Решение № 10864 от 14.10.2024 г. на ВАС по адм. д. № 5918/2024 г.

Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на Областна дирекция на Министерство на вътрешните работи (ОД на МВР) - Пловдив срещу Решение 1958 от 28.02.2024г., постановено по адм. д. 2063 по описа на Административен съд - Пловдив за 2023г., с което дирекцията е осъдена, на основание чл. 1, ал. 1 от Закона за отговорността на държавата и общините за вреди (ЗОДОВ), да заплати на В. Г. С. обезщетение за претърпени от него неимуществени вреди в размер на 700 лв. за периода от 08.11.2022 г. до 26.06.2023 г., в резултат на отменена Заповед за прилагане на принудителна административна мярка /ПАМ/ 278/08.11.2022 г. както и в размер на 500 лв за периода от 08.11.2022 г. до 30.05.2023 г., в резултат на отменена Заповед за прилагане на ПАМ 279/08.11.2022 г., и двете заповеди издадени от младши автоконтрольор при Сектор Пътна полиция Пловдив към ОД на МВР гр. Пловдив и на ищеца са присъдени разноските по делото. В касационната жалба се твърди, че решението е неправилно, поради необоснованост и нарушения на материалния закон. Подържа се, че свидетелските показания не доказват претърпени вреди, както и че присъденото обезщетение е твърде високо. По тези основни съображения, подробно развити в касационната жалба, се иска отмяната на решението и отхвърляне на предявения иск срещу ОД на МВР - Пловдив. Претендират се разноски за юрисконсултско възнаграждение в цялото съдебно производство. Ответникът В. Г. С., чрез процесуален представител, оспорва касационната жалба в представен по делото подробно обоснован писмен отговор. По същество моли решението да бъде оставено в сила. Претендира разноски. Представителят на Върховната прокуратура дава подробно мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, състав на трето отделение, като взе предвид становищата на страните и извърши проверка на решението в обжалваната част на наведените касационни основания съгласно разпоредбата на чл. 218, ал. 1 АПК и след служебна проверка за валидността, допустимостта и съответствието му в тази част с материалния закон по реда на чл. 218, ал. 2 АПК, приема следното: Касационната жалба е процесуално допустима като подадена от надлежна страна, за която решението в обжалваната част е неблагоприятно и в срока по чл. 211, ал. 1 АПК. Разгледана по същество, касационната жалба е неоснователна. Първоинстанционният съд е разгледал предявените обективно съединени искове срещу ОД на МВР - Пловдив, с правно основание чл. 1, ал. 1 ЗОДОВ, за заплащане на обезщетение в размер р на 700 лв. за периода от 08.11.2022 г. до 26.06.2023 г., в резултат на отменена Заповед за прилагане на принудителна административна мярка /ПАМ/ 278/08.11.2022 г. както и в размер на 500 лв за периода от 08.11.2022 г. до 30.05.2023 г., в резултат на отменена Заповед за прилагане на ПАМ 279/08.11.2022 г., и двете заповеди издадени от младши автоконтрольор при Сектор Пътна полиция Пловдив към ОД на МВР гр. Пловдив. От фактическа страна съдът е приел за установено, че и двете посочени по-горе заповеди, съответно за временно отнемане на свидетелството на В. С. за управление на МПС и за прекратяване регистрацията на ППС са отменени с влезли в сила съдебни решения, са отменени. Причината за това е съдебно-химическа и токсикологична експертиза на ВМА гр. София, от която е установено, че в кръвта и урината на изследвания не е установено наличие на наркотични вещества и техни аналози. Въз основа на свидетелските показания е прието, че твърдяните в исковата молба негативни преживявания действително са настъпили в исковите периоди. При тези фактически установявания, от правна страна съдът е приел исковете за основателни поради наличие на всички елементи за реализиране отговорността на ответника по чл. 1, ал. 1 ЗОДОВ - отменени незаконосъобразни актове, издадени от длъжностни лица на касатора, настъпили неимуществени вреди в пряка-причинно следствена връзка с тези актове. Излагайки съображения по приложението на чл.52 ЗЗД, съдът е обосновал и размера на присъденото обезщетение. Решението е валидно, допустимо и правилно. Постановено е след задълбочено проучване на надлежно събраните доказателства, въз основа на които са формирани обосновани и правилни фактически и правни изводи. Предявеният иск е с правно основание чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ, съгласно който държавата и общините отговарят за вредите, причинени на граждани и юридически лица от незаконосъобразни актове, действия или бездействия на техни органи и длъжностни лица при или по повод изпълнение на административна дейност. 