Решение № 3252 от 14.03.2018 г. на ВАС по адм. д. № 7787/2017 г.

Решение № 3252 от 14.03.2018 г. на ВАС по адм. д. № 7787/2017 г., I о., докладчик съдията Росица Драганова Производството е по реда на чл. 208 и следващите от Административнопроцесуалния кодекс (АПК), вр. чл. 160, ал. 6 от Данъчно-осигурителния процесуален кодекс (ДОПК). Образувано е по касационна жалба на директора на дирекция "Обжалване и данъчно-осигурителна практика" (ДД"ОДОП") - гр. П. против решение № 1226/16.06.2015 г., постановено по административно дело № 1472 по описа за 2014 г. на Административен съд - П., с което е отменен Ревизионен акт /РА/ № 16251100133 от 23.04.2012 г., издаден от главен инспектор по приходите в ТД на НАП - П., в частите за: непризнат данъчен кредит в общ размер на 679 250,03 лв. по общо 120 фактури, издадени от "ХРД ОЙЛ" ЕООД, ведно с начислените лихви; определен корпоративен данък за довнасяне за 2005 г. в размер на 83 769,45 лв. и начислените лихви в размер на 63 460,25 лв.; определен корпоративен данък за довнасяне за 2006 г. в размер на 21 502,26 лв., ведно с начислените лихви в размер на 13 458,13 лв. Изложени са подробно доводи за неправилност и незаконосъобразност на решението, постановено при неправилно тълкуване на събраните доказателства. Посочва се, че всички новопредставени доказателства са частни писмени документи, които нямат достоверна дата и обвързваща съда доказателствена сила. Претендира се юрисконсултско възнаграждение в размер на 11 171,00 лв. Възразява се за прекомерност на заплатените адвокатски възнаграждения от страна на ответника по касация и се прави искане за присъждане на разноски, независимо от изхода на делото на основание чл. 161, ал. 3 ДОПК. В проведеното съдебно заседание касаторът се представлява от юрк. Бъчварова, която поддържа касационната жалба. Иска отмяна на решението и постановяване на решение по същество, с което да се отхвърли жалбата срещу РА като неоснователна. Претендира присъждане на юрисконсултско възнаграждение в размер на 11 171,00 лв. за всяка съдебна инстанция. Ответната страна - "ТИ ВИ БИ" ООД, със седалище и адрес на управление в гр. Д., ул. "С. К." .№..., представлявано от адв. Георгиев, изразява становище за оставяне в сила на обжалваното решение като правилно, законосъобразно и мотивирано. Посочва, че представените нови писмени доказателства в още по-голяма степен подкрепят правните изводи на Административен съд - П.. Претендира разноски по представен списък и документи към него - пълномощно и договор за правна защита и съдействие. Представителят на Върховна административна прокуратура дава мотивирано заключение за основателност на касационната жалба. Върховният административен съд, в настоящия съдебен състав приема касационната жалба за процесуално допустима, като подадена от надлежна страна и в срока по чл. 211, ал. 1 АПК. Разгледана по същество, е неоснователна. Производството е за пореден път пред Върховния административен съд, като хронологията на съдебните производства е следната: Първоначално по жалба на "ТИ ВИ БИ" ООД против РА № 16251100133 от 23.04.2012 г. е образувано административно дело № 2619/2012 г. по описа на Административен съд- П.. С Решение № 1318 от 12.06.2013 г. е отменен РА, в частта с която не е признато право на приспадане на данъчен кредит в общ размер на 1 266 965,72 лв., ведно с начислените лихви в размер на 422 750,45 лв. по доставки, извършени от "Х. Т." ЕООД, "ВХ Комерс" ЕООД, "Мувърс" ЕООД, "Енигма - С" ЕООД и "ХРД ОЙЛ" ЕООД, изменен е същият РА в частта по отношение допълнително определен корпоративен данък за 2005 г., като е намалено данъчното задължение от 89 892,17 лв. на 83 760, 44 лв., както и начислените лихви от 60 105,88 лв. на 55 460,24 лв. и е отхвърлена жалбата на "ТИ ВИ БИ" ООД в останалата й част. По касационни