Решение № 12938 от 16.12.2025 г. на ВАС по адм. д. № 7217/2025 г.

Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс. Образувано е по касационна жалба на В. С. Л., държавен съдебен изпълнител (ДСИ) в Съдебно - изпълнителна служба при Районен съд гр. Пазарджик (РС - Пазарджик) срещу решение 1965/05.05.2025 г. по адм. дело 1412/2024 г. на Административен съд Пазарджик (АС Пазарджик), с което е отхвърлена жалбата му срещу заповед СД - 02 4/10.12.2024 г. на министъра на правосъдието, с която на касатора е наложено дисциплинарно наказание уволнение по чл. 328б, ал. 1, т. 4 от Закон за съдебната власт (ЗСВ) за извършени дисциплинарни нарушения по чл. 328а, ал. 2, т. 5 от ЗСВ. Поддържат се съображения, относими към касационните основания по чл. 209, т. 3 от АПК, за неправилност на оспорения съдебен акт като постановен в нарушение на материалния закон и необоснован. Касационният жалбоподател моли решението да бъде отменено и вместо него да се постанови друго по същество на спора, с което да бъде отхвърлена жалбата срещу заповедта, алтернативно решението на АС Пазарджик да бъде отменено и делото да бъде върнато за разглеждане от друг състав на съда. Претендира разноски. Ответникът - министърът на правосъдието, чрез гл. юриск. М. Соколова, оспорва жалбата като неоснователна и изразява становище за валидност, допустимост и правилност на обжалваното решение. Претендира присъждане на юрисконсултско възнаграждение. Прокурорът от Върховната касационна прокуратура дава заключение за допустимост, но неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, състав на шесто отделение, счита касационната жалба за процесуално допустима, като подадена в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК от страна с правен интерес по смисъла на чл. 210, ал. 1 от АПК, за която решението е неблагоприятно, срещу подлежащ на касационно оспорване съдебен акт. Разгледана по същество, касационната жалба е неоснователна. Предмет на оспорване пред АС Пазарджик е заповед СД - 02 4/10.12.2024 г. на министъра на правосъдието, с която на ДСИ В. Л. е наложено дисциплинарно наказание уволнение" по чл. 328б, ал. 1, т. 4 от ЗСВ. В мотивите на акта е посочено, че ДСИ виновно е нарушил служебните си задължения, като осъществените от него деяния съставляват дисциплинарни нарушения - виновно неизпълнение на служебните му задължения по смисъла на чл. 328а, ал. 1, във връзка с чл. 328а, ал. 2, т. 5 от ЗСВ. По отношение индивидуализацията на деянията министърът на правосъдието е заключил, че установените нарушения по изпълнителните дела са тежки - с действията си ДСИ В. Л. накърнява правата на участниците в изпълнителния процес, както и държавния интерес, свързан с несъбрани дължими държавни такси. Посочено е, че констатираните действия, съставляващи виновно неизпълнение на служебните задължения на ДСИ, са разпореждания по движението на изпълнителното производство и са в кръга на законовите задължения на ДСИ по смисъла на разпоредбата на чл. 264, ал. 2 от ЗСВ. Установена е системност на нарушенията. Органът е изложил мотиви по отношение формата на вината, обстоятелствата, при които са извършени нарушенията, поведението на нарушителя и като е взел предвид тежестта на извършените нарушения, на основание чл. 328ж, във връзка с чл. 328д, предл. първо, във връзка с чл. 328б, ал. 1, т. 4 и чл. 328з от ЗСВ, е наказал В. Л. - ДСИ към РС Пазарджик, с дисциплинарно наказание уволнение, считано от деня на съобщаване на заповедта на лицето 16.12.2024 г. АС - Пазарджик подробно е разгледал фактическата обстановка по делото, която не е спорна и между страните, поради което настоящият касационен състав я възприема, съобразно изложеното в мотивите на обжалвания съдебен акт. По тези причини същата не следва да бъде дословно възпроизведена в настоящото решение. Производството по издаване на заповед СД - 02 - 4 от 10.12.2024 г. на министъра на правосъдието е образувано във връзка с постъпило в Министерство на правосъдието писмо с вх. 11-00-1614 от 19.09.2024 г. от председателя на РС - Пазарджик, в което е направено