Решение № 11985 от 1.10.2012 г. на ВАС по адм. д. № 8536/2012 г.
ВАСVII отделение01.10.2012 г.докладчик т Ваня Анчева
Диспозитив
ОСТАВЯ В СИЛА решение № 1043 от 19.04.2012 г. по адм. дело № 751/2012 г. по описа на Административен съд - Варна. Решението е окончателно.
Мотиви
Решение № 11985 от 1.10.2012 г. на ВАС по адм. д. № 8536/2012 г., VII о., докладчик председателят Ваня Анчева Производство по чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК), във вр. с чл. 83, ал. 6 от Закон за оръжията, боеприпасите, взривните вещества и пиротехническите изделия (ЗОБВВПИ, обн., ДВ, бр. 73 от 17.09.2010 г., в сила от 17.09.2010 г.). Александър Димитров Луканов, от гр. Варна, ул. "Пенчо Славейков" № 21, ап. 6, е подал касационна жалба срещу решение № 1043 от 19.04.2012 г. по адм. дело № 751/2012 г. по описа на Административен съд - Варна., с което е отхвърлена жалбата му против обективиран в писмо рег. № 1500 от 25.01.2012 г. на началника на Първо Районно управление "Полиция" (РУП), Варна, при Областна дирекция на МВР, с. гр., отказ за издаване на разрешение за придобиване чрез закупуване на огнестрелно оръжие. По съображения за неправилно приложение на материален закон и допуснати нарушения на съдопроизводствените правила - касационни основания по смисъла на чл. 209, т. 3, предл. 1-во и 2-ро АПК, се претендира неговата отмяна. Ответникът - началникът на Първо РУП - Варна, не ангажира становище по касационната жалба. Прокурорът от Върховна административна прокуратура дава заключение, че решението на първостепенния съд не страда от пороци, съставляващи основания за касирането му, поради което жалбата следва да се отхвърли. Касационната жалба е процесуално допустима като подадена в срока по чл. 211, ал. 1 АПК, от надлежна страна, имаща право и интерес от оспорването. Разгледана по същество е неоснователна. Атакуваното решение е валидно, допустимо и правилно. От данните по административната преписка е установено, че касаторът е подал заявление с вх. № 6/03.01.2012 г. по чл. 76, ал. 1 ЗОБВВПИ за издаване на разрешение за придобиване чрез закупуване на късо огнестрелно оръжие, като е посочил, че същото му необходимо за "самоохрана". На 03.01.2012 г. представя пояснения, в които уточнява, че е съдружник в търговско дружество "Макситрейд" ООД и от естеството на работата му, свързана с чести пътувания в тъмната част на денонощието и разплащания в брой, произтичат рискове, налагащи необходимост от самоотбрана. С оглед заявените в искането обстоятелства, административният орган е приел в мотивите на отказа си, че при липсата на фактически твърдения и представени доказателства за необходимост от снабдяване с оръжие за самоотбрана, не са налице предвидените предпоставки за постановяване на облагоприятстващ административен акт по заявлението на Луканов. С оспореното решение състав на Административен съд - Варна е отхвърлил жалбата срещу отказа на началника на Първо РУП Варна за издаване на разрешение за придобиване чрез закупуване на огнестрелно оръжие. За да постанови този правен резултат, съдът е счел, че от доказателствата по делото не е обоснована необходимост от издаване на исканото разрешение, поради което постановеният в хипотезата на чл. 58, ал. 1, т. 10 ЗОБВВПИ отказ е преценен като законосъобразен. Обосновано и в съответствие с материалния закон решаващият съд е приел, че след като в рамките на проведеното административно производство касаторът не е установил наличието на основателна причина за придобиване на огнестрелно оръжие за самоотбрана, искането му правилно е счетено за неоснователно от страна на компетентния административен орган. Съдът е обсъдил ангажираните от страните доказателства, въз основа на тях вярно е установил релевантните за спора факти и правилно ги е подвел в хипотезата на приложимия специален ЗОБВВПИ. Осъществяването на дейности, регламентирани в ЗОБВВПИ, с оглед високата степен на риск за обществения ред и сигурност не може да бъде самоцелно, а обосновано от сериозни и уважителни причини, каквито не съставляват търговската практика на заявителя и способите за нейното осъществяване. Релевираните доводи за потенциална опасност не мотивират по несъмнен начин необходимост от извършване на правно регламентираната дейност. Потенциалната нужда на заявителя не попада в обхвата на специалния закон, т. к. въведеният разрешителен режим изисква установяване на основателна причина, която по несъмнен начин да обоснове необходимост от носене на оръжие за предвидената в чл. 6, ал. 3 от закона гражданска цел, извън хипотетични предположения, относими към всеки социално реализиран индивид. Освен, че липсват доказателства от естеството на осъществяваната от касатора дейност да произтичат преки рискове за личната му безопасност, следва да се има предвид, че самата мотивировка на искането сочи на хипотетична и поради това несигурна нужда от защита. При липсата на данни за конкретни актове и целенасочени действия, застрашаващи личната безопасност на касационния жалбоподател и целостта на неговото имущество, необходимостта от извършване на дейността не е доказана. В този смисъл възприетото от решаващия съд тълкуване на материалния закон е съобразено със спецификата и особения режим за осъществяване на регламентираните със ЗОБВВПИ дейности, поради което изцяло се споделя от настоящата инстанция. Изложените оплаквания за ограничаване правото на защита с оглед отхвърлените искания за събиране на писмени и гласни доказателства, са неоснователни. Фактите, чието установяване се е целяло (чести пътувания и разплащания в брой) не съставляват основание за издаване на разрешение, поради което и доказателствата за тях са ирелевантни за спора. Противно на доводите на касатора, разплащанията в брой могат да бъдат избегнати посредством превод или внасяне по платежна сметка, а издаденото в полза на друг съдружник от "Макситрейд" ООД разрешително за носене на оръжие е неотносимо към необходимостта на самия касатор от самоотбрана. Предвид изложеното, при постановяване на оспореното решение не са били допуснати сочените в касационната жалба нарушения, съставляващи основание за касирането му. Съдът е обсъдил доказателствата, приложени към административната преписка, въз основа на тях коректно е установил релевантните за спора факти и правилно ги е подвел в хипотезата на приложимия материалния закон. При липсата на инвокираните касационни основания, атакуваният съдебен акт следва да бъде потвърден. Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2, предл. 1-во АПК, Върховният административен съд, седмо отделение,
Цитирани разпоредби
2- чл. 83, ал. 6 ЗОБВВПИ
- чл. 58, ал. 1, т. 10