Решение № 11473 от 13.12.2022 г. на ВАС, V о.

Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на кмета на Община Каварна, чрез процесуален представител адв. Савов, срещу решение 156 от 29.04.2022г. по адм. дело 116/2022г. на Административен съд - Добрич, с което по жалба на С. Янева е отменена заповед 123/04.02.2022 г. на кмета на община Каварна, с която на основание чл. 107, ал. 2 от ЗДСл. е прекратено служебното й правоотношение на длъжността началник отдел Бюджет, финанси и счетоводство и главен счетоводител в община Каварна. Касационният жалбоподател излага доводи за неправилност и необоснованост на решението на първоинстанционния съд, като твърди, че същото е постановено при нарушение на материалния закон и съществено нарушение на съдопроизводствените правила / касационни основания по чл. 209 АПК /. Претендира присъждане на сторените съдебни разноски за адвокатско възнаграждение, съгласно представен списък по чл. 80 ГПК. Ответната страна С. Янева, чрез процесуалния си представител адв. Галева, в писмен отговор оспорва касационната жалба, като счита същата за неоснователна, респективно обжалваното решение за правилно и законосъобразно. Моли последното да бъде оставено в сила и претендира разноски за адвокатско възнаграждение. Представителят на Върховна административна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба и за правилност на първоинстанционното решение. Върховният административен съд, пето отделение, въз основа на събраните по делото доказателства, след като обсъди доводите и възраженията на страните, намира за установено следното: Касационната жалба е процесуално допустима подадена е от надлежна страна, в срока по чл. 211 от АПК и срещу подлежащ на обжалване съдебен акт. Като разгледа касационната жалба на посочените в нея основания и извърши служебна проверка съгласно чл. 218, ал. 2 от АПК, съдът намира същата за неоснователна. С обжалваното решение административният съд е отменил заповед 123/04.02.2022 г. на кмета на община Каварна, с която е прекратено служебното правоотношение на Янева на длъжността началник на отдел Бюджет, финанси и счетоводство и главен счетоводител в Община Каварна, считано от 04.02.2022г., на основание чл. 107, ал. 2 от ЗДСл. - поради получена възможно най-ниска оценка при атестиране. За да постанови този резултат, първоинстанционният съд е приел, че административният акт е издаден от компетентен административен орган, при спазване на изискванията за писмена форма, но при допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила при провеждане на атестирането, в нарушение на материалния закон и неговата цел, което е довело до опорочаване на крайната оценка, послужила като материалноправна предпоставка за прекратяване на служебното правоотношение по чл. 107, ал. 2 ЗДСл. Съдът е изложил подробни мотиви, че допуснатите нарушения засягат етапа на заключителна среща и определяне на годишна оценка на изпълнението на длъжността, като след анализ на представените доказателства е стигнал до извода за незаконосъобразност на оспорената пред него заповед. Решението е правилно. Разпоредбата на чл. 107, ал. 2 от ЗДСл предвижда, че органът по назначаването може да прекрати служебното правоотношение без предизвестие с държавен служител, получил възможно най-ниската годишна оценка на изпълнението на длъжността, в едномесечен срок от получаване на окончателната оценка. Съгласно чл. 3, ал. 2 от НУРОИСДА процедурата по атестирането, чрез ежегодно оценяване на изпълнението на длъжността на всеки служител в държавната администрация се извършва от оценяващ ръководител под наблюдението и контрола на контролиращ ръководител и на синдикалната организация на работниците и служителите в администрацията. Оценяването на изпълнението на длъжността обхваща периода от 01 януари до 31 декември на съответната година и за служителите на ръководни длъжности, каквато в случая е заемал държавния служител, включва следните етапи: 1. изготвяне и съгласуване на индивидуален работен план в началото на периода; 2. междинна среща и 3. заключителна среща и определяне на годишна оценка на изпълнението на длъжността. Годишната оценка следва да отразява степента на изпълнението на целите на индивидуалния работен план и показаните компетентности за целия период на атестиране, да