3а да се реализира обективната отговорност на държавата по реда на специалния закон - ЗОДОВ - трябва да са налице точно изброени от законодателя в нормата на чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ предпоставки, в условията на кумулативност, а именно: 1. незаконосъобразен акт/действие или бездействие, отменени по съответния ред; 2. на държавен/общински орган или негови длъжностни лица; 3. извършени при или по повод изпълнение на административна дейност; 4. в резултат на незаконосъобразния акт/действие или бездействие да е настъпила вреда за гражданина/юридическото лице; 5. да е налице пряка причинна връзка между незаконосъобразните акт/действие или бездействие и настъпилата вреда. При липсата на който и да било елемент от фактическия състав не може да се реализира отговорността по чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ. Разпределението на доказателствената тежест сочи, че ищецът следва да установи наличието както на кумулативно изискуемите предпоставки за отговорността по чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ, така и твърдяните в исковата молба факти и обстоятелства, с наличието на които се обосновава спорното материално право. Ищецът в първоинастнционното производство се е справил с надлежно възложената му доказателствена тежест. Между страните не се спори относно наличието на незаконосъобразните актове, които формират първият елемент от фактическия състав на чл. 1 ЗОДОВ. Спорът е съсредоточен върху възникването на вредите и техния размер и причинната връзка между отменените заповеди и претендираните вреди. Противно на доводите в касационната жалба, правилно съдът е преценил и кредитирал събраните свидетелски показания, дадени от колеги на В. С., в съвкупност с останалия доказателствен материал. Няма основание да се счита, че само поради познанството си с пострадалия свидетелите са предубедени. Показанията са ясни, последователни, кореспондиращи помежду си. Правилна е преценката на съда за причинна връзка между настъпилите вреди и незаконосъобразните актове. Противно на твърденията в касационната жалба, не са налице противоречия в доказателствения материал, които да опорочават фактическите и правни изводи на съда. Обезщетението за неимуществени вреди е с компенсаторна функция, доколкото е възможно да бъдат компенсирани вредите в техния паричен еквивалент. Тъй като няма утвърдена формула за неговото пресмятане, размерът на обезщетението за неимуществени вреди се определя от съда по справедливост при съобразяване на всички конкретни обективно съществуващи обстоятелства и практиката на съдилищата. Душевните страдания, стресът, чувството на безпомощност и тревожност, унижението следва да бъдат обезвъзмездени. Административният съд е изложил подробни мотиви за съображенията, които е взел предвид при определяне на размера на обезщетението, а именно професия, възраст и положение в обществото на увредения, както и степента на засягане на неговата неимуществена сфера и периода, през който са търпяни вредите. Преценката на съда е правилна, съобразена с релевантните по делото обстоятелства и събраните доказателства. Обезщетението за неимуществени вреди е определено при спазване изискванията на чл. 52 ЗЗД. По изложените съображения обжалваното решение е правилно и като такова следва да бъде оставено в сила. При този изход на спора на процесуалния представител на ответника се дължат разноски за касационната инстанция в размер на 520 лв, на основание чл. 10, ал.3 ЗОДОВ вр. чл. 38 ЗА. По изложените съображения и на основание чл. 221, ал. 2 АПК, Върховният административен съд, състав на трето отделение