Решение № 1375 от 13.01.2009 г. на ВКС по гр. д. № 5978/2007 г.

Решение № 1375 от 13.01.2009 г. на ВКС по гр. д. № 5978/2007 г., II г. о., ГК, докладчик съдията Здравка Първанова Производството е по чл. 218а, ал. 1, б. "б" ГПК (отм.) вр. § 2, ал. 3 ПЗР ГПК. Образувано е по касационна жалба на М. на в. р., гр. С., срещу въззивно решение от 5.08.2007 г. по гр. дело № 1275/2006 г. на Софийския апелативен съд в частта, с която са уважени предявените срещу него искове по чл. 200 КТ с твърдения за допуснати нарушения на материалния и процесуалния закон - основания за отмяна по чл. 218б, ал. 1, б. "в" ГПК (отм.). Сочи се, че поради необсъждане на всички доказателства по делото, въззивният съд е достигнал до незаконосъобразен извод за наличие на ексцес - влошаване на здравословното състояние на ищеца, което да не е било предвидено при разглеждане на спора по повод първоначалното увреждане. Не е съобразена медицинската експертиза, установяваща липса на промяна в здравословния статус. Претенциите за имуществени вреди са недоказани. Ответниците по касационната жалба В. М. З., С. И. З. и К. И. З., гр. С., конституирани по реда на чл. 120 ГПК (отм.) в качеството им на наследници на починалия в хода на процеса ищец по делото И. С. З., оспорват жалбата. Жалбата е подадена в срока по чл. 218в, ал. 1 ГПК (отм.) и е процесуално допустима. Разгледана по същество, тя е неоснователна, поради следното: Софийският апелативен съд е отменил решението от 8.05.2006 г. по гр.д. № 3538/2003 г. на Софийски градски съд в частта, с която е отхвърлен искът на И. С. З. срещу М. на в. р. за сумата от 15 980,18 лева - обезщетение за имуществени вреди, представляващо разликата между чистото трудово възнаграждение, което ищецът би получавал като здрав и получената от него пенсия за инвалидност за периода 19.08.2000 г. - 19.08.2003 г. По реда на чл. 208, ал.1 ГПК (отм.) е уважил този иск. В останалата част, с която са уважени иск за заплащане обезщетение за неимуществени вреди в размер на 30 000 лева и иск за заплащане на обезщетение за имуществени вреди /подробно описани по пера/ на основание чл. 200 КТ, първоинстанционното решение е оставено в сила. Обжалваното решение е правилно. Въззивният съд е приел фактическа обстановка, съгласно която с влязло в сила решение по гр.д. № 374/1998 г. на СГС е ангажирана отговорността на МВР на основание чл. 200 КТ, поради получено от ищеца професионално заболяване "състояние след остро токсиинфекциозно заболяване постенцефалитен синдром, с миокронични хиперкинези и тежка дизертерия, състояние след клинична смърт". Въззивният съд е направил анализ на всички правно значими факти, установени по делото, за да определи правилно обезщетението за причинените неимуществени вреди на ищеца. С оглед на установения ексцес в здравословното състояние, причиняващ на ищеца допълнителни болки и страдания и при съобразяване разпоредбата на чл. 52 ЗЗД, съдът правилно е определил обезщетението в посочения размер. Неоснователни са доводите за необоснованост на решението, поради неустановеност на влошеното здравословно състояние. За да приеме, че е налице ексцес на професионалното заболяване, въззивният съд се е основал на четирите медицински експертизи, изготвени от специалисти: невролог, уролог, офталмолог и специалист по вътрешни болести и физиотерапия, както и на ЕР на ТЕЛК от 14.07.2003 г. С него е било установено, че И. З. е преосвидетелстван пожизнено и му е определена 100 % инвалидност с чужда помощ. От експертните заключения е било установено, че пръстите на краката и ръцете на З. са деформирани с намален обем движения, ограничен обем на движение в глезенните стави с хипертрофия на мускулатурата на долните крайници и намалена мускулна сила. Периодично при външни дразнения от различен характер или без видима причина се наблюдават неволеви мускулни контракции. Състоянието на пострадалия е свързано с почти непрекъснато лежащо положение за период от 13 години, което налага провеждане на рехабилитационни процедури срещу усложненията- образуване на декубитос, застойна пневмония и др. Всяко активно движение на рехабилитатора би довело до нов пристъп на гърчове и се налага медикаментозно лечение, което да намали пристъпите. В резултат на дългото залежаване и обездвижване се е развила инфекция на пикочните пътища, формиране на камък в пикочния мехур. Налице са противопоказания за оперативно лечение, което води до повтарящи се цистити. Установена е субатрофия на зрителните нерви на двете очи, спадане на клепачите и затруднено отваряне на очите поради увреждане на централната нервна система. Заключението на вещото лице невролог, на което се позовава касаторът, установява наличие на трайно и невъзвратимо нарушение на централната нервна система, настъпило при професионалното заболяване преди 13 години в резултат на вирусна интоксикация и последваща клинична смърт. Налице е прекъсване на различни връзки в кората и в подкорието на мозъка. Изводът на експерта, че неврологичният статус не бележи промяна, не променя възприетия от въззивния съд извод за наличие на ексцес с оглед влошаването на цялостното състояние на З. Възприетият размер на обезщетението за неимуществени вреди е основан на установените по делото факти относно понесените от пострадалия болки, страдания, неудобства и тежкото протичане на заболяването и съответства на разпоредбата на чл. 52 ЗЗД. Размерът на обезщетението се определя съобразно цитираната разпоредба и трябва да съответства на обществения критерий за справедливост, в който се включва и съобразяване на посочените по-горе обстоятелства от една страна, а от друга и липсата на оптимистична прогноза. В разглеждания случай това е изпълнено от въззивния съд, поради което и решението в частта относно присъденото обезщетение за неимуществени вреди като правилно и законосъобразно следва да бъде оставено в сила. Относно присъденото обезщетение за имуществени вреди. Касаторът не е развил конкретни и релевантни доводи освен общия за недоказаност на претенцията. За да определи обезщетението в посочения размер, въззивният съд подробно е обсъдил събраните доказателства, в т.ч. заключението на назначената от него счетоводна експертиза за разликата между пропуснатото трудово възнаграждение и получаваната пенсия за инвалидност. Ето защо и в тази част обжалваното решение следва да бъде оставено в сила. С оглед изхода на делото на ответниците по касация следва да се присъдят направените за тази инстанция разноски в размер на 900 лева. По изложените съображения и на основание чл. 218ж, ал. 1 ГПК (отм.), Върховният касационен съд, състав на II г.о.