жалби на "ТИ ВИ БИ" ООД и на ДД"ОДОП" против Решение № 1318 от 12.06.2013 г. на Административен съд - П. е образувано дело № 11020/2013 г. по описа на Върховния административен съд. С Решение № 7174 от 28.05.2014 г. на ВАС е отменено решение № 1318/12.06.2013 г. по адм. д. № 2619/2012 г. по описа на Административен съд - П., с което е отменен РА № 16251100133 от 23.04.2012 г. на ТД на НАП гр. П., потвърден с Решение № 882/23.07.2012 г. на Директора на Дирекция "ОУИ" - П., в частта за непризнато право на приспадане на данъчен кредит: за м. 03.2006 г. в размер на 5 760,57 лв. по 6 броя фактури, издадени от "Холидей тур" ЕООД /с ново име "Агро компас" ЕООД/ с предмет на доставките "гориво"; за м. 07.2009 г. в размер на 41 836,04 лв. по 9 броя фактури, издадени от "ВХ комерс" ЕООД с предмет на доставките "строителни материали"; за м. 08 и м. 09.2010 г. в размер на 353 389,14 лв. по 31 броя фактури, издадени от "Мувърс" ЕООД с предмет на доставките "строителни материали" и за м. 11.2006 г., м. 03, м. 06, м. 07, м. 11, м. 12.2007 г., м. 01, м. 05, м. 07, м. 08, м. 10, м. 11, м. 12.2008 г., м. 01, м. 02, м. 04, м. 05.2009 г. в размер на 679 250,03 лв. по 120 броя фактури, издадени от "ХРД ОЙЛ" ЕООД с предмет на доставките "гориво" и "строителни материали", ведно с начислените лихви за забава, както и в частта, с която е отхвърлена жалбата на "ТИ ВИ БИ" ООД срещу РА в частта по ЗКПО за 2005 г. в резултат на непризнати разходи по фактурите от "Гея 96" ЕООД и за 2006 г. по ЗКПО в резултат на непризнати разходи по фактурите от "ХРД ОЙЛ" ЕООД и е отхвърлена жалбата на "ТИ ВИ БИ" ООД срещу РА № 16251100133 от 23.04.2012 г. на ТД на НАП гр. П., в частта: за отказан данъчен кредит за м. 03.2006 г. в размер на 5 760,57 лв. по 6 броя фактури, издадени от "Холидей тур" ЕООД /с ново име "Агро компас" ЕООД/ с предмет на доставките "гориво"; - за отказан данъчен кредит за м. 07.2009 г. в размер на 41 836,04 лв. по 9 броя фактури, издадени от "ВХ комерс" ЕООД с предмет на доставките "строителни материали"; за отказан данъчен кредит за м. 08 и м. 09.2010 г. в размер на 353 389,14 лв. по 31 броя фактури, издадени от "Мувърс" ЕООД с предмет на доставките "строителни материали"; ведно със съответните на тези задължения лихви за забава. Делото е върнато за ново разглеждане от друг състав на същия съд в частта за оспорване на РА за отказан данъчен кредит за м. 11.2006 г., м. 03, м. 06, м. 07, м. 11, м. 12.2007 г., м. 01, м. 05, м. 07, м. 08, м. 10, м. 11, м. 12.2008 г., м. 01, м. 02, м. 04, м. 05.2009 г. в размер на 679 250,03 лв. по 120 броя фактури, издадени от "ХРД ОЙЛ" ЕООД, с предмет на доставките "гориво" и "строителни материали", както и в частта по ЗКПО за 2006 г. вследствие на непризнати разходи по фактурите, издадени от "ХРД ОЙЛ" ЕООД и за 2005 г. по фактурите, издадени от "Гея 96" ЕООД. Решението в останалата обжалвана част е оставено в сила. При новото разглеждане на делото същото е образувано под № 1472/2014 г. по описа на Административен съд - П.. С Решение № 1226 от 16.06.2015 г. е отменен РА № 16251100133 от 23.04.2012 г., издаден от главен инспектор по приходите в ТД на НАП - П., в частите за: непризнат данъчен кредит в общ размер на 679 250,03 лв. по общо 120 фактури, издадени от "ХРД ОЙЛ" ЕООД, ведно с начислените лихви; определен корпоративен данък за довнасяне за 2005 г. в размер на 83 769,45 лв. и начислените лихви в размер на 63 460,25 лв.; определен корпоративен данък за довнасяне за 2006 г. в размер на 21 502,26 лв., ведно с начислените лихви в размер на 13 458,13 лв. На основание чл. 161, ал. 3 ДОПК разноски в размер на 11 144,31 лв. са възложени в тежест на "ТИ ВИ БИ" ООД. По касационна жалба на директора на Д"ОДОП"- П. при ЦУ на НАП против Решение № 1226 от 16.06.2015 г. е образувано административно дело № 8696/2015 г. по описа на Върховния административен съд. С Решение № 12169 от 10.11.2016 г. на ВАС е отменено частично Решение № 1226 от 16.06.2015 г., в частта на постановената отмяна на процесния РА и е оставено в сила в частта му за присъдените разноски. По молба на "ТИ ВИ БИ" ООД за отмяна на влязло в сила Решение № 12169 от 10.11.2016 г. по адм. д. № 8696/2015 г. на ВАС е образувано дело № 5848/2017 г. по описа на Върховния административен съд, Петчленен състав, I-ва колегия. С Решение № 8589 от 04.07.2017 г. на ВАС, Петчленен състав, I-ва колегия, на основание чл. 239, т. 1 АПК въз основа на представени нови писмени доказателства е отменено Решение № 12169 от 10.11.2016 г. по адм. дело № 8696/2015 г. на ВАС и делото е върнато за ново разглеждане от друг състав на ВАС. Върховният административен съд, първо отделение, като се запозна със събраните по делото доказателства, съобрази доводите и възраженията на страните и обсъди наведените касационни основания и тези по чл. 218, ал. 2 АПК, намира за установено от фактическа и правна страна следното: Касационната жалба е допустима, като подадена в срока по чл. 211 АПК от надлежна страна, участник в първоинстанционното производство, имаща право и интерес от оспорването и срещу подлежащ на обжалване съдебен акт. Разгледана по същество касационната жалба е неоснователна. С оспорения пред Административен съд - П. РА, в частта върната за ново разглеждане с Решение № 7174 от 28.05.2014 г. на ВАС, е отказан данъчен кредит за м. 11.2006 г., м. 03, м. 06, м. 07, м. 11, м. 12.2007 г., м. 01, м. 05, м. 07, м. 08, м. 10, м. 11, м. 12.2008 г., м. 01, м. 02, м. 04, м. 05.2009 г. в размер на 679 250,03 лв. по 120 броя фактури, издадени от "ХРД ОЙЛ" ЕООД, с предмет на доставките "гориво" и "строителни материали", както и в частта по ЗКПО за 2006 г. вследствие на непризнати разходи по фактурите, издадени от "ХРД ОЙЛ" ЕООД и за 2005 г. по фактурите, издадени от "Гея 96" ЕООД. За да отмени ревизионния акт първоинстанционният съд е приел за доказано наличието на доставки от "ХРД ОЙЛ" ЕООД. Съдът е мотивирал акта си с многобройните ангажирани доказателства, а именно такива за приемо-предаване на процесното гориво и строителни материали, за техния транспорт до база на получателя по доставката (пътни листа към фактурите), данни за осъществени предходни доставки (фактури, ППП, товарителници, кантарни бележки, експедиционни бележки, стокови разписки, превозни билети за превозена дървесина). Подробно е изброил придружаващите всяка една от спорните фактури доказателства. Съдът се е позовал и на заключение по назначената в хода на съдебното производство съдебно-счетоводна експертиза (ССЕ), кредитирано като обективно и компетентно изготвено, неоспорено от страните. С оглед така направените констатации за наличие на реални доставки по фактурите, издадени от "ХРД ОЙЛ" ЕООД е обосновал извод и за незаконосъобразност на РА в частта относно извършеното увеличение на финансовия резултат за 2006 г. с разходите по тях на основание чл. 23, ал. 2, т. 10 ЗКПО (отм.). Установил е, че непризнатите разходи за 2005 г. по фактури, издадени от "ГЕЯ 96" ЕООД са реално заплатени, за което са издадени фискални бонове от регистрирано фискално устройство, поради което са документално обосновани на основание чл. 23, ал. 2, т. 10 ЗКПО (отм.). Решението е правилно. Съгласно чл. 68, ал. 1, т. 1 ЗДДС, данъчен кредит е сумата на данъка, която регистрираното лице има право да приспадне от данъчните си задължения по този закон за получени от него стоки или услуги по облагаема доставка. В чл. 6, ал. 1 ЗДДС е посочено, че доставка на стока по смисъла на този закон е прехвърлянето на правото на собственост или друго вещно право върху стоката. Необосновано органите по приходите са извели извод за липса на осъществена