Решение № 7885 от 29.06.2016 г. на ВАС по адм. д. № 4359/2016 г.

Решение № 7885 от 29.06.2016 г. на ВАС по адм. д. № 4359/2016 г., VI о., докладчик съдията Николай Гунчев Производството е по реда на чл. 145 и сл. от Административно-процесуалния кодекс (АПК) във връзка с чл. 36 от Закона за съдебната власт (ЗСВ). Образувано е по жалба на Д. Н. Й. от гр. С., съдия в Софийски градски съд (СГС), която според направеното допълнително уточнение от жалбоподателката, е против решението по т. 25 във връзка с т. 77 от протокол № 16 от заседанието на Висшия съдебен съвет (ВСС, Съвета), проведено на 31.03.2016 г., с което е поправена очевидна фактическа грешка (ОФГ) и е допълнена т. 25 от протокол № 13 от заседанието на ВСС, проведено на 10.03.2016 г., като на основание чл. 50 от Закона за съдебната власт Висшият съдебен съвет не е възстановил Д. Н. Й. на длъжност "съдия" във Върховния административен съд (ВАС). По съображения за незаконосъобразност, относими към основанията по чл. 146, т. 2, т. 3 и т. 4 от АПК (неспазване на установената форма, съществено нарушение на административнопроизводствени правила и противоречие с материалноправни разпоредби), се претендира отмяна на решението по т. 25 от протокол № 13 от заседанието на ВСС, проведено на 10.03.2016 г., поправено с решение по т. 77 от протокол № 16 от заседанието на ВСС, проведено на 31.03.2016 г., с диспозитив "Не възстановява Д. Н. Й. на длъжност "съдия" във Върховния административен съд, с ранг "съдия във ВКС и ВАС", и връщане със задължителни указания по приложението на закона, на преписката на Висшия съдебен съвет за повторно произнасяне по искането на Й., направено с молба до ВСС вх. № 11-12-061/25.02.2016 г., за възстановяване като магистрат на длъжност "съдия" във Върховния административен съд." Аргументи в подкрепа на тези искания са изложени и от надлежно упълномощения да представлява жалбоподателката адвокат в писмена молба и в съдебно заседание. Ответникът - Висшият съдебен съвет, чрез процесуалния си представител, изразява становище за неоснователност на жалбата. Върховният административен съд в настоящия тричленен състав на шесто отделение, след като прецени доказателствата по делото и доводите на страните, намира за установено следното: Жалбата е подадена в срок срещу подлежащ на съдебен контрол административен акт от надлежно легитимирана страна, поради което е процесуално допустима. Съгласно чл. 120, ал. 2 от Конституцията на Р. Б. всички административни актове подлежат на съдебен контрол, като същият е изключен само в изрично посочените случаи в закона, а решенията по чл. 50 от ЗСВ (каквото е обжалваното по делото) не са сред тези изключения. Възможността за съдебен контрол върху актовете на ВСС като орган по ръководството и администрирането на съдебната власт е изведена като принцип в § 39 от Становище 10/2007 г. на Консултативния съвет на европейските съдии, касаещо устройството и ролята на Съвета на съдебната власт или друг подобен орган по ръководството и администрирането на съдебната система. Съгласно чл. 16, ал. 1 от ЗСВ Висшият съдебен съвет определя състава и осъществява организацията на съдебната власт, като постановените от него решения съдържат властнически волеизявления и като такива разкриват белезите на административни актове. Обжалваемостта им е въведена както в нормата на чл. 36, ал. 1 от ЗСВ (визираща всички решения на ВСС), така и в чл. 132, ал. 2, т. 3 от АПК, и е достатъчно решението да засяга жалбоподателя, както е в настоящия случай, за да подлежи то на обжалване. Процесното решение на ВСС е взето по отношение на жалбоподателката, което обосновава правният й интерес по смисъла на чл. 36, ал. 1, изр. 1 от ЗСВ от търсената съдебна защита (това решение рефлектира в правната й сфера и засяга нейните права и законни интереси), а съгласно чл. 169 от АПК, дори административните актове, издадени при оперативна самостоятелност, подлежат на контрол за законосъобразност. Разгледана по същество, жалбата е неоснователна. Д. Н. Й. е била избрана за инспектор в Инспектората към Висшия съдебен съвет (ИВСС) с решение на Народното събрание от 29.03.2012 г. Във връзка с това с решение на Висшия съдебен съвет по допълнителна точка 1 от протокол № 16/11.04.2012 г. на основание чл. 160 във връзка с чл. 47, ал. 2 от ЗСВ тя