Решение № 9654 от 13.07.2018 г. на ВАС по адм. д. № 5624/2017 г.

Решение № 9654 от 13.07.2018 г. на ВАС по адм. д. № 5624/2017 г., III о., докладчик съдията Румяна Лилова Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по подадена касационна жалба от В. Д. В. и П. Д. В., чрез адв. А. Г. срещу Решение № 110 от 14.03.2017 г., постановено по адм. д. № 396 по описа за 2016 г. на Административен съд - Х. (АС - Х.). С него е отхвърлен предявеният от настоящите касационни жалбоподатели иск срещу О. С. за заплащане на обезщетение за претърпени имуществени вреди в размер на 1370,00 лв., настъпили в резултат на незаконни действия на Общинската администрация при О. С. по изготвяне на Скица № 800 от 4.09.2013 г. (погрешно вписана в решението от 4.06.2013 г.) и съставяне на Акт за непълноти и грешки в одобрения кадастрален план от 28.03.2013 г. Наред с това е отхвърлено искането на О. С. за присъждане на разноски за един адвокат по делото в размер на 400,00 лв. Предвид изложеното в касационната жалба, твърди се, че обжалваното решение е неправилно поради постановяването му в нарушение на материалния закон, при допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила и поради неговата необоснованост - касационни основания по чл. 209, т. 3 АПК. Поддържа се становище, че в разрез с доказателствата по делото съдът приел, че липсва незаконосъобразност на действията на длъжностните лица от общинската администрация. Съдът не съобразил, че въпреки, че не подлежат на самостоятелно оспорване издадената скица и съставеният акт, те доказват наличието на фактически неправомерни действия на длъжностните лица. Неправилни били и съображенията на съда относно липсата на причинна връзка между имуществените вреди, претърпени от настоящите касационни жалбоподатели и незаконосъобразните действия на органите на Общинската администрация. В това отношение съдът не съобразил, че ако те не бяха съставили акт за непълноти и грешки в плана, не бяха предоставили същия за подпис на заинтересуваните собственици и не бяха дали указания за водене на гражданско дело, такова нямало да има, респективно нямало да има вреди като следствие на решаването му в тяхна вреда. Наред с изложеното, съдът обсъдил доказателствата семпло и повърхностно, а заключението на техническата експертиза, изготвена и приета по гражданското дело не е анализирано. В тази връзка съдът не изложил мотиви, а аргументите от исковата молба не намерили отговор в съдебния акт. По изложените в касационната жалба съображения се иска отмяната на обжалваното съдебно решение и уважаване изцяло на исковата претенция, както и присъждане на сторените разноски пред двете съдебни инстанции. В съдебното заседание пред настоящия съд касационните жалбоподатели не се явяват и не се представляват. От тяхно име адв. А. Г. представя писмена молба по делото, с която заявява, че поддържа касационната жалба и моли да бъде уважена, както и списък на разноските, които иска да бъдат присъдени. Ответникът - О. С. оспорва касационната жалба в представен по делото подробно обоснован писмен отговор и писмена молба, представена преди съдебното заседание. Твърди се постановяване на обжалваното съдебно решение извън въведения от настоящите касационни жалбоподатели предмет на спора доколкото фактическите твърдения, изложени в исковата молба и уточнени впоследствие, касаят вреди от незаконосъобразни действия на Общинската администрация по издаване на Скица № 800 от 4.09.2013 г. и Акт за непълноти и грешки от 28.03.3013 г., които не съставляват незаконосъобразни действия. Позовава се на съдебна практика. Моли обжалваното решение да остане в сила. В съдебното заседание пред настоящия съд ответникът по касация не се представлява. Представителят на Върховната административна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, състав на трето отделение, като взе предвид становищата на страните и извърши проверка на обжалваното решение на наведените касационни основания съгласно разпоредбата на чл. 218, ал. 1 АПК и след служебна проверка за валидността, допустимостта и съответствието на решението с материалния закон по реда на чл. 218, ал. 2 АПК, приема следното: Касационната жалба е процесуално допустима като подадена от надлежни страни, за които обжалваното решение е неблагоприятно и в срока по чл. 211, ал. 1 АПК. Разгледана по същество, касационната жалба е неоснователна. Установено е