Решение № 5987 от 4.6.2025 г. на ВАС по адм. д. № 528/2025 г.

Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на Председателя на Държавна агенция за бежанците при Министерски съвет с адрес: София, [улица] срещу Решение 22284 от 05.11. 2024 г., постановено по административно дело 8731/ 2024 г. по описа на Административен съд- София град (АССГ), в частта, с която е отменено Решение 8633/ 14.08.2024 година на Председател на ДАБ към МС в частта, с която е отказано да се предостави хуманитарен статут В касационната жалба се излагат доводи за неправилност на обжалваното съдебно решение. Твърди се, че от доказателствата по делото не се установява влошена обстановка в Ливан и липсват предпоставките за предоставянето на статут на бежанец и хуманитарен статут. Иска се отмяна на съдебния акт и произнасяне по същество за оставяне в сила решението на ДАБ. Ответникът- Е. Х. в открито съдебно заседание лично и чрез процесуалния представител- адвокат Стоянов смята, че първоинстанционният съд правилно е анализирал всички факти и обстоятелства, като обосновано е отхвърлил молбата в частта за бежанския статут и е уважил молбата в частта за хуманитарна закрила. Поради това смята, че като правилно и обосновано първоинстанционното решение и следва да бъде оставено в сила. Представителят на Върховна касационна прокуратура дава заключение за основателност на касационната жалба, подадена от председателя на ДАБ при МС. Върховният административен съд, трето отделение в настоящия съдебен състав намира, че касационната жалба е подадена от надлежна страна, за която обжалваният съдебен акт е неблагоприятен в съответните части и в срока по чл. 211, ал. 1 АПК, поради което е допустима. Разгледана по същество, същата е основателна. С обжалваното решение адм. съд отхвърля оспорването на Е. Х.- гражданин на Ливан срещу Решение 8633/ 14.08.2024 година на Председател на ДАБ към МС, с което последният на основание чл.75,ал.1,т.2, във връзка с чл.8 от ЗУБ и чл.75,ал.1,т.4 от ЗУБ отказал да предостави статут на бежанец Е. Х. гражданин на Ливан. Отменя се Решение 8633/ 14.08.2024 година на Председател на ДАБ към МС, с което последният на основание чл.75,ал.1,т.2, във връзка с чл.8 от ЗУБ и чл.75,ал.1,т.4 от ЗУБ отказал да предостави хуманитарен статут на Е. Х. гражданин на Ливан. В тази част се изпраща личното дело на председател на ДАБ към МС на РБ за ново разглеждане при спазване на дадените указания по тълкуването и прилагането на закона. Решението в частта, с която е отхвърлена жалбата срещу отказа да се предостави статут на бежанец не е обжалвано, влязло е в сила и не предмет на настоящото производство. За да стигне до този правен резултат, съдът относно хуманитарния статут е приел, че от приложените Справки за ситуацията в страната на произход на оспорващия към датата на издаване на Решението е видно, че в Ливан повечето хора не успяват да осигурят своите икономически и социални права на фона на задълбочаваща се икономическа криза, като домакинства с ниски доходи са поели основната тежест от кризата. Според съдът решението на ДАБ в частта, с която е отказан хуманитарен статут, подлежи на отмяна и предвид обстоятелството, че спорът не позволява решаването му по същество от съда, то личното дело на оспорващия следва да бъде върнато на административния орган. Според съда същият следва да извърши нова преценка за обстановката в Ливан предвид характера, интензитета и териториалния обхват на проблемите, които съществуват в отделни територии, социално-икономическите проблеми в Ливан, както и рисковете, дължащи се на географското му местоположение и ескалирането на напрежението през последните седмици между израелските сили и Ливанската групировка "Хизбула" и съобразявайки бежанската история на жалбоподателя. Съдебното решение е валидно и допустимо, но неправилно. Основателни са възраженията на касационния жалбоподател, че в процесния случай не са налице предпоставките за предоставяне на хуманитарен статут по чл. 9 ЗУБ. В случая чужденецът не е бил принуден да напусне Ливан, поради реална опасност от изтезание, нечовешко или унизително отношение, смъртно наказание или екзекуция или други тежки посегателства по чл. 9, ал. 1 ЗУБ, нито е бил застрашен от такива посегателства при завръщането му в страната по произход. Напуснал е страната, необезпокояван, легално с виза. При издаването на оспорения административен акт административният орган подробно е обсъдил ситуацията в страната по произход на Е. Х. и е достигнал до правилния извод, че не са налице предпоставки по смисъла на чл. 9, ал. 1, т. 3 ЗУБ. Следва да се обсъди обстановката в Ливан, съпоставена с личната бежанска история на Е. Х.. Действително, има данни за извършена инвазия от Израел, но тя е за кратък период и с цел само военни обекти, т.