Решение № 7486 от 22.06.2021 г. на ВАС по адм. д. № 3368/2021 г.

Решение № 7486 от 22.06.2021 г. на ВАС по адм. д. № 3368/2021 г., VI о., докладчик председателят Георги Георгиев Производство по реда на глава дванадесета от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/. Образувано е по касационна жалба от В. Г. с адрес в гр. Пловдив чрез процесуален представител адвокат Н. Рангелов от АК Пловдив против решение № 271 от 8.02.2021 г. на Административен съд Пловдив по адм. дело № 1722/2020 г. С него се отхвърля жалбата на Г. против решение № Ц2153-15-84/6.07.2020 г. на директора на ТП на НОИ Пловдив, с което е оставена без уважение жалбата му, в частта й срещу разпореждане № [ЕГН]/протокол № 01499/11.12.2019 г. на ръководител "ПО" при ТП на НОИ Пловдив и против Акт за прекратяване № Ц 1040-15-31/6.07.202 ог. на директора на ТП на НОИ Пловдив с което е оставена без разглеждане жалбата му в частта й против разпореждане № [ЕГН]/протокол № 2140-15-696/24.09.2019 г. на ръководител "ПО" при ТП на НОИ Пловдив. Поддържат се доводи за неправилност на решението вследствие необоснованост, нарушение на материалния закон и съществено нарушение на съдопроизводствените правила-отменителни основания по чл. 209, т. 3 АПК, поради което се и иска отмяната му. Решението е обжалвано с частна жалба и в частта относно акта за прекратяване № Ц-1040-15-31/6.07.2020 г. на директора на ТП на НОИ Пловдив с искане за отмяната му поради нарушаване на материалния закон. Ответникът, директорът на ТП на НОИ Пловдив чрез процесуален представител юрисконсулт взема становище за неоснователност на жалбата. Представителят на Върховна административна прокуратура дава заключение за неоснователност на жалбата. Върховен административен съд, шесто отделение намира касационната жалба за процесуално допустима като подадена в срока по чл. 211, ал. 1 ПК и разгледана по същество за основателна по следните съображения: Производството пред Административен съд Пловдив е образувано по жалба на В. Г. с адрес в гр. Пловдив срещу решение № Ц2153-15-84/6.07.2020 г. и Акт за прекратяване № Ц1040-15-31/6.07.2020 г. С решението се оставя без уважение жалбата му в частта против разпореждане № [ЕГН]/Протокол № 01499/11.12.2019 г. на ръководител Пенсионно осигуряване при ТП на НОИ Пловдив. С разпореждането му се отпуска лична пенсия за осигурителен стаж и възраст пожизнено по чл. 68, ал. 1, 2 КСО, определя му се индивидуален коефициент като му се зачита осигурителен стаж по чл. 9а КСО. Възраженията са по отношение незачитането на осигурителен стаж по трудова книжка, незачитане на осигурителен доход преди 2000 г. и неправилно определяне на коефициента и неправилно приложение на материалния закон по отношение на осигурителния стаж и доход преди 2000 г. В частта по отношение на акта за прекратяване се поддържат доводи за неправилно приложение на материалния закон и административно производствените правила. Съдът е разгледал по същество жалбата, която приел за неоснователна. По отношение на оформянето на приложена трудово книжка приел, че тя е оформена в разрез с изискванията поради което не може да служи за доказателство относно осигурителния стаж, по отношение на останалите доводи приел, че не се установяват твърденията с оглед заключение на експертиза, назначена по делото. По отношение на акта за прекратяване приел, че производството пред директора на ТП на НОИ е правилно прекратено, всъщност на основание чл. 88, ал. 1, т. 2 АПК във връзка с чл. 117, ал. 2, т. 1 КСО е оставена без разглеждане жалба вх. № Ц1029-15-56#2/10.06.2020 г. в частта срещу разпореждане № [ЕГН] протокол № 2140-15-696/24.09.2019 г. на ръководителя на пенсионно осигуряване при ТП на НОИ Пловдив поради просрочие на жалбата. С разпореждането е отказано отпускане на ЛПОСВ на основание чл. 68 КСО. Решението в частта му против решение № Ц2153-15-84/6.07.2020 г. е неправилно като постановено в нарушение на материалния закон, необосновано и при съществено нарушение на съдопроизводствените правила. Съдът е разгледал по същество жалбата и доводите в нея като изложил изводи от фактическа страна при непълнота на доказателствата във връзка със съществото на спора. Следвало е да се представи по делото трудова книжка в оригинал с оглед констатациите на отбелязванията в нея и изводите във връзка с тези констатации, следвало е да се назначи съдебна експертиза за установяване на спорните въпроси от фактическа страна по отношение осигурителен стаж и доход. Следвало е да се дадат указания на жалбоподателя, че за обстоятелства от съществено значение за решаването на спора не се сочат доказателства. По приложението на материалния закон установените факти следва да се ценят според разпоредбите на КСО. Според разпоредбата на § 9, ал. 1 от ДР на КСО времето, което се зачита за трудов стаж и за трудов стаж при пенсиониране, положен до 31 декември 1999 г. съгласно действащите дотогава разпоредби, се признава за осигурителен стаж по този кодекс. Това означава, че следва приложение на материалния закон не по време на стажа, а според действащите разпоредби към 31.12.1999 г. за този стаж. Или, към момента на полагане на труда може да действа материален закон с едно съдържание, а към момент 31.12.1999 г. той може да има друго съдържание. Към този момент той може да е по благоприятен или обратно, но към този момент следва да се цени и квалифицира придобиване на осигурителния и доход при пенсиониране. На следващо място след 1.01.2000 г. вече действат нормите на КСО и се прилагат тези норми които регулират осигурителния стаж и доход към момента на подаване на заявлението за пенсиониране/когато е упражнено правото на пенсия/. През времето до подаване на заявление за пенсиониране може да действат различни материални разпоредби, но се прилагат само тези, действащи към момента на подаване на заявлението, освен ако в закон изрично не е уредено друго. В настоящият случай не става ясно от мотивите на съда кои са приложимите норми и как се прилагат в конкретния случай по упражненото право на пенсия. Предвид изложеното решението в тази част следва да бъде отменено и делото върнато за ново разглеждане от друг състав на същия съд при спазване указанията в настоящето. По отношение на частната жалба съдът я намира за недопустима. В производството по чл. 88 АПК административният орган оставя без разглеждане жалба и/или протест когато са просрочени. Актът за прекратяване може да се обжалва в 7-дневен срок с частна жалба пред съответния съд, който се произнася с определение, което не подлежи на обжалване. В настоящия случай решението в частта по акта за прекратяване има характер на определение по чл. 88, ал. 3 АПК поради което е окончателно. Указанията за неговото обжалване дадени от съда не правят допустимо обжалването, поради което частната жалба срещу него е недопустима и следва бъде оставена без разглеждане а производството по нея прекратено. Воден от горното Върховен административен съд шесто отделение