Решение № 6519 от 2.06.2020 г. на ВАС по адм. д. № 1144/2020 г.

Решение № 6519 от 2.06.2020 г. на ВАС по адм. д. № 1144/2020 г., VIII о., докладчик съдията Емилия Иванова Производството е по реда на чл. 208 и следващите от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на "Олимпиец – 2016" ЕООД, със седалище и адрес на управление гр. Силистра, ул. "Кубадин" № 2, представлявано от управителя Й. И., подадена чрез адв. С. Николов, срещу Решение № 113 от 04.12.2019 г. по адм. дело № 230/2019 г. по описа на Административен съд – Силистра. С обжалваното решение е отхвърлена жалбата на "Олимпиец – 2016" ЕООД, ЕИК 204399406, седалище и адрес на управление: гр. Силистра, ул. "Кубадин" № 2, срещу Заповед № 318-ФК от 29.08.2019 г. на началника на отдел "Оперативни дейности" - Варна в ГД "Фискален контрол" при ЦУ на НАП, за прилагане на принудителна административна мярка. Касаторът твърди, че решението е постановено в нарушение на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила и е необоснован – касационни основания по чл. 209, т. 3 АПК. Изложени са твърдения, че тъй като ЗПАМ е издадена преди издаването на НП, то това е "изпълнение на наказание без процес". Безспорно е установена и злоупотреба от страна на административния орган. Иска се отмяна на решението и на наложената принудителна административна мярка. Ответникът по касационната жалба началник отдел "Оперативни дейности" гр. Варна в ГД "Фискален контрол" при ЦУ на НАП, в писмено становище счита касационната жалба за неоснователна. Претендира юрисконсултско възнаграждение. Върховна административна прокуратура, чрез участвалия по делото прокурор, дава заключение, че касационната жалба е процесуално допустима и редовна, но неоснователна. Върховният административен съд, състав на Осмо отделение, като обсъди допустимостта на касационната жалба и направените в нея оплаквания, при спазване на разпоредбите на чл. 218 и чл. 220 АПК, намира жалбата процесуално допустима, а по същество неоснователна. За да наложи принудителната мярка с атакуваната заповед, административния орган е приел, че "Олимпиец - 2016" ЕООД гр. Силистра стопанисва търговски обект - бистро "Олимпиец", находящо се в гр. Силистра, ул. "Кубадин" 2. На 24.08.2019 г. в обекта е извършена проверка от органи по приходите и е съставен протокол № 0388571 от 24.08.2019 г. Установява се, че в бистрото е извършена контролна покупка на 1 бр. Кока-кола, 1 бр. шоколадова торта, 1 бр. кафе и 1 бр. минерална вода на обща стойност 8. 00 лева, заплатени в брой, при която не е издадена фискална касова бележка от въведеното в експлоатация в обекта и работещо фискално устройство. При съпоставка на наличността на парични средства в касата и отчетените по фискален апарат средства е установена отрицателна разлика от 105 лева, без да са били регистрирани операции, променящи касовата наличност. Приходните органи са посочили, че е извършено нарушение на чл. 3, ал. 1 от Наредба № Н-18/13.12.2006 г. на МФ за регистриране и отчитане чрез фискални устройства на продажбите в търговските обекти, изискванията към софтуерите за управлението им и изисквания към лицата, които извършват продажби чрез електронен магазин, а именно не е издадена фискална касова бележка от работещото в обекта фискално устройство или касова бележка от кочан при извършената контролна покупка от органите по приходите преди легитимация, възлизаща общо на стойност от 8. 00 лева, платени в брой. С обжалваното решение първоинстанционният съд е отхвърлил жалбата на "Олимпиец – 2016" ЕООД против посочената заповед, с мотивите, че заповедта е издадена при правилно приложение на материалния закон и съобразно неговата цел, в съответствие с принципа на съразмерност и с посочване на конкретните фактически и правни основания за определяне продължителността на срока на мярката. Съдът е обсъдил възраженията на дружеството и е приел, че административният акт е мотивиран, както относно наличието на предпоставките за налагане на мярката, така и по отношение на определения срок. Решението на първоинстанционния съд е валидно, допустимо и правилно. Съгласно разпоредбата на чл. 186 ЗДДС е предвидено налагане на принудителна административна мярка с мотивирана заповед на органа по приходите или от оправомощено от него длъжностно лице - запечатване на обект за срок до 30 дни и забрана за достъп до него, в случаите на посочените в разпоредбата нарушения, сред които е и неспазването на реда или начина за издаване на съответен документ за продажба, издаден по установения ред за доставка/продажба. В нормата на чл. 118, ал. 1 ЗДДС е предвидено задължение за лицата да регистрират и отчитат извършените от тях доставки/продажби в търговски обект, чрез издаване на