е. не се касае за военен конфликт. От съдържащи се по делото справки на Дирекция "Международна дейност" на ДАБ, относно актуалното положение в Ливан следва да се приеме, че не е налице заплаха за търсещия закрила поради ситуация на безогледно насилие в държавата му по произход. От нея се установява, че в Ливан не е налице въоръжен конфликт и степента на безогледно насилие, както към датата на произнасяне на административния орган, така и при произнасянето на първоинстанционния съд, не е на такова високо ниво, поради което не може да се приеме, че цивилно лице, поради самия факт на пребиваване там е изложено на реална опасност да претърпи тежки и лични заплахи. С оглед гореизложеното, не може да се приеме, че са налице "тежки и лични заплахи срещу живота или личността на цивилно лице поради безогледно насилие в случай на въоръжен вътрешен или международен конфликт" по смисъла на тълкуванието, дадено в посоченото по- горе решение на СЕС. Следва да се посочи и решение на Съда на ЕС от 17.02.2009 г. по дело C-465/07 по тълкуването и прилагането на чл. 15, буква в) от Директива 2004/83/ЕО на Съвета от 29.04.2004 г., относно минималните стандарти за признаването и правното положение на гражданите на трети страни или лицата без гражданство като бежанци или като лица, които по други причини се нуждаят от международна закрила, както и относно съдържанието на предоставената закрила, във връзка с чл. 2, буква д) от същата директива. Съгласно това решение съществуването на тежки и лични заплахи срещу живота или личността на молителя за субсидиарна закрила не е подчинено на условието последният да представи доказателство, че той представлява специфична цел поради присъщи на неговото лично положение характеристики; съществуването на такива заплахи може по изключение да се счита за установено, когато степента на характеризиращото протичащия въоръжен конфликт безогледно насилие, преценявана от компетентните национални власти, сезирани с молба за субсидиарна закрила, или от юрисдикциите на държава-членка, пред които се обжалва решение за отхвърляне на такава молба, достига толкова високо ниво, че съществуват сериозни и потвърдени основания да се смята, че цивилно лице, върнато в съответната страна или евентуално в съответния регион, поради самия факт на присъствието си на тяхна територия се излага на реална опасност да претърпи посочените заплахи. В случая тези критерии не са изпълнени. Търсещият закрила не сочи данни, които да се интерпретират като състояние на реална опасност, насочена пряко към личността му. Поради това не може да се направи извод, че е налице основание за предоставяне на хуманитарен статут, засегнато в специалната хипотеза на чл. 9, ал. 1, т. 3 ЗУБ. По делото е доказана и липсата на основанията за прилагане на принципа "non refoulment" (забрана за връщане), установен в член 33, параграф 1 от Женевската конвенция за статута на бежанците от 1951 г. и възприет и в действащия в Република България Закон за убежището и бежанците (чл. 4, ал. 3), съгласно който чужденец, влязъл в България за да потърси закрила, не може да бъде връщан на територията на държава, в която са застрашени неговият живот или свобода по причина на раса, религия, националност, принадлежност към определена социална група или политическо мнение или той е изложен на опасност от изтезания или други форми на жестоко, нечовешко или унизително отнасяне или наказание. В настоящия случай е установена липсата на фактическите предпоставки, които обуславят приложението на тази забрана, доколкото тези предпоставки се явяват и предпоставки за предоставяне на статут по чл. 8 или чл. 9 ЗУБ. Няма фактически обстоятелства, които да налагат извод, че ако Е. Х. бъде върнат обратно в Ливан има голяма вероятност да бъде подложен на изтезание или на нечовешко и унизително отношение. Въз основа на изложеното, като е приел Решение 8633/ 14.08.2024 година на Председател на ДАБ към МС в частта за хуманитарен статут за незаконосъобразно и го е отменил, административният съд е постановил неправилно решение в тази му част, което следва да бъде отменено и вместо него следва да бъде отхвърлена жалбата на търсещия закрила. Водим от горното, Върховният административен съд, трето отделение