Решение № 15751 от 18.12.2020 г. на ВАС по адм. д. № 8299/2020 г.

Решение № 15751 от 18.12.2020 г. на ВАС по адм. д. № 8299/2020 г., VIII о., докладчик съдията Димитър Първанов Производство е по реда на чл. 208 и следващите от Административнопроцесуалния кодекс (АПК) във вр. чл. 160, ал. 6 от Данъчно-осигурителния процесуален кодекс (ДОПК). Образувано е по касационна жалба на директора на Дирекция "Обжалване и данъчно-осигурителна практика" (ОДОП) - гр. Велико Търново при Централното управление (ЦУ) на Националната агенция за приходите (НАП) против Решение № 109 от 18.06.2020 г., постановено по АД № 43/2019 г. по описа на Административен съд Ловеч. С решението е прогласен за нищожен Ревизионен акт (РА) № Р- 04001116008157-091-001/20.09.2018 г., издаден от органи по приходите при ТД на НАП - Велико Търново, в потвърдената част с Решение № 233/17.12.2018 г. на ИД Директор на Дирекция "Обжалване и данъчно- осигурителна практика" - Велико Търново при ЦУ на НАП, в частта, с която на С. Пицути с ЛНЧ [номер] са определени задължения за данък върху годишна данъчна основа по чл. 17 от ЗДДФЛ /чл. 48, ал. 1 от ЗДДФЛ/ за 2010 г. в размер на 18 212. 00 лв. и лихви - 13 726. 81 лв. и за 2013 г. в размер на 5 129. 41 лв. и лихви 2 287. 56 лв. В жалбата е посочено касационно основание по чл. 209, т. 3 АПК - неправилност на съдебното решение поради нарушение на материалния закон и съществено нарушение на съдопроизводствените правила. Твърди се, че ревизията е възложена от компетентен орган, който е издал и спорния РА. Иска съда да отмени обжалваното съдебно решение, като върне делото за ново разглеждане от друг съдебен състав. Претендира присъждане на юрисконсултско възнаграждение. Ответникът по касационната жалба - С. Пицути чрез адв. Иванов, счита касационната жалба за неоснователна. Иска да бъде оставено в сила решението на административния съд. Представителят на Върховна административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, състав на Осмо отделение, преценявайки допустимостта на касационната жалба, правилността на съдебното решение на предявеното основание по чл. 209, т. 3 АПК и след служебна проверка по чл. 218 АПК прие за установено следното: Касационната жалба е процесуално допустима, а разгледана по същество е основателна. Предмет на съдебен контрол пред административния е бил РА № Р- 04001116008157-091-001/20.09.2018 г., издаден от органи по приходите при ТД на НАП - Велико Търново, в потвърдената част с Решение № 233/17.12.2018 г. на ИД Директор на Дирекция "Обжалване и данъчно- осигурителна практика" - Велико Търново при ЦУ на НАП, в частта, с която на С. Пицути с ЛНЧ [номер] са определени задължения за данък върху годишна данъчна основа по чл. 17 от ЗДДФЛ /чл. 48, ал. 1 от ЗДДФЛ/ за 2010 г. в размер на 18 212. 00 лв. и лихви - 13 726. 81 лв. и за 2013 г. в размер на 5 129. 41 лв. и лихви 2 287. 56 лв. За да прогласи РА за нищожен, първоинстанционният съд е приел, че РА е издаден от некомпетентен орган. Съдът е констатирал, че М. Дюлгерова е издала Заповед за възлагане на ревизия (ЗВР) № Р-04001116008157-020-001/21.11.2016 г., с отбелязването в текста, че М. Дюлгерова действа "в качеството си на заместник на Б. Бончев ", за който е доказано по делото, че е бил в командировка. В същото време М. Дюлгерова е имала самостоятелно правомощие да издава ЗВР, съгласно т. 2 от Заповед № 532/25.08.2014 г. на Директора на ТД на НАП В. Търново. Направен е извод, че след като е издала Заповед за възлагане на ревизия (ЗВР) № Р- 04001116008157-020-001/21.11.2016 г. /на л. 121 от делото/ М. Дюлгерова - началник сектор "Ревизии" при ТД на НАП - Велико Търново, е органът, имащ качеството на "възложител ревизията" и именно тя е следвало да издаде обжалвания РА съгласно чл. 119, ал. 2 от ДОПК. Решението е валидно, допустимо, но неправилно. Спорният РА е издаден от Б. Бончев на длъжност Началник на сектор, възложил ревизията и М. Начева на длъжност главен инспектор по приходите - ръководител на ревизията. Представена е Заповед № 532/25.08.2014 г. на директора на ТД на НАП Велико Търново, видно от която на основание чл. 11, ал. З във връзка с ал. 1 от ЗНАП и чл. 112, ал. 2, т. 1 от ДОПК същият е определил органите по приходите, компетентни по чл. 112, ал. 2, т. 1 от ДОПК да издават заповеди за възлагане на ревизия, като на трета позиция е посочен Б. Бончев, на длъжност началник сектор "Ревизии" при ТД на НАП Велико Търново. Със Заповед № 207/16.03.2016 г. директорът на ТД на НАП Велико Търново е определил органите по приходите, заместващи служителите, компетентни по чл. 112, ал. 2, т. 1 от ДОПК да издават заповед за възлагане на ревизии, като на 4 - та позиция е посочено, че в случай на отсъствие на Б. Бончев, когато действа в качеството си на началник сектор "Ревизии", ще бъде заместван от М. Д. По делото се съдържа и Заповед за командировка № 2661/15.11.2016 г. на Б. Бончев, издадена от директора на ТД на НАП В. Търново, от която се установява, че последният е отсъствал от работното си място, считано от 20.11.2016 г. до 23.11.2016 г. Процесната Заповед за възлагане на ревизия (ЗВР) № Р-04001116008157-020-001 е издадена на 21.11.2016 г., с отбелязването в текста, че М. Д. действа "в качеството си на заместник на Б. Бончев. " Настоящата касационна инстанция счита, че самостоятелното правомощие на Дюлгерова да издава ЗВР не изключва възможността и да издава такава и в качеството на заместник на Бончев. Ето защо, формулирайки извод за нищожност на РА, съдът е постановил неправилно решение, което трябва да бъде отменено и делото да бъде върнато за ново разглеждане от друг състав на същия съд за произнасяне по съществото на спора. При новото разглеждане на делото, съобразно изхода на спора, съдът ще следва да се произнесе и по направените от страните разноски. Водим от гореизложеното и на основание чл. 221, ал. 1, пр. второ и чл. 222, ал. 2, т. 1 АПК, Върховният административен съд, състав на Осмо отделение,