от съда, че с Нотариален акт № 576 от 18.09.2003 г. Вълев закупил УПИ (парцел II-215) в кв. 21 по КРП на гр. С., одобрен със заповед от 1968 г., с площ от 845 кв. м. при граници, описани в акта. В края на 2012 г. имотът бил обявен за продажба и се явили купувачи. Синът на Вълеви, по силата на пълномощно, започнал да се снабдява с документите, необходими за сделката. О. О. С. поискал да бъде издадена скица на имота, но служител на техническата служба му казала, че имало грешка в плана и го насочила към инж. Иванов, който да направи нов проект, за да получи скицата. Синът на Вълеви възприел това като започване на административна процедура и се насочил към инж. Иванов, като му заплатил за проекта. Инж. Иванов дошъл на място, заснел имота, направил проекта, който бил предаден в О. С.. След известно време синът на Вълеви отишъл там за скицата, но му казали, че не всички съседи на имота подписали. Скица не му била издадена, като от Общинската администрация заявили, че имало несъгласие на едно от лицата, което трябвало да подпише акта за непълноти и грешки в плана и го посъветвали да потърси адвокат. С Писмо от 19.05.2013 г. синът на Вълеви бил уведомен от гл. експерт "АС" при О. С. за започната процедура за попълване (поправка) на одобрен КП, както и за това, че на 5.04.2013 г. бил съставен акт за непълноти и грешки въз основа на внесено геодезическо заснемане, подписан от заявителя, но заинтересуваните страни отказали да го подпишат. С писмото го уведомили, че налице бил спор за материално право, който следвало да се разреши по съдебен ред, съгласно чл. 53, ал. 2 от Закона за кадастъра и имотния регистър (ЗКИР, в релевантната редакция). На 16.08.2013 г. В. В. внесъл по сметка на Районен съд - С. такса в размер на 10,00 лв. за вписване на искова молба, която била подадена в съда на същата дата. С нея бил предявен иск с правно основание чл. 53, ал. 2 ЗКИР от настоящите касационни жалбоподатели против други три лица. От името на Вълев били внесени 10,00 лв. такса за скица; бил внесен депозит в размер на 300,00 лв. за вещо лице, а с вносна бележка от 2.07.2014 г. били внесени и 200,00 лв. по изп. д. № 89/2014 г. Наред с това, по силата на договор за правна защита и съдействие настоящите касационни жалбоподатели заплатили на адв. Георгиев в брой сума в размер на 800,00 лв., представляваща адвокатско възнаграждение за завеждане на дело по реда на чл. 53, ал. 2 ЗКИР. С Решение от 17.12.2013 г. състав на Районен съд - С. отхвърлил иска с правно основание чл. 53, ал. 2 ЗКИР. При така установеното от фактическа страна, съдът приел иска за допустим, доколкото се основава на твърдение за незаконосъобразни фактически действия на служители от общинска администрация С., в резултат на които се твърди, че на настоящите касационни жалбоподатели са причинени имуществени вреди в общ размер на 1370,00 лв., но разгледан по същество го намерил за неоснователен, тъй като не са налице два от кумулативно необходимите елементи от състава на отговорността по чл. 1, ал. 1 от Закона за отговорността на държавата и общините за вреди (ЗОДОВ). Съдът направил извод, че не е налице незаконосъобразно действие от страна на администрацията и в частност от служителите на техническата служба при О. С., тъй като предприетите от тях фактически действия, свързани с подадено заявление за издаване на скица на имот, както и впоследствие предприетите фактически действия по съставяне на Акта за непълноти и грешки от 28.03.2013 г. не обосновават извод, че е налице тяхно незаконосъобразно фактическо поведение. Твърденията, че такива незаконосъобразни действия са извършени, защото служители на тази администрация са указвали завеждането на гражданско дело по реда на ЗКИР, съдът счел за изцяло неоснователни, включително в контекста на уведомителното писмо, в което е цитиран текстът чл. 53, ал. 2 ЗКИР. На следващо място съдът приел, че не се установява извършването на някакво незаконосъобразно фактическо действие, което да е в причинна връзка с настъпилите имуществени вреди - гражданското дело е образувано по иск на двамата настоящи касационни жалбоподатели, поради това че актът за непълноти и грешки не е подписан от всички засегнати страни по смисъла на ЗКИР, предвид установена грешка (непълнота) на кадастралния план, а не защото същият не е съставен законосъобразно. По тези причини съдът приел, че не се доказва наличието на първата