Решение № 5691 от 23.04.2013 г. на ВАС по адм. д. № 9393/2012 г.

Решение № 5691 от 23.04.2013 г. на ВАС по адм. д. № 9393/2012 г., V о., докладчик съдията Анелия Ананиева Производството е по реда на чл. 145 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по жалба на Александър Боянов Трайков от гр. София срещу заповед № РД-14-365 от 25.06.2012 г. на министъра на културата, с която служебното му правоотношение е прекратено на основание чл. 107, ал. 1, т. 7 от Закона за държавния служител (ЗДСл), поради назначаването му в нарушение на чл. 7, ал. 1, т. 6 от същия закон - липса на професионален опит от 5 години за длъжността. Оплакванията на жалбоподателя са за незаконосъобразност на оспорения акт поради допуснати нарушения на материалния закон - отменително основание по чл. 146, т. 4 от АПК. Моли заповедта да бъде отменена. Претендира присъждане на направените по делото разноски. Ответникът - министърът на културата чрез процесуалния си представител оспорва жалбата и поддържа становище за нейната неоснователност. Върховният административен съд, състав на пето отделение, като взе предвид доводите в жалбата, становищата на страните и доказателствата по делото, приема следното: Жалбата е подадена в срока по чл. 149, ал. 1 АПК, от надлежна страна - адресат на оспорения акт и при наличие на правен интерес, поради което е процесуално допустима. Със заповед № РД 14-302 от 23.06.2008 г. жалбоподателят Александър Боянов Трайков е назначен първоначално като държавен служител на длъжност "главен инспектор" в отдел "Инспекторат по опазване на движимите паметници на културата" към Дирекция "Музеи, галерии и изобразителни изкуства" на Министерство на културата, на основание чл. 9 във връзка с чл. 15, ал. 1 и ал. 2 от ЗДСл, за заместване на държавен служител, който отсъства повече от три месеца. С цитираната заповед на жалбоподателя е определен ранг III младши в изпълнение на чл. 11, ал. 2, т. 5 от ЗДСл, като един от реквизитите на административния акт по назначаване на държавен служител. Със заповед № РД 14-99 от 26.02.2009 г. служебното му правоотношение е прекратено, считано от 27.02.2009 г., на основание чл. 103, ал. 1, т. 7 от ЗДСл - поради завръщане на замествания служител. С надлежно оповестяване по реда на чл. 14, ал. 1 от Наредбата за провеждане на конкурсите за държавни служители, министерство на културата обявява конкурс за длъжността "регионален инспектор" за 11 щатни бройки, вкл. и за гр. София. От публикуваното обявление за конкурса се установява, че като минимални изисквания са оповестени образование, професионален опит 4 години или придобит ранг за длъжността III младши. От представените протокол № 3 от 21.04.2010 г. от работата на назначената за провеждане на конкурса комисия и докладна записка от председателя на същата до министъра на културата за резултатите от конкурса, с поименно посочване на получените от всеки от участниците резултати, се установява, че жалбоподателят получава най-висок резултат, като за длъжността за гр. София е единствен кандидат. На основание чл. 9 и чл. 10 от ЗДСл е издадена заповед № РД 14-0162 от 23.04.2010 г., с която жалбоподателят е назначен на длъжност "регионален инспектор - център за регионално планиране - София" в Главна дирекция "Инспекторат за опазване на културното наследство". Длъжността, изпълнявана от служителя, е с длъжностно ниво Б5 и с минимални изисквания за нея: ранг III младши и професионален опит 5 години съгласно Единния класификатор на длъжностите в администрацията, в сила до 1.07.2012 г. В длъжностната характеристика, подписана от Трайков на 23.04.2010 г., е посочено изискване за професионален опит 5 години. С оспорената заповед министърът на културата прекратява служебното правоотношение на Трайков, считано от датата на връчването й (25.06.2012 г.), на основание чл. 107, ал. 1, т. 7 от ЗДСл - поради назначаването му при неспазване на условията по чл. 7, ал. 1, т. 6 от ЗДСл, което нарушение съществува и към момента на прекратяване на правоотношението. Ответникът излага мотиви, съгласно които служителят не отговаря на специфичните изисквания, предвидени в нормативните актове за заемане на длъжността, а именно: липса на притежаван професионален опит от 5 години за заеманата длъжност. При така установените факти настоящият състав на Върховния административен съд, пето отделение, прави следните