Решение № 4533 от 11.4.2024 г. на ВАС по адм. д. № 9933/2023 г.

Производство по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на П. Велчева, подадена чрез адв. Ю. Дацев, срещу решение 5328 от 09.08.2023г., постановено по адм. дело 9226/2022г. от Административен съд София - град, с което е отхвърлен предявения иск по чл. 256, ал.1 от АПК да бъде осъден министъра на вътрешните работи да изпълни задължението си по чл.15в, ал.3 от ЗДОИ като публикува на Платформата за достъп до обществена информация, подадените до МВР заявления за периода 01.01.2019г. до 01.10.2022г., решенията по тях и предоставената обществена информация. В касационната жалба са развити доводи за неправилност на оспореното решение, поради допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила, нарушения на материалния закон и необоснованост. Твърди се, че въпреки представените от ответника становище и справка за публикувани заявления по ЗДОИ, решенията по тях и съответната информация за съответния период на ПДОИ не е публикувано съдържанието на постановените решения по заявленията, както и обществената информация, предоставена със самите решения или отделно от тях. По подробно изложени съображения в касационната жалба се иска обжалваното решение да бъде отменено и вместо него се постанови друго, с което предявеният иск бъде уважен. Претендира присъждане на разноски за двете съдебни инстанции. Ответникът по касационната жалба министър на вътрешните работи, чрез процесуален представител юрк. Стаменова оспорва жалбата в съдебно заседание. Моли решението като правилно да остане в сила. Претендира разноски за юрисконсултско възнаграждение, алтернативно прави възражение за прекомерност на претендираното адвокатско възнаграждение на насрещната страна. Представителят на Върховна прокуратура дава мотивирано писмено заключение за неоснователност на касационната жалба и правилност на обжалваното решение. Върховният административен съд, състав на пето отделение, намира, че касационната е процесуално допустима, като подадена в срок и от надлежна страна, имаща право и интерес от оспорването. Разгледана по същество касационната жалба е основателна. Първоинстанционният съд е сезиран с искова молба, подадена от П. Велчева с правно основание чл.256, ал.1 и ал. 3 от АПК с твърдения за неоснователно бездействие от страна на министъра на вътрешните работи за изпълнение на задължение, произтичащо пряко от нормативен акт и искане да бъде осъден да изпълни задължението си по чл.15в, ал.3 от ЗДОИ, като публикува на Платформата за достъп до обществена информация (ПДОИ) по чл.15в, ал.1 от ЗДОИ, подадените до МВР чрез ПДОИ заявления за периода 01.01.2019г. до 01.10.2022г., решенията по тях и предоставената обществена информация при спазване на изискванията за защита на личните данни. За да се произнесе по предявения иск и повдигнатият пред него спор, АССГ е приел, че искането е допустимо, тъй като бездействието на административният орган по задължение, произтичащо пряко от нормативен акт, може да се оспори безсрочно. Изложил е съображения, че за да е налице бездействие по смисъла на чл.256 АПК, следва задълженията за извършване на фактически действия да произтичат пряко от правна норма или настъпване на определен юридически факт. Приел е, че министъра на вътрешните работи е задължен субект по изпълнение на задължението по чл.15в, ал. 3 от ЗДОИ, а от представените от ответника писмени доказателства е стигнал до извод, че министъра е изпълнил задължението си, тъй като в процесния период от 01.01.2019г. до 01.10.2022г. в ПДОИ са публикувани от МВР общо 114 бр. заявления по ЗДОИ, както и съответните решения и информация, отделно или инкорпорирано в актовете, като няма данни по делото да са налице заявления по ЗДОИ, които не са публикувани в ПДОИ. В заключение, съдът е приел, че не е налице твърдяното бездействие на органа по смисъла на чл.256, ал.1 от АПК и искането да бъде осъден министъра да изпълни задължението си по чл.15в, ал.3 от ЗДОИ е отхвърлено като неоснователно. Решението е неправилно. Защитата срещу неоснователни бездействия на административен орган е уредена в разпоредбата на чл. 256 от АПК. Производството по чл. 256, ал. 1 и ал. 2 от АПК е исково производство. Целта на исканията по чл. 256, ал. 1 и ал. 2 от АПК е да се установи със сила на присъдено нещо, че в полза на ищеца срещу ответника административния орган, съществува неудовлетворено субективно право, което има за предмет такова поведение от страна на административния орган вменено му от закона, чрез което на правоимащия се предоставя определена облага или друга полезна за него последица. Търсещият съдебна защита цели да осъди административния орган да извърши фактическото действие, за което е задължен по закон и което не извършва. Защитата по този ред е възможна, само ако органът бездейства, Касаторът е заявил в исковата молба пред първоинстанционния съд, че министъра на вътрешните работи неоснователно бездейства, като не публикува на Платформата за достъп до обществена информация (ПДОИ) по чл.15, ал.1 ЗДОИ, подадените до МВР чрез тази платформа заявления за периода от 01.01.2019г. до 01.10.2022г., решенията по тях и предоставената обществена информация при спазване на изискванията за защита на личните данни в нарушение на изискването на чл. 15в, ал. 3 от ЗДОИ, предвиждаща задължение на субектите по чл.3, ал.1 за публикуването им на ПДОИ, създадена и поддържана от Министерски съвет. Представени са електронни разпечатки от Платформата за достъп до обществена информация с публикувана от министъра на вътрешните работи информация по чл.15в, ал.3 от ЗДОИ, съдържащи информация единствено за подадените заявления, с отбелязване за постановено решение. Неправилно съдът е приел, че представените от министъра на вътрешните работи, чрез процесуален представител писмено становище и справка от централизираната автоматизирана информационна система