Решение № 10842 от 6.08.2020 г. на ВАС по адм. д. № 8078/2019 г.

Решение № 10842 от 6.08.2020 г. на ВАС по адм. д. № 8078/2019 г., III о., докладчик съдията Юлиян Киров Производството е по реда на чл. 208 и следващите от Административнопроцесуалния кодекс (АПК).

Образувано е по касационна жалба на С. Тодоров, насочена срещу Решение № 202/15.04.2019 г. по административно дело № 1130/2018 г. на Административен съд- Плевен.

Касационният жалбоподател счита съдебното решение за неправилно, необосновано и противоречащо на АПК.

Излага оплаквания, несъгласие и негодувание от действия на представители на Окръжна прокуратура Плевен спрямо него (т. 1- т. 8 от жалбата). Развива доводи, че прокурорката, която е участвала лично в отговорите и защитите на АР, по АД 276/2014 г. на ОП Плевен, не е безспристрастна и следвало да се отведе.

Твърди, че съдебното решение е неправилно, поради нарушение на материалния закон чл. 143, ал. 1 АПК и чл. 128, ал. 2 АПК (т. 9-т. 12 от жалбата).

Моли да се отмени решението на АС Плевен и да му се присъди обезщетение, в качеството на адвокат, и в качеството на гражданин.

В писмено уточнение от 11.06.2020 г., както и писмено искане от 14.07.2020 г. С. Тодоров сочи и уточнява обстоятелства свързани с исковата претенция.

В писмено становище от 08.07.2019 г. С. Тодоров иска "отмяна, компенсации на стрес, правни усилия и разходи".

Ответникът Прокуратура на Република България в писмен отговор по касационната жалба, подаден чрез юрисконсулт Гогова, оспорва касационната жалба като неоснователна. Счита, че съдът правилно е оставил без уважение претенцията на ищеца за нанесени имуществени и неимуществени вреди, като решението е законосъобразно.

Ответникът Прокуратура на Република България, в съдебно заседание чрез юрисконсулт Гогова моли за отхвърляне на касационната жалба, подадена от С. Тодоров срещу Решение № 202/15.04.2019 г. по административно дело № 1130/2018 г. на Административен съд- Плевен, като неоснователна. Претендира да се присъдят разноски - юрисконсултско възнаграждение, в минимален размер.

Представителят на Върховна административна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба. Счита, че за част от претенциите съдът правилно е приел, че съществува друг процесуален ред, по който ищецът е могъл да претендира заплащането им. Намира решението на Административен съд– Плевен за валидно, допустимо и правилно и счита, че то не подлежи на касационна отмяна.

Върховният административен съд, трето отделение, като взе предвид доводите на страните и доказателствата по делото прие следното:

Касационната жалба е подадена в срока по чл. 211 от АПК и от надлежна страна, което я прави процесуално допустима.

Административният съд е бил сезиран с иск в размер на 5000 (пет хиляди) лева за претърпени имуществени и неимуществени вреди от неадекватното и неправомерно поведение на административния ръководител на Окръжна прокуратура- Плевен. Ищецът е твърдял, че в качеството си на защитник на колективния субект, признат със ЗДОИ за страна в дела по АПК и ЗДОИ по–административно дело № 276/2014 г. и последвалите адм. дело № 844/2015 г. на АС- Плевен и адм. дело № 1061/2016 год на ВАС. Сочел е, че вредите се състоят в загуба на време за работа, стрес, правни усилия, равняващи се на максимална сума за адвокат, тъй като никой не искал да се противопостави на Прокуратурата на РБ.

С обжалваното решение на АС Плевен е била ОТХВЪРЛЕНА исковата молба, против Прокуратурата на Република България със седалище в гр. София, с която се претендира обезщетение за имуществени и неимуществени вреди в размер на 5000 (пет хиляди лева), причинени на ищеца за периода - от момента на подаване на заявлението в ОП-Плевен- 25.01.2014 г. до 12.06.2017 г., когато е получил отговор от ОП- Плевен, от два отменени административни акта- 1. Писмо № 00455/2014 г. от 21.02.2014 г. на окръжния прокурор на Окръжна прокуратура- Плевен, с което е отказано предоставяне на достъп до обществена информация по заявление от 25.01.2014 г., подадено от С. Тодоров с искане за предоставяне на достъп до обществена информация, отменено с влязло в сила решение по адм. дело № 276/2014 г. на АС-Плевен, оставено в сила с решение по адм. дело № 12376/2014 год на ВАС; 2. Постановление № 1027/5.08.2015 г. и Постановление от 20.08.2015 г. с изх. № 1027/15/24.08.2015 г. на заместник– окръжен прокурор на Окръжна прокуратура Плевен, с които е прекратена преписка 1027/2015 г. на Окръжна прокуратура-Плевен, отменени с решение на ВАС по адм. дело № 1061/2016 г.