предложение по чл. 328д от ЗСВ за образуване на дисциплинарно производство и налагане на най- строгото дисциплинарно наказание от министъра на правосъдието на ДСИ в Съдебно- изпълнителната служба (СИС) при РС - Пазарджик - В. С. Л. за извършени нарушения по чл. 328а, ал. 2, т. 3 и 5 от ЗСВ. Извършена е проверка за периода от 01.01.2022 г. до 22.03.2024 г. в състав от тима съдии от РС - Пазарджик на дейността на СИС при РС Пазарджик. На случаен принцип са избрани изпълнителни дела на всички ДСИ в СИС в РС Пазарджик по постановени пет критерия. Изискани са 26 броя изпълнителни дела и въз основа на поставените критерии е направен анализ на дейността на ДСИ. Установено е извършването на системни нарушения от В. Л. по изпълнителните дела и проявяване на неетично поведение от негова страна, уронващо престижа на съдебната власт. Със Заповед СД-02-3 от 03.10.2024 г. на министъра на правосъдието е образувано дисциплинарно производство срещу ДСИ В. Л.. Докладна записка на зам. - министъра на правосъдието, ведно с придружаващите я документи е изпратена на Министъра на правосъдието за преценка дали да бъде наложено дисциплинарно наказание, в какъв размер и период. Органът се е запознал с направените констатации на назначената на председателя на РС Пазарджик проверка на изпълнителните дела, избрани на случаен принцип от всички ДСИ при СИС на РС Пазарджик, както и с възраженията на ДСИ Л.. Въз основа на тях е приел за установено наличието на дисциплинарни нарушения по чл. чл. 328а, ал. 2, т. 5 от ЗСВ във връзка с 16 бр. изпълнителни дела, обособени в три категории като на осн. чл. 328б, ал. 1, т. 4 и чл. 328з от ЗСВ, е наложил на В. С. Л. - ДСИ в СИС при РС - Пазарджик дисциплинарно наказание уволнение. За да отхвърли жалбата срещу заповед СД - 02 - 4 от 10.12.2024 г. на министъра на правосъдието, първоинстанционният съд е обосновал правен извод, че същата е законосъобразна като издадена от материално компетентен административен орган, в предвидената от закона писмена форма и при надлежно мотивиране. Приел е, че при провеждане на дисциплинарното производство са спазени сроковете и процедурите, предвидени в ЗСВ като органът е изложил фактическите и правни основания, кореспондиращи с посоченото в заповедта съдържание. Заключил е, че не са налице нарушения, съставляващи основания за отмяна по чл. 146 от АПК. Решението е правилно. Административният съд обективно е установил относимата по делото фактическа обстановка като обосновано е приел, че при издаване на административния акт не са допуснати нарушения на материалния закон, както и на административно- производствените правила от категорията на съществените, които да налагат неговата отмяна. Първоинстанционният съд е събрал и коментирал относимите към казуса доказателства, надлежно е обсъдил всички релевантни за спора факти и обстоятелства, правнозначимите доводи и възражения на страните, и е проверил изцяло законосъобразността на оспорения административен акт съобразно очертаните предели на предмета на съдебната проверка в чл. 168, ал. 1 от АПК по критериите в чл. 146 от АПК. Въз основа на съвкупната преценка на събраните по делото доказателства и при анализа им във връзка с приложимата за казуса нормативна уредба е направен обоснован краен извод за неоснователност на жалбата срещу процесната заповед на министъра на правосъдието, като убедително са опровергани релевираните, включително и пред настоящата инстанция, доводи от жалбоподателя за неговата незаконосъобразност. Съдебният акт е мотивиран, като фактическите и правни изводи съответстват с установените по делото обстоятелства. Съгласно разпоредбата на чл. 328а, ал. 1 от ЗСВ на държавен съдебен изпълнител и на съдия по вписванията се налага дисциплинарно наказание за извършено дисциплинарно нарушение. Според чл. 328а, ал. 2 от ЗСВ дисциплинарно нарушение е виновно неизпълнение на служебните задължения, изразяващо се във: 1. системно неспазване на сроковете, предвидени в процесуалните закони, 2. действие или бездействие, което неоправдано забавя производството, 