Решение № 14885 от 2.12.2020 г. на ВАС по адм. д. № 6446/2020 г.

Решение № 14885 от 2.12.2020 г. на ВАС по адм. д. № 6446/2020 г., VI о., докладчик съдията Николай Гунчев Производството е по реда на чл. 208 и следв. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). С решение № 410 от 9.03.2020 г., постановено по административно дело № 3095/2019 г., Административен съд - Варна е: 1) отхвърлил жалбата на Й. Василев от [населено място] против решение № РД-Е112-39/19.03.2018 г. на управителя на НЗОК; 2) осъдил Й. Василев да заплати на Националната здравноосигурителна каса юрисконсултско възнаграждение в размер на 100 лв. Така постановеното решение е атакувано с касационна жалба от Й. Василев, действащ чрез пълномощника адв. Д. Петров. Касаторът навежда доводи за неправилност на съдебния акт, относими към касационните отменителни основания по чл. 209, т. 3, предл. 1 и 3 от АПК - нарушение на материалния закон и необоснованост. Моли решението на първоинстанционния съд да бъде отменено, като претендира и присъждане на направените разноски за двете инстанции по делото. Ответникът по касация управителят на НЗОК в писмено възражение и молба, подадени от процесуалния представител началник отдел "ПАО" при РЗОК – Варна Й. Йорданов (лице с юридическо образование и правоспособност), изразява становище за неоснователност на касационната жалба и моли обжалваното с нея решение да бъде оставено в сила. Претендира присъждане на юрисконсултско възнаграждение за настоящата инстанция. Прокурорът от Върховната административна прокуратура дава заключение за допустимост, но неоснователност на касационната жалба и правилност на оспореното с нея решение. Върховният административен съд, шесто отделение намира касационната жалба за процесуално допустима, като подадена в преклузивния 14-дневен срок по чл. 211, ал. 1 от АПК от страна с правен интерес по смисъла на чл. 210, ал. 1 от АПК, за която решението е неблагоприятно, срещу подлежащ на касационно оспорване съдебен акт. След като провери решението по реда на чл. 218 от АПК, настоящият съдебен състав намира касационната жалба за неоснователна. Атакуваният с нея съдебен акт е валиден, допустим и правилен, а касаторовите възражения не могат да бъдат споделени. Предмет на съдебен контрол в производството пред Административен съд - Варна е решение № РД-Е112-39/19.03.2018 г. на управителя на Националната здравноосигурителна каса, с което на Й. Василев от [населено място] (здравноосигурено лице с непрекъснати здравноосигурителни права) по подадено от него заявление с вх. № Е112-02-5/21.02.2018 г. е отказано издаването на предварително разрешение за лечение извън държавата-членка по пребиваване, заплащано от НЗОК /формуляр S2 за провеждане на планово лечение в лечебно заведение на територията на Кралство Белгия. Отказът се основава на отрицателното становище на създадената по надлежния ред постоянно действаща специализирана комисия в ЦУ на НЗОК по подаденото от Василев заявление. Комисията е изложила съображения, че след запознаване с изисканите и получени експертни писмени становища от проф. д-р И. Петкова – национален консултант по очни болести, проф. д-р Л. Войнов – национален консултант по очни болести и д-р И. Шандурков – председател на Българското дружество по офталмология, е приела, че не са налице критериите за получаване на разрешение, съгласно разпоредбите на Регламент /Е0/ № 883/2004 на ЕП и Съвета от 29.04.2004 г. за координация на системите за социална сигурност. С решение № 1344/2.07.2019 г., постановено по адм. д. № 1419/2018 г. Варненският административен съд е отхвърлил жалбата на Й. Василев от [населено място] срещу решение № РД-Е112-39/19.03.2018 г. на управителя на НЗОК. С решение № 14970/6.11.2019 г., постановено по адм. д. № 9518/2019 г., Върховният административен съд е отменил като неправилно поради допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила решение № 1344/2.07.2019 г. и е върнал делото за ново разглеждане от друг състав на първоинстанционния съд. Касационната инстанция е приела, че преписката по делото не е окомплектована и първоинстанционният съд е следвало да изиска от ответника да представи доказателства, установяващи факта на отсъствие на управителя и обективната невъзможност да изпълнява правомощията си. При тези обстоятелства е останал спорен и неизяснен въпросът за компетентността на административния орган, издал