е била освободена от заеманата длъжност "съдия" в Софийски градски съд, считано от датата на встъпване в длъжност "инспектор" в ИВСС, случило се на 23.04.2012 г. Към този момент Й. вече е притежавала ранг "съдия във ВКС и ВАС", който ранг има и сега. С молба вх. № 11-12-061 от 25.02.2016 г. Д. Й. е поискала поради изтичане на мандата й като инспектор в ИВСС и на основание чл. 50 от ЗСВ, Висшият съдебен съвет да я възстанови като магистрат на длъжност "съдия" във Върховния административен съд, а в условията на евентуалност, ако не се събере необходимото мнозинство за възстановяването й на длъжност "съдия" във ВАС, Висшият съдебен съвет да приеме решение за възстановяването й като магистрат на длъжност "съдия" в Софийски градски съд (СГС), считано от датата на решението. На свое заседание, проведено на 8.03.2016 г., помощната на ВСС Комисия по предложенията и атестирането (КПА) е обсъдила молбата на Й. заедно с молбите на други инспектори в ИВСС с изтекъл мандат и направила две алтернативни предложения по отношение на жалбоподателката до пленарния състав на Съвета: да възстанови Д. Й. като съдия във ВАС, като за целта в този съд се разкрие нарочна нова щатна длъжност (съдийска бройка), или да възстанови Й. на длъжност "съдия" в СГС. На заседанието на Висшия съдебен съвет на 10.03.2016 г. са разгледани молбите за възстановяване в длъжност като магистрати на инспекторите в ИВСС с изтекъл мандат, сред които и тази на Д. Й.. Преди да се пристъпи към гласуване по всяка една от молбите, в Съвета е протекъл оживен дебат относно тълкуванието на чл. 50 от ЗСВ с оглед наличието на законова възможност инспектор от ИВСС да бъде възстановен на магистратска длъжност, която е по-висока от заеманата от него до момента на избора му, в който дебат са взели участие 12 от членовете му - С. Ц., Л. П., Г. К., Ю. К., С. Н., К. И., Р. Г., Г. К., В. П., М. И., К. К., Я. Т., както и главният съдебен инспектор Т. Т.. В рамките на дискусията неколкократно участниците в нея са обсъждали и персонално кандидатурата на Д. Й. за съдия във ВАС. П. време на заседанието в подкрепа на становището, че единственото законосъобразно решение е възстановяване на инспекторите с изтекъл мандат на магистратските длъжност, заемани преди избора им, мотивирани изказвания са направили главният прокурор С. Ц., председателя на ВКС Л. П., Ю. К., С. Н., К. И., Г. К. и К. К., които са застъпили теза за незаконосъобразност на евентуално възстановяване на по-висока длъжност, което би представлявало заобикаляне на конкурсното начало и и би създало привилигировано положение на бившите инспектори спрямо редовите магистрати. При наличие на необходимия кворум за заседаване (присъствали са 20 членове от общия 25-членен състав на ВСС) е проведено гласуване по искането й за възстановяване на длъжност "съдия" във Върховния административен съд, по което резултатът е бил както следва: 11 гласа "за", 6 "против" и 3 "въздържали се". Поради липса на постигнато изискуемо мнозинство по това искане, е проведено гласуване и по евентуалната претенция за възстановяването на Й. на съдийска длъжност в Софийския градски съд, като по това искане всички присъстващи членове (20 на брой) са гласували "за" и е постановен диспозитив "Възстановява, на основание чл. 50 от ЗСВ, Д. Н. Й. на длъжност "съдия" в Софийски градски съд, с ранг "съдия във ВКС и ВАС", считано от 14.03.2016 г. (т. е. тя е възстановена на заеманата от нея длъжност преди избора й за инспектор в ИВСС). Съществено е да се отбележи, че по гласуваният отказ Д. Й. да бъде назначена за "съдия" във ВАС, Висшият съдебен съвет в това свое заседание не е постановил изричен диспозитив, което я е мотивирало да поиска с изрична молба вх. № 11-06-495 от 28.03.2016 г. от ВСС на основание чл. 62, ал. 2 от АПК поправка на ЯФГ (явна фактическа грешка) в решението му по т. 25 по протокол № 13/10.03.2016 г. в това отношение, като в молбата е изразила становище, че всъщност е възстановена на длъжност "съдия" във Върховния административен съд с изискуемото мнозинство по чл. 34, ал. 2 от закона за съдебната власт, която разпоредба тя счита за приложима в случая. Сезиран от молбата й и по предложение на КПА от 29.03.2016 г., с решение по допълнителна точка 77 по протокол № 16/31.03.2016 г. Висшият съдебен съвет е допуснал поправка