облагаема доставка по смисъла на чл. 6, ал. 1 ЗДДС, поради което са отказали правото на приспадане на данъчен кредит по чл. 68, ал. 1 ЗДДС за процесните фактури. Във всички случаи за издадени данъчни документи по смисъла на чл. 112, ал. 1 ЗДДС с начислен в тях данък, който се претендира като данък с право на данъчен кредит, регистрираното по закона лице, в качеството на получател следва да докаже възникването на основанието по чл. 25 ЗДДС, а именно данъкът по този закон е станал изискуем, съответно, че е възникнало задължение този данък да бъде начислен по реда на чл. 86, ал. 1 ЗДДС. Съдът правилно е съобразил наличието на годни доказателства, които категорично оборват констатациите на органа по приходите. Относно процесните доставки, извършени от "ХРД ОЙЛ" ЕООД, съдът правилно е приел, че същите са реално осъществени. Предвид предмета на част от доставките, а именно горива, следва да са налице, както сочените по-горе изисквания, а именно данни за действително осъществени доставки, така и изискванията, визирани в Наредбата за изискванията за качеството на течните горива, условията, реда и начина за техния контрол. Ревизираното лице, като получател по доставките носи доказателствената тежест да установи реалното предаване на горивото от прекия му доставчик, негово е задължението да представи документи за предаване на стоката - приемателно-предавателен протокол, товарителници, счетоводно отразяване, акцизни данъчни документи, декларации за съответствие и др. "ТИ ВИ БИ" ЕООД се е справило с отредената му доказателствена тежест, като е ангажирало доказателства, оборващи констатацията на органа по приходите за липса на осъществени доставки от "ХРД ОЙЛ" ЕООД. С искането за отмяна са представени нови доказателства за наличие на собствена бензиностанция на доставчика, за наети още два броя товарни автомобили - цистерни; декларации за съответствие на качеството на течните горива към фактури № 394/30.12.2008 г., 393/30.12.2008 г., 389/30.12.2008 г., 390/31.12.2008 г., разходни касови ордери за заплатен наем на автомобили и 103 броя приемо-предавателни протоколи за стоки. От приетото заключение на вещото лице по извършената съдебно-счетоводна експертиза се установява, че предметът на процесните фактури е свързан с предмета на дейност на ревизираното дружество - различни видове строителни услуги. Фактурите са осчетоводени, като съответните количества строителни материали и гориво са заприходени аналитично, качествено и стойностно. С искане за отпускане на СМЦ количествата са изписани на разход по сметка 601 "Разходи за материали" и отнесени към съответните обекти по аналитични подсметки на счетоводна сметка 6111 - "Разходи за основната дейност - строителни услуги". За част от горивото и за единични строителни материали е отчетена последваща продажба, като приходите от нея са осчетоводени по кредита на сметка 708 "Приходи от продажба на материали". "ХРД ОЙЛ" ЕООД е отразил дължимия ДДС като задължение към бюджета и е признал приходи от продажби на стоки. При насрещната проверка доставчикът "ХРД ОЙЛ" ЕООД е представил оборотни ведомости, видно от които е разполагал с наличности от стоките от вида на отразените в процесните фактури. Представил е доказателства, че е упражнявал дейност в магазин и бензиностанция, с местонахождение в с. К. и е имал на разположение три товарни автомобила, от които два - цистерна. Наличието на реална доставка се доказва с документ за предаването на стоката, нейното превозване, заприходяване и осчетоводяване, което в процесния случай е налице. Налице са и счетоводни данни за последващата й реализация, като видно от заключението по извършената съдебно-счетоводна експертиза, същите са били изписвани и влагани в обекти, а част от горивото е продадено. Непредставянето на част от изисканите от органите