Решение № 2624 от 28.02.2018 г. на ВАС по адм. д. № 7366/2017 г.

Решение № 2624 от 28.02.2018 г. на ВАС по адм. д. № 7366/2017 г., I о., докладчик съдията Бисер Цветков Производството е по гл. ХII на АПК. Образувано е по касационна жалба на "Мейс МГ" ЕООД, представено от адв. М. К., срещу решение № 664/13.04.2017 г. на Административен съд Б. по административно дело № 563/2017 г., с което е отхвърлена жалбата на дружеството против заповед за налагане на принудителна административна мярка /ПАМ/ № ОП-15-0227112/13.02.2017 г. на директора на Дирекция "Контрол" при ТД на НАП - Б. О. на касатора са за неправилност на решението поради противоречие с материалния закон. Доводите му са за пропуск на съда да възприеме допуснати в извънсъдебната фаза на производството нарушения на административнопроизводствените правила. Отправя упреци към извършената оценка на доказателствените средства. Отрича осъществяването на материалните предпоставки за налагане на ПАМ, тъй като липсвало неизпълнение на задължения по реда за съхраняване на документи във връзка с фискалното устройство в стопанисвания от него търговски обект. Иска отмяна на решението, а имплицитно и на заповедта за налагане на ПАМ. Ответникът по касация директора на Дирекция "Контрол" при ТД на НАП Б. не изразява становище по жалбата. Заключението на прокурора от Върховна административна прокуратура е за основателност на жалбата. При обсъждане на доводите на страните и в обхвата на проверката по чл. 218 от АПК, съдът прие за установено следното: С оспорената пред Административен съд Б. заповед по отношение на "Мейс МГ" ЕООД са наложени принудителни административни мерки запечатване на обект и забрана на достъпа до стопанисваната от него фитнес зала в гр. Б., ул. "Д." ..№... за срок от 5 дни. Фактическо основание за налагане на мерките е неизпълнението от търговеца на задължението му да съхранява в търговския обект паспорта на монтирания и въведен в експлоатация ЕКАФП. Според администрацията източник на задължението е разпоредбата на чл. 42, ал. 1 от Наредба № Н-18/13.12.2006 г. на МФ за регистриране и отчитане на продажбите в търговските обекти чрез фискални устройства, а неизпълнението му е установено при проверка на 08.02.2017 г. и удостоверено в протокол за извършена проверка от същата дата. Правно основание за издаване на заповедта са разпоредбите на чл. 186, ал. 1, т. 1, б. "д" и чл. 187, ал. 1 от ЗДДС. За да отхвърли оспорването срещу заповедта за налагане на ПАМ първоинстанционният съд е приел, че при издаването ? не са допуснати нарушения на административнопроизводствените правила в широкия смисъл на понятието. Признал е компетентността на издателя на акта и съответствието на заповедта с изискванията за форма. Приел е, че липсва спор по факта за несъхраняване в обекта на жалбоподателя на паспорта на фискалното устройство, тъй като същият бил представен на органа по приходите на 13.02.2017 г. Възпроизвел е съдържанието на протокола за извършена проверка, според който при проверката е присъствал фитнес инструктор нает по граждански договор, които не е оказал съдействие на проверяващите и е отказал да подпише протокола. Заключил е, че са осъществени материалните предпоставки за налагане на ПАМ. Първоинстанционният съдебен акт е неправилен. С арг. от чл. 170, ал. 1 АПК за издателя на акта е тежестта да установи фактическите основания посочени в акта и изпълнението на законовите изисквания при издаването му. В хода на съдебното дирене администрацията може да се ползва не само от събраните в извънсъдебната фаза на производство доказателства /чл. 171, ал. 1, изр. 1 АПК/, но и да сочи нови /чл. 171, ал. 2, изр. 1 АПК/. Съдът е надценил доказателствената стойност на протокола за проверка от 08.02.2017 г. Обвързваща съда доказателствена сила протоколите, съставени от органи по приходите, притежават в съответствие с чл. 179, ал. 1 от ГПК и чл. 50, ал. 1 от ДОПК, ако са изготвени по реда и във формата по ДОПК. Изискване към протоколите, въведено с чл. 50, ал. 3 от ДОПК, е да са подписани от проверяваното лице или от негов представител. Подпис на представител на касатора протоколът от 08.02.2017 г. не съдържа. Работещият по гражданско правоотношение фитнес инструктор не е от кръга на лицата по чл. 50, ал. 3 ДОПК и отказът му да подпише протокола не се преодолява по реда на чл. 50, ал. 5 ДОПК. Към обсъждания документ е приложима конверсията по чл. 188 от ГПК с последиците за доказателствената му сила - формалната по чл. 180 от ГПК вместо материалната по чл. 179, ал. 1 от ГПК и чл. 50, ал. 1 от ДОПК. Производството за налагане на ПАМ по чл. 186 и чл. 187 ЗДДС не е измежду тези по дял втори на ДОПК и към него са неприложими общите правила на дял първи от кодекса, включително правилата за доказването на глава осма. Затова и пропускът на субекта в процеса да представи поисканите му по реда на чл. 37, ал. 3 ДОПК доказателства няма за последица прилагането на оборимата презумпция по ал. 4 за липса на непредставените доказателства. Към производството за налагане на ПАМ са приложими правилата на гл. V, раздел I от АПК. Административното производство, чийто заключителен акт е заповедта за налагане на ПАМ, е започнало ex offitio. Първото процесуално действие на производството е проверката на 08.02.2017 г. и това е началната дата на производството с арг. от чл. 25, ал. 3 АПК. Проверяваното лице не е уведомено по реда на чл. 26, ал. 1 АПК. Не е надлежно уведомяването чрез лице, което не е от кръга на тези по чл. 18 АПК. За страната не е възникнало задължението за съдействие в доказването по чл. 36, ал. 2 АПК, та заради шиканирането на доказването недоказаният факт да се приеме за неосъществен - в случая от непредставянето на паспорта на фискалното устройство в проверявания обект и то към момента на проверка в отсъствие на представител на проверявания не следва извод, че паспортът не се съхранява в търговския обект. Без да е установено с убедителността на пълното доказване неизпълнението от лицето по чл. 3 от Наредба № Н-18/13.12.2006 г. на МФ на задължението му по чл. 42, ал. 1, т. 2 от нея да съхранява в стационарния търговски обект паспорта на ФУ не са осъществени материалните предпоставки на чл. 186, ал. 1, т. 1, б. "д" ЗДДС за налагане на ПАМ запечатване на обект и на налаганата при същите предпоставки мярка по чл. 187, ал. 1 ЗДДС забрана на достъпа до обекта. Неправилното съдебно решение следва да бъде отменено, като вместо него се разпореди отмяна на оспорения от "Мейс МГ" ЕООД административен акт. Воден от горното, Върховният административен съд, Първо отделение