Решение № 7968 от 18.7.2023 г. на ВАС, VI о.

Образувано е по касационна жалба на Управител на НЗОК срещу Решение 2516 от 23.12.2022 г., постановено по адм. дело 2767/2021 г. по описа на Административен съд Пловдив в ЧАСТТА, с която е отменен негов мълчалив отказ за възстановяване на получена и заплатена от А. Кехайова от гр. Пловдив медицинска помощ, оказана по реда на Директива 2011/24/ЕС, по нейно заявление за възстановяване на разходи с вх. Е126-01 - 83/30.03.2017г., в частта с която отказано да бъдат възстановени суми за проведените изследвания мед. действия Биология /посочено заедно с друго изследване във Фактура 2172765/10.11.2016 г., в размер на 114, 85 евро, и cross-match /посочено заедно с друго изследване Фактура 2206924/15.11.2016 г. в размер на 1 145,00 евро/, като в тази част административната преписка е изпратена на Управителя на НЗОК за ново произнасяне. Излагат се доводи за неправилност на решението само поради допуснато нарушение на материалния закон. Прави се искане за отмяната му и за постановяване на друго, с което да се отхвърли жалбата Кехайова и в тази и част. Претендира разноски. Ответникът А. Кехайова от гр. Пловдив оспорва така депозираната касационна жалба и настоява за отхвърлянето и. Претендира разноски за адв. Паров, определени по реда на чл.38 ал.2 от Закона за адвокатурата. Представителят на Върховната административна прокуратура дава заключение за правилност на обжалваното решение. Върховният административен съд, Шесто отделение, намира касационната жалба за процесуално допустима, като подадена от надлежна страна по смисъла на чл.210 ал.1 АПК и в срока по чл.211 ал.1 АПК. Разгледана по същество за неоснователна. За да отмени в оспорената част формирания мълчалив отказ на касационния жалбоподател, първостепенният съд е приел, че на възстановяване за Кехайова подлежат и посочените разходи по ставки, които в страна се прилагат за този вид лечение. Настоящият касационен състав изцяло споделя изводите на първоинстанционния съд. Фактическата обстановка е правилно установена, а и няма спор за нея между страните. От страна на касационния жалбоподател, с оглед единственото касационно основание, се сочи, че въпросните две изследвания - мед. действия Биология и cross-match са част от дейностите по трансплантация, по-специално от предтрансплантационни процедури, които не попадали в обхвата на чл.45 ал.1,т.3 във вр. с ал.2 ЗЗО, респ. към този вид дейност бил приложим чл.82 ал.1, т.4 от Закона за здравето, определящ, че тази дейност е извън обхвата на задължителното здравно осигуряване на българските граждани, поради което и не следва да се заплаща по реда на Директива 2011/24/ЕС. С оглед концентриране на спора в тази насока следва да се посочи, че Кехайова е претендирала за възстановяване от НЗОК стойността на получена и заплатена от нея медицинска помощ, оказана по време на престой на територията на Република Франция в периода 18-25 октомври 2016г., за което е подала заявление за възстановяване на разходи с вх. Е126-01 - 83/30.03.2017г. по реда на Директива 2011/24/ЕС за упражняване на правата на пациентите при трансгранично здравно обслужване - извънболнични трансгранични здравни услуги в размер на общо 4 929,34 лева. Не е спорно, че предмет на медицинската помощ в Р. Франция са били извършване на изследвания, касателно евентуална [заличен текст] на Кехайова от жив донор нейния съпруг П. Кехайов, тъй като същата е страдала от [диагноза] [и е била три години на [диагноза]. В тази връзка следва да се посочи, че съгласно чл. 80д, ал. 3 от ЗЗО лицата по ал. 1 могат да упражнят правото си на трансгранично здравно обслужване, когато здравното обслужване е включено в пакета здравни дейности, финансирани от бюджета на НЗОК или от бюджета на Министерството на здравеопазването. В чл. 80е, ал. 2 от същата нормативна уредба е посочено правото да им бъдат възстановени разходите за предоставеното им здравно