по приходите документи от прекия доставчик само по себе си не може да рефлектира върху правото на приспадане на данъчен кредит на получателя и това е изрично подчертано от СЕС в Решението по дело С- 18/13 г. В последното се сочи, че само по себе си, за да се откаже признаване на правото на приспадане, не е достатъчно да липсва материална и персонална обезпеченост на доставчика или негов подизпълнител, нито разходите за услугата в счетоводната им документация да са неоправдавани или в някои документи да липсват подписи на посочените като доставчици лица. Необходимо е още тези обстоятелства да сочат за наличието на измама и от обективните данни, предоставени от органите по приходите да се установява, че данъчно задълженото лице е знаело или е трябвало да знае, че сделката, с която обосновава правото на приспадане, е част от измама. Горното е визирано и в Решение на СЕС от 21.06.2012 г. по съединени дела С-80/11 и С-142/11, с което е дадено задължително тълкуване на чл. 167, чл. 168, буква "а", чл. 178, б. "а", чл. 220, т. 1 и чл. 226 от Директива 2006/112/ЕО на Съвета от 28 ноември 2006 г. относно общата система на ДДС. С. т. 1 от диспозитива на цитираното решение, посочените разпоредби не допускат национална практика, съгласно която данъчният орган отказва да признае на данъчнозадълженото лице право да приспадне от ДДС, на който е лице платец, дължимия или платен данък за предоставените му услуги, поради това, че издателят на фактурата за тези услуги или някой от неговите доставчици са извършили нарушения, без да доказва въз основа на обективни данни, че въпросното данъчно задължено лице е знаело или е трябвало да знае, че сделката, с която обосновава правото си на приспадане, е част от данъчна измама, извършена от посочения издател на фактурата или от друг стопански субект нагоре по веригата на доставки. С оглед така направените констатации за наличие на реални доставки по фактурите, издадени от "ХРД ОЙЛ" ЕООД е правилен и обоснован изводът за незаконосъобразност на РА в частта относно извършеното увеличение на финансовия резултат за 2006 г. с разходите по тях на основание чл. 23, ал. 2, т. 10 ЗКПО (отм.). Разходите по фактури, издадени от "ГЕЯ 96" ЕООД не са признати от ревизиращите също на основание чл. 23, ал. 2, т. 10 ЗКПО (отм.), тъй като фискалните бонове към фактурите не били издадени от регистриран касов апарат, обстоятелство което е оборено от справка по индивидуален номер на фискално устройство, приложена към писмо изх. № ИТ-00-478-1/06.04.2017 г. на директор офис В. на ТД на НАП - В. Т.. Поради това, правилно процесният РА е бил отменен и в частта ЗКПО за начисления данък за 2005 г., вследствие на извършеното увеличение на финансовия резултат с разходите по фактурите, издадени от "Гея 96" ЕООД. Достигайки до същите правни изводи съдът е постановил правилен съдебен акт, който настоящата касационна инстанция следва да остави в сила. С оглед крайния изход на делото, заявеното от процесуалния представител на ответника искане за присъждане на разноски е основателно и касаторът следва да бъде осъден да заплати в полза на ответника сумата от 18 000 лв. (осемнадесет хиляди лева) разноски по делото, представляващи заплатено адвокатско възнаграждение. Неоснователно е направеното искане за присъждане на разноски на основание чл. 161, ал. 3 ДОПК, тъй като ответникът не е разполагал с новопредставените доказателства и не е могъл да ги представи на по-ранен етап от производството. Неоснователно е и възражението за прекомерност на разноските, тъй като същите надвишават с около 50% минималните такива, поради което предвид особената фактическа и правна сложност на делото, не се явяват прекомерни. Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2, предл. 1 АПК, Върховният административен съд, първо отделение,