За да достигне до този резултат Административен съд- Плевен е установил, че с Решение № 4662/13.04.2017 г., по административно дело № 1061/2016 г. на ВАС е отменено решението на АС- Плевен по адм. дело № 844/2015 г. и вместо него са отменени Постановление № 1027/5.08.2015 г. и Постановление от 20.08.2015 г. с изх. № 1027/15/24.08.2015 г. на заместник– окръжен прокурор на Окръжна прокуратура Плевен, с които е прекратена преписка 1027/2015 г. на Окръжна прокуратура-Плевен и делото е върнато като преписка на Окръжна прокуратура- Плевен за произнасяне по заявлението на Тодоров от 25.01.2014 г.

Решаващият съд е посочил, че претенцията за обезвреда на Тодоров произтича от тези два отменени отказа на ОП-Плевен да предостави достъп до обществена информация по конкретни заявления, подадени от Тодоров, които откази са отменени с решения на съда.

1. Решаващият съд е посочил наличието на специален процесуален ред, по който следва да се реализира правото на разноски- както за възнаграждение за положението от ищеца правни усилия, така и за възмездяване на платените държавни такси и разноски за транспорт, което изключва приложимостта на исковия ред по чл. 203 и сл. от АПК и обосновава извод за неоснователност на предявения иск с правно основание чл. 1 от ЗОДОВ по пунктове 1 А и 1 Б.

Преценил е, че в частта по т. 1 Б исковата претенция е била останала и недоказана, тъй като нито към водените административни дела № 276/2014 г. и 844/2015 г. на АС-Плевен, вкл. водените дела пред ВАС, нито към настоящото исково производство са представени доказателства за направени разходи.

1. Относно претендираните пропуснати ползи административният съд е приел, че ищецът, на когото е доказателствената тежест не е установил при условията на пълно и главно доказване, че със сигурност би получил увеличаване на имуществото си през процесния период, поради твърдяната възможност да замине за Германия и да получава чист доход на месец в размер на 2000- 2200 евро- по трудов договор с включени квартира и осигуровки за работа като електротехник или общ работник, да развие фирмата си и лично себе си. Липсата на доказана реална вреда, води до липса на една от кумулативно предвидените предпоставки за основателност на иска по това перо по чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ.

1. Административният съд е констатирал, че с Решение № 1157/13.12.2017 г. на РС- Плевен по чнд № 573/2016 г., на основание чл. 162 във връзка с чл. 155 от Закона за здравето Тодоров е настанен на задължително лечение за срок от три месеца при стационарна форма в [болница] - [населено място]. Това решение е било потвърдено с Решение № 260/28.12.2017 г. по внчд № 1330/2017 г. по описа на Плевенския ОС.

Преценил е, че претенцията по това перо очевидно е свързана с решението на РС- Плевен, потвърдено с решение на ОС-Плевен, за настаняването му на задължително лечение и невъзможността му да обжалва същото решение на по-горна съдебна инстанция, поради което се позовавал на разпореждането на Апелативна прокуратура–Велико Търново на л. 36 от делото.

Преценил е, че това не произтича от отменените административни актове по водените административни дела № 276/2014 г. и № 844/2015 г. на АС- Плевен, вкл. тези водени пред ВАС.

1. Административният съд е преценил, че претенцията от 1000 (хиляда) лева, съставляващи "сериозна глоба към мълчащия АО", равняваща се на общия среден разход за питащия, заедно с парите, които би дал за такси и адвокатски защити на две инстанции е неоснователна. Счел е, че същата се припокрива с претенцията по т. т. 1 А и т. 1 Б, чиято неоснователност е разгледана.

Обсъдил е, че претенцията и по това перо е неоснователна, защото "санкцията" за един административен орган, постановил незаконосъобразен административен акт, е отмяната на този акт по съответния предвиден в закона ред и връщане на преписката на този орган за издаване на изричен административен акт. Претенцията на ищеца по това перо е била посочена като "общия среден разход за питащия, заедно с парите, които би дал за такси и адвокатски защити на две инстанции". Според съда, така формулирана, тя се припокрива с претенцията по т. т. 1 А и т. 1 Б, за чиято неоснователност съдът бил изложил мотиви.

Предвид изложените мотиви на административният съд, исковата претенция на Тодоров по всички заявени пера е била отхвърлена като неоснователна и недоказана.