3. действие или бездействие, което накърнява престижа на съдебната власт или на органа по назначаването, 4. неизпълнение на препоръки, отправени по реда на чл. 270а, ал. 3 или чл. 286а, ал. 3, 5. неизпълнение на други служебни задължения. Установената съдебна практика по аналогични казуси приема, че за да бъде реализирана дисциплинарна отговорност за извършено нарушение от държавен съдебен изпълнител, следва да бъде установено от фактическа страна в какво се изразява нарушението, като последното бъде подведено в хипотезата на чл. 328а, ал. 1 и ал. 2 от ЗСВ. От правна страна следва да бъдат изведени аргументи, основани на фактическите констатации за съставомерност на нарушението, както от обективна, така и от субективна страна. Изисква се да бъде установено и отношението на нарушителя към извършеното от него и настъпилите правни последици. В хода на дисциплинарното производство са събрани относимите към казуса доказателства, достатъчни за изясняването му от фактическа и правна страна, за да се приеме, че лицето е извършило нарушенията по чл. 328а, ал. 2, т. 5 от ЗСВ. В тази връзка данните по делото, потвърждават изводите на министъра на правосъдието за допуснатите от ДСИ дисциплинарни нарушения. Предвид бланкетния характер на нормата на чл. 328а, ал. 2, т. 5 от ЗСВ, в тежест на административнонаказващият орган е да посочи конкретните служебни задължения, които са нарушени от ДСИ, извън тези по чл. 328а, ал. 2, т. 1- 4 от ЗСВ. Касационната инстанция намира, че в случая квалификацията на нарушенията се свързва именно с фактическите установявания на органа, който е направил анализ на всяко едно от изпълнителните действия по проверените изпълнителни дела и е установил неизпълнение на разпоредбите на ГПК. Следва да се отбележи, че от състава на нарушението по чл. 328а, ал. 2, т. 5 от ЗСВ е необходимо да бъде изключено единствено неизпълнението на тези служебни задължения, които имат специална законова регламентация като самостоятелни нарушения в хипотезите на чл. 328а, ал. 2, т. 1- 4 от ЗСВ. Предвид факта, че нарушените процесуални норми са конкретно посочени и обсъдени от органа, като констатираните действия несъмнено представляват виновно неизпълнение на служебни задължения по чл. 328а, ал. 2, т. 5 от ЗСВ, то следва да се приеме, че за ДСИ Л. е доказано извършването на вменените дисциплинарните нарушения. Разглеждайки жалбата срещу заповед СД - 02 4/10.12.2024 г. на министъра на правосъдието, първоинстанционният съд, след като подробно е анализирал установените нарушения по всяко едно от проверяваните изпълнителните дела, е достигнал до идентичен правен извод като обосновано е заключил, че заповедта е надлежно мотивирана. Ирелевантно е твърдяното от касатора обстоятелство, че перемпцията по чл. 433, ал. 1, т. 8 от ГПК настъпва като законна последица и не търпи промени от действия на съдебния изпълнител. От приложените по делото доказателства, безспорно съдът установява бездействие от страна на В. Л., което не може да бъде оправдано. Противно на изложеното в жалбата, доказтелственият материал сочи за нарушения, изразяващи се в бездействие от страна на ДСИ, тъй като над две години Л. не е осъществил изпълнителни действия по изп. д. 1063/2017 г. и изп. д. 1027/2018 г. В случая ДСИ е следвало изрично да се произнесе и прекрати изпълнителните дела, а не по същество да се десезира от изпълнението на вмените му други (доколкото не са описани в чл. 328а, ал. 2, т. 1- 4 от ЗСВ) служебни задължения. Това му поведение е укоримо и несъвместимо с професионалните стандарти на работата на ДСИ, като представлява дисциплинарно нарушение по чл. 328а, ал. 2, т. 5 от ЗСВ, което заедно с множеството други нарушения, описани в заповедта, обуславя налагането на дисциплинарно наказание по чл. 328б, ал. 1, т. 4 от ЗСВ. Анализът на установените общо 16 на брой нарушения по различни изпълнителни дела говори за системно неизпълнение на вменените му по закон задължения и показва цялостно несъобразяване на ДСИ с относимата към изпълнителния процес нормативна уредба. Касаторът не е оборил тези