Решение № 10164 от 2.10.2015 г. на ВАС по адм. д. № 4323/2015 г.

Решение № 10164 от 2.10.2015 г. на ВАС по адм. д. № 4323/2015 г., 5-членен с-в, докладчик съдията Наталия Марчева Производството е по чл. 208 и сл. АПК. Образувано е по касационна жалба на Йордан Дончев Рогачев от гр. Стрелча срещу решение № 1818 от 18.02.2015 г. по адм. дело № 9064/2014 г. по описа на Върховния административен съд - V отделение. Релевирани са оплаквания за нарушение на материалния закон и необоснованост. Иска се отмяна на съдебния акт и на оспорената заповед. Ответникът - министърът на вътрешните работи, чрез процесуалния си представител - юрисконсулт Пиперкова, моли решението да бъде оставено в сила като правилно и законосъобразно. Претендира присъждане на юрисконсултско възнаграждение. Представителят на Върховната административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба. Последната е постъпила в предвидения в чл. 211, ал. 1 АПК 14-дневен преклузивен срок, подадена е от надлежна страна, за която решението е неблагоприятно, и процесуално е допустима. Разгледана по същество, е неоснователна по следните съображения: С обжалваното решение тричленният състав на ВАС е отхвърлил жалбата на Йордан Дончев Рогачев от гр. Стрелча срещу заповед № К-4307 от 15.05.2014 г. на министъра на вътрешните работи. От доказателствата по първоначалното дело се установява, че на 20.02.2014 г. министърът на вътрешните работи е издал две заповеди - рег. № К-1871 и рег. № К-1869. С първата заповед главен инспектор Радослав Стоянов Петков - началник на сектор "Противодействие на икономическата престъпност" към отдел "Криминална полиция" при ОДМВР - Пазарджик, категория В, е назначен на длъжност началник на Участък "Полиция" - Лесичово, към РУ "Полиция" - Пазарджик, при ОДМВР - Пазарджик, считано от датата на встъпване в длъжност. С втората заповед главен инспектор Георги Димитров Пройчев - началник на Участък "Полиция" - Лесичово, към РУ "Полиция" - Пазарджик, при ОДМВР - Пазарджик, категория В, е назначен на длъжност началник на сектор "Противодействие на икономическата престъпност" към отдел "Криминална полиция" при ОДМВР - гр. Пазарджик, считано от датата на встъпване в длъжност. Фактите и обстоятелствата, предхождащи издаването на тези заповеди, са периферни относно същността на спорните правоотношения, тъй като касационният жалбоподател е наказан за нарушение на служебната дисциплина, изразяващо се в това, че в качеството си на ВНД директор на ОДМВР - гр. Пазарджик, е изтълкувал погрешно разпоредбата на чл. 167, ал. 4 ППЗМВР. В заповед № К-4307 от 15.05.2014 г. на министъра на вътрешните работи като фактическо основание за издаването й изрично е посочено, че след отказа на главен инспектор Петков да изпълни МЗ рег. № К-1871 от 20.02.2014 г. и да встъпи в длъжност Рогачев не е уведомил своевременно министъра на вътрешните работи за предприемане на съответните законосъобразни действия по чл. 167, ал. 4 ППЗМВР и без да има подписан акт за встъпване на новата длъжност от главен инспектор Петков, е разпоредил на служителите от "Човешки ресурси" при ОДМВР - Пазарджик, да изпратят документите по случая в дирекция "Човешки ресурси" - МВР, за въвеждане в АИС "Кадри", а екземпляр от тях е предоставен на главния счетоводител на ОДМВР - Пазарджик, за въвеждане в системата АИС "ТРЗ", вследствие на което на една и съща длъжност - началник на сектор "Противодействие на икономическата престъпност" към отдел "Криминална полиция" при ОДМВР - гр. Пазарджик, е имало двама служители, което е в нарушение на утвърдения с министерска заповед щат на ОДМВР - Пазарджик. Така посочените в заповед № К-4307 от 15.05.2014 г. на министъра на вътрешните работи фактически основания не са оборени от жалбоподателя по първоначалното дело. От поставените върху заповеди рег. № К-1871 и рег. № К-1869 от 20.02.2014 г. на министъра на вътрешните работи входящи номера и дата се установява, че същите са постъпили в ОДМВР - Пазарджик, на 24.02.2014 г. Към 14.20 ч. на същата дата с тях са били запознати главен инспектор Петков и главен инспектор Пройчев. Първият е отказал да получи заповедта и акта за встъпване в длъжност - обстоятелство, удостоверено с протокол за запознаване на държавен служител и с подписите на трима свидетели - стр. 120 и 121 от първоначалното дело. След случилото се при ВНД заместник-директор на ОДМВР - Пазарджик, последният е уведомил Рогачев същия ден след приключване на процедурата по връчването - вж. докладна записка рег. № 18183 от 1.04.2014 г., стр. 84 от първоначалното дело. Това поведение на Петков недвусмислено сочи на отказ да встъпи в новата длъжност, за което незабавно е следвало да бъде уведомен министърът на вътрешните работи, което касаторът не е сторил (сам заявява, че е изпратил в министерството материалите по случая на 27.02.2014 г.), а още повече да иска от служителя да се явява в кабинета му на следващия ден. Дори и тогава Петков да е заявил, че ще изпълни заповедта за преназначаването му, както е отразено в протокол рег. № 10847 от 25.02.2014 г., изготвен и подписан от едно длъжностно лице при ОДМВР - Пазарджик (стр. 122 от първоначалното дело), то нито към този момент, нито по-късно Петков е подписал акт за встъпване в длъжност. Това е същественият и правно релевантен факт. При това положение предприетите от Рогачев организационни действия, посочени в заповедта за наказание, са незаконосъобразни, тъй като, както правилно е посочил в мотивите към решението тричленният