Решение № 4914 от 14.04.2009 г. на ВАС по адм. д. № 15841/2008 г.

Решение № 4914 от 14.04.2009 г. на ВАС по адм. д. № 15841/2008 г., II о., докладчик председателят Веселина Тенева Производството е по чл. 208 от АПК. Образувано е по касационна жалба на Развигор Тодоров чрез пълномощника му адв. Бойко Ботев срещу решение № 885 от 27.10.2008 г. по адм. дело № 1788/2008 г. на Административен съд, София град, като са изложени доводи за неговата необоснованост и незаконосъобразност. Ответникът по касационната жалба не е изразил становище. Представителят на Върховната административна прокуратура изразява становище за неоснователност на касационната жалба. Касационната жалба е подадена в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК и е процесуално допустима, но разгледана по същество е неоснователна. Върховният административен съд, второ отделение обсъди събраните по делото доказателства във връзка с касационните оплаквания и приема за установено следното: С обжалваното решение е отхвърлена като неоснователна жалбата на Развигор Тодоров срещу заповед № ДК-02-СО-214 от 14.11.2007 г. на началника на Столична РДНСК. С оспорената заповед на основание чл. 225, ал. 1 във връзка с чл. 222, ал. 1, т. 10 от ЗУТ е наредено на Развигор Тодоров да премахне незаконен строеж, представляващ ограда в имот пл. № 1334, кадастрален лист Г-23-12-Б, местността "Ренов дол", яз. Искър, с. Окол, район "Панчарево" - Столична община. Не са налице визираните в чл. 209, т. 3 АПК касационни основания и решението на Административен съд - София град като правилно, следва да бъде оставено в сила. Съдът е обсъдил относимите за спора доказателства и изводите му са правилни. Установява се, че се касае за реализиран от жалбоподателя строеж по смисъла § 5, т. 38 от ДР на ЗУТ, който представлява ограда изградена без необходимите строителни книжа. За доказване на твърдението си, че процесната ограда е в режим на търпимост по смисъла на § 16 от ДР на ЗУТ, жалбоподателят е представил удостоверение № 94-Р-69/18.04.2006 г. на Главния архитект на р-н "Панчарево", което обаче не е относимо към извършения незаконен строеж, предмет на оспорената заповед, а се отнася до конкретно построената вилна сграда, но не включва в обема си и построената ограда, поради което наличието на предпоставките на чл. 225, ал. 2, т. 2 ЗУТ не са опровергани от жалбоподателя. Довод за статут на търпимост по § 16 от ДР на ЗУТ на оградата пред настоящата инстанция отново се излага, но не се опровергава извода на съда, който е наложен след изчерпателното обсъждане на всички законови хипотези - както при действащата правна уредба на ЗУТ относно извършения строеж, така и тази действаща при отменения ЗТСУ и правилно е прието, че извършеният строеж е незаконен. Свидетелските показания с оглед изясняване датата на строежа на оградата, правилно не са ценени от съда, тъй като не кореспондират с установената фактическа обстановка и дори да се приеме, че строежът е извършен в периода 1980 г.-1981 г., същият не отговаря на изискванията предвидени в чл. 55 ЗТСУ (отм.) нормата действаща към този период, както и на тези по чл. 148, ал. 1 ЗУТ, поради което изложеният довод от касатора за некредитирани от съда на свидетелските показания, е неоснователен и не води до незаконосъобразност на решението. При така изяснените обстоятелства, се налага извода, че процесния строеж и при условията на чл. 159, ал. 1, т. 3 от ЗТСУ (отм.) и съгласно действащата разпоредба към датата на издаването на заповедта - чл. 255, ал. 2, т. 2 от ЗУТ, е с характеристика на незаконен, тъй като направената преценка и в двата случая е, че строежът не е бил допустим по действащите подробни градоустройствени планове и по правилата и нормите, действащи по време на извършването му. Изводът на съда за законосъобразност на оспорената заповед е правилен и има за последица постановяването на законосъобразен съдебен акт. По изложените съображения, Върховният административен съд, второ отделение приема, че обжалваното решение е правилно и на основание чл. 221, ал. 2 от АПК следва да бъде оставено в сила, поради което