Решение № 2031 от 25.02.2015 г. на ВАС по адм. д. № 14265/2014 г.

Решение № 2031 от 25.02.2015 г. на ВАС по адм. д. № 14265/2014 г., 5-членен с-в, докладчик съдията Даниела Мавродиева Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по постъпила касационна жалба от "Теленор България" ЕАД (до 28.10.2014 г. "Космо България Мобайл" ЕАД), ЕИК 13046028, със седалище и адрес на управление гр. София, ж. к. "Младост 4", "Бизнес Парк София", сграда 6, представлявано от Стайн - Ерик Велан, чрез процесуалният си представител юрк. Ангелина Лякова, и касационна жалба от "Българска телекомуникационна компания" (БТК) АД, ЕИК 831642181, със седалище и адрес на управление гр. София, бул. "Цариградско шосе" № 115и, представлявано от Атанас Добрев, чрез процесуалният му представител адв. Шегунова, против решение № 9475 от 7.07.2014 г. постановено по адм. дело № 666/2014 г. по описа на Върховния административен съд, седмо отделение, с което са отхвърлени жалбите на дружествата, срещу решение № 889/28.11.2013 г. на Комисията за регулиране на съобщенията (КРС). Дружествата са атакували съдебния акт с аналогични доводи за неправилност, незаконосъобразност и съществено нарушение на съдопроизводствените правила по съображения подробно изложени в касационните жалби. Иска се отмяна на постановеното решение и решаване на спора по същество. Касаторът "Теленор България" ЕАД претендира присъждане на съдебни разноски. Ответникът - Комисия за регулиране на съобщенията, представлявана от юрк. Сулев, оспорва касационните жалби по подробно изложени в писмените бележки доводи. Моли решението на тричленния състав да бъде оставено в сила, като правилно и законосъобразно. Претендира присъждането на юрисконсултско възнаграждение. Заинтересованата страна - "Мобилтел" ЕАД, не ангажира становище по жалбите. Представителят на Върховна административна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационните жалби. Върховният административен съд, петчленен състав на Втора колегия, счита касационните жалби за процесуално допустими, като подадени в преклузивния срок по чл. 211, ал. 1 от АПК от надлежни страни, имащи право и интерес от оспорването. Разгледани по същество същите за неоснователни. За да постанови оспорения съдебен акт, тричленният състав на ВАС е приел, че с оспореното решение № 889/28.11.2013 г. на КРС от "БТК" АД, "Теленор България "ЕАД (до 28.10.2014 г. "Космо България Мобайл" ЕАД) и "Мобилтел" ЕАД, издадено на осн. чл. 40, ал. 1 от Закона за електронните съобщения (ЗЕС) е изискана информация за осигуреното покритие по население, чрез издадените GSM и UMTS наземни мрежи, позволяващи предоставяне на електронни съобщителни услуги, посочена в приложението към решението. Определен е срок за изпълнението, като дружествата изрично е указано да отбележат информацията, представляваща търговска тайна. КРС е мотивирала решението си с необходимостта крайните потребители да имат информиран избор за своя доставчик на услуги, като им се предостави подходяща и сравнима и актуална информация за този качествен параметър. Съдът е приел, че решението е издадено от компетентен орган в кръга на неговите правомощия и при издаването му не са допуснати нарушения на административно производствените правила. Позовал се е на разпоредбата на чл. 40, ал. 1 от ЗЕС, съгласно която регулаторът може да отправя до предприятията, които осъществяват електронни съобщения, обосновани писмени искания за предоставяне на информация в съответен обем, срок и подробности необходима за изпълнението на регулаторните и функции. Предвид изложеното съдът е приел, че КРС има правомощието да изисква предоставянето на информация от дружествата, както и да определя срок за предоставяне. Съдът е направил извод, че решението на КРС е мотивирано с обстоятелството, че исканата информация е в обществен интерес, поради което е спазено изискването на чл. 40, ал. 1, т. 1, б. "б", "в" и чл. 40, ал. 1, т. 4 от ЗЕС. Въз основа на изложеното съдът е приел, че КРС е спазила изискването за пропорционалност, обективна обоснованост и съответствие с посочените в закона цели. При така установеното съдът е приел, че жалбите на дружествата са неоснователни и ги е отхвърлил. Решението е правилно. Предмет на съдебен контрол в първоинстанционното съдебно-административно производство пред тричленния състав на седмо отделение на ВАС е оспореното от "Теленор България" ЕАД (до 28.10.2014 г. "Космо България Мобайл" ЕАД) и "Българска телекомуникационна компания" АД решение № 889/28.11.2013 г на КРС, с което е изискано да бъде представена информация от дружествата за осигуреното покритие по население, чрез издадените GSM и UMTS наземни мрежи, позволяващи предоставяне на електронни съобщителни услуги, посочена в приложението към решението. Първоинстанционният съд (т.