Решение № 36 от 28.02.2012 г. на ВКС по гр. д. № 990/2011 г.

Решение № 36 от 28.02.2012 г. на ВКС по гр. д. № 990/2011 г., II г. о., ГК, докладчик съдията Веселка Марева Производство по чл. 290 ГПК. Обжалвано е решение № 708 от 09.02.2011 г. постановено от Софийски градски съд, IV-г отделение по гр. д. № 2860/2008 г., с което е оставено в сила решение от 16.07.2008 г. на Софийски районен съд, 51 състав по гр. д. № 9966/2007 г. за отхвърляне на предявените от Е. С. С., С. З. Ц., Д. З. Г. и З. Л. Ц. против ОСЗ "П. " искове по чл. 11, ал. 2 ЗСПЗЗ за признаване правото на възстановяване собствеността на наследниците на С. И. М. и Д. С. М. върху земеделска земя в землището на [населено място], кв. Д., м. "К. ", а именно нива с площ *дка, представляваща неурегулиран поземлен имот пл. № * в кад. лист * по плана на местн. "Ю. градска територия II част". Отхвърлен е и евентуалният иск за признаване правото на възстановяване на същите лица върху нива в землището на [населено място], кв. Д., м. "Б. " на площ * дка. Жалбоподателите Е. С. С., С. З. Ц., Д. З. Г. и З. Л. Ц. поддържат, че решението е неправилно и необосновано. Съдът не е изложил съображения за приложението на чл. 18з, ал. 3 ППЗСПЗЗ, според който замяната по З. остава в сила когато имотът е застроен. Освен това изтъкват, че застрояването на имота не е пречка за признаване на собствеността по чл. 11, ал. 2 ЗСПЗЗ като съответната служба по земеделие следва да прецени дали за имота не е дължимо обезщетение и какво да бъде то. Ответниците по жалбата Общинска служба по земеделие - П., Общинска служба по земеделие - О. купел и контролиращата страна Столична община не са взели становище. С определение № 1000 от 07.11.2011 г. настоящият състав на Върховния касационен съд е допуснал касационно обжалване на решението на основание чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК по въпроса дали в производството по чл. 11, ал. 2 ЗСПЗЗ съдът следва да преценява налице ли са пречки за възстановяване на собствеността като например такива по чл. 10, ал. 7 ЗСПЗЗ. Върховният касационен съд, състав на Второ гражданско отделение, като разгледа жалбата в рамките на заявените оплаквания, намира следното: Производството е по предявен иск по чл. 11, ал. 2 ЗСПЗЗ. Съдът е установил, че ищците са наследници на С. И. М. и Д. С. М. и не са подали заявление за възстановяване собствеността върху двата имота. Собствеността върху имота в м. "К. " е установена с нотариален акт от 1959 г., според който нивата от * дка в тази местност е получена в замяна от Т. комисия срещу включената в блок на ТКЗС нива в м. "Б. " също от * дка. Според техническата експертиза нивата в м. "Б. " понастоящем е включена в кадастралния и регулационен план на [населено място], м. "М. 1", одобрен през 1988 г. и попада в улица и УПИ *, отреден за ОДЗ - мероприятие, което е реализирано. Имотът в м. "К. " е част от имот пл. № *, к. л. * по стар кадастрален план от 50-те години, извън регулация е и е възстановен на наследниците на А. С. Е.; в актуалния кадастрален план имотът е нанесен под № * с площ * кв. м. като част от него с площ * попада в терен на Атомния център на Б. За да отхвърли претенциите и за двата имота съдът е счел, че те не подлежат на възстановяване. По главният иск за нивата в м. "К. " съдът е приел, че няма данни да е внесена в ТКЗС, тъй като е дадена в замяна на имот, внесен в ТКЗС, а единствено фактът, че е възстановена на трети лица не доказва обобществяването й. По евентуалния иск за нивата в м. "Б. " съдът е преценил, че нивата е била собственост на наследодателите преди замяната, впоследствие е застроена и собствеността върху нея не подлежи на възстановяване съгласно чл. 18з, ал. 3 ППЗСПЗЗ. Касационното обжалване е допуснато за изясняване на въпроса дали в производството по чл. 11, ал. 2 ЗСПЗЗ подлежат на преценка пречки за възстановяване на собствеността като например такива по чл. 10, ал. 7 ЗСПЗЗ и чл. 18з, ал. 3 ППЗСПЗЗ. Установява се, че по този въпрос е постановено решение на ВКС в производство по чл. 290 ГПК, а именно решение № 536 от 14.06.2010 г. по гр. д. № 1727/2009 г. на I г. о., което напълно се споделя от настоящия състав. Според приетото в него разрешение искът по чл. 11, ал. 2 ЗСПЗЗ е положителен установителен иск, с който ищецът цели да установи че има право да възстанови собствеността си върху земята, която е отнета в някоя от хипотезите на чл. 10 ЗСПЗЗ. Със съдебното решение единствено се признава или отрича правото на възстановяване на собствеността, а самото възстановяване се извършва от ОСЗ по местонахождение на имота като орган, овластен да се произнася по възстановяването. Ето защо начинът, по който ще се извърши възстановяването - в стари реални граници, с план за земеразделяне или чрез обезщетение, не е предмет на производството по чл. 11, ал. 2 ЗСПЗЗ, а е въпрос от компетентност на органа на земеделската реституция. Именно службата по земеделие има право да определи конкретния обект, върху който се възстановява собствеността, а също и да прецени дали не съществуват пречки за връщане на имота или ограничения в ползването му. В този смисъл е и приетото в т. 3 от Тълкувателно решение № 2 от 25.06.1996 г. по гр. д. № 2/96 г. на ОСГК на ВС, както и в Решение № 68 от 21.04.2010 г. на ВКС по гр. д. № 338/2009 г., I г. о. също постановено по реда на чл. 290 ГПК. По основателността на касационната жалба: Предявените от ищците претенции са за два имота - нива в м. "К. ", и нива в м. "Б. " като е уточнено, че искът за първата нива е главен, а този за втората - евентуален. Видно от приложения нотариален акт, че нивата в м. "К. " е тази, която наследодателите са получили вследствие на замяната по З., а нивата в м. "Б. " е притежаваната от наследодателите преди замяната, която е била включена в блок на ТКЗС. Установено е, че последният имот понастоящем е в регулационния план на [населено място], м. "М. 1", одобрен през 1988 г. и попада в улица и УПИ *, отреден за ОДЗ /Обединено детско заведение/ - мероприятие, което е реализирано като са построени сгради. Имотът в м. "К. " е част от имот пл. № *, к. л. * по стар кадастрален план от 50-те години, извън регулация е и е възстановен на наследниците на А. С. Е.; по актуалния кадастрален план имотът е нанесен под № * с площ * кв. м. като част от него с площ * попада в терен на Атомния център на Б. Предвид даденото разрешение на правния въпрос следва да се приеме, че съдът не може в производството по чл. 11, ал. 2 ЗСПЗЗ да откаже признаване правото на възстановяване по причина, че имотът е застроен или върху него е осъществено мероприятие, което не позволява възстановяване на собствеността в стари реални граници. Както бе посочено целта на производството по чл. 11, ал. 2 ЗСПЗЗ е само да признае правото на възстановяване, а конкретния начин на възстановяване или евентуално определянето на обезщетение поради невъзможност за реално възстановяване на собствеността, е от компетентност на службата по земеделие. Следователно съдът в настоящия случай не дължи произнасяне коя от хипотезите на чл. 18з, ал. 3 ППЗСПЗЗ е приложима и съответно кой от двата имота подлежи на възстановяване. Ето защо предприетото от ищците евентуално съединяване на претенциите за двата имота е недопустимо. Те имат интерес да искат признаване правото на възстановяване само върху имота, който е бил собственост на наследодателите преди замяната по З.. Това следва от прогласения от закона принцип, че се възстановяват земеделските земи, притежавани преди образуване на ТКЗС /чл. 10, ал. 1 ЗСПЗЗ/. А евентуалното наличие на пречки за възстановяване, вкл. такива по чл. 18з, ал. 3 ППЗСПЗЗ, подлежи на разрешаване в административното производство. Поради това претенциите за двата имота не се намират в съотношение на евентуалност помежду си, така че отхвърлянето на едната да е предпоставка за разглеждане на другата. Искът за признаване на получения при замяната имот е недопустим и не може да бъде разглеждан в настоящето съдебно производство поради вече изложените съображения. Претенцията за признаване правото на възстановяване върху имота в м. "Б. ", притежаван преди замяната, е основателна. Правото на собственост е доказано с надлежно писмено доказателство по чл. 12, ал. 2 ЗСПЗЗ - нотариален акт; ищците са легитимирани като наследници и имотът не е бил заявен за възстановяване в законовия срок. В съответствие с горните изводи въззивното решение се явява отчасти недопустимо и отчасти неправилно поради нарушение на материалния закон. При установената недопустимост на съединяването на исковете и липса на правен интерес относно имота получен като обезщетение вследствие замяната по З., следва да се обезсили решението в частта, с която съдът се е произнесъл по отношение на имота в м. "К. " и да се прекрати производството в тази част. Досежно имота в м. "Б. " обжалваното въззивно решение следва да се отмени и да се постанови ново за уважаване на претенцията по чл. 11, ал. 2 ЗСПЗЗ. Водим от горното и на основание чл. 293, ал. 1 и 4 ГПК, Върховният касационен съд, състав на II г. о.