Решение № 14719 от 3.12.2009 г. на ВАС по адм. д. № 8308/2009 г.

Решение № 14719 от 3.12.2009 г. на ВАС по адм. д. № 8308/2009 г., I о., докладчик председателят Светлозара Анчева Производството по делото е по реда на чл. 208 и сл. от АПК. Образувано е по касационни жалби на ЕТ "Приз-90-Димо Димитров" - гр. Добрич и дирекция "Обжалване и управление на изпълнението" - гр. Варна при ЦУ на НАП срещу Решение № 686/23.04.2009 г., постановено по адм. дело № 1560/2008 г. по описа на Административен съд - гр. Варна. ЕТ "Приз-90-Димо Димитров" - гр. Добрич обжалва решението в частта, в която е отхвърлена жалбата му срещу РА 08000623/13.03.2008 г., издаден от орган по приходите в ТД на НАП - гр. Добрич в частта на определените лихви в размер на 704,98 лв. От изложението на касационната жалба може да се направи извод, че се релевира оплакване по чл. 209, т. 3 АПК за допуснато нарушение от съда поради неправилно прилагане на материалния закон. Излага доводи, че при самоначисляването по ЗДДС не е налице нетно влияние върху резултат за периода, тъй като издадения протокол се включва едновременно в дневниците за покупки и продажби и затова не се променя резултат за внасяне или възстановяване по справка-декларация, поради което и на основание § 18, ал. 2 от ЗИД на ЗДДС не се дължат и лихви за забава заради липсата на главното задължение. Подробни съображения са изложени в касационната жалба, с която се иска отмяна на решението в обжалваната му част и отмяна на ревизионния акт в частта за начислените лихви. Ответникът по тази касационна жалба дирекция "Обжалване и управление на изпълнението" - гр. Варна при ЦУ на НАП, редовно призован не е изпратил представител и не е взел становище. Дирекция "Обжалване и управление на изпълнението" - гр. Варна при ЦУ на НАП обжалва решението в частта, в която е отменен РА № 08000623/13.03.2008 г., издаден от орган по приходите в ТД на НАП - гр. Добрич в частта, в която на ЕТ "Приз-90-Димо Димитров" е признато право на приспадане на данъчен кредит за месец септември 2007 г. в размер на 7 627,24 лв. Оплакванията на касатора са за недопустимост на решението в обжалваната част, а при условията на евентуалност счита, че същото решение е неправилно поради допуснати нарушения при прилагането на материалния закон, съществени нарушения на съдопроизводствените правила и необоснованост - отменителни основания по чл. 209, т. 3 АПК. Излагат се оплаквания, че съдът не е взел предвид постановения РА № 801621/12.05.2009 г. за поправка на РА № 08000623/13.03.2008 г. Касаторът излага доводи, че акта за поправка касае промяна на резултата за месец януари и месец септември 2007 г. по ЗДДС и видно от рекапитулацията на ревизионния акт за поправка липсват корекции за данъчен период месец септември 2007 г., поради което отказаното право на приспадане на данъчен кредит е в размер на 7 627,74 лв. за месец януари 2007 г., вместо за месец септември 2007 г. По тези съображения се иска решението в обжалваната част да се обезсили като недопустимо. Освен това касаторът твърди при условията на евентуалност, че отмяната на ревизионния акт е единствено и само поради влизане в сила на § 18 от ЗИД на ЗДДС от 1.01.2009 г. Относно отговорността за разноски от касатора също са развити доводи за неправилност на решението, тъй като е постановено в противоречие с чл. 78 ГПК. Иска се присъждане на юрисконсултско възнаграждение. Ответникът по тази касационна жалба ЕТ "Приз-90-Димо Димитров" - гр. Добрич я оспорва по подробно развити съображения в депозирания по делото писмен отговор. Представителят на Върховна административна прокуратура изразява становище за неоснователност на касационната жалба на дирекция "ОУИ" - гр. Варна и за основателност на касационната жалба на ЕТ "Приз-90-Димо Димитров" - гр. Добрич. Прокурорът обосновава становището си с приложението на § 18 от ЗИД на ЗДДС. Върховният административен съд, I отделение счита, че касационните жалби като подадени от надлежни страни и в срока по чл. 211, ал. 1 АПК са процесуално допустими, а разгледани по същество касационната жалба на дирекция "ОУИ" - гр. Варна е неоснователна, а на ЕТ "Приз-Димо Димитров" е основателна по следните съображения: По касационната жалба на дирекция "ОУИ" - гр. Варна. За да отмени РА № 08000623/13.03.2008 г. в частта за непризнатото право на приспадане на данъчен кредит на ЕТ "Приз-90-Димо Димитров" първоинстанционният съд е приел, че изричната разпоредба на § 18 от ЗИД на ЗДДС урежда с обратно действие като правомерно упражнено правото на данъчен кредит от регистрирано лице - получател по доставката или вносител, за което данъкът е станал изискуем като платец по глава осма до влизането в сила на този закон, което е начислило данъка по чл. 86, ал. 1 ЗДДС и е упражнило правото на данъчен кредит след изтичането на срока по чл. 72, ал. 1 ЗДДС. Съдът се е мотивирал, че доколкото нормата е приложима по отношение на