Решение № 10268 от 31.07.2018 г. на ВАС по адм. д. № 1186/2017 г.

Решение № 10268 от 31.07.2018 г. на ВАС по адм. д. № 1186/2017 г., V о., докладчик съдията Здравка Шуменска Производството е по реда на чл. 208 от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на кмета на община Н. З. Н. Г. Г. против решение № 171 от 6.12.2016 г., постановено по адм. дело № 226/2016 г. на Административен съд - С.. Иска се отмяна на съдебния акт и решаване на спора по същество. Ответникът - К. П. К., в представен от процесуалния му представител писмен отговор по реда на чл. 163, във връзка с чл. 228 от АПК, излага подробни съображения за неоснователност на касационната жалба. Прокурорът от Върховната административна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд (ВАС) - Пето отделение при извършената служебно проверка на атакуваното решение по реда на чл. 218, ал. 2 от АПК и предвид наведените касационни основания приема за установено следното: Касационната жалба е подадена от активно легитимирана страна в срока по чл. 211 от АПК и е процесуално допустима, а разгледана по същество е неоснователна, поради следните съображения: Предмет на съдебен контрол пред настоящия съдебен състав е решение № 171 от 6.12.2016 г., постановено по адм. дело № 226/2016 г. на Административен съд - С.. С него е отменена заповед № РД - 24 - 730 от 8.08.2016 г. на кмета на община Н. З., издадена на основание чл. 107, ал. 1, т. 5 от ЗДСл, с която е прекратено служебното правоотношение на държавния служител К. П. К.. За да постанови решението си, първоинстанционният съд е установил, че заповед № РД-24-730 от 8.08.2016 г. е издадена след като с влязъл в сила съдебен акт е отменена, като незаконосъобразна, предходна заповед на кмета на община Н. З., с която служебното правоотношение на лицето е било прекратено на основание чл. 107, ал. 1, т. 5 от ЗДСл, поради обективна невъзможност държавният служител за изпълнява служебните си задължения. Със заповед № РД-24-632 от 5.07.2016 г. К. К. е възстановен на длъжността "секретар" на община Н. З. и му е връчена длъжностна характеристика за заеманата длъжност. Със заповед № РД-12-729 от 8.08.2016 г. кметът на община Н. З. е утвърдил промени в Устройствения правилник на общинската администрация в община Н. З., като в чл. 16 от правилника са създадени нови алинеи: ал. 2 - Секретаря на общината се назначава и освобождава от кмета на общината; ал. 3 - Секретаря на общината трябва да бъде лице с висше образование в областта на социалните, стопанските и правните науки. На същата дата е връчена новата длъжностна характеристика на К. К.. На 8.08.2016 г. кметът на община Н. З. е издал процесната заповед. Настоящият съдебен състав намира, че решението е правилно. Постановено е в съответствие с материалния закон. Съдът е изяснил релевантните за спора факти и обстоятелства и е приложил правилно нормативната уредба. Подробно са обсъдени всички събрани по делото доказателства и съображенията на страните. Противно на твърденията в касационната жалба, при постановяване на решението, съдът е анализирал доказателствата по делото. Законосъобразен е изводът на първоинстанционния съд, че заповедта на административния орган следва да бъде отменена, тъй като служебното правоотношение на служителя е прекратено без да са налице предпоставките на чл. 107, ал. 1, т. 5 от ЗДСл. Съгласно посочения текст органът по назначаването има право да прекрати служебното правоотношение без предизвестие, когато е налице обективна невъзможност държавният служител да изпълнява задълженията си извън случаите на чл. 103, ал. 1, т. 3 от закона (поради болест, довела до трайна неработоспособност, или по здравни противопоказания въз основа на заключение на трудово-експертна лекарска комисия). Правилно административният съд е приел, че не са налице предпоставките за издаване на процесната заповед на посоченото от административния орган основание. За да е осъществен фактическия състав на чл. 107, ал. 1, т. 5 от ЗДСл следва да е налице нова фактическа обстановка, която да води до невъзможност за изпълняване на задълженията по конкретната длъжност поради причини непреодолими и за двете страни по правоотношението, като независещи от тяхната воля. В процесния случай липсва препятстващо обстоятелство по отношение изпълнение на служебните задължения на оспорващия, което да е било извън волята на страните по служебното правоотношение. В настоящия случай не може да се приеме, че промяната на изискването за заемане на длъжността, относно професионалната област, в която следва да е придобита образователната степен представлява обстоятелството извън волята на органа по назначаването. Това изискване за заемане на длъжността е настъпило по инициатива на органа по назначаване, който е едната страна по правоотношението . Предвид изложеното, обжалваното решение на първоинстанционния съд, като обосновано, постановено в съответствие с разпоредбите на материалния закон и при липса на съществени нарушения на съдопроизводствените правила, следва да бъде оставено в сила. При този изход от спора съдебни разноски не се дължат, понеже не са поискани. Съобразно изложеното и на основание чл. 221, ал. 2, пр. първо Върховният административен съд, тричленен състав на Пето отделение,