на очевидна фактическа грешка в решенията си по т. 19-22, т. 24 и т. 25 от протокол № 13/10.03.2016 г., в рамките на което по отношение на жалбоподателката създал нова точка 25 със следния текст: "Не възстановява Д. Н. Й. на длъжност "съдия" във Върховния административен съд, с ранг "съдия във ВКС и ВАС" (именно този отказ е предмет на жалбата й по делото), а досегашната точка 25 със съдържание "Възстановява, на основание чл. 50 от ЗСВ, Д. Н. Й. на длъжност "съдия" в Софийски градски съд, с ранг "съдия във ВКС и ВАС", считано от 14.03.2016 г., е станала точка 25.1. При тези факти настоящият съдебен състав съобрази следното от правна страна: Нормативната уредба за Инспектората към Висшия съдебен съвет е дадена в Г. трета на Закона за съдебната власт (чл. 40 - чл. 60). Съгласно чл. 42, ал. 1 от ЗСВ за главен инспектор и инспектори се избират юристи с високи професионални и нравствени качества. Алинея 3 на същия чл. повелява за инспектори да се избират лица, които имат и най-малко 12 години юридически стаж, като за петима от инспекторите в рамките на този стаж се изискват и най-малко 8 години, а за останалите петима - най-малко 5 години като съдия в окръжен или апелативен съд, във Върховния касационен съд или Върховния административен съд, прокурор в окръжна или апелативна прокуратура, във Върховната касационна прокуратура или Върховната административна прокуратура или следовател в Националната следствена служба или в окръжен следствен отдел. Съгласно чл. 46 от ЗСВ, Народното събрание избира поотделно главния инспектор и инспекторите с мнозинство две трети от народните представители. Главният инспектор и инспекторите встъпват в длъжност в деня на изтичане на мандата на лицата, на чието място са избрани. Главният инспектор и инспекторите освобождават длъжностите и прекратяват дейностите, които са несъвместими с изискванията по чл. 18, ал. 1 преди встъпването им в длъжност, за което уведомяват председателя на Народното събрание - чл. 47, ал. 1 и ал. 2 от ЗСВ. Според действащата към момента на избора и на встъпването на Д. Й. като инспектор в ИВСС, а и сега редакция на чл. 50 от ЗСВ, при изтичане на мандата или при предсрочното му прекратяване на основание чл. 48, ал. 1, т. 1, главният инспектор и инспекторите се възстановяват на длъжност, не по-ниска от заеманата преди избора. Анализът на релевантните правни норми показва, че с встъпването в длъжността "инспектор" избраното лице преустановява изпълнението на функционалните си правомощия като съдия, прокурор или следовател, ако е заемало такава длъжност, като правоотношението, по силата на което е упражнявало съответната функция в орган на съдебна власт, се прекратява. Същото важи и за лицата, които са извършвали друга професионална дейност, различна от тази на съдия, прокурор и следовател, и са били избрани за инспектори. Отчитайки от една страна, изборността и мандатността на длъжността "инспектор", както и факта, че за нея се избират лица, със значителен професионален опит, които с изтичането на мандата, биха били затруднени да реализират правото си на труд в професията, която са упражнявали и на длъжността, която са заемали до избирането им за инспектори, а от друга, особено важната роля, която Конституцията възлага на Инспектората, както и факта, че затруднението за професионална реализация след приключване на мандата е само и единствено в резултат на избора, законодателят е създал субективно право на лицата, които са били избрани за инспектори, да бъдат възстановени на длъжност. Като всяко субективно право то е призната и гарантирана от закона възможност на носителя му да има определено поведение и да иска спазването на определено поведение, за да бъде задоволен признатия му от закона интерес. В случая това е възможността на лицето да поиска и задължението на съответния орган, при наличие на законовите предпоставки, да постанови назначаване на длъжността, без да са спазени общите законови процедури за нейното заемане. Личният интерес е този, който предпоставя упражняването на това субективно право. Възстановяване въпреки интереса на лицето би било нарушение на правото на свободен избор за професионална реализация - чл. 48, ал. 3 от Конституцията. Впрочем и избора за инспектор е станал само след личното съгласие на лицето. Т. е. и при