състав на ВАС, длъжността "началник на сектор "Противодействие на икономическата престъпност" към отдел "Криминална полиция" при ОДМВР - гр. Пазарджик" не е била вакантна. Изрично в нормата на чл. 167, ал. 1 от ППЗМВР (отм.) е казано, че изпълнението на служебните задължения на държавните служители започва с встъпването им в длъжност, което се удостоверява с акт за встъпване в длъжност. Съгласно чл. 167, ал. 4 ППЗМВР (отм.) при отказ на държавния служител да встъпи в длъжност, което се удостоверява писмено, органът по назначаването отменя заповедта за назначаване. Цитираната норма се съдържа в глава втора на ППЗМВР, която е със заглавие "Назначаване и преминаване на държавната служба в МВР" и текстът регламентира процесния случай, а не само тези, при които служителите на МВР се назначават първоначално, както неправилно твърди касаторът. Несъмнено, несъобразявайки служебното си поведение с цитираната норма, Рогачев е допуснал пропуск в изучаването и прилагането на разпоредбите, регламентиращи служебната дейност, за което съгласно чл. 226, ал. 1, т. 5 във връзка с ал. 2 от същия текст на ППЗМВР се налага дисциплинарно наказание "писмено предупреждение" за срок от три до шест месеца. Съобразявайки тежестта на нарушението и настъпилите от него последици, обстоятелствата, при които е извършено, и формата на вината, административният орган е наложил дисциплинарното наказание за минимален срок. Член 224, ал. 2, т. 1 ЗМВР определя неизпълнението на разпоредбите на издадените въз основа на ЗМВР подзаконови нормативни актове като дисциплинарно нарушение. При така изложеното фактическо и правно основание изводът на тричленния състав на ВАС за правилно прилагане на материалния закон при издаването на процесната заповед е законосъобразен. Неоснователни са и оплакванията на Рогачев за допуснати от съда съществени нарушения на административнопроизводствените правила. В разпоредбите на чл. 209 АПК липсва така посоченото отменително основание. Същественото нарушение на административнопроизводствените правила е основание за оспорване на индивидуалните административни актове пред първата инстанция - съгласно чл. 146, т. 3 АПК. Ето защо настоящият петчленен състав на Върховния административен съд възприема цитираното оплакване в смисъл, че тричленният състав при постановяването на решението си не е преценил допуснатите от административния орган съществени нарушения на административнопроизводствените правила. Това оплакване е неоснователно. Както бе посочено по-горе в тези мотиви, с оглед на конкретно вмененото на касатора дисциплинарно нарушение правно ирелевантни са фактите и обстоятелствата, предхождащи издаването на заповеди рег. № К-1871 и рег. № К-1869 от 20.02.2014 г. на министъра на вътрешните работи, както и тяхното издаване. Рогачев не е бил наказан във връзка с издаването им, а за служебното му поведение след постъпването на тези заповеди в ОДМВР - Пазарджик, и след отказа на главен инспектор Петков да встъпи в длъжност. Ето защо подробно изложените от касатора съображения по процедурата на издаване на тези две заповеди не се коментират. По първоначалното дело се съдържат следните доказателства: заповед № Iз-657 от 26.03.2014 г. на министъра на вътрешните работи за извършване на проверка в ОДМВР - Пазарджик, по повод жалбата на главен инспектор Радослав Стоянов Петков до ВАС чрез административния орган и назначаването на комисия за разглеждане на случая; изискването и представянето на докладни записки от служители от ОДМВР - Пазарджик; изготвянето на становище рег. № I-49205 от 12.05.2014 г. и финализираща справка рег. № I-41933 от 17.04.2014 г.; покана рег. № I-49213 от 12.05.2014 г. за запознаване на Рогачев и даване на писмено обяснение; отразеното от него върху тази покана на същата дата, че е дал обяснения във връзка с извършената проверка. Съдът съобразява, че това е докладна записка рег. № 18203/1.04.2014 г. до министъра на вътрешните работи. От цитираните доказателства се установява, че са били спазени разпоредбите на чл. 229, ал. 3, 4 и 1 от ППЗМВР (отм.). При това положение изводът на тричленния състав на ВАС, че при провеждането на дисциплинарното производство не са били допуснати съществени процедурни нарушения, е правилен. Необосноваността като касационно основание опорочава фактическите констатации на съда не поради допуснати процесуални нарушения, а поради грешки при формирането на неговото вътрешно убеждение в насоките, които не са нормирани от закона. Такива са грешките при прилагане на правилата на логическото мислене, на опитните правила, на каузалните връзки между явленията и др. подобни. Нарушения от посоченото естество в обжалваното решение не са били допуснати. По изложените съображения касационната жалба се възприема като неоснователна, а оспореното решение се оставя в сила. В касационното производство ответникът е представляван от юрисконсулт, който е направил искане за присъждане на юрисконсултско възнаграждение. С оглед изхода на спора и на основание чл. 143, ал. 4 АПК във връзка с чл. 78, ал. 8 ГПК и тълкувателно решение № 3 от 13.05.2010 г. по тълк. дело № 5/2009 г. на ВАС в полза на Министерството на вътрешните работи се присъжда юрисконсултско възнаграждение в размер на 300 лв. - чл. 7, ал. 1, т. 4 във връзка с § 1 от ДР на Наредба № 1 от 9.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения. Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 1 и 2 АПК, Върховният административен съд - петчленен състав - II колегия,