изводи: Жалбата е неоснователна. Оспореният акт е издаден от компетентен орган, в изискуемата писмена форма с посочване на фактическото и правно основание за прекратяване на служебното правоотношение, като съдържа задължителните реквизити съгласно чл. 108, ал. 1 от ЗДСл, при спазване на административнопроизводствените правила и в съответствие с материалноправните разпоредби. Съгласно чл. 107, ал. 1, т. 7 от ЗДСл органът по назначаването прекратява служебното правоотношение без предизвестие, когато държавният служител е назначен при неспазване на условията по чл. 7 и нарушението съществува и към момента на прекратяване на правоотношението. Нормата на чл. 7 от ЗДСл въвежда редица положителни и отрицателни предпоставки, за да бъде назначено лицето на държавна служба. Оспорената заповед е мотивирана с липса на професионален опит за длъжността "регионален инспектор в териториално звено на Главна дирекция "Инспекторат за опазване на културното наследство". Нормативните изисквания за длъжността на жалбоподателя са определени в Единния класификатор на длъжностите в администрацията (ЕКДА, отм. ДВ, бр. 49 от 29.06.2012 г., в сила от 1.07.2012 г.), в който е посочено длъжностно ниво Б5 и са предвидени минимални изисквания лицето да притежава пет години професионален опит и ранг III младши. От оповестените условия на конкурса, в който участва Трайков е видно, че в обявлението са посочени алтернативно изискванията за професионален опит и притежаван ранг. Жалбоподателят е назначен на длъжността "регионален инспектор" при констатирано наличие на алтернативната предпоставка ранг III младши, която притежава към този момент. От обявлението за конкурсната длъжност, заета от жалбоподателя се установява, че алтернативно посоченият период на минимален професионален опит за длъжността е 4 години, а в оспорената заповед се сочи първоначална липса на професионален опит от 5 години. В административния акт са изложени фактически и правни основания за аргументиране на конкретното нормативно изискване за професионалния опит съгласно ЕКДА, в сила до 1.07.2012 г. Това изискване съществува нормативно още към момента на обявяване на конкурса от ответника, макар че е поставено като алтернативно условие и неправилно е заложено условие за 4 години професионален опит. Последващо установената липса на предпоставката по чл. 7, ал. 1, т. 6 от ЗДСл, която не е поставена като изискване към момента на провеждане на конкурса, но е нормативно установена и е налице и към момента на прекратяване на служебното правоотношение, съставлява правното основание по чл. 107, ал. 1, т. 7 от ЗДСл за издаване на оспорения административен акт. Този извод не се променя от факта, че конкурсът е обявен при условия, които не съответстват на нормативните изисквания за заемане на длъжността. При тези данни се установява нарушение на чл. 7, ал. 1, т. 6 от ЗДСл, което съществува и към момента на прекратяване на правоотношението. Следователно е осъществен фактическият състав на чл. 107, ал. 1, т. 7 ЗДСл и са изпълнени материалноправните предпоставки за прекратяване на служебното отношение на жалбоподателя на посоченото правно основание. Направеното от жалбоподателя възражение, че след като към датата на възникване на служебното му правоотношение въз основа на проведения конкурс отговаря на едно от алтернативно поставените изисквания за придобит ранг, то ответникът няма право да прекрати същото съгласно чл. 107, ал. 1, т. 7 от ЗДСл, е неоснователно. За държавен служител може да бъде назначено лице, което следва да отговаря на изброените в чл. 7 условия, сред които и на специфичните изисквания, предвидени в нормативните актове за заемане на съответната длъжност (ал. 1, т. 6 от цитираната норма). В случая е безспорно установено, че жалбоподателят не притежава изискуемия професионален опит от 5 г., както към датата на възникване на служебното правоотношение, така и към момента на прекратяването му, като тази липса не може да бъде преодоляна с въвеждането на различни изисквания от органа по назначаването в нарушение на нормативно установените. С оглед изложеното оспорването следва да бъде отхвърлено като неоснователно. Процесуалният представител на ответника не претендира присъждане на разноски, поради което съдът не дължи произнасяне по този въпрос. По изложените съображения Върховният административен съд, пето отделение,