е извършена от оценяващия ръководител безпристрастно и компетентно въз основа на обективно установими факти и обстоятелства, да е мотивирана и да намери отражение в съответния формуляр по образец (чл. 16-20 от НУРОИСДА). Съдът правилно е приел, че в конкретния случай процедурата по атестиране е проведена при съществени нарушения на административнопроизводствените правила. Фактическите установявания, довели до крайния му извод за незаконосъобразност на заповедта са точни и кореспондират изцяло на доказателствения материал по делото. Настоящата съдебна инстанция намира за необходимо да отбележи, че в случая годишната оценка на държавния служител е изготвена, без да има безспорни доказателства за проведена заключителна среща съгласно изискването на чл. 13 от НУРОИСДА. В административната преписка не се съдържат доказателства за проведена заключителна среща по смисъла на чл. 13, ал. 1 от НУРОИСДА, при която оценяваният да представи основните си постижения, евентуално възникналите трудности, възможности за подобряване и самооценка на изпълнението, която среща да предхожда изготвянето на годишната оценка. Приложеният формуляр не съдържа данни за насрочена, нито за проведена такава среща, като единствено е налице изписана оценка неприемливо изпълнение, като също така липсва положен подпис на оценявания. Именно за постигане на целите на оценяването, в разпоредбата на чл. 13, ал. 3 от НУРОИСДА са очертани насоките, от които да се ръководят участниците в заключителната среща, а в ал. 4 на същия член изрично е предвидено, че след провеждането на заключителната среща се попълват съответните раздели от формуляра за оценка. Във връзка с горното, а именно поставената на държавния служител крайна оценка неприемливо изпълнение, административният съд правилно е счел заповедта за необоснована, предвид констатираните множество нарушения във всеки един от етапите на атестирането, с което е допуснато нарушение на чл. 76, ал. 7 от ЗДСл. Следва да се посочи също така, че изложените в годишната оценка съображения на оценяващия ръководител, макар и пространни по изложението си, не съдържат по същество конкретни факти и конкретни задължения, които да не са изпълнени от служителката и те да са такива, залегнали в индивидуалния работен план. Нещо повече - обобщени оценки, общи термини и характеристики относно личността и поведението на служителя, не следва да са елемент от годишната оценка за изпълнението на дейността му, поради високата степен на субективизъм и невъзможност за количественото им или целево изражение. По отношение извода, че заповедта за прекратяване на служебното правоотношение е издадена в срока за възражението по смисъла на чл. 76, ал. 9 от ЗДСл, настоящата съдебна инстанция счита същият за правилен и обоснован. Видно от формуляра, датата на постановяване на годишната оценка е 31.01.2022г., респективно срокът за възражение е изтичал на 07.02.2022г.,/оспорената заповед е издадена на 04.02.2022г./. Евентуалният отказ за полагане на подпис от страна на оценявания след поставената му оценка не преклудира възможността от възразяване срещу същата в законоустановения срок за това. Горното налага извод за нарушаване правото на защита на оценяваното лице в процесния случай, както правилно е посочил административния съд. Предвид допуснатите и описани по-горе нарушения, АС - Добрич е достигнал до правилен краен извод, при извършен коректен анализ на релевантните фактически обстоятелства, като е заключил, че получената от държавния служител годишна оценка е определена в нарушение на административнопроизводствените правила, поради което не може да обоснове изпълнението на материалноправните предпоставки за прилагането на нормата на чл. 107, ал. 2 от ЗДСл. от страна на органа по назначаването. Последното обективира правилността на оспореният пред настоящата инстанция съдебен акт на първоинстанционния съд, респективно решението като правилно следва да се остави в сила. Съобразно изхода на спора, направеното искане на присъждане на разноски в полза на ответника по касация е основателно, но не следва да бъде уважено поради липсата на представени доказателства за сторени такива в производството. Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2, предл. 1 от АПК, Върховният административен съд, пето отделение