Решение № 259 от 11.01.2021 г. на ВАС по адм. д. № 383/2020 г.

Решение № 259 от 11.01.2021 г. на ВАС по адм. д. № 383/2020 г., III о., докладчик председателят Марио Димитров Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационни жалби, подадени от "Електроразпределение Север" АД и Комисия за енергийно и водно регулиране (КЕВР), срещу решение № 6901 от 14.11.2019 г., постановено по адм. дело № 7167/2019 г. по описа на Административен съд София-град. Касаторът "Електроразпределение Север" АД, чрез пълномощник адвокат Георгиева, обжалва решението в частта му, с която съдът е отхвърлил предявените от дружеството искове за обезщетение за имуществени вреди, представляващи направени разноски във връзка с обжалване на наказателно постановление № 403 от 17.12.2014 г. на председателя на КЕВР, за разликата над 360 лв. до пълния размер на претендираните суми по два иска по 1356 лв. Касаторът твърди неправилност на съдебното решение поради нарушение на материалния закон и необоснованост, касационни основания по чл. 209, т. 3 АПК. Твърди, че са необосновани изводите на съда за намаляване на размера на присъденото обезщетение за разноски пред касационната инстанция, вкл. липсвали разсъждения съобразно указанията, дадени с Решението на Съда на Европейския съюз (СЕС) по съединените дела С-427/16 г. и С-428/16 г. за това дали Висшият адвокатски съвет, като професионална организация изпълнява публични функции, както и дали спорната правна уредба, относно невъзможността за определянето на хонорар под установения минимум, под страх от дисциплинарна отговорност, преследва легитимни цели. Излага доводи, че решението в обжалваната част не е съобразено с разпоредбите на Конституцията на Република България, чл. 132, ал. 2 АПК, чл. 185 АПК, чл. 36, ал. 2 от Закона за адвокатурата (ЗА), чл. 19 от Договора за Европейския съюз (ДЕС), чл. 2 и чл. 4 от Договора за функциониране на Европейския съюз (ДФЕС) и чл. 47 от Хартата на основните права на Европейския съюз, както и практиката на СЕС. Иска, да се отмени решението в отхвърлителната част и уважаване на иска в пълен размер, ведно с присъждане на разноските по делото. Представят се списък на разноските и доказателства за извършването им. Касаторът - Комисия за енергийно и водно регулиране (КЕВР), чрез процесуалния си представител ст. юрисконсулт Лефтерова оспорва решението в частта му, с която са уважени предявените срещу нея искове за обезщетение на имуществени вреди с доводи за неговата неправилност, като постановено при нарушение на материалния закон и необоснованост. Излага, че съдът не е съобразил, че ищецът е разполагал с 8 юрисконсулти и ангажирането на адвокатска защита по оспорване на наказателните постановления по сходни дела, не е било необходимо и смята, че ТР № 1/2017 г. на ОССК на ВАС не следва да се абсолютизира. Излага, че плащането на адвокатско възнаграждение във връзка с отмененото наказателно постановление не съставлява пряка и непосредствена последица. Излага също, че в касационното производство по ЗАНН не се присъждат разноски, поради и което не могат да се присъжда адвокатско възнаграждение за това производство като вреди. Твърди, че в производствата пред районния съд и пред административния съд не са претендирани разноски от ищеца и не следва да се присъждат в производство по ЗОДОВ. Излага, че съдът е съобразил фактическата и правна сложност и е намалил размера на претендираните разноски пред касационната инстанция, но неправилно е присъдил ДДС върху размер на договореното възнаграждение. Излага, че неправилно са присъдени и сумите за платена държавна такса по съединени производства и присъдени разноски за адвокатско възнаграждение. Иска, да бъде отменено обжалваното решение и се присъди юрисконсултско възнаграждение за двете инстанции. Представителят на Върховната административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационните жалби, както и за правилност на обжалваното решение. Касационните жалби са подадени от надлежни страни, в преклузивния срок по чл. 211, ал. 1 АПК, поради което са процесуално допустими. С обжалваното решение Административен съд – София град е осъдил Комисия за енергийно и водно регулиране да заплати на "Електроразпределение Север" АД - гр. Варна сумата от 360 лева, представляваща обезщетение за имуществени вреди, претърпени при съдебно обжалване на наказателно постановление № 403/17.12.2014 г. на председателя на КЕВР, отменено с решение № 79/16.02.2016 година, постановено по н. а. х. д № 1451/2015 година по описа на Районен съд - Габрово, ведно с лихвата за забава върху посочената сума от