Настоящият съдебен състав на Върховен административен съд намира обжалваното решение за правилно, а подадената срещу него касационна жалба за НЕОСНОВАТЕЛНА.

1. 1. Неоснователни са развитите доводи, че съдебното решение е необосновано и неправилно, тъй като в него са нарушени съдопроизводствените правила.

Решението е постановено при цялостно и подробно изяснена фактическа обстановка, изводите на съда са обосновани на база на събраните по делото писмени и гласни доказателства. В случая съдът е изпълнил задължението си и е дал указания за разпределянето на доказателствената тежест върху страните.

Неоснователни са твърденията на касатора, че решението е неправилно, поради нарушение на материалния закон. Правилно и след обективна преценка на доказателствата по делото, съдът е приел, че не са налице кумулативно изискуемите елементи на състава на чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ за ангажиране отговорността на ответника.

Във фактическия състав на отговорността на държавата за дейността на администрацията, визирана в чл. 203 АПК и чл. 1, ал. 1 ЗОДОВ се включват следните елементи: незаконосъобразен акт, действие или бездействие на орган или длъжностно лице на държавата, при или по повод изпълнение на административна дейност, отменени по съответния ред; вреда от такъв административен акт и причинна връзка между постановения незаконосъобразен акт, действие или бездействия и настъпилия вредоносен резултат. Доказателствената тежест за установяване на тези факти е върху ищеца- чл. 153, чл. 154, ал. 1 ГПК.

При липсата на който и да е от елементите на посочения фактически състав не може да се реализира отговорността на държавата и общините по реда на чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ.

Обоснован и правилен е извода на АССГ, че макар и формално да е налице отменен административен акт, висящността на административното производство е останала, поради което не може да се приеме, че отказите посочени от ищеца като основание за претендиране на обезщетението по чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ се намират в причинно- следствена връзка с претендираните вреди.

От доказателствата по делото се установява, че с Решение № 4662/13.04.2017 г., по адм. дело № 1061/2016 г. на ВАС е отменено решението на АС-Плевен по адм. дело № 844/2015 г. и вместо него са отменени Постановление № 1027/5.08.2015 г. и Постановление от 20.08.2015 г. с изх. № 1027/15/ 24.08.2015 г. на заместник – окръжен прокурор на Окръжна прокуратура Плевен, с които е прекратена преписка 1027/2015 г. на Окръжна прокуратура-Плевен и делото е върнато като преписка на Окръжна прокуратура-Плевен за произнасяне по заявлението на Тодоров от 25.01.2014 г.

С това административното производство е останало висящо и не е налице окончателно разрешаване на въпроса по отношение законосъобразността на процесните откази на Окръжна прокуратура със съдебно решение.

1. 1. а. Правилно решаващият съд е приел, че наличието на специален процесуален ред, по който следва да се реализира правото на разноски- както за възнаграждение за положението от ищеца правни усилия, така и за възмездяване на платените държавни такси и разноски за транспорт, изключва приложимостта на исковия ред по чл. 203 и сл. от АПК и обосновава извод за неоснователност на предявения иск с правно основание чл. 1 ЗОДОВ по пунктове 1 А и 1 Б.

Според уредбата в процесуалните закони, съдебните разноски, в това число заплатените от страните адвокатски възнаграждения, се възлагат на загубилата делото страна- чл. 78 ГПК и чл. 143 АПК. Става дума за парично задължение, което възниква за едната страна по спора към другата страна. Под "разноски" в съдебното производство следва да се разбират разноски за такси- чл. 73, ал. 3 ГПК, разноски по производството- чл. 75 ГПК и възнаграждението на един адвокат- чл. 78, ал. 1 ГПК, чл. 36, ал. 2 от Закона за адвокатурата.

Разходите сторени в съдебното производство се претендират в самото производство до провеждане на последното съдебно заседание чл. 143 АПК, чл. 80 чл. 81 ГПК, във вр. с чл. 144 АПК. В частта по т. 1 Б исковата претенция е останала и недоказана, тъй като към водените административни дела № 276/2014 г. и № 844/2015 г. на АС- Плевен, и тези водени пред ВАС, както и в исковото производство не са представени доказателства за направени разходи.

1. а. Относно претенцията за пропуснати ползи правилно решаващият съд е установил, че ищецът не е ангажирал доказателства, че е получил предложение за работа за Германия с чист доход на месец в размер на 2000- 2200 евро- по трудов договор с включени квартира и осигуровки за работа, което е отказал. Правилно е приел, че липсата на доказана реална вреда, води до липса на една от кумулативно предвидените предпоставки за основателност на иска по това перо по чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ.

