търговеца е имал непогасено задължение за авансова вноска за корпоративен данък за третото тримесечие за 2014г., то правилно първоинстанционния съд е приел, че неправилно не е приложена нормата на чл. 169, ал. 3 от ДОПК указваща, че при наличие на няколко публични вземания, които длъжникът не е в състояние да погаси едновременно до започване на принудителното им събиране, той може да заяви кое от тях погасява пред съответния компетентен орган. Търговеца изрично е заявил, че иска погасяване на задължението му за данък по ЗДДФЛ, като волята му не е била зачетена, а органа е погасил друго задължение в разрез с посочената правна норма. Само при липсата на изрично посочване в платежното нареждане сумата която е наредена за кое висящо задължение следва да послужи, то органа има право да погаси задълженията му съразмерно, като конкретния случай не попада в тази хипотеза. Освен това следва да се има в предвид и, че приетото в оспорения РА налично задължение за данък по ЗДДФЛ за 11.2014г. към 31.12.2014г. при издаден АПВ на 29.12.2014г. за възстановяване на 82 155.95лв по справката-декларация за м.09.2014г. е в нарушение на чл. 175, ал. 2, т. 2 от ДОПК и чл. 5 от ДОПК. При наличие на издаден АПВ органа е следвало служебно да изясни фактите и обстоятелствата от значение за установяване и събиране на публичните вземания, като прихване съответните такива и едва тогава да извършва преценка за наличието на предпоставки за издаване на акт, с който да приема наличие на задължение за корпоративен данък за 2014г., вследствие на отказ за преотстъпване на последния. Обжалваното решение като правилно на основание чл. 221, ал. 2, предл. 1 АПК следва да бъде оставено в сила. Предвид изхода на делото и направеното искане от процесуалния представител на Агротрейд ЕООД следва да се заплатят направените за настоящето касационно производство разноски в размер на 1 300лв. съобразно представените доказателства за плащане. Водим от горното, Върховният административен съд, Осмо отделение