датата на влизане в сила на решението за отмяна на наказателното постановление - 31.05.2016 г. до окончателното изпащане на сумата, като е отхвърлил иска в останалата му част до претендирания размер от 1356 лева, както и е осъдил КЕВР да заплати сумата от 360 лева, представляваща обезщетение за имуществени вреди, претърпени в производството по обжалване на решение № 79/16.02.2016 година, постановено по н. а. х. д № 1451/2015 година по описа на Районен съд - Габрово, оставено в сила с решение № 149/31.05.2016 година, постановено по к. н. а. х. д № 120/2016 година по описа на Административен съд – Габрово, ведно със законната лихва, считано от 31.05.2016 г. до окончателното изплащане на обезщетението, като е отхвърлил иска в останалата му част до претендирания размер от 1356 лева като неоснователен. С оглед на уважените части на исковете е присъдил на ищеца разноски в размер на 136, 77 лева, по първия иск съразмерно на уважената част, представляващи заплатена държавна такса и адвокатско възнаграждение, както и разноски в размер на 136, 77 лева, по втори иск съразмерно на уважената част, представляващи заплатена държавна такса и адвокатско възнаграждение. За да постанови този резултат съдът е приел за установено, че с влязло в сила съдебно решение е отменено като незаконосъобразно наказателното постановление, издадено от председателя на КЕВР, с което на ищцовото дружество е наложено административно наказание – имуществена санкция в размер от 20 000 лева. За осъществената в производството пред Районен съд – Габрово и Административен съд - Габрово адвокатска защита дружеството е заплатило адвокатско възнаграждение в размер на по 1356 лв. за всяка инстанция, заплатено по банков път, съгласно представени по делото договори за правна защита и съдействие. Съдът е приел, че заплатеното адвокатско възнаграждение и за двете инстанции е прекомерно и следва да бъде намалено до минималния размер, без да се отчита имуществения интерес, предвиден в чл. 18, ал. 1 и ал. 2 от Наредбата за минималните размери на адвокатските възнаграждения, а именно до размер от 360 лева, включващ и размера на ДДС, съгласно чл. 38, ал. 2 ЗА във връзка с § 2 а от ДР на Наредба № 1/2004 г. за размера на адвокатските възнаграждения. От правна страна административният съд е приел, че са налице кумулативно изискуемите се законови предпоставки на чл. 1, ал. 1 от Закона за отговорността на държавата и общините за вреди (ЗОДОВ) за ангажиране на отговорността на ответника, както и е извършил правно изследване относно отговорността на държавата за вреди, претърпени във връзка с отменено като незаконосъобразно наказателно постановление по реда на ЗАНН, както и е съобразена приложимата тълкувателна практика на ВКС и ВАС в тази насока. Настоящият съдебен състав на ВАС приема, че решението е валидно и допустимо, но частично неправилно. Съгласно разпоредбата на чл. 1, ал. 1 ЗОДОВ държавата и общините отговарят за вредите, причинени на граждани и юридически лица от незаконосъобразен акт, действие или бездействие на техни органи и длъжностни лица при или по повод изпълнение на административна дейност. За да възникне законовата отговорност следва да е налице незаконосъобразно действие или бездействие и реално причинена вреда, произтичаща от него в пряка причинна връзка. Правилен е извода на съда, че в случая е установено наличието на законовите предпоставки, което обуславя основателността на предявените искове за обезщетяване на причинени имуществени вреди. Установено е от доказателствата по делото, че с влязло в сила съдебно решение е отменено наказателно постановление, с което на ищеца е наложено административно наказание – имуществена санкция в размер на 20000 лв., при което е налице първата предпоставка на чл. 1, ал. 1 ЗОДОВ. Този акт, макар и да не представлява индивидуален административен акт по смисъла на чл. 21 АПК, е издаден при упражняване на санкционираща административна дейност на административен орган. Съгласно тълкувателно решение № 1/15.03.2017 г. по тълк. дело № 2/2016 г. на Върховен административен съд, при предявени пред административните съдилища искове по чл. 1, ал. 1 ЗОДОВ за имуществени вреди от незаконосъобразни наказателни постановления, изплатените адвокатски възнаграждения в производството по обжалването и отмяната им представляват пряка и непосредствена последица по смисъла на чл. 4 ЗОДОВ. Според правната доктрина водещи при определянето на съдържанието на понятията "пряка и непосредствена последица" са теорията за равноценността, съгласно която един факт е причина за резултата, когато, ако този факт е