Решение № 13847 от 9.11.2020 г. на ВАС по адм. д. № 5000/2020 г.

Решение № 13847 от 9.11.2020 г. на ВАС по адм. д. № 5000/2020 г., II о., докладчик председателят Таня Радкова Производството е по чл. 208 и следващите АПК. Образувано е по касационна жалба на И. Тонев чрез неговия пълномощник срещу решение № 7992/16.12.2019 г. по адм. д. № 7247/2019 г. на Административен съд София-град. Счита обжалваното решение за неправилно като постановено в нарушение на материалния закон. Претендира от съда отмяната му и присъждане на разноските по делото. Процесуалният представител на жалбоподателя в проведеното открито съдебно заседание прави възражение за прекомерност на претендираните от ответниците разноски. Ответникът - С. Рътков се явява лично в проведеното открито съдебно заседание и оспорва основателността на касационната жалба. Ответниците З. Захариева и И. Тонева се явяват лично и молят да се отмени оспореното решение. Ответникът М. Попов, чрез пълномощника си в писмен отговор и в проведеното заседание изразява становище за неоснователност на касационната жалба и претендира разноски. Останалите ответници Е. Гетова, П. Попов, Л. Гетов и началника на СГКК – София не изразяват становище по жалбата. Представителят на Върховната административна прокуратура дава заключение за неоснователност на подадената жалба. Касационната жалба е подадена в срок и е процесуално допустима. За да се произнесе по съществото на касационната жалба, разгледана съгласно чл. 218, ал. 1 АПК с оглед наведените основания за отмяна, настоящата инстанция взе предвид: Първоинстанционният съд е бил сезиран с жалба от И. Тонев и З. Захариева срещу заповед № 18-4710/07.05.2019 г. на началника на службата по геодезия, картография и кадастър - София, с която на основание чл. 54, ал. 2 от ЗКИР е отказал да извърши изменение в КККР, състоящо се в корекция на границите на поземлен имот с идентификатор 68134.1930.490 спрямо съседните му имоти с идентификатори 68134.1930.491 и 68134.1930.431, в съответствие с границите на УПИ XXVII-490, кв. 265 по действащия регулационен план на м. "Павлово-Бъкстон", гр. София. С обжалваното решение съдът е отхвърлил жалбата срещу оспорения административен акт. За да постанови този резултат, решаващият съд е развил следните доводи: Съгласно разпоредбата на чл. 54, ал. 2 ЗКИР, когато непълнотата или грешката е свързана със спор за материално право, тя се отразява в комбинирана скица и се отстранява в КККР на недвижимите имоти, въз основа на скица-проект след решаване на спора по съдебен ред. В случая е направено искане за изменение на кадастралната карта, с което се засягат границите на имоти, които не са собственост на заявителите. Административният орган е уведомил собствениците на засегнатите имоти за исканото изменение и същите са подали възражение. Установените конкуриращи документи за собственост са достатъчно основание да се приеме наличие на спор за собственост, тъй като се предвижда изместване на границата на съседните имоти. Решението е валидно, допустимо и правилно. От представените по делото доказателства е безспорно установено, че И. Тонев и З. Захариева се легитимират като собственици на 1/4 идеални части от ПИ с идентификатор 68134.1930.490, съгласно нотариален акт за покупко-продажба № 36, том I, рег. 284, дело № 39/08.03.1999 г. Със заявената промяна се иска корекция на границите на ПИ с идентификатор 68134.1930.490 в съответствие с границите на УПИ XXVII-490, кв. 256 на гр. София. Видно от скицата – проект, границите на собственият им имот се изместват в ущърб на съседните имоти с идентификатори 68134.1930.491 и 68134.1930.431. В тази насока собствениците на засегнатите имоти са изразили изрично несъгласие с исканото изменение на КККР. Оспорената заповед е издадена по заявление за отстраняване на "непълнота и грешка" по смисъла на чл. 51, ал. 1, т. 2 ЗКИР. Съгласно разпоредбата на чл. 54, ал. 2 ЗКИР при установяването от административния орган на спор за материално право, каквото в случая е констатирано, предвид подадените възражения от вписаните в КР собственици на засегнатите от промяната имоти ПИ68134.1930.490, законово определеният ред за процедиране е да се изготви комбинирана скица с отразяване на спорните части от имота, а претендираната непълнота и грешка да се отстрани в кадастралната карта и кадастралните регистри на недвижимите имоти въз основа на скица - проект едва след решаване на спора по съдебен ред, т. е. след приключване на отделно исково производство с влязло в сила решение между страните. В тази връзка изводите на административния съд за законосъобразност на заповедта са съответни на изискванията на материалния закон, тъй като наличието на спор за материално право е основание да се откаже отстраняване на допуснати в КККР непълноти и грешки. Наличието на такъв спор е пречка за издаването на заповед за отстраняването на непълнотите или грешките, каквато е процесната и която заповед придава част от един имот по кадастралната карта към друг имот. Само на това основание обжалваната заповед е материалнозаконосъобразна и жалбата срещу нея правилно е отхвърлена от първоинстанционния съд. Предвид изложеното, изводът на съда за законосъобразност на обжалваната заповед е постановен при правилно приложение на материалния закон. Спрямо обжалваното решение не е налице твърдяното в касационната жалба основание за отмяна и същото като правилно следва да се остави в сила. Що се касае до приложеното по делото съдебно решение № 106146/01.06.2020 г. по адм. д. № 27187/2015 г. на Софийския районен съд с отметката че е влязло в сила, то този препис е представен след даване ход по същество на делото пред касационната инстанция и не може да бъде ценен. Освен това, ако цитираното решение разрешава спор за материално право, то същото следва да бъде представено пред административния орган за извършване на исканата промяна в кадастралната карта и регистър. С оглед изхода на спора пред касационната инстанция на ответникът по касационната жалба М. Попов следва да се присъдят направените и своевременно претендирани разноски, представляващи възнаграждение за един адвокат в размер на 720 /седемстотин и двадесет/ лв. Направеното възражение за прекомерност е неоснователно, доколкото размера на претендираните разноски е под минималния такъв, предвиден в чл. 8, ал. 2, т. 1 от Наредба № 1/2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения. Воден от горното, Върховният административен съд, второ отделение,