за документооборота на МВР, както и извадка от ПДОИ на подадените заявления до МВР по този ред и постановените по тях актове, установяват изпълнение на задължението по чл.15в, ал.3 ЗДОИ. В приложимата редакция на разпоредбата на чл.15в, ал.3 от ЗДОИ (изм. - ДВ бр.17 от 2019г.) е предвидено, че всеки задължен субект по чл.3, ал.1 публикува на Платформата за достъп до обществена информация, създадена и поддържана от Министерски съвет - подадените чрез платформата заявления, решенията по тях и предоставената информация при спазване изискванията за защита на личните данни по отношение данните на заявителя. Представените от ответната страна доказателства, на които се позовава съдът не сочат на изпълнение на горното задължение. Видно от представените справки в качеството му на задължен субект по чл.3, ал.1 от ЗДОИ министъра на вътрешните работи публикува само и единствено подадените чрез платформата заявления, но не са публикувани постановените решения по тях, както и обществената информация, предоставена с решенията или отделно от тях. Това обстоятелство е безспорно от представените както от самият ответник писмени доказателства, така и от представените от ищеца в първоинстанционното производство, така и пред касационната инстанция доказателства, които безспорно налагат извод, че са публикувани единствено подадените заявления, но не и постановените решения по тях, или предоставената обществена информация. При извършена служебна справка от настоящият съдебен състав в Платформата за достъп до обществена информация, създадена и поддържана от администрацията на Министерски съвет по реда на чл.15в, ал.3 от ЗДОИ, безспорно се установи, че на ПДОИ не е публикувано от министъра на вътрешните работи в качеството му на задължен субект по чл.3, ал. 1 съдържанието на постановените решения, по подадените заявления, както и предоставената обществена информация при спазване на изискванията за защита на личните данни ЗДОИ. На платформата са публикувани единствено подадените заявления, с отбелязване на резултат - постановено решение и дата. Горното в съвкупност с представените по делото писмени доказателства налагат извод, че в случая безспорно е налице бездействие на министъра на вътрешните работи, в качеството му на задължен субект, по задължение да публикува на ПДОИ освен подадените чрез платформата заявления, както е процедирано в случая, така и решенията по тях и предоставената информация. В конкретния казус това задължение предполага извършване фактическо действие, произтичащо от разпоредбата на чл.15в, ал.3 ЗДОИ ( ДВ, бр.17 от 2019г. Това фактическо действие рефлектира в правната сфера на искателя, носител на правото, предвид чл.4, ал.1 вр. чл.1 от ЗДОИ и същото не е опосредено от някакво властническо волеизявление и не е обусловено от искане на притезателя. Дължимото фактическо действие e публикуване на Платформата за достъп до обществена информация от страна на министъра на вътрешните работи на подадените чрез платформата заявления, решенията по тях и предоставената информация при спазване на изискванията за защита на личните данни по отношение данните на заявителя, в съответствие с изискването на чл.15в, ал.3 ЗДОИ в приложимата редакция. Следователно неправилни са изводите на административния съд за изпълнение на задължението по чл.15в, ал.3 от ЗДОИ от страна на министъра на вътрешните работи, след като от представените по делото писмени доказателства, на които самия съд се е позовал, безспорно е установено, че на ПДОИ са публикувани единствено заявленията, но не и решенията и предоставената информация. Видно от изложеното тезата на първоинстанционния съд за липса на предпоставките на чл.256, ал.1 от АПК е в противоречие с установена фактическа обстановка по делото и приложимите материалноправни разпоредби, а решението на АССГ е и необосновано- изводите на съда не кореспондират със събраните по делото доказателства, и са формирани при тяхната неправилна преценка. При наличие на сочените касационни основания постановеният от първоинстанционния съд съдебен акт следва да бъде отменен като неправилен, а вместо него постановен друг по съществото на спора, с който се приеме за основателен предявеният иск на П. Велчева с правно основание чл.256, ал.1 АПК, а министъра на вътрешните работи бъде осъден да публикува на Платформата за достъп до обществена информация (ПДОИ) по чл.15в, ал. 1 ЗДОИ, създадена и поддържана от администрацията на Министерски съвет, освен подадените чрез платформата заявления за периода 01.01.2019г. до 01.10.2022г. и решенията по тях, както и предоставената обществена информация при спазване на изискванията за защита на личните данни по отношение на данните на заявителя в изпълнение на чл.15в, ал. 3 от ЗДОИ. На административния орган на осн. чл.256, ал.3 от АПК следва да се определи двумесечен срок за изпълнение от влизане на решението в сила. Предвид изхода на спора, следва да се уважи претенцията на касатора за присъждане на разноски за двете съдебни инстанции в размер на 80 лв. за заплатени държавни такси, както и на процесуалния представител за присъждане на адвокатско възнаграждение за оказана безплатна правна помощ на осн. чл.38, ал. 1, т. 3, предл. второ от Закона за адвокатурата, съгласно представеният договор за правна защита и съдействие от 09.10.2022г. в размер от 2000 лева ( две хиляди) лева или по 1000лв. за всяка съдебна инстанция, определен в съответствие с чл. 8, ал. 3 от Наредба 1 от 9.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения. Възражението за прекомерност на адвокатското възнаграждение направено в съдебно заседание е неоснователно. Същото е бланкетно, без изложени конкретни съображения и несъобразяване с фактическата и правна сложност на делото и реално оказаната правна помощ от упълномощения адвокат. По изложените съображения и на основание чл. 222, ал. 1 АПК , Върховният административен съд, пето отделение,