неприключилите към датата на влизане в сила на този закон административни и съдебни производства, то упражненото право на данъчен кредит от едноличния търговец през данъчен период месец септември 2007 г. е законосъобразно. Относно поправката на ревизионния акт съдът е счел, че с него са извършени корекции в мотивите на първоначалния акт, предвид невключването на таблица за СД и установени задължения за период месец януари 2007 г., като такава е включена и са отразени следващите се от това изменения в данъчната основа, начисления данък и резултата за периода, респ. във връзка с тези корекции са променени отразените в таблицата за СД за месец септември 2007 г. Решението в посочената обжалвана част е правилно. С § 18, ал. 2 от ЗИД на ЗДДС в сила от 01.01.2009 г. безспорно законодателят е дал нова възможност за упражняване правото на приспадане на данъчен кредит, като е разширен срока за упражняване на това право и той е до 30.04.2009 г., поради което приетото разрешение от първоинстанционния съд е законосъобразно. Затова упражненото материално право след изтичане на срока по чл. 72 ЗДДС следва да се приеме, че е в съответствие с разпореденото в § 18, тъй като се касае за неприключило производство по смисъла на тази правна норма, относно процесния ВОП. Принципът, въведен в ЗДДС при самоначисляването на данъка при т. нар. обърнато данъчно задължение е, че получателят по ВОП, а не неговия доставчик начислява данъка по ред и условия, предвидени в закона. Начисляването на ДДС в процесния случай през данъчен период месец септември 2007 г. чрез включване на протоколите по чл. 117 ЗДДС в справката-декларация и дневника за покупките е законосъобразно и с оглед признаване правото на приспадане на данъчен кредит на ревизираното лице. Относно ревизионният акт за поправка законосъобразни са изводите на първоинстанционния съд, че с него са извършени корекции в мотивите на първоначално издадения акт. Правилно е прието в обжалваното съдебно решение, че с поправката от органите по приходите не е променeно допълнително установеното данъчно задължение като размер, поради което неоснователно касаторът въвежда оплакване за недопустимост на решението в тази му част. С оглед изложеното в тази обжалвана част решението е правилно и на основание чл. 221, ал. 12, предл. 1 АПК следва да бъде оставено в сила. По касационната жалба на ЕТ "Приз-90-Димо Димитров". За да отхвърли жалбата срещу РА № 08000623/13.03.2008 г. в частта за начислените лихви съдът е приел, че с оглед осъщественото вътреобщностно придобиване (ВОП) жалбоподателят е начислил ДДС не в данъчен период месец януари 2007 г., когато са издадени фактурите и е осъществено плащането по тях, а през месец септември 2007 г. Протоколите по чл. 117 ЗДДС съдът е установил, че са издадени на 20.02.2007 г., поради което е приел, че след като начислението на данъка и издаването на протоколите са извършени в по-късен период, то на основание чл. 1 ЗЛВДТДПДВ за периода 15.02.2007 г. - 12.10.2007 г. се дължи лихва и тя правилно е определена от органите по приходите. Решението в тази обжалвана част е неправилно. Разпоредбата на чл. 175, ал. 1 ДОПК предвижда, че лихва се дължи за неплатени публични задължения в законоустановения срок. В случая срока за изпълнение на данъчното задължение е визиран в чл. 86, ал. 1 ЗДДС, но с оглед прилагането на § 18, ал. 2 от ПЗР на ЗИД на ЗДДС в сила от 01.01.2009 г., срокът по чл. 86, ал. 1 ЗДДС не следва да се приема за пропуснат. Законосъобразното упражняване правото на приспадане на данъчен кредит предвид § 18, не може да обоснове отговорност за лихви. Съгласно чл. 88 ЗДДС резултатът за данъчния период представлява разлика между общата сума на данъка, изискуем от лицето и общата сума на данъчния кредит, който е упражнен. С оглед спазване принципа на данъчния неутралитет, приложим в общностното право и като се има предвид, че при режима на самоначисляването протоколът по чл. 117 ЗДДС се включва едновременно от получателя а ВОП в дневника за покупки и в дневника за продажби и при това положение не се променя сумата за внасяне или възстановяване. Това е така, защото резултата е нулев и на това основание не може и не трябва да се дължи лихва, която е отговорност за неизпълнение на данъчно задължение. Липсата на главното задължение в процесния случай не може да обоснове акцесорното задължение за лихва. В този смисъл е и Решение № 13339/9.11.2009 г. по адм. дело № 8268/2009 г. на ВАС, I отделение. С оглед изложеното настоящият съдебен състав счита, че решението в обжалваната част досежно лихвата е неправилно и следва да бъде отменено и на основание чл. 222, ал. 1 АПК да се постанови друго решение, с което РА 08000623/13.03.2008 г. в частта за начислената лихва бъде отменен като незаконосъобразен. Относно частта за разноските решението е правилно. Водим от горното и в същия смисъл Върховният административен съд, I отделение,