Решение № 6993 от 5.06.2017 г. на ВАС по адм. д. № 3075/2016 г.

Решение № 6993 от 5.06.2017 г. на ВАС по адм. д. № 3075/2016 г., III о., докладчик председателят Галина Христова Производството е по реда на чл. 208 и сл. АПК. Образувано е по касационната жалба, подадена от адв. И. К., в качеството й на пълномощник на Агенцията за социално подпомагане срещу Решение № 7509 от 02.12.2015 г. постановено по адм. дело № 3265/2013 г. от Административен съд С.-град и по касационна жалба, подадена от адв. Ал. Ж., в качеството му на процесуален представител на И. А. К., срещу същото решение в отхвърлителната му част и в частта за разноските. Релевират се оплаквания за неправилност на съдебния акт, поради наличие на отменителните основания на чл. 209, т. 3 АПК. Представителят на Върховната административна прокуратура изразява мотивирано становище за неоснователност на касационните жалби. В рамките на правомощията си по чл. 218 АПК настоящата инстанция взе предвид следното. С обжалваното решение Административен съд С.-град е осъдил АСП да заплати на И. А. К., на осн. чл. 203, ал. 1 АПК вр. чл. 1, ал. 1 ЗОДОВ, сумата от 300 лв., представляваща обезщетение за неимуществени вреди, причинени вследствие Заповед № 91-ЗСП-725 от 30.11.2012 г. на директора на ДСП - Л., отменена като незаконосъобразна с влязло в сила решение на АССГ от 07.10.2014 г., постановено по адм. дело № 616/2013 г., ведно със законната лихва от 13.05.2015 г. до окончателното изплащане на сумата и е отхвърлил иска за горницата над 300 лв. до пълния предявен размер от 600 лв. Със същото решение АСП е осъдена да заплати на адв. Ал. Ж., на осн. чл. 38, ал. 2 от Закона за адвокатурата вр. чл. 8, ал. 1, т. 1 от Наредба № 1/2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения сумата от 150 лева, представляващи адвокатско възнаграждение, съобразно уважената част от иска, а ищецът - И. К. е осъден да заплати на АСП на правените по делото разноски за юрисконсултско възнаграждение в размер на 150 лв. съобразно отхвърлената част от претенцията. Поради това, че исковата претенция е неясно и неточно формулирана от пълномощника на И. К. (л. 4-5; л. 26-27; л. 30- и л. 36) съдът е оставил исковата молба без движение с указания да се приведе в съответствие с изискванията на чл. 127 ГПК, приложим субсидиарно. С последната уточняваща исковата претенция молба - от 20.05.2013 г. - страната уточнява, че претендира "морално обезщетение в размер на 300 лева за вече отменен" административен акт - Заповед № 91-ЗСП-725 от 19.10.2012 г. на директора на дирекция "Социално подпомагане" - Л., отменена с Решение № РД-01-550 от 23.11.2012 г. на директора на РД-СП - С.-град, "което е незаконосъобразен административен акт отменен по надлежния законов ред ...", както и за извършени в същото производство "тенденциозни действия и бездействия на административния орган. " След това уточнение (трето поред) съдът, с определение № 5807 от 11.09.2013 г., постановено по адм. дело № 3265/2013 г. АССГ е ВЪРНАЛ исковата молба на И. К. в частта относно искането за присъждане на обезщетение на осн. чл. 1, ал. 1 ЗОДОВ, за претърпени неимуществени вреди в размер на 300 лв. в резултат на (заповед) № № 91-ЗСП-725 от 19.10.2012 г. и за присъждане на обезщетение на осн. чл. 1, ал. 1 ЗОДОВ за претърпени неимуществени вреди в размер на 300 лв. в резултат на незаконосъобразни действия и бездействия, допуснати в хода на административното производство по издаване на заповед № 91-ЗСП-725 от 30.11.2012 г. И Е ПРЕКРАТИЛ производството по делото в тази част. На осн. чл. 229, ал. 1, т. 4 ГПК е спрял производството по делото в частта по иска за