акта. Проверяваното по настоящото дело решение № 410 от 9.03.2020 г. на Варненския административен съд, с което подадената до него жалба на здравноосигуреното лице е отхвърлена, е постановено при правилно прилагане на закона. При новото разглеждане на делото първоинстанционният съд е изпълнил в пълнота дадените задължителни указания от Върховния административен съд с решението по адм. д. № 9518/2019 г., като решаващият съдебен състав е събрал надлежни доказателства, че актът е издаден от компетентен орган. Освен това Административен съд - Варна обосновано е приел за безспорно установено, че оперативно лечение на поставената на жалбоподателя диагноза [диагноза] рутинно се извършва в лечебни заведения на територията на Република България, в държавни и в частни медицински заведения, като ефективността на предлаганото в РБългария лечение по конкретния случай не се различава от тази в други европейски държави. При формиране на изводите си съдът се е позовал на писмените документи, събрани в административното производство -- становища на национални специалисти по очни болести, както и на заключението на съдебно-медицинската експертиза, неоспорена от страните по делото. Според събраните писмени доказателства операцията може да бъде извършена без неоправдано забавяне и в срок, оправдан от медицинска гледна точка. В заключението на вещото лице е посочено, че жалбоподателят, настоящ касатор, страда от [заболяване], установен преди 6 месеца, но най-вероятно с доста по-голяма давност, имайки предвид тежестта на очните увреждания. При него има доста напреднал стадий [заболяване], който вече е опериран и в момента с почти същия [заболяване], който също предстои да бъде опериран. Съгласно изразеното от вещото лице становище този вид операция може да бъде извършена на територията на Република България за срок от 7-14 дни, рутинно се извършва от над петнадесет години в РБългария, а състоянието на пациента не е било спешно, нито животозастрашаващо. Предвид гореизложените обстоятелства съдът обосновано е приел, че не е налице втората кумулативно изискуема предпоставка по чл. 20, § 2 от Регламент /Е0/ № 883/2004 г. за издаване на исканото разрешение. В чл. 20, § 2 от Регламент № 883/2004 г. на Европейския парламент и на Съвета за координация на системите за социална сигурност, е предвидено, че осигурено лице, което е получило разрешение от компетентната институция да замине за друга държава членка с цел получаване подходящо за състоянието му лечение, получава обезщетенията в натура, предоставени от името на компетентната институция, от институцията по мястото на престоя, в съответствие с разпоредбите на прилаганото от нея законодателство като на осигурено съгласно посоченото законодателство лице. Разрешението се дава, когато въпросното лечение е сред обезщетенията, предвидени от законодателството в държавата членка, в която пребивава съответното лице и в която то не може да получи това лечение в срока, който е оправдан от медицинска гледна точка, като се вземе предвид неговото текущо здравословно състояние и вероятното развитие на неговото заболяване. Заложените в цитираната правна норма материалноправни предпоставки предполагат кумулативна наличност. Безспорно е изпълнението на първото условие - жалбоподателят е бил здравноосигурено лице и лечението е сред обезщетенията, които се покриват от Националната здравноосигурителна каса, което изрично е посочено в мотивите на оспореното решение на управителя на НЗОК. Съгласно разясненията и указанията, дадените в т. 65 и т. 66 от решение по дело № С-173/2009 г. на СЕС "Елчинов срещу Националната здравноосигурителна каса", не може да се откаже предварително разрешение по чл. 22, § 2, ал. 2 от регламент № 1408/71, идентичен на сега приложимия чл. 20, § 2, ал. 2 от сега действащия Регламент № 883/2004 г., когато първото условие на разпоредбата е изпълнено и в държавата членка, на чиято територия пребивава съответното лице, не може своевременно да бъде получено идентично или еднакво ефикасно лечение, както и че когато се преценява дали в държавата членка по местопребиваване може своевременно да бъде получено еднакво ефикасно за пациента лечение, компетентната институция е длъжна да вземе предвид всички обстоятелства по конкретния случай, като надлежно отчете не само медицинското състояние на пациента към момента на подаването на искането за разрешение и евентуално интензивността