е. инстанцията по същество на спора, пред която е можело да се установяват юридически и доказателствени факти от значение за законосъобразността на процесния административен акт) в хода на проведеното от него съдебно-административно производство е събрал и коментирал относимите към казуса доказателства, достатъчни за изясняването му от фактическа и правна страна, надлежно и аргументирано е обсъдил и анализирал всички релевантни за спора факти и обстоятелства, правнозначимите доводи и възражения на страните, и е проверил изцяло законосъобразността на процесното решение съобразно очертаните предели на предмета на съдебната проверка в чл. 168, ал. 1 от АПК по критериите в чл. 146 от АПК. Въз основа на съвкупната преценка на събраните по делото доказателства и при анализа им във връзка с приложимата в случая нормативна уредба е направен правилен краен извод за неоснователност на жалбите срещу акта, като убедително са опровергани релевираните доводи от жалбоподателите за неговата незаконосъобразност. На база на правилно установените факти съдът е извел обосновани изводи, че решението е валиден административен акт, издаден от компетентен орган, при спазване на материалния закон и целта му. Решението на тричленния състав се основава на правилна преценка на събраните доказателства, издадено е в съответствие с приложимите за казуса материалноправни разпоредби, като е постановено при стриктно спазване на съдопроизводствените правила. Настоящата инстанция счита, че тричленният състав обосновано въз основа на събраните по делото доказателства и приложимата в случая нормативна уредба е приел за установено, че оспореният пред него административен акт е законосъобразен. Изискваната от КРС информация е необходима за осъществяването на възложените на този колективен административен орган регулаторни функции. Решението е мотивирано с особено важния обществен интерес. Неоснователни са доводите и тълкуването, направено от дружествата, на разпоредбата на чл. 40, ал. 1 от ЗЕС, че КРС следва да се ограничи само до посочените категории информации изброени в разпоредбата и има право да изисква информация само относно тях. За изпълнение целите на секторната регулация, залегнали в чл. 4 от ЗЕС и съобразно визираните в чл. 30 на същия закон правомощия, на основание чл. 40, ал. 1 от ЗЕС, КРС може да отправя до предприятията, които осъществяват електронни съобщения, обосновани писмени искания за предоставяне на информация, в съответен обем, срок и подробности, необходима за изпълнението на регулаторните й функции. Комисията в мотивите към искането за информация е посочила причините и целта, за които се иска информацията, а искането за информация е пропорционално на целта, за която е направено. Доводите на дружествата за нарушение на административно производствените правила, поради това, че същите не са уведомени за започване на процедурата, нито е проведено обществено обсъждане при приемане на решението на КРС, също са неоснователни. В настоящия случай се касае за предоставяна на информация и участието на дружествата не би повлияло на издаване на крайният акт на КРС. От друга страна в разпоредбата на чл. 40, ал. 1 от ЗЕС не е предвидена специална процедура за приемане на решение по изискване на информация от операторите. Още повече на дружествата е дадена възможност да преценят характера на исканата информация и в случай, че представлява търговска тайна, да поискат да бъде защитена. С оглед така установеното, настоящата инстанция счита, че оспореният съдебен акт е издаден в съответствие с материалния закон и съдопроизводствените правила и е обоснован. При постановяването му са изследвани и обстойно обсъдени, всички релевантни за спора обстоятелства и факти. Въз основа на правилно тълкуване на относимата за конкретния случай норма на чл. 40, ал. 1 от ЗЕС, базирано на прецизен анализ на доказателствата по делото решаващият съд е обосновал законосъобразен краен извод, а именно, че не се установява липса на пропорционалност на целите, за които се изисква информацията, а КРС в изпълнение на регулаторната си функция има право да изисква представянето на информация за осигурено мрежово покритие на територията на страната, тъй като тази информация ще даде възможност на потребителите на мобилни услуги да направят информиран извод за мрежовото покритие на различните оператори. Изисканата информация касае необходимостта от защита на правата на крайните потребители, поради което в съответствие с правомощията си КРС е изискала с решение № 889 от 28.11.2013 г. информация от операторите. С оглед на горното изводите на тричленния състав по никакъв начин не се опровергават от изложеното в касационните жалби. По изложените съображения настоящият съдебен състав счита, че касационните жалби са неоснователни, а оспореното съдебно решение е валидно, допустимо и правилно, и при липсата на касационни основания за неговата отмяна следва да бъде оставено в сила. При този изход на спора претенцията на ответника, заявена чрез процесуалният му представител за присъждане на юрисконсултско възнаграждение е основателна и следва да бъде уважена. На осн чл. 143, ал. 4 АПК, във вр. с чл. 78, ал. 8 ГПК, вр. с чл. 7, ал. 1, т. 4 от Наредба № 1 от 9.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения, в полза на ответника се дължат разноски за юрисконсултско възнаграждение в размер на 300 (триста)лева. Така мотивиран и на осн. чл. 221, ал. 2, предл. първо АПК, Върховният административен съд, петчленен състав на Втора колегия