липсвал, то резултатът не би настъпил, и адекватната теория, съгласно която причина са тези условия, които причиняват резултата нормално, типично, адекватно, а не по изключение. Потърсената адвокатска помощ и платеният адвокатски хонорар са пряка и непосредствена последица от издаденото наказателно постановление, тъй като обжалването на този акт е законово регламентирано и е единствено средство за защита на лицето, което твърди, че не е виновно и че неговите права са накърнени неправомерно от административния орган. В потвърждение на горния извод е и обстоятелството, че както ЗАНН, така и НПК, към който той препраща, към момента на водене на конкретния административнонаказателен съдебен процес, не предвиждат друга законова възможност за осъждане на държавата да заплати на признатия за невиновен за извършено административно нарушение направените от него разноски, включващи и адвокатски хонорар по защитата му пред съда, а това е условието на чл. 8, ал. 3 ЗОДОВ за приложението на чл. 1, ал. 1 от този закон. Касационният състав на ВАС споделя извода на първоинстанционния съд, с който са отхвърлени доводите на ответника относно факта, че дружеството ищец е разполагало с достатъчно специалисти – юрисконсулти, които биха могли да осъществят защита срещу наказателното постановление, поради което ползването на адвокатски услуги не било необходимо. Правилно първоинстанционният съд е приел, че преценката на ищеца дали да ползва адвокатска защита или да използва назначените юрисконсулти не подлежи на съдебен контрол по целесъобразност. На следващо място, независимо че в производствата пред Районен съд Габрово и пред Административен съд Габрово договорите за правна защита и съдействие за всяка една съдебна инстанция да не са били представени, същите (представени за първи път в исковото производство по чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ) касаят именно двете редовни фази на съдебното обжалване на НП по ЗАНН. Доказването на плащането на адвокатското възнаграждение, а оттам и на настъпилата за ищеца вреда, е извършено с представянето както на договора, така и на данъчна фактура и платежно нареждане, въз основа на които може да се направи обоснован извод за действително сторените разноски по съдебно обжалване на наказателното постановление, и то по време преди приключването на всяко отделно съдебно производство. С ТР № 1 от 15 март 2017 г. по т. д. № 2/2016 г. на ОСС на ВАС е прието, че делата за обезщетения по чл. 1, ал. 1 ЗОДОВ са искови производства, те се развиват по правилата на ГПК, доколкото материята не е уредена от АПК, и в тях страните могат да представят всички относими доказателства в подкрепа на твърденията си, да навеждат всякакви доводи в тяхна защита, да правят възражения и да се защитават с всички допустими от закона средства. Институтът на обезщетението от непозволено увреждане не е и не следва да се превръща в средство за неоснователно обогатяване, поради което и съдът, спазвайки принципа на справедливостта и съразмерността, следва да присъди единствено и само такъв размер на обезщетение, който да отговаря на критериите на чл. 36, ал. 2 от Закона за адвокатурата - да е "обоснован и справедлив", т. е да е съразмерен на извършената правна защита и съдействие и да обезщети страната за действително понесените от нея вреди от причиненото и от държавния орган непозволено увреждане, без да накърнява или да облагодетелства интересите на която и да е от страните в производството. Съгласно чл. 8, ал. 1, т. 4 от Наредба № 1 от 9.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения (Наредбата), адвокатското възнаграждение за една инстанция се определя в зависимост от материалния интерес на спора. По този начин Наредбата се опитва да наложи разбирането, че фактическата и правна сложност се определят от материалния интерес по спора, а не от вида на делото и извършените по него процесуални действия. Подобно равенство противоречи на материалния закон. Размерът на адвокатските възнаграждения следва да е справедлив и пропорционален на предоставената услуга, дори когато е посочено, че е минимален. Съгласно чл. 36, ал. 2 ЗАдв размерът на възнаграждението трябва да е справедлив и обоснован, като това изискване следва да се прилага и когато се определят минималните размери на адвокатските възнаграждения, защото размерът им следва да се определя от едновременното приложение на два обективни критерия – обем и сложност на извършената дейност, както и величината на защитавания интерес. За да се приеме, че минималните размери на адвокатските възнаграждения са обосновани и