фискална касова бележка от фискално устройство (фискален бон) или чрез издаване на касова бележка от интегрирана автоматизирана система за управление на търговската дейност (системен бон), независимо от това дали е поискан друг данъчен документ. Редът и начина за издаване на фискални касови бележки е уреден с Наредба № Н-18/2006 г. на МФ. По силата на чл. 3, ал. 1 от Наредбата всяко лице е длъжно да регистрира и отчита извършваните от него продажби на стоки или услуги във или от търговски обект чрез издаване на фискална касова бележка от ФУ или касова бележка от ИАСУТД, освен в изрично посочени в Наредбата случаи. От цитираните разпоредби може да се направи извод, че при установено по съответния ред неспазване на задължението за отчитане на продажбите чрез издаване на ФКБ или касова бележка от кочан, административният орган, при условията на обвързана компетентност, налага на търговеца ПАМ – "запечатване на обект и забрана за достъп до него". Органът съобразява продължителността на срока на мярката с оглед на всички факти и обстоятелства в конкретния случай, т. е. при определяне на продължителността на срока органът действа при условията на оперативна самостоятелност, което следва и от използвания в чл. 186, ал. 1 израз "до 30 дни". Обосновано и в съгласие със закона първоинстанционният съд е приел, че цитираното нарушение е безспорно установено, при което заповедта е издадена в съответствие с материалния закон, като преследва и целта на закона, посочена в разпоредбата на чл. 22 от ЗАНН. При налагане на мярката органът е изложил всички фактически и правни основания за издаването на посочената заповед, като е съобразил и принципа на съразмерност, уреден в чл. 6, ал. 2 АПК и е определил срока на мярката в размер на 14 дни при максимален такъв от 30 /тридесет/ дни. В настоящия случая установяването на фактическите обстоятелства, даващи основание да се приеме, че е налице нарушение сред изброените в закона, е обвързало административния орган да издаде заповед за налагане на принудителната административна мярка с необходимите реквизити. В настоящия случай нарушение на разпоредбата на чл. 118, ал. 1 във вр. с чл. 3 от Наредбата е установено от органите по приходите при извършена проверка, обстоятелствата от която са отразени в протокол сер. АА № 0388517 от 24.08.2019 г. Протоколът е съставен по установения ред и форма от органите по приходите в кръга на правомощията им, се ползва с материална доказателствена сила за извършените от органите по приходите действия и за установените факти и обстоятелства, съгласно чл. 50, ал. 1 от ДОПК. Само по себе си установяването на нарушението е достатъчно условие органът по приходите да наложи принудителна административна мярка. По делото не са представени доказателства от касатора, че не е извършено процесното нарушение. При съобразяване на принципа на съразмерност и като е взел предвид тежестта на нарушението, както и конкретно посочени в акта обстоятелства, относими към търговеца и обекта, в който се упражнява дейността му, административният орган е определил 14-дневен срок на мярката, при 30-дневен максимален срок. В случая, както правилно е приел първоинстанционният съд, административния орган е действал целесъобразно при упражняване на предоставената му оперативна самостоятелност. Не може да бъде споделено твърдението, че заповедта е издадена при допуснато съществено нарушение на процесуалните правила поради липсата на съставено наказателно постановление. Административнонаказателното производство няма отношение към налагането на принудителна административна мярка, доколкото същата се налага с мотивиран индивидуален административен акт, след установено по съответния ред при проверка от органите по приходите административно нарушение. Правилно е изложеното от съда в тази насока. Настоящия състав споделя мотивите в обжалваното решение, че заповедта е издадена в съответствие с целта на закона. В конкретния случай и предвид разпоредбата на чл. 22 ЗАНН, принудителната административна мярка се налага с цел да бъде предотвратено и преустановено извършването на административни нарушения от същия вид. В случая издадената заповед цели именно това с оглед защита интересите на държавния бюджет от правилно отчитане на продажбите и определяне размера на публичните задължения. Предвид изхода на делото, искането за присъждане на разноски по делото в полза на ЦУ на НАП е основателно и следва да бъде уважено за касационна инстанция. Размерът на юрисконсултското възнаграждение на основание чл. 143, ал. 4 АПК във връзка с чл. 78, ал. 8 ГПК и чл. 24 от Наредбата за заплащането на правната помощ е в размер на 100 лв. Мотивиран така, състав на Върховен административен съд, Осмо отделение