избирането, и при възстановяването законодателят неотклонно съблюдава конституционно гарантираното право на всеки гражданин на професионална реализация. Няма избор за инспектор против съгласието на лицето, няма и възстановяване на заеманата длъжност против желанието му. Т. е. нормата на чл. 50 от ЗСВ съдържа едно субективно право на лицето, чийто мандат като инспектор е приключен, и упражняването му не става ex lege, а само след като лицето заяви надлежно волята си пред компетентния орган. Във връзка с горното и доколкото, считано от момента на встъпване в длъжност "инспектор" в ИВСС, лицето не притежава качеството на съдия, прокурор или следовател, законодателят е предвидил правото това лице при наличие на желание след приключване на мандатното правоотношение да заеме отново длъжност в органите на съдебната власт. В този смисъл възстановяването на магистратска длъжност не настъпва по силата на закона. Необходимо е лицето да сезира ВСС с искане да бъде възстановено, по което да се произнесе с решение кадровият орган като единствено компетентен да приема решения за назначаване, преместване, повишаване и освобождаване от длъжност на магистратите. ВСС, след проверка налице ли са законовите предпоставки: лицето да е заемало длъжност по смисъла на чл. 163 от ЗСВ в орган на съдебната власт, да е избрано на длъжност по чл. 46 от ЗСВ и към този момент мандатното правоотношение да е изтекло или прекратено по чл. 48, ал. 1, т. 1 от ЗСВ, е длъжен да приеме решение за възстановяване в системата на съдебната власт на длъжност не по-ниска от заеманата преди избора. В тези случаи ВСС действа при условията на обвързана компетентност и не може да преценява моралните и професионалните качества на магистратите, възстановявани на длъжността, за разлика от случаите на приемане на решение напр. по реда на чл. 186а, ал. 3 или чл. 193 от ЗСВ, а оперативната самостоятелност на Съвета се разпростира върху това, на каква точно длъжност (при спазване на чл. 50 от ЗСВ) в орган на съдебната власт да назначи лицето. Тълкуването на текста "не по-ниска от заеманата преди избора" означава, че лицето не може да бъде възстановено на друга длъжност, която е по-ниска по степен в структурната йерархия на съответния орган на съдебната власт, в сравнение с длъжността, от която е било освободено поради избора му за инспектор. В случая Д. Н. Й. е заемала длъжност "съдия" в Софийски градски съд преди избора й за инспектор в Инспектората към Висшия съдебен съвет с решение на Народното събрание, поради което не може да бъде възстановена на друга по-ниска степен. Разбирането на жалбоподателката, че с разпоредбата се гарантира кариерното израстване на лицата, заемали длъжността "инспектор", като им се дава възможност да изберат в кой орган на съдебната власт и на какво ниво да бъдат възстановени, съдът счита, че не намира опора в законодателната уредба. В закона не са разписани условия и процедура, при които да се приеме решение за преместване или повишаване на магистрат в органите на съдебната власт без проведен конкурс. Е. защо подобно тълкуване означава елиминиране на принципа за конкурсното начало, прокламиран в ЗСВ, и недопустима привилегия по отношение на действащите магистрати, в разрез с целта на закона (още повече, че когато е кандидатствала за инспектор, Д. Й. е знаела като действащ магистрат за изискванията на закона за повишаване в длъжност). Няма нормативно основание, а и обратното би било в противоречие с правомощията на ВСС по чл. 30, ал. 1, т. 3 и т. 4 от ЗСВ (редакция ДВ, бр. 1 от 2011 г., в сила от 4.01.2011 г.), да се задължи кадровият орган да издаде акт за назначаване на основание чл. 50 от ЗСВ в зависимост от изразеното от лицето субективно желание (в случая съдия във Върховния административен съд), без да се държи сметка дори за обективната възможност да се заеме избраната длъжност в органите на съдебната власт (това в конкретния случай не би и могло да стане поради липса на свободен щат без разкриване на нова щатна съдийска длъжност). Доводът, че главният инспектор и инспекторите трябва да бъдат възстановени на длъжностите, на които са били приравнени, а именно: главният инспектор на председател на отделение във ВКС, а инспекторите на съдии във ВКС по аргумент от чл. 51, ал. 2 от ЗСВ, също не може да бъде споