Решение № 940 от 23.01.2018 г. на ВАС по адм. д. № 7056/2017 г.

Решение № 940 от 23.01.2018 г. на ВАС по адм. д. № 7056/2017 г., VIII о., докладчик съдията Мария Радева Производството е по чл. 208 и сл. АПК вр. чл. 160, ал. 6 ДОПК. Образувано е по касационна жалба на ЕТ "Сузи - С. А.", подадена чрез адв. Йовчев, против Решение № 614 от 20.04.2017 г. на Административен съд- П. по адм. д. № 2928 по описа за 2016 г., с което е отхвърлена жалбата му срещу РА № 261301790/23.07.2013 г., издаден от А. Н. Б. - главен инспектор по приходите в ТД на НАП - гр. П., офис П., потвърден с Решение № 1053/11.10.2013 г. на Директор на Дирекция "Обжалване и данъчно - осигурителна практика" - гр. П., в частта, с която на ревизираното лице са определени допълнително дължими суми за довнасяне за данък по чл. 48 от ЗДДФЛ за 2007 г. (като физическо лице) в размер на 697,10 лв., ведно с прилежащите лихви в размер на 415,93 лв., данък по чл. 48, ал. 1 от ЗДДФЛ за 2008 г. в размер на 751,03 лв., ведно с прилежащите лихви в размер на 334,84 лв., за 2009 г. в размер на 1 231,98 лв., ведно с прилежащите лихви в размер на 409,96 лв., за 2010 г. в размер на 367,42 лв., ведно с прилежащите лихви в размер на 84,34 лв. и за 2011 г. в размер на 697,56 лв., ведно с прилежащите лихви в размер на 87,85 лв., вноски за ДОО за годишно изравняване за 2011 г. в размер на 1 839,65 лв., ведно с прилежащите лихви в размер на 355,85 лв., авансови вноски за ЗО за 2011 г. в размер на 22,32 лв., ведно с прилежащите лихви в размер на 4,17 лв. и вноски за ЗО за годишно изравняване за 2011 г. в размер на 826,81 лв., ведно с прилежащите лихви в размер на 104,13 лв. В касационната жалба се твърди, че решението е неправилно като постановено при необоснованост и в нарушение на материалния закон и при допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила, представляващи отменителни основания по чл. 209, т. 3 АПК. Ответникът - директорът на дирекция "ОДОП" П. при ЦУ на НАП, редовно призован, не се явява и не се представлява. На 04.10.2017 г. от юрк. И. е постъпила писмена защита, в която същата моли да се отхвърли касационната жалба, излага доводи по съществото на спора и претендира юрисконсултско възнаграждение в размер на 741,55 лева за всяка инстанция. Представителят на Върховната административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба в подробно становище по съществото на делото. Върховният административен съд, състав на осмо отделение, като обсъди допустимостта на касационната жалба и направените в нея оплаквания, при спазване на разпоредбите на чл. 218 и чл. 220 АПК, намира жалбата за процесуално допустима, а по съществото й съобрази следното: Делото е във фаза на втора касация. С Решение № 13370 от 08.12.2016 г., постановено по адм. дело № 663/2015 г. по описа на ВАС, I-во отделение, е отменено Решение № 2505 от 20.11.2014 г. по адм. дело № 3373 по описа за 2013 г. на Пловдивски административен съд, в частта, с която по жалба на ЕТ "Сузи - С. А.", е отменен Ревизионен акт № 261301790/23.07.2013 г. на орган по приходите при ТД на НАП - гр. П., офис К., потвърден с Решение № 1053/11.10.2013 г. на Директор на Дирекция "ОДОП" - гр. П., в частта му, с която на ревизираното лице са определени дължими суми за данък по чл. 48 от ЗДДФЛ за 2007 г. в размер на 697,10 лв., ведно с прилежащите лихви в размер на 415,93 лв., данък по чл. 48, ал. 1 от ЗДДФЛ за 2008 г. в размер на 751,03 лв., ведно с прилежащите лихви в размер на 334,84 лв., за 2009 г. в размер на 1 231,98 лв., ведно с прилежащите лихви в размер на 409,96 лв., за 2010 г. в размер на 367,42 лв., ведно с прилежащите лихви в размер на 84,34 лв. и за 2011 г. в размер на 697,56 лв., ведно с прилежащите лихви в размер на 87,85 лв., вноски за ЗОВ за 2011 г.: авансови вноски за ЗО за самоосигуряващо се лице в размер на 22,32 лв., ведно с прилежащите лихви в размер на 4,17 лв., вноски за ДОО за годишно изравняване в размер на 1 839,65 лв., ведно с прилежащите лихви в размер на 355,85 лв. и вноски за ЗО за годишно изравняване в размер на 826,81 лв., ведно с прилежащите лихви в размер на 104,13 лв. Делото е върнато за ново разглеждане от друг състав, като са дадени задължителни указания, в посока, че по делото не са обсъдени събраните доказателства, отнасящи се до установените при ревизията доходи и разходи на С. А. като физическо лице, включително разходите й за пътувания в Р. Т., които формират значителна част от разходите й през ревизирания период. При повторното разглеждане на делото АС - П. е постановил решение, с което е отхвърлил жалбата на ЕТ в посочените по-горе части. За да потвърди РА за посочените периоди, съдът е приел, че правилно е определена данъчната основа въз основа на установения недостиг на парични средства за 2007 г. - 2011 г. Приел е, че при издаване на акта не са допуснати нарушения на процесуалните правила, спазена е особената процедура по чл. 124 ДОПК и са били налице предпоставките по чл. 122, ал. 1, т. 7 ДОПК за иницииране и провеждане на ревизия при особени случаи, съответно за определяне на данъчната основа за облагане по реда на чл. 122, ал. 2 ДОПК. След анализ на приложените по делото доказателства медицински документи, както и показанията на св. Н. И. /сестра на С. А./, съдът е счел за неопровергани констатациите на ревизиращите органи по приходите за необвързване на разходите за пътувания и престой на жалбоподателката в Р. Т. със здравословното състояние на сестра й. Според решаващия състав предвид системността на пътуванията и тяхната продължителност по-скоро се касае за пътувания за закупуване на стоки, използвани за дейността на лицето като ЕТ. Доколкото, обаче, това представляват предположения, е обоснован извод само и единствено за това, че са извършвани лични разходи в значителни размери за целия ревизиран период, които не се покриват от декларираните печалби от дейността като едноличен търговец. В този смисъл са и констатациите в заключението на ССЕ. С оглед тези изводи е прието, че законосъобразно с РА са начислени задължения за ЗО и ДОО за 2011 г. Решението е правилно и при постановяването му не са допуснато пороците, изтъкнати в касационната жалба. В настоящия случай спорът по делото е свързан с въпроса налице ли е превишение на разходите над доходите на РЛ, като разликата е формирана от пътуванията до Р. Т. като разходите във връзка с тях са определени от органа по приходите по реда на Наредбата за служебните командировки и специализации в чужбина. В жалбата се оспорва този начин за определяне на направените разходи, като се твърди, че същите са били за сметка на сестрата /Н. И./ и племенника на С. А. В тази връзка се позовава на представената в хода на ревизията декларация на племенника Д. Т. и св. показания на Н. И. Оспорват се изводите на съда за дължимост на ЗОВ за 2011 г., тъй като не е доказано, че установеният за 2011 г. недостиг на средства е доход от трудова дейност. Касационната инстанция намира за законосъобразни изводите на първоинстанционният съд, че в конкретния случай не са представени доказателства, установяващи по безспорен начин, че разходите за пътуванията до Р. Т. са в размер различен от установения от органа по приходите. Правилно същите са определени по реда на Наредбата за служебни командировки и специализации в чужбина. Ревизиращият орган разполага с правомощието да търси доказателства, с които да установява по косвен начин твърденията си, вкл. позовавайки се на разходите по въпросната Наредба. Следва да се посочи, че в подкрепа на твърденията си касаторът е представил единствено декларация от племенника / Д. Т./, а в с. з. на 20.02.2014 г. е разпитана като свидетел Н. И. /сестра на жалбоподателката/. Правилно съдът е ценил тези доказателства в съвкупност с останалите по делото документи свързани със здравословното състояние на Н. И., както и пътуванията на жалбоподателката до Р. Т. Съдът е констатирал, че датите на пътуванията до Р Турция не съвпадат с датите на медицинските процедури, извършени на сестра й, с изключение на датата 04.02.2009 г., която е посочена като дата на отпътуване от Р. Т. към Р. Б. При липса на ангажирана медицинска експертиза правилно съдът е приел за недоказано твърдението на С. А., че пътуванията й до Турция са били свързани със здравословното състояние на сестра й полагането на грижи за нея. Неоснователни са наведените в жалбата оплаквания за липсата на основания за извършването на ревизия по особения ред на чл. 122 от ДОПК. Съгласно разпоредбата на чл. 123, ал. 1 от ДОПК в случаите по чл. 122, ал. 1 при определяне на основата по реда на чл. 122, ал. 2 се смята до доказване на противното, че е налице подлежаща на облагане с данъци печалба или доход, когато: т. 7. Декларираните и/или получени приходи, доходи, източници от формиране на собствения капитал или на безвъзмездно финансиране на стопанската дейност на ревизираното лице не съответстват на имущественото и финансовото му състояние. В производството по обжалване на РА, при извършена ревизия по чл. 122 от ДОПК, фактическите констатации в него се смятат за верни до доказване на противното, когато наличието на основанията по чл. 122 от ДОПК е подкрепено от събраните доказателства. В доказателствена тежест на ревизирания е да обори презумпцията, а в тежест на органите по приходите е да установят наличието на основание за облагане по аналог. Неоснователна е жалбата и по отношение на установените с РА задължения за ЗОВ за 2011 г. Касаторът не е ангажирал доказателства, че размерът на ЗОВ за 2011 г. е различен от установения с акта, както и не е оборена презумпцията по отношение на произхода на средствата като такива от трудова дейност. Предвид гореизложеното, решението на административния съд е правилно и следва да бъде оставено в сила. С оглед крайния изход на делото, заявеното от процесуалния представител на ответника искане за присъждане на юрисконсултско възнаграждение е основателно и на основание чл. 161, ал. 1 от ДОПК във вр. с чл. 8, ал. 1, т. 4 във вр. с чл. 9, ал. 3 от Наредба № 1 от 09.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения, касаторът следва да бъде осъден да заплати в полза на ответника юрисконсултско възнаграждение в размер на 556,16 лева. Водим от горното и на осн. чл. 221, ал. 2, предл. първо АПК, Върховният административен съд, състав на осмо отделение,