Решение № 6566 от 19.05.2010 г. на ВАС по адм. д. № 11058/2009 г.

Решение № 6566 от 19.05.2010 г. на ВАС по адм. д. № 11058/2009 г., V о., докладчик съдията Мариета Милева Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационни жалби на Христо Василев Николов и Владимир Василев Николов и на началника на Службата на геодезия, картография и кадастър - Благоевград против решение № 331 от 26. 05. 2009 г. по адм. дело № 291/2008 г. на Административен съд - Благоевград, с което е отменена заповед № КД - 14 -01-431 от 22.06.2007 г., издадена от началника на Службата по геодезия, картография и кадастър - Благоевград, с която е одобрено изменение на кадастралната карта и регистри за имоти с идентификатори 04279.608.135, 04279.608.32, 04279.608.134 и попълване на кадастралната основа с имот с идентификатор 04279.608.498 и съответно коригиране на границите на съседните имоти. Жалбоподателите Христо Николов и Владимир Николов поддържат, че решението на първоинстанционния съд е незаконосъобразно и необосновано. Молят да бъде отменено и да се постанови ново по същество, с което жалбата против заповедта да се отхвърли, а евентуално да се отмени и делото да се върне на същия съд за ново разглеждане от друг състав. Претендират и направените по делото разноски. Касаторът - началникът на Службата по геодезия, картография и кадастър - Благоевград излага съображения за недопустимост на съдебния акт, като постановен по жалба, подадена извън срока за оспорване, а по същество поддържа, че решението е незаконосъобразно, необосновано и постановено при съществени нарушения на съдопроизводствените правила. Моли съдебното решение да бъде обезсилено, а евентуално - отменено и да се постанови ново по същество, с което жалбата против административния акт да бъде отхвърлена или делото да се върне на първоинстанционния съд за ново разглеждане от друг състав. Същият обжалва с частна жалба и определение на съда от 30.06.2009 г. по адм. дело № 291/2008 г., с което юридическото лице, в чийто състав е органът, постановил отменената заповед, е осъдено да заплати на жалбоподателя разноските по делото. Според частния жалбоподател определението е неправилно, тъй като спорът не е решен с влязъл в сила съдебен акт. Моли определението да бъде отменено. Ответникът Радой Костадинов Николов оспорва жалбите и моли решението на съда да бъде оставено в сила, като му се присъдят и направените по делото разноски. Останалите ответници не изразяват становище. Представителят на Върховната административна прокуратура дава заключение за неоснователност на жалбите. Като взе предвид касационните основания, посочени в жалбите, доказателствата по делото и прецени валидността и допустимостта на решението съгласно чл. 218, ал. 2 от АПК, настоящият състав на Върховния административен съд, пето отделение, констатира следното: Касационните жалби са подадени в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК и от страни, за които съдебният акт е неблагоприятен, поради което са допустими. Разгледани по същество същите са неоснователни по следните съображения: Решението на Административен съд - Благоевград е допустимо. Производството пред първата инстанция е образувано по жалба на легитимирано лице (чл. 147, ал. 1 от АПК), чиито интереси са засегнати от постановения акт - жалбоподателят Радой Николов е един от съсобствениците на имот с идентификационен № 04279.608.134 по плана на гр. Благоевград, предмет на оспорената заповед. Спазен и е установеният в чл. 149, ал. 1 от АПК срок за оспорване. Съгласно цитирания текст административните актове могат да се оспорят в 14-дневен срок от съобщаването им. В случая жалбоподателят Николов не е уведомен за образуваното административно производство, както и за постановения в него административен акт (доказателства за обратното не са ангажирани от органа, издал заповедта), поради което следва да се приеме, че по отношение на него срокът за оспорване не е изтекъл и жалбата следва да бъде разгледана по същество. Представените копия от страници от тетрадка не могат да обосноват обратния извод, тъй като от неясния запис не може да се направи извод, че на жалбоподателя са връчени документи и още по- малко, че това е точно препис от оспорения административен акт със съответната скица. Поради това настоящата инстанция приема, че не са налице основания за обезсилване на постановения съдебен акт, а доводите в касационната жалба на началника на Службата по геодезия, картография и кадастър - Благоевград за недопустимост на постановеното от съда решение, са неоснователни. Решението на Административен съд - Благоевград е законосъобразно. Правилно съдът приема, че независимо, че е издаден от компетентния орган, оспореният административен акт подлежи на отмяна, тъй като е постановен в нарушение на административнопроизводствените правила и на материалноправните разпоредби. Производството по издаване на процесната заповед № КД- 14-01-431 от 22.06.2007 г., с която началникът на Службата по геодезия, картография и кадастър - Благоевград одобрява изменение на кадастралната карта и регистри за имоти с идентификатори 04279.608.135, 04279.608.32, 04279.608.134 и попълване на кадастралната основа с имот с идентификатор 04279.608.498 и съответно коригиране на границите на съседните имоти е образувано по искане на заинтересовано лице, в случая на ответника по касация Христо Николов, но е проведено в нарушение на процедурата по чл. 53, ал. 2 от ЗКИР и на чл. 62, ал. 3 от Наредба № 3 от 28.04.2005 г. за съдържанието, създаването и поддържането на кадастралната карта и кадастралните регистри - съставеният акт за непълноти и грешки не е подписан от собствениците на имот с идентификатор 04279.608.134 (нот. акт № 59/2007 ), един от които е жалбоподателят в производството пред първата инстанция Радой Николов, от община Благоевград, собственик на имот с идентификатор 04279.608.32, както и от "Лотос -2004" ООД, титуляр на право на строеж в имот с идентификатор 04729.608.135. Като притежатели на вещни права върху засегнатите от изменението имоти, посочените лица попадат в кръга на заинтересованите по смисъла на § 1, т. 13 от Допълнителните разпоредби на ЗКИР, които следва да бъдат уведомени за инициираното производство по