обслужване в държавата членка по местолечение до размера на разходите, които НЗОК или Министерството на здравеопазването заплащат за съответното здравно обслужване в Република България, но не повече от действително направените разходи. В тази връзка уредбата е доразвита на вторично ниво с Наредбата 5 от 21.03.2014 г. за условията и реда за упражняване правата на пациентите при трансгранично здравно обслужване, като в нейния чл.4 ал.1,т.1 е посочено, че това право не включва предоставянето на органи с цел трансплантация и достъпа до такива органи. В този смисъл следва да се отбележи, че посоченият ред изключва само това което е дефинирано според посочената новела, но нормата не може да се тълкува разширително така, както е направено в касационната жалба. Сочените там имунологични изследвания(като част от предтрансплантационната процедура) обективно не попадат в ограничението на чл.4 ал.1,т.1 от Наредбата, което се подкрепя и от факта, че в същият нормативен акт са уредени хипотези, при които се заплащат от МЗ здравни услуги, свързани с диагностика и лекарствен мониторинг на реципиента в следтрансплантационния период(така чл.27, т.4), като последните се заплащат по ред и цени, посочени в Наредба 29 от 2007 г. за възстановяване на разходите и за относителния дял на средствата за труд за дейности по трансплантация, финансирани от Министерството на здравеопазването (отм. от 01.01.2022г.), а сега по НАРЕДБА 13 от 6.12.2021 г. за възстановяване на разходите и за относителния дял на средствата за труд за дейности по трансплантация, финансирани от Министерството на здравеопазването, където изрично са посочени имунологични и други изследвания(така чл.3 от последната). Действително посочените и търсени за заплащане дейности са извън пакета дейности, попадащи в обхвата на задължителното здравно осигуряване на българските граждани, но по силата на материалноправната норма(към датата на тяхното извършване(2016г.) и към датата на входирана на заявлението(2017г.)) на чл.45 ал.1,т.15 ЗЗО НЗОК поема и медицински дейности, извън обхвата на задължителното здравно осигуряване, финансирани с трансфер от Министерството на здравеопазването съгласно закона за бюджета на НЗОК за съответната година, като сега действащата редакция е в идентичен смисъл, а именно, че се поемат и медицински дейности по чл.82 ал.1а от Закона за Здравето, извън обхвата на задължителното здравно осигуряване, финансирани с трансфер от Министерството на здравеопазването съгласно закона за бюджета на НЗОК за съответната година, като ал.1а от Закона за Здравето ясно сочи, че извън медицинските услуги по ал. 1 на чл.82 българските граждани имат право на заплащане за медицински и други услуги във връзка с лечението им в страната или в чужбина съобразно тяхното заболяване, за които не са предвидени други механизми за финансиране със средства от държавния бюджет, общинските бюджети или от бюджета на НЗОК. При това положение следва да се приеме, че тезата на касационния жалбоподател не може да се сподели, поради което законосъобразни са изводите на първостепенният съд за основателност на жалбата на Кехайова в тази и част. С оглед изложеното не са налице сочените в касационната жалба отменителни основания на чл. 209, т. 3 АПК. Обжалваното решение е правилно, поради което следва да се остави в сила. По разноските. Предвид изхода на спора разноски се дължат на ответната страна, поради което следва НЗОК да бъде осъдена да заплати на адв. Паров възнаграждение, определено по реда на чл.38 ал.2 във вр. с ал.1, т.3 от Закона за адвока­ту­рата и Наредба 1 от 09.07. 2004г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения при условията на чл.8 ал.3 във вр. с чл.9 ал.1 от същата Наредба в размер на 750 лева, доколкото адв. Паров е депозирал само отговор на касационната жалба. По изложените съображения и на основание чл.221 ал.2 АПК, Върховният административен съд, Шесто отделение,