Решение № 304 от 4.06.2010 г. на ВКС по н. д. № 265/2010 г.

Решение № 304 от 4.06.2010 г. на ВКС по н. д. № 265/2010 г., III н. о., НК, докладчик председателят Саша Раданова Касационното производство е образувано по жалба на подсъдимия Б, изготвена от защитника му, срещу решение № 12 от 24.03.2010 г. по внохд № 12/2010 г. на Военно-апелативния съд. Оплакванията в жалбата са по т. 1 и 3 на чл. 348, ал. 1 НК като явната несправедливост на наложеното на Б. наказание лишаване от свобода се съзира както в неговия срок, така и в този, за който изтърпяването му е отложено. Иска се изменяване на обжалваното въззивно решение с намаляване срока, за който Б. е лишен от свобода, както и на срока, за който е отложено от изтърпяване това наказание. В съдебно заседание подсъдимият и защитникът му поддържат жалбата, докато прокурорът иска оставяне на въззивното решение в сила. ВКС установи: С присъда № 90 от 2.12.2009 г. по нохд № 90/2009 г. на Плевенския военен съд Б. А. Б. е признат за виновен в това, че систематически, за времето от 08 до 17 ч. на датите 22.11.2007 г., 03 и 04.01.2008 г., 07 - 11.04.2008 г., и 14 и 15.04 с. г., се е отклонявал от изпълнението на служебните си задължения като военнослужещ в под. 42800, за което и на основание чл. 385 НК е осъден на 1 г. и 6 месеца лишаване от свобода, отложени от изтърпяване за срок от 4 години. С обжалваното решение горната присъда е потвърдена. Жалбата е отчасти основателна. Не е основателно възражението за незаконосъобразност на въззивния акт. Десеткратното неявяване на Б. на работа в рамките на по-малко от 6 месеца не би могло да се определи другояче, освен като системно неизпълнение на служебните му задължения, затова и признаването му за виновен по втората алтернатива на чл. 385 НК е в пълно съответствие с материалния закон, приложен съобразно установените по делото факти. Не е основателно и възражението срещу справедливостта на срока, за който подсъдимият е лишен от свобода, който срок е определен при подчертан превес на смекчаващите отговорността на Б. обстоятелства, но и с отчитане многобройността на произволните му отклонения от изпълняваната кадрова военна служба. Основателно е възражението срещу размера на срока, за който е отложено от изтърпяване лишаването от свобода. Нито в първоинстанционната присъда, нито във въззивното решение са изложени каквито и да било съображения, налагащи определянето на този срок над минималния по чл. 66, ал. 1 НК . След като двете съдебни инстанции са приели, че Б. следва да бъде санкциониран значително под средата на предвиденото в чл. 385 НК наказание, се явява неоправдано неговото отлагане за срок, по-дълъг от 3 години, в каквато насока следва да се коригира обжалвания въззивен акт. С оглед на горното и по арг. от чл. 354, ал. 2, т. 1 НПК, ВКС в състав от трето н. о.