справедливи, както изисква законовата норма, цената на адвокатския труд следва да представлява изражение и на двете критерии. В този смисъл е и практиката на Върховния административен съд във връзка с обжалване на различни текстове от Наредбата за минималните размери на адвокатските възнаграждения – Решение № 9273 от 27.07.2016 г. по адм. д. № 3002/2015 г., потвърдено с решение № 5485 от 02.05.2017 г. на петчленен състав на Върховния административен съд по адм. д. № 1403/2017 г. Подобни мотиви в този смисъл са изложени и в решение на Съда на Европейския съюз от 23.11.2017 г. по съединени дела С-427/16 и С-428/16. В т. 47 от решението СЕС посочва, относно Наредба № 1 за минималните размери на адвокатските възнаграждения: "В случая разглежданата в главните производства правна уредба не съдържа какъвто и да било точен критерий, който би могъл да гарантира, че определените от Висшия адвокатски съвет минимални размери на адвокатските възнаграждения са справедливи и обосновани при зачитане на общия интерес. В частност тази правна уредба не предвижда каквото и да било условие, отговарящо на изискванията, които Върховният административен съд (България) формулира в решението си от 27 юли 2016 г. и които се отнасят по-специално до достъпа на гражданите и юридическите лица до квалифицирана правна помощ и необходимостта от предотвратяване на всякакъв риск от влошаване на качеството на предоставяните услуги. " Изложеното потвърждава тезата, че Наредбата за минималните размери на адвокатските възнаграждения, която предвижда определяне на последните единствено в зависимост от материалния интерес по спора, без да отчита обема и сложността на свършената работа във връзка с предоставяне на адвокатската услуга, противоречи на чл. 36, ал. 2 ЗА. При противоречие на подзаконов нормативен акт със закон, следва приложение на чл. 15, ал. 3 ЗНА. В случая е установено, че една и съща адвокатска кантора е ангажирана от ищеца в производството по обжалване на множество еднотипни наказателни постановления, съдебните производства по обжалването не се отличават с правна и фактическа сложност и в случая са приключили и в двете съдебни инстанции след провеждане на едно единствено открито съдебно заседание. При така установените обстоятелства и при съобразяване на обема на осъществената правна защита настоящата инстанция намира, че обоснованият и справедлив размер на адвокатското възнаграждение за всяка една инстанция е в минималния размер от 1356 лв. по действащата към този момент разпоредба на чл. 18, ал. 2 от Наредба № 1, според материалния интерес – имуществена санкция от 20 000 лева. Неоснователни са доводите на касационния жалбоподател КЕВР, че присъденото обезщетение включва ДДС върху размер на адвокатско възнаграждение, което е неправилно. Правилно съдът е съобразил разпоредбата на § 2 а от ДР на Наредба № 1/09.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения, а именно, че за регистрираните по ДДС адвокати дължимият ДДС се начислява върху възнагражденията по тази наредба и се счита за неразделна част от дължимото възнаграждение. Обоснован е изводът, че предоставените от адвокатското дружество правни услуги съставляват облагаема възмездна доставка, като е без значение дали възнаграждението за процесуално представителство е предварително заплатено, или е определено от съда по предвидения в чл. 38, ал. 2 ЗА. Следва обаче да се отбележи, че претендираната от ищеца вреда е реално платената цена за адвокатската услуга, включваща и съответно ДДС, като дължимостта на ДДС или възможността за приспадане от търговеца е предмет на друго производство, а не в производството по ЗОДОВ, доколкото не са представени доказателства от ответника, че размера на ДДС е бил възстановен на ищеца, респ. не е настъпила вреда за този размер, които не са били предмет на установяване в производството по ЗОДОВ. По горните съображения обжалваното решение следва да бъде отменено в частта, с която е отхвърлен иска на "Електроразпределение Север" АД- гр. Варна срещу КЕВР, за заплащане на обезщетение за претърпени имуществени вреди, представляващи направени разноски във връзка с обжалване на наказателно постановление № 403/17.12.2014 г. на председателя на КЕВР, отменено с решение № 79/16.02.2016 година, постановено по н. а. х. д № 1451/2015 година по описа на Районен съд - Габрово, за сумата в размер над 360 (триста и шестдесет) лв. до 1356 (хиляда триста петдесет и шест) лв., ведно със законната лихва, считано от 31.05.2016 г. до окончателното изплащане на обезщетението, както и в частта с която е отхвърлен иска на "Електроразпределение