Решение № 15735 от 27.11.2013 г. на ВАС по адм. д. № 9715/2013 г.

Решение № 15735 от 27.11.2013 г. на ВАС по адм. д. № 9715/2013 г., II о., докладчик председателят Славка Найденова Производството по делото е образувано по реда на чл. 208 и сл. АПК по касационна жалба на Румен Борисов Попов от гр. София, срещу решение № 282/15.05.2013 г., постановено по адм. д. № 866/2012 г. на Административен съд - гр. Пазарджик, като в нея се развиват оплаквания за неправилно прилагане на материалния закон, допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила и необоснованост. Иска се решението да се отмени и се постанови решение по същество, с което да се отхвърли жалбата на Николай Петров Попов от гр. Брацигово срещу Заповед № РД-18-43/19.10.2012 г. на изпълнителния директор на Агенцията по геодезия картография и кадастър, с която са одобрени кадастралната карта и кадастралните регистри за землището на гр. Брацигово, в частта й за нанесената в кадастралната карта имотна граница между имоти с идентификатори 06207.502.451 и 06207.502.452. Ответникът, изпълнителен директор на Агенцията по геодезия картография и кадастър, не е изразил становище. Становище в писмен отговор и в съдебно заседание, чрез процесуалния си представител, за неоснователност на касационната жалба, изразява Николай Петров Попов. Претендира присъждане на разноските за касационната инстанция. Становището на представителя на Върховната административна прокуратура е, че касационната жалба е неоснователна. Върховният административен съд второ отделение, в настоящия съдебен състав приема, че касационната жалба е постъпила в срока по чл. 211, ал. 1 АПК и е процесуално допустима, а след като обсъди доказателствата по делото във връзка с касационните оплаквания и провери решението, включително и по реда на чл. 218, ал. 2 АПК, счита, че е основателна. С обжалваното решение Административен съд - гр. Пазарджик, в производство по реда на чл. 49, ал. 2 ЗКИР във връзка с чл. 145 и сл. АПК, отменил по жалба на Николай Петров Попов Заповед № РД-18-43/19.10.2012 г. на изпълнителния директор на Агенцията по геодезия картография и кадастър, с която са одобрени кадастралната карта и кадастралните регистри за землището на гр. Брацигово, в частта й за нанесената в кадастралната карта имотна граница между имоти с идентификатори 06207.502.451 и 06207.502.452 и изпратил преписката на административния орган за ново произнасяне по отношение на посочената граница. За да постанови решението си съдът приел, че кадастралната граница между двата имота не е нанесена съобразно правото на собственост по нотариални актове от собствениците на имотите, поради което е незаконосъобразна в оспорената й част и изпратил преписката за ново произнасяне от административния орган, съобразно дадените му указания в мотивите на решението и съобразявайки се с действуващия регулационен план към момента на издаване на заповедта. Решението е неправилно. Първоинстанционният съд не е изяснил правнорелевантните факти и обстоятелства, имащи значение за одобряването на кадастралната карта съобразно приоритетите при изготвянето й, посочени в чл. 14, ал. 1 от Наредба № 3/2005 г. за съдържанието, създаването и поддържането на кадастралната карта и кадастралните регистри /наричана по-долу наредбата/. Част от изложените мотиви са неотносими за спора, като в тази връзка неотносими са мотивите му, че административният орган не се е съобразил с правото на собственост по нотариалните актове на жалбоподателя и на заинтересуваното лице по предявената жалба. По съществото си те представляват мотиви по исково производство за местоположение на граница /чл. 109а от Закона за собствеността/. Съгласно т. 1 на чл. 14, ал. 1 от наредбата, редакция към момента на издаване на оспорената заповед, първият приоритет, с който административният орган по одобряване на кадастралната карта следва да се съобрази, е означеното по реда на чл. 36, т. 1 и чл. 38, ал. 1, т. 2 ЗКИР местоположение върху терена или от посочените от собствениците точки в съответствие с актовете, определящи правата върху имотите. В конкретния случай съдът е установил, че такова обозначаване и посочване на съответните точки за нанасяне на кадастралната граница не са извършили собствениците, поради което административният орган не е бил задължен да се съобразява с притежаваните от тях права по нотариалните им актове относно местоположението на границата, а само да запише съответните имоти в собственост на лицата съобразно тези актове в кадастралните регистри, което е и направено. С оглед на това административният орган не е допуснал на това основание нарушение на материалния закон, поради което съдът в тази му част неправилно е приложил материалния закон, приемайки, че е налице нарушение по тази точка. Правата по документи за собственост относно площта на имотите и местоположението на границата между тях могат да се имат предвид само при означение на съответните точки от собствениците, което не е направено от тях. Следващият приоритет е по т. 3, съгласно която границите на поземлените имоти се установяват с оглед кадастралните планове одобрени по реда на отменените Закон за единния кадастър на РБ или отменените ЗТСУ, на § 40 от ПЗР на ЗКИР и от карти, създадени по реда на ЗСПЗЗ и ЗВСЗГФ. В конкретния случай по делото не е установено имало ли е действуващ кадастрален план към момента на издаване на процесната заповед и на какво основание е бил приет, както и нанесената кадастрална граница между двата имота съвпада ли с нея или не. Съдът, съгласно задълженията му по чл. 171, ал. 2 и 4 АПК е следвало да укаже на страните, че за установяване на приоритета по тази точка не сочат доказателства или служебно да разшири поставените задачи на вещото лице и с въпрос налице ли е действуващ кадастрален план към момента на издаване на процесната заповед, както и ако има такъв, съвпада ли кадастралната граница между двата имота по него, с отразената в одобрената кадастрална карта. Едва след изясняване на този факт може да се постанови решение доколко са спазени приоритетите по т. 3, който предхожда приоритета по т. 4, а ако той е спазен не се прилага следващия приоритет по т. 4. В случая съдът без да изясни посочения по-горе факт е преминал към разглеждане спазен ли е приоритета по т. 4. Като се има предвид изложеното решението е постановено при допуснато нарушение на съдопроизводствените правила /чл. 171, ал. 2 и 4 АПК/, тъй като спорът не е изяснен от фактическа страна, както и е необосновано с оглед на това. Налице са отменителните основания по чл. 209, т. 3 АПК за отмяната му, поради което решението следва да се отмени и делото се върне за ново разглеждане от друг състав. При новото разглеждане следва да постави допълнителна задача на вещото лице, което да отговори на въпроса: към момента на издаване на оспорената заповед налице ли е действуващ кадастрален план, по кой ред е одобрен, както и нанесената граница в оспорената кадастрална карта между двата имота съвпада ли с действуващия кадастрален пран или не и съответно да представи скица от действуващия кадастрален план, с нанесена кадастралната граница по оспорената кадастрална граница. Едва след изясняване на този факт може да се отговори основателна ли е жалбата и дали административният орган е спазил материалния закон относно приоритетите по чл. 14, ал. 1 от наредбата. Водим от горното Върховният административен съд, второ отделение в настоящия съдебен състав, на основание чл. 222, ал. 2, т. 2 АПК