констатации нито пред административнонаказващия орган, нито при разглеждане на делото от съда. Съображенията му, че по някои изпълнителни дела сумите за събиране били много малки, са неотносими към съставомерността на нарушенията, предвид факта, че законосъобразността на действията на ДСИ не следва да зависи от размера на сумата за събиране, доколкото същият е длъжен да изпълнява служебните си задължения съобразно нормативно определената рамка за провеждане на изпълнително производство. В оспореното решение правилно съдът е съобразил, че процедурата по налагане на дисциплинарното наказание, регламентирана в чл. 328в от ЗСВ, е спазена, тъй като дисциплинарният орган е взел предвид тежестта на посоченото нарушение, настъпилите от него последици за гражданите и за службата, формата на вината, обстоятелствата, при които е извършено нарушението, поведението на нарушителя, дадените от него писмени обяснения както и дисциплинарното му минало. Настоящият съдебен състав споделя изводите на съда, че при провеждане на процедурата по установяване на нарушението и налагане на санкцията, не е допусната прекомерност на наложеното наказание спрямо извършените нарушения, квалифицирани от дисциплинарния орган като виновно неизпълнение на служебни задължения по чл. 328а, ал. 2, т. 5 от ЗСВ. Налице са множеството засегнати изпълнителни дела, включващи продължителен период на извършването им, висок обществен интерес от действия и бездействия им, и засягане интересите на гражданите и организациите от дейността на касатора в качеството му на ДСИ. Изложеното налага извод за системност и продължителност във времето на извършваните от ДСИ действия/бездействия по образуването и воденето на изпълнителните дела, което е индикация за наличието на професионална небрежност от страна на ДСИ. Оплакванията в касационната жалба за тенденциозност на извършената проверка и последвалата я заповед за налагане на дисциплинарно нарушение не намират подкрепа в данните по делото. Разпоредбата на чл. 328д от ЗСВ предвижда процедура, при която предложение за налагане на дисциплинарно наказание на ДСИ може да се прави от председателя на съответния РС, предвид което дисциплинарното производство е образувано в съответствие със закона. Неоснователни са и възраженията на касатора, че наложеното дисциплинарно наказание е обвързано с негови публикации в социалните мрежи. В докладна записка от 30.10.2024 г. на зам. министъра на правосъдието е отбелязано, че същите не следва да се вземат предвид, тъй като с оглед нуждата от доказване авторството на публикациите и изказванията, не може въз основа на тях да се ангажира дисциплинарна отговорност. Следва да се отбележи, че в оспорената заповед изрично е посочено, че изложените в писмените обяснения възражения, касаещи публикации в социалните мрежи, са основателни, като решението за налагане на дисциплинарно наказание се основава единствено на установените по процесните изпълнителни дела нарушения. В заключение, административният орган правилно е приложил нормата на чл. 328б, ал. 1, т. 4 от ЗСВ и е наложил дисциплинарно наказание "уволнение" на ДСИ Л., като изводите му за съставомерността на деянията и наказанието се основават на правилна преценка на обстоятелствата по чл. 328в от ЗСВ. Като е отхвърлил жалбата срещу заповед СД - 02 4/10.12.2024 г. на министъра на правосъдието, административният съд е постановил правилен съдебен акт. Не са налице касационни основания по чл. 209 от АПК за отмяна на обжалваното съдебно решение, поради което и същото като валидно, допустимо и правилно следва да бъде оставено в сила. С оглед изхода на спора и своевременно направеното искане на Министерство на правосъдието следва да се присъдят 200 (двеста) лева разноски за юрисконсултско възнаграждение за касационното производство, определени съгласно чл. 78, ал. 8 ГПК във вр. чл. 37, ал. 1 от Закона за правната помощ и чл. 24 от Наредбата за заплащането на правната помощ. Мотивиран така и на основание чл. 221, ал. 2, предл. първо от АПК Върховният административен съд, шесто отделение