на страданията или естеството на увреждането на пациента, което би могло например да препятства или прекомерно да затруднява упражняването на професионална дейност, но и историята на заболяването му. В настоящия случай съдът е отчел всички обстоятелства, свързани със състоянието на лицето. Доводът, развит в касационната жалба, че процесното здравно обслужване не би могло да бъде предоставено на територията на Република България своевременно, т. е. в рамките на обоснован от медицинска гледна точка срок, е неоснователен. Видно от изразеното в съдебно заседание становище на вещото лице, изготвило заключението по назначената съдебно-медицинска експертиза, състоянието на жалбоподателя не е било спешно и в никакъв случай не е било животозастрашаващо. При дадените от него разяснения изрично е посочено, че "максималният срок за извършване на този вид операция е седмица-две". Съгласно експертното писмено становище на д-р И. Шандурков лечението може да бъде проведено без неоправдано забавяне в лечебно заведение на територията на Република България. В становището на проф. д-р И. Петкова, както и в това на д-р Шанкуров и в заключението на вещото лице, е отбелязано, че операцията се извършва рутинно на територията на Република България. Посочената рутинност означава, че такива операции се извършват обичайно, постоянно на територията на страната. Преценката на всички събрани в хода на производството по издаване на акта и в съдебното производство доказателства обосновава категоричен извод за възможността здравното обслужване да бъде предоставено своевременно. От касатора не се изложени конкретни аргументи и не са представени доказателства в подкрепа на обратното твърдение. Както правилно е установил съдът, липсват доказателства за съществуването на пречки за възможно най-бързото извършване на лечението на територията на РБългария. В конкретния случай в административното производство по издаването на оспорения административен акт административният орган е установил, че в България може да бъде предоставено идентично и еднакво ефикасно лечение. Съгласно експертното писмено становище на д-р И. Шанкуров ефективността на предлаганото в България лечение по конкретният случай не се различава от тази на другите европейски държави, като в страната се работи по същата оперативна методика, със същите консумативи и апарати за очна хирургия, както в цяла Европа. Този извод се подкрепя и от всички други събрани доказателства по делото. В хода на административното и на съдебното производство пред първата инстанция са обсъдени и са установени обстоятелствата къде конкретно на територията на нашата страна и колко често се извършват такива операции, колко дълго се налага пациентите да чакат за подобно оперативно лечение, като са отчетени историята на заболяването, текущото здравословно състояние на лицето и вероятното развитие на неговото заболяване. Решението се основава на обоснована преценка на събраните писмени и гласни доказателства, издадено е в съответствие с приложимите за казуса материалноправни разпоредби, като е постановено при спазване на съдопроизводствените правила. Неоснователно е твърдението в касационната жалба за необоснованост на съдебното решение. Необосноваността като касационно основание опорочава формирането на вътрешното убеждение на съда в насоките, ненормирани от закона. Такива са грешките при прилагане на правилата на логическото мислене, на опитните правила, на каузалните връзки между явленията и др. Грешки от такова естество не са били допуснати в конкретния случай. Предвид изложеното, като е отхвърлил подадената до него жалба, първоинстанционният съд е постановил правилно решение, което при липсата на касационни основания за неговата отмяна, трябва да бъде оставено в сила. При този изход на спора акцесорната касаторова претенция за присъждане на разноски също се явява неоснователна, а следва да се уважи искането на ответника по касация за присъждане на юрисконсултско възнаграждение за осъществената защита от юрисконсулт в производството пред настоящата инстанция, които, предвид действителната фактическа и правна сложност на съдебния спор и съобразно вида и количеството на извършената дейност от процесуалния представител, се определят в размер на 100 /сто/ лева. Мотивиран така и на основание чл. 221, ал. 2, изречение 1, предложение 1 от АПК, Върховният административен съд, шесто отделение,