кумулативна предпоставка - извършване на незаконосъобразно действие от страна на администрацията на О. С. при изпълняване на вменената й административна дейност. Въпреки приетото от съда, че по делото се доказва заплащането на суми в претендирания общ размер от 1370,00 лв., представляващи направени от настоящите касационни жалбоподатели деловодни разноски по смисъла на ГПК, вкл. и разноските на другата страна, за които се претендира, че са пряка и непосредствена последица от увреждането, съдът направил извод, че този вредоносен резултат е вследствие на негативния за тях резултат от заведения граждански спор, а не е в пряка връзка с извършено незаконосъобразно фактическо действие от Общинската администрация при издаване на скица на техен имот или при съставяне на акта за непълноти и грешки, или свързаната с него проверка на място на поземления имот. Предвид това, при липсата на кумулативно предвидените предпоставки по чл. 1, ал. 1 ЗОДОВ, искът за обезщетяване на твърдените имуществени вреди в общ размер на 1370,00 лв. бил отхвърлен като неоснователен. Решението е валидно, допустимо и правилно. Съобразно направените от В. В. и П. В. уточнения на предявения до АС - Х. иск в изпълнение на указанията на съда, с Определение от 11.10.2016 г. първоинстанционният съд, като е приел, че е сезиран с такъв за осъждането на О. С. да им заплати обезщетение за претърпени имуществени вреди в размер на 1370,00 лв. в резултат на незаконосъобразни действия на Общинската администрация по изготвяне на Скица № 800 от 4.09.2013 г. и Акт за непълноти и грешки от 28.03.2013 г., разпоредил изпращането на преписи от исковата молба и уточненията и насрочил делото в открито съдебно заседание. Наред с това, прието е от съда в решението, че с Молба от 17.01.2017 г. ищците уточнили, че незаконосъобразните действия на служители от Общинската администрация се свързват с това, че станали причина за завеждането на гражданско дело, от което претърпели имуществени вреди, а като конкретни незаконосъобразни действия били посочени тези по даване на указания за намиране на геодезист, изготвяне и предоставяне на скицата за проекта, обсъждане и приемане на готовия проект, съставяне и предоставяне на акта за непълноти и грешки, напътствия за водене на съдебно дело. Основателно в този смисъл се възразява от О. С., че в Молбата от 17.01.2017 г. не се прави искане за изменение на основанието на иска чрез въвеждане на нови факти, от които произтича претенцията, нито такова е допуснато от съда с нарочно определение. При това обаче, неоснователно се поддържа становище, че произнасянето на съда било извън предмета на делото, доколкото видно е от диспозитива на обжалваното съдебно решение, че е отхвърлен искът за присъждане на обезщетение за претърпени имуществени вреди в размер на 1370,00 лв. - резултат на незаконни действия на Общинската администрация при О. С. по изготвяне на Скица № 800 от 4.09.2013 г. и съставяне на Акт за непълноти и грешки от 28.03.2013 г. Отделно, още в исковата молба е било въведено твърдение, че с даденото в писмото от 10.05.2013 г. указание за решаване на правен спор по чл. 53, ал. 2 ЗКИР (в релевантната редакция) настоящите касационни жалбоподатели били въведени в заблуждение и били провокирани да заведат гражданско дело. В мотивите на съдебното решение съдът е разгледал и приел липсата на незаконосъобразно фактическо поведение от страна на служителите на О. С. във връзка с издаване на скицата и съставяне на акта за непълноти и грешки, което да е в причинна връзка с настъпилите имуществени вреди. Съдът е обсъдил и "Навежданите от свидетеля на ищците твърдения, че такива незаконосъобразни действия са извършени, защото служители на тази администрация му са указали да заведе гражданско дело по ЗКИР", но предвид посоченото по - горе това не е довело съда до произнасяне извън предмета на спора. Ето защо при съобразяване приетото от съда в обжалваното съдебно решение, неоснователно се явява възражението, направено от ответника по касационната жалба, че съдът е приел различно от заявеното от В. В. и П. В. основание за настъпването на вредите по предявения иск. Обоснован и в съответствие със закона е крайният правен извод на съда за липса на материалноправните предпоставки за реализиране на отговорността на държавата. С оглед доводите на касационните жалбоподатели, посочените от тях в исковата молба скица и акт за непълноти и грешки са само писмени доказателства за твърдените незаконосъобразни фактически действия. Такива обаче не са доказани. Релевантно доказателствено средство в случая би било, примерно, заключение на съдебно-техническа експертиза, което да установи, че указанието на съответните длъжностни лица от администрацията на О. С. към ищците, което всъщност се съдържа в акта за непълноти и грешки, се базира на невлязло в сила попълване на кадастралната карта. Такова не е ангажирано. Обратно на това - видно от вписаното в скицата от 4.09.2013 г., тя е издадена на УПИ II, квартал 21, образуван от имот 215 по плана на гр. С., одобрен със Заповед № 711 от 11.12.1968 г. на кмета на О. С.. Издаването на скица е административна услуга по смисъла на § 1, т. 2, буква "б" от Закона за администрацията, като съгласно § 8 АПК се прилагат правилата за издаване и обжалване на индивидуални административни актове, както и обжалване на отказите за извършването им, освен ако в специален закон е предвидено друго. Издаването на скица не е незаконосъобразно действие на служителите от общинската администрация по смисъла на чл. 1, ал. 1 ЗОДОВ. Наред с това, в случая скицата е издадена на 4.09.2013 г. по молба от 29.08.2013 г., за да послужи пред "Р. съд" по дело, образувано по подадена в Районен съд - С. на 16.08.2013 г. искова молба с правно основание чл. 53, ал. 2 ЗКИР (в релевантната редакция), по която е образувано гр. д. № 592 по описа за 2013 г. на същия съд. Тоест, издадената скица и отразеното в нея не може да се разглежда като предпоставка за завеждането на посочения иск, нито скицата е послужила за изготвяне на Акта за непълноти и грешки от 28.03.2013 г., поради което не е налице твърдяната причинна връзка между скицата и настъпването на претендираните вреди. Съставянето на акта за непълноти и грешки от 28.03.2013 г. също не представлява фактическо действие, доколкото е съставен по силата на чл. 53, ал. 3 ЗКИР (в релевантната редакция) и представлява част от процедурата по отстраняване на непълноти и грешки, която завършва с административен акт, подлежащ на съдебен контрол. Не представляват фактически действия административнопроизводствените действия по провеждане на производство по издаване на административен акт или административна услуга. Предявеният иск е с правно основание чл. 1, ал. 1 ЗОДОВ, съгласно който държавата и общините отговарят за вредите, причинени на граждани и юридически лица от незаконосъобразни актове, действия или бездействия на техни органи и длъжностни лица при или по повод изпълнение на административна дейност. При установяване на първата предпоставка за реализиране отговорността на държавата и общините, съгласно чл. 4 ЗОДОВ дължимото обезщетение е за всички имуществени и неимуществени вреди, които са пряка и непосредствена последица от увреждането. Претендираните вреди следва да се докажат, като в тежест на ищеца е да установи наличието на кумулативно изискуемите предпоставки за отговорността по чл. 1, ал. 1 ЗОДОВ - незаконосъобразен акт, отменен по съответен ред, действие или бездействие на административен орган по повод изпълнение на административна дейност, настъпила вреда, причинна връзка между тях. При липсата на който и да било елемент от фактическия състав не може да се реализира отговорността по чл. 1, ал. 1 ЗОДОВ. Ето защо, при липсата на установено незаконосъобразно фактическо действие като първи елемент от състава за реализиране отговорността и присъждане на претендираното обезщетение, правилно предявеният иск е отхвърлен от първоинстанционния съд като неоснователен. В този смисъл неоснователни са наведените с касационната жалба доводи за неправилност на проверяваното решение. Твърденията, че то е необосновано и постановено без да се обсъдят задълбочено доказателствата са неоснователни по изложените по-горе мотиви. Наред с това съдът не е допуснал нарушение като не е обсъдил приложената по делото експертиза, изготвена и приета по друго дело, доколкото такова процесуално поведение би било в нарушение на съдопроизводствените правила. Предвид изложеното и при липсата на допуснати от първоинстанционния съд нарушения, представляващи касационни основания, обжалваното решение като валидно, допустимо и правилно следва да остане в сила. По изложените съображения и на основание чл. 221, ал. 2, предл. първо АПК, Върховният административен съд, състав на трето отделение