Решение № 10594 от 13.10.2015 г. на ВАС по адм. д. № 4789/2015 г.

Решение № 10594 от 13.10.2015 г. на ВАС по адм. д. № 4789/2015 г., IV о., докладчик съдията Марио Димитров Производство по чл. 208 и следващите от АПК. Образувано е по касационна жалба от изпълнителния директор на Държавен фонд "Земеделие" гр. София, чрез пълномощника юриск. Румен Владимиров, против решение № 425 от 9.03.2015 г. по адм. д. № 2880/2014 г. на Административен съд - Пловдив, с което е отменено Уведомително писмо изх. № 02-160-2600/2490 от 28.06.2014 г. за извършена оторизация и изплатено финансово подпомагане по реда на Наредба № 2 от 21.02.2011 г. за специалните изисквания за участие в одобрените схеми за национални доплащания и за специфично подпомагане за животни - Схема за национални доплащания за говеда, необвързана с производство - НДЖ1 за кампания 2013 г., издадено от изпълнителния директор на Държавен фонд земеделие, в частта в която е отказано плащане за сумата от 9600 лв. и е върната преписката на изпълнителния директор на ДФ "Земеделие", Разплащателна агенция за произнасяне съобразно указанията по тълкуването и прилагането на закона. С решението е осъден ДФЗ да заплати на жалбоподателя разноски по делото в размер на 1110 лв. Смята за неправилни изводите на съда, че административният орган е нарушил административнопроизводствените правила, тъй като при извършените проверки в системата за идентификация на животните и регистрация на животновъдните обекти (СИЖРЖО) е установено че в животновъдния обект са липсвали заявените 48 бр. говеда по НДЖ1. Моли, да се отмени обжалваното решение. Ответникът - ВПК "Агротехникасервиз 94", с. Дъбене, обл. Пловдивска, чрез пълномощника адв. Антонина Цочева, в писмен отговор оспорва жалбата като неоснователна, като излага доводи за правилност на обжалваното решение, с искане да бъде оставено в сила. Претендира се и присъждане на разноски по делото за настоящата инстанция.. Представителят на Върховна административна прокуратура в съответствие с чл. 217, ал. 1 от АПК излага становище за неоснователност на жалбата и правилност на обжалваното решение. Излага, че обжалваното решение е правилно, предвид на това, че са спазени изискванията за участие в схемите за национални доплащания, съдържащи се в Наредба № 2/2011 г. за специалните изисквания за участие в одобрени схеми. Сочи, че съгласно чл. 4, ал. 1 от тази наредба право на подпомагане възниква при земеделски стопани, които към 28.02.2009 г. са отглеждали 10 / повече говеда, регистрирани в системата за идентификация на животни и регистрация на животновъдни обекти на Българската агенция по безопасност на храните (БАБХ). Смята, че право на подпомагане по схемата възниква и се определя съобразно броя на животните, регистрирани в системата за идентификация на животни към 28.02.2009 г. по аргумент от чл. 4, ал. 2 от Наредба № 2/2011 г. и чл. 8 от Наредба № 5/2009 г., поради което несъответствията в данните на администрацията при установеното от доказателствата наличие на бройката животни не е основание за отказ от подпомагане. Предлага решението да бъде оставено в сила. Настоящият съдебен състав на Върховния административен съд приема, че касационната жалба е подадена от надлежна страна и в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК, поради което е процесуално допустима. Разгледана по същество е неоснователна. С решение № 425 от 9.03.2015 г. по адм. д. № 2880/2014 г. на Административен съд - Пловдив, е отменено Уведомително писмо изх. № 02-160-2600/2490 от 28.06.2014 г. за извършена оторизация и изплатено финансово подпомагане по реда на Наредба № 2 от 21.02.2011 г. за специалните изисквания за участие в одобрените схеми за национални доплащания и за специфично подпомагане - Схема за национални доплащания за говеда, необвързана с производство - НДЖ1 за кампания 2013 г., издадено от изпълнителния директор на Държавен фонд земеделие, в частта в която е отказано плащане за сумата от 9600 лв. и е изпратена преписката на административния орган за ново произнасяне съгласно указанията, дадени в мотивите на решението. Съдът е приел, че уведомителното писмо е издадено от компетентен орган, но при съществено нарушение на административнопроизводствените правила, без да е изяснена фактическата обстановка по подаденото заявление за подпомагане, довело до постановяване на административен акт в нарушение на материалния закон - Наредба № 2 от 21.02.2011 г. за специалните изисквания за участие в одобрените схеми за национални доплащания и специфично подпомагане. Съдът е съобразил заключението на допусната и приета съдебно - техническа експертиза /СТЕ/, въз основа на което е констатирано, че към референтна дата 28.02.2009 г. в животновъдния обект в с. Дъбене са вписани 62 броя едри преживни животни, като те са регистрирани БАБХ, а 48 от тях са сертифицирани в областта и отговарят на представените пред БАБХ справки. Съдът е приел, че след като кооперацията жалбоподател отглежда 62 броя говеда са налице нормативните предпоставки да получи подпомагане по схемата НДЖ1 за 2013 г., поради което процесното уведомително писмо, в оспорената му част е в противоречие с материалноправни разпоредби. Съдът е отменил писмото в тази му част и е дал указания на административния орган да постанови законосъобразен акт, предвид изложените в решението мотиви. Обжалваното решение е правилно. Първоинстанционният съд обективно е установил фактическите обстоятелства относими към оспорения административен акт, които се споделят от настоящия състав. Правилно първоинстанционният съд е приел, че уведомителното писмо е издадено при неизяснена фактическа обстановка и е заключил, че доколкото вече са давани указания, административния орган е следвало да извърши нови проверки, след като са констатирани несъответствия за да установи обективно, всестранно и пълно фактите. Правилно е приел, че горните несъответствия са съществени, тъй като са се отразили на правилността на крайните фактически констатации и правни изводи на административния орган. Няма спор, че за изпълнение на функциите на Разплащателната агенция се създава Интегрирана система за администриране и контрол, част от която е система за идентификация и регистрация на животните - чл. 30, ал. 1 и ал. 2, т. 3, ЗПЗП, респ. чл. 1, ал. 1, т. 3 от Наредба № 105/22.08.2006 г. за условията и реда за създаване, поддържане, достъп и ползване на Интегрираната система за администриране и контрол. Според чл. 4, ал. 2 от Наредба № 2/21.02.2011 г. за специалните изисквания за участие в одобрените схеми за национални доплащания и за специфично подпомагане, помощта по схемата за национални доплащания за говеда се определя въз основа на броя на говедата и/или биволите в животновъдните обекти на земеделския стопанин, регистрирани в Системата за идентификация на животните и регистрация на животновъдните обекти. Безспорно е, че административният орган е обвързан от тази информация. Съгласно нормите на чл. 30, ал. 4, т. 3 ЗПЗП, съотв. чл. 2, ал. 1, т. 3 от Наредба № 105/22.08.2006 г. за условията и реда за създаване, поддържане, достъп и ползване на Интегрираната система за администриране и контрол системата за идентификация и регистрация на животните се създава и поддържа от Българската агенция за безопасност на храните (БАБХ). Следователно, нито административният орган, нито кандидатът за подпомагане имат участие във формиране на данните, които се ползват при проверките и констатациите за спазване на изискванията на схемите за национални доплащания - чл. 2, ал. 2 от Наредба № 21/30.06.2010 г. за реда за контрол на изискванията на схемите за национални доплащания към директните плащания. От тези сведения обаче зависи подпомагането. Затова е допустимо да се извършва проверка за съответствието им с обективната действителност. Именно такива действия са предприети от административния съд, чрез ангажиране на специални знания на вещо лице по приетата и неоспорена съдебно-техническа експертиза. Въз основа на СТЕ от съда е обоснован извод, че не са налице условия за постановяване на процесния отказ, защото към референтната дата 28.02.2009 г. от ВПК "Агротехникасервиз 94" са отглеждани изискуем брой животни и това е установено безспорно. Установено е също така, че на 10.02.2009 г. жалбоподателят е подал необходимата информация до БАБХ за броя и вида на отглежданите животни, т. е. постановения отказ се явява постановен и в противоречие с приложимите материално-правни норми. В съответствие с данните по делото, съдът правилно е назначил експертиза във връзка с доводите и възраженията на ответника, че информацията въпреки подаденото от него уведомление не е променена и не е отразено наличието на животните, доколкото е установено, че в предходен момент, в хода на административно обжалване на друг отказ за оторизиране на субсидия, е изяснено абсолютно същото положение. Възражението от касационната жалба е, че след като от БАБХ е получена информация за отглеждане на нула животни, то подпомагането е изключено. Посоченото не може да се възприеме, защото води до недопустимо лишаване от признати права, още повече в хипотезата, когато кандидатът не участва във формирането на съответните данни. Земеделските производители които кандидатстват за субсидии са длъжни да изпълнят всички изисквания свързани с получаването на помощи, но задължения има и административния орган както е в конкретния случай. След като е подадена информация за броя на животните административния орган е този който е следвало да промени информацията в ИСАК. Бенефициента се регистрира в системата за идентификация на животните и регистрация на животновъдните обекти при БАБХ, след което те не вземат участие и нямат никакво отношение и въздействие върху работата на административните органи. Не следва на бенефициентите да им се вменява вина и нанася вреда поради факта, че административния орган не е изпълнил задължението си да внесе промени и отрази действителната информация в системата на ИСАК. Затова и правилен и обоснован се явява изводът на първоинстанционния съд, че административния орган не е извършил проверка на представените доказателства, не е обсъдил и преценил същите, не е събрал нови доказателства за изясняване на случая, с което е нарушил процедурата по издаването на оспорения акт. Предвид на изложените съображения настоящият съдебен състав приема, че обжалваното решение е правилно, не са налице касационни основания по чл. 209, т. 3 от АПК, поради което следва да бъде оставено в сила. При този изход на процеса и в съответствие с чл. 143, ал. 1 от АПК с оглед направеното искане от пълномощника на ответника за заплащане на разноски по делото, съдът като съобрази, че е направено възражение от страна на процесуалния представител на жалбоподателя за прекомерност на адвокатското възнаграждение по смисъла на чл. 78, ал. 5 от ГПК, приема, че претендираното адвокатско възнаграждение в размер на 760 лв. по договор за правна защита и съдействие от 15.04.2015 г. е прекомерен с оглед фактическата и правна сложност на делото. То следва да бъде намалено, като Държавен фонд "Земеделие" бъде осъден да заплати на ответника разноски по делото в размер на 300 лв, съобразно Наредба № 1/2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения. Водим от гореизложеното и на основание чл. 221, ал. 2, предл. 1 от АПК, Върховния административен съд, четвърто отделение