Север" АД - гр. Варна срещу КЕВР, за заплащане на обезщетение за претърпени имуществени вреди, представляващи направени разноски във връзка с обжалване на решение № 79/16.02.2016 година, постановено по н. а. х. д № 1451/2015 година по описа на Районен съд – Габрово, оставено в сила с решение № 149/31.05.2016 година, постановено по к. н. а. х. д № 120/2016 година по описа на Административен съд – Габрово, за сумата в размер над 360 (триста и шестдесет) лв. до 1356 (хиляда триста петдесет и шест) лв., ведно със законната лихва, считано от 31.05.2016 г. до окончателното изплащане на обезщетението. В останалата част обжалваното решение като правилно следва да бъде оставено в сила. С оглед изхода на спора, първоинстанционния съд е присъдил в полза на ищеца разноските в исковото производство по реда на ЗОДОВ в размер на 273, 54 лв., от които 50 лева държавна такса и 223, 54 лв. адвокатско възнаграждение за двете производства или по 111, 77 лв. за всяко едно. Във връзка с предявените два иска от ищеца, всеки в размер на 1356, 00 лв. са били образувани две отделни производства, които са съединени по адм. д. № 7167/2019 г. на АССГ, като претенцията на ищеца е била за присъждане на адвокатско възнаграждение общо в размер на 792, 00 лв. или по 396 лв. за всяко от производствата. В останалата част на претенцията на ищеца по разноските липсва изричен диспозитив за оставяне без уважение на претенцията. Настоящата съдебна инстанция като съобрази изхода на спора и уважаване на исковете в пълния претендиран размер, намира, че по отношение на разноските за първоинстанционното производството, с оглед направеното възражение за прекомерност от ответника, на ищеца следва да бъде присъдено адвокатско възнаграждение общо в размер на 396 лв. В тази връзка и предвид присъдено адвокатско възнаграждение за първата инстанция общо в размер на 223, 54 лв., следва да бъде осъдена КЕВР да заплати на ицеща сумата допълнително разноски за адвокатско възнаграждение за първата инстанция в размер на 172, 46 лв. По отношение на разноските в настоящото производство пред ВАС и с оглед изхода на спора на касатора КЕВР не следва да бъдат присъждани поисканите разноски за юрисконсултско възнаграждение. При този изход от процеса на касатора "Електроразпределение Север" АД и ответник по касационната жалба на КЕВР, следва да бъдат присъдени разноски за настоящата инстанция, като с оглед направеното възражение за прекомерност от процесуалния представител на касатора в съответствие с чл. 78, ал. 5 от ГПК, във връзка с чл. 144 от АПК, претендираният размер на адвокатско възнаграждение по списък по касационната жалба следва да бъде редуциран, като на ответника следва да му бъдат присъдени сторените разноските за адвокатско възнаграждение в размер на 396 лева, а претендираният размер на адвокатско възнаграждение до пълния размер на сумата 792 лв., следва да бъде оставен без уважение. По изложените съображения и на основание чл. 221, ал. 2 и чл. 222, ал. 1 АПК, Върховният административен съд, трето отделение,

ОСОБЕНО МНЕНИЕ на съдията Румяна Лилова: Подписвам настоящото решение с особено мнение, тъй като считам, че поради пререшаване с настоящото решение на част от спора от касационната инстанция, което води до уважаване на предявените искове срещу КЕВР изцяло, на "Електроразпределение Север" АД се следва и присъждане изцяло на претендираната сума за сторените разноски за адвокатско възнаграждение в първоинстанционното производство, а не както приема мнозинството от съдебния състав. В случая са предявени, разгледани и уважени два иска за обезщетение с цена от по 1356, 00 лв., а фактът на разглеждането им в едно съдебно производство (след присъединяване на адм. д. № 7168/2019 г. към адм. д. № 7167/2019 г.) не променя горния извод, както и не води до такъв за недължимост на адвокатско възнаграждение при уважаване на исковете от загубилата делото страна по втория от тях. Предвид изхода на спора в настоящото производство и по изложените в предходния абзац съображения намирам, че на "Електроразпределение Север" АД се следват и разноски за касационното производство в претендирания размер за адвокатско възнаграждение и внесената държавна такса. Ето защо, КЕВР следва да бъде осъдена да заплати на дружеството сума в размер на 12, 50 лв. за държавната такса и сума в размер на 792, 00 лв. съобразно представените доказателства за извършването им, а не както приема мнозинството от състава - в размер на 396, 00 лв. По така изложените съображения, подписвам решението с особено мнение. Мотивирал особеното мнение съдия: (Румяна Лилова)