Ищецът, комуто е доказателствената тежест по чл. 153, чл. 154, ал. 1 ГПК, във вр. с § 1 от ЗОДОВ не е установил при пълно и главно доказване наличието на посочените от него пропуснати ползи, Предвид Тълкувателно Решение № 3/12.12.2012 г. по Тълкувателно дело № 3 по описа за 2012 г. на ОСГТК на ВКС, се налага извод, че не е установена имуществена вреда във вид на пропусната полза, доколкото първият и задължителен елемент на всяка пропусната полза е наличието на сигурност от увеличаване на патримониума на лицето, каквато сигурност по делото не е била доказана.

Пропуснатата полза по чл. 82 ЗЗД, във вр. с § 1 от ЗОДОВ представлява реална, а не хипотетична вреда, като предположението за нея, винаги трябва да се изгражда на доказана възможност за сигурно увеличаване на имуществото и не може да почива на общо допускане за настъпване на увеличаването.

Ищецът не е доказал с преки доказателства, създаващи сигурно убеждение в съществуването на подлежащия на доказване факт и необходими да обезпечат успешно главно доказване, че за процесния период е била налична реална възможност от реализиране на приходи от трудова дейност, която е била възпрепятствана от отменения акт на администрацията.

1. а. Обоснован и в съответствие с доказателствата по делото е изводът на съда, че невъзможността на Тодоров да обжалва пред по- горна съдебна решение на ОС- Плевен по внчд № 1330/2017 г., с което е оставено в сила Решение № 1157/13.12.2017 г. на РС- Плевен по чнд № 573/2016 г., и произтеклите от това вреди, съставляващи стрес и притеснения, не произтича от отмяната на административните актове по водените съдебни дела пред АС-Плевен и ВАС, от които претендира обезщетение за обезвреда.

Липсата на информация относно психологичния статус на целия състав на районна и окръжна прокуратура Плевен не може по своето естество да обуслови силна негативна реакция.

Твърденията на ищецът са свързани с други съдебни производства –чл. 162, във връзка с чл. 155 от Закона за здравето (ЗЗдр) и са ирелеванти и неотносими към настоящото административно правоотношение с актове по чл. 34 и чл. 38 от Закона за достъп до обществена информация.

Правилно административният съд е установил, че са неотносими към основанието, от което твърди, че произтича претенцията му- отменените административни актове по водените административни дела № 276/2014 г. и 844/2015 г. на АС-Плевен, вкл. водените дела пред ВАС, претенцията по това перо се явява също неоснователна.

1. а. Обосновано административният съд е преценил, че претенцията от 1000 (хиляда) лева, съставляващи "сериозна глоба към мълчащия АО", раняваща се на общия среден разход, заедно с парите, които би дал за такси и адвокатски защити на две инстанции е неоснователна. Претенцията е била предмет на обсъждане в съдебния акт и е дублирала предходните пера. Същата визира евентуални, хипотетични разходи за адвокатско защита, тъй като процесуално представителство не е било осъществено и не е сторено такъв финансов разход. Обосновано съдът е приел, че е останало недоказано и наличието на претърпени имуществени вреди в резултат на направени разходи в съдебните производства.

Видно от установената по делото фактическа обстановка, в хода на съдебното производство ищецът не е доказал наличието на пряка причинна връзка между твърдените вреди и отменените незаконосъобразни актове– чл. 4 ЗОДОВ.

Съдът е обсъдил всички относими към предмета на спора доказателства и доводи, като правилно е приел, че не са налице всички елементи от фактическия състав на отговорността по чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ.

При неустановяване на елементите от фактическия състав на отговорността на държавата по реда на чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ, първоинстанционният съд е отхвърлил исковата претенция при правилно приложение на материалния закон.

Предвид изложеното, настоящият съдебен състав счита касационната жалба за неоснователна. Обжалваното решение като правилно следва да се остави в сила.

С оглед изхода на спора претенцията на касационния жалбоподател за присъждане на разноски се оставя без уважение. На основание на чл. 143, ал. 4 АПК във връзка с чл. 78, ал. 8 ГПК касаторът следва да заплати на ответника своевременно поисканите разноски, представляващи юрисконсултско възнаграждение, възлизащо на 100 лв., който размер е определен в съответствие с нормите на чл. 37, ал. 1 от Закона за правната помощ във връзка с чл. 24 от Наредбата за заплащането на правната помощ.

Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2, предложение първо АПК, Върховният административен съд, - трето отделение