изменение на кадастралната карта и съответно - да бъдат поканени да подпишат акта за непълноти. Допуснатото нарушение на процедурата по издаване на акта е съществено и е основание за отмяна на издадената заповед. В този смисъл са изводите и съображенията на административния съд, които настоящият състав възприема изцяло. Заключението на първоинстанционния съдебен състав, че допуснатото нарушение на административнопроизводствените правила води и до нарушение на закона също се споделя от настоящата инстанция. Разпоредбата на чл. 53, ал. 1, т. 1 от ЗКИР предвижда възможност за изменение на одобрените кадастрална карта и кадастрални регистри, когато съдържат непълноти или грешки. Когато обаче непълнотите и грешките са свързани със спор за материално право, те се отстраняват след решаването му по съдебен ред (чл. 53, ал. 2, изр. 2 от ЗКИР). В случая съставеният акт за непълноти не е подписан от заинтересованите лица, чиито имоти се засягат от изменението. При тези данни административният съд правилно приема, че е налице спор за материално право, поради което не са изпълнени предпоставките за издаване на процесната заповед за одобряване на попълването на кадастралната карта. Поради това като достига до извода, че издаденият от началника на Службата по геодезия, картография и кадастър административен акт е постановен без органът да е имал законовото основание да се произнесе в този смисъл и по тези съображения отменя заповед № КД-14-01-431/22.06.2007 г., първоинстанционният съд постановява съдебен акт, който съответства на нормативната уредба. Възраженията на касаторите, че в случая намира приложение разпоредбата на чл. 62, ал. 5 от Наредба № 3/2005 г., поради което актът за непълноти и грешки не следва да се подписва от заинтересованите лица са неоснователни. Съгласно цитирания текст актът за непълноти и грешки не се подписва от пряко заинтересуваните лица при изпълнение на влязло в сила съдебно решение и когато регулационните линии от приложен устройствен план се нанасят като имотни граници. В случая изброените в текста предпоставки не са изпълнени - между заявителите и заинтересованите лица не е налице влязло в сила решение, което да разрешава спор за материално право във връзка с имотите, предмет на заповедта, а липсват и доказателства за приложен регулационен план, чиито граници да се нанасят с оспорената заповед. Отделен е въпросът доколко последната хипотеза би могла да намери приложение с оглед противоречието на текста на наредбата в тази част с разпоредбата на чл. 53 от ЗКИР. При постановяване на съдебния акт не са допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила. Първоинстанционният съдебен състав обсъжда всички доводите на страните и в съответствие с разпоредбата на чл. 168, ал. 1 от АПК проверява законосъобразността на постановения административен акт на посочените в чл. 146 от АПК. Въз основа на съвкупна преценка на събраните по делото доказателства съдът изгражда изводите си за това, че административният акт е издаден в нарушение на административнопроизводствените правила и на материалноправни разпоредби, тъй като не са налице основания за неговото постановяване - между заявителя и заинтересуваните лица е налице спор за материално право, до чието разрешаване заявените непълноти или грешки не могат да бъдат отстранени. Касационният довод за необоснованост на оспорения съдебен акт също е неоснователен. Решението на Административен съд - Благоевград е постановено в съответствие със събраните доказателства. При липсата на доказателства за съобщаване на заповедта на заинтересованите лица, съдът достига до правилния извод, че срокът за оспорване на административния акт не е пропуснат, поради което подадената жалба следва да бъде разгледана по същество. При отсъствие на доказателства за подписване на акта за непълноти и грешки от заинтересованите лице съдът съвсем обосновано приема, че процедурата по издаване на заповедта е нарушена, а заповедта е постановена без да са налице материалноправните предпоставки за това. В този смисъл крайните изводи на съдебния състав за наличие на основания за отмяна на административния акт се обосновават от представените доказателства. Поради всичко изложено настоящата инстанция приема, че решението на Административен съд - Благоевград е допустимо, законосъобразно, обосновано и при постановяването му не са допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила. При касационното разглеждане не са установени посочените от касатора основания за неговата отмяна, поради което съдебният акт следва да бъде оставен в сила. Частната жалба против определението на съда от 30.06.2009 г. относно разноските също е неоснователна. Обжалваното определение е постановено след като в съответствие с нормативната уредба е преценено, че жалбоподателят в съдебното производство, има право на разноски. Съгласно разпоредбата на чл. 143, ал. 1 от АПК, когато съдът отмени обжалвания административен акт, държавните такси, разноските по производството и възнаграждението на един адвокат, ако жалбоподателят е имал такъв се възстановяват от бюджета на органа, издал отменения акт. Поради това и с оглед изхода на спора правилно съдът приема, че жалбоподателят има право да получи направените по делото разноски. Размерът на дължимите разноски е определен съобразно доказателствата за действително направени такива, като са взети предвид разходите на страната по допуснатата експертиза. С оглед изложеното настоящият състав на Върховния административен съд, пето отделение, приема, че обжалваното определение е правилно и не са налице основания за неговата отмяна, поради което следва да бъде оставено в сила. При липсата на доказателства за действително направени разноски в касационното производство (пълномощното на адв. Михайлов съдържа данни за договорено, но не и за действително платено възнаграждение) и обстоятелството, че такива са присъдени на страната за първоинстанционното производство с отделен акт, който не е оспорен от нея, съдът намира, че разноски на ответника по касация Радой Николов не следва да бъдат присъждани въпреки направеното искане. По изложените съображения и на основание чл. 221, ал. 2, пр. 1 Върховният административен съд, пето отделение