обезщетение за неимуществени вреди в резултат на Заповед № 91-ЗСП-725 от 30.11.2012 г. на директора на ДСП - Л. до приключване с влязъл в сила съдебен акт по адм. дело № 616/2013 г. по описа на АССГ. След влизане в сила на съдебния акт по посоченото дело (13.05.2015 г.), с определение от 08.07.2015 г. първоинстанционният съд е възобновил производството и допуснал за разглеждане искова молба на И. К. срещу АСП "за заплащане на обезщетение за неимуществени вреди в размер на 300 лв. - претърпени страдания, притеснение, стрес И ДР. за периода от 24.09.2012 г. (датата на подаване на молба-декларация) до 03.01.2013 г., вследствие на ЗАПОВЕД № 91-ЗСП-725 от 19.10.2012 г. на директора на ДСП - Л., която е отменена (но по отношение на която производството е прекратено от съда), КАКТО И НА ДЕЙСТВИЯ по смисъла на чл. 21, ал. 5 АПК, извършени в хода на издаване на цитираната заповед, които ищецът претендира, че са незаконосъобразни. Претендира и законната лихва от датата на завеждане на иска - 03.01.2013 г. до окончателното изплащане на сумата. От фактическа страна решаващият съд е обсъдил претърпените неимуществени вреди вследствие отменената, като незаконосъобразна Заповед № 91-ЗСП-725 от 30.11.2012 г., приел е от правна страна, че този акт БЕЗСПОРНО се е отразил неблагоприятно на ищеца в периода, в който "незаконосъобразния акт е бил в сила, респ. е бил предмет на обжалване", "т. е. налице е причинна връзка", която "впрочем се установява и от събраните по делото гласни доказателства" и е определил техния размер по правилата на чл. 52 ЗЗД. Решението е недопустимо, тъй като съдът не е изяснил предмета на делото поради ненадлежно упражняване на правото на иск. Съгласно чл. 1, ал. 1 ЗОДОВ държавата и общините отговарят за вредите, причинени на граждани и юридически лица от незаконосъобразни актове, действия или бездействия на техни органи и длъжностни лица при или по повод изпълнение на административна дейност. Съдът се е произнесъл по същество не по искова молба, отговаряща на изискванията на чл. 127 ГПК, приложим субсидиарно в административния процес, а по "заявление - допълнение към жалба вх. № 171/03.01.2013 г. ". След възобновяване на производството съдът е бил длъжен да укаже на ищеца да представи редовна, от гледна точка на изискванията, поставени в чл. 127 и чл. 128 ГПК, искова молба, в която ясно и непротиворечиво да бъдат посочени: ответника, който се претендира да бъде осъден, съобразно правилото на чл. 205 АПК; фактическите и правни основания на иска; да посочи и представи доказателствата, на които се позовава и конкретните обстоятелства, които ще доказва с тях; да формулира петитума, който в същност определя предмета на делото; цената на иска; периода, в който се претендира присъждане на лихва. Към исковата молба следва да се приложат изискуемите по чл. 128 документи. Вместо това съдът се е опитал, с доклад по делото - определение от 08.07.2015 г. - да преодолее нередовното сезиране на административния съд. Като е приел, че е редовно сезиран с иск по чл. 1, ал. 1 ЗОДОВ и се е произнесъл по същество съдът е постановил недопустимо решение, тъй като правото на съдебно производство е било упражнено ненадлежно. С оглед изложеното обжалваното решение следва да се обезсили, а делото - да се върне на същия съд за извършване на съответните процесуални действия по отстраняване нередовностите на "заявление - допълнение към жалба ..." и привеждането му в съответствие с изискванията на чл. 127 и чл. 128 ГПК, след което предметът на делото да бъде надлежно очертан. Водим от горното и на осн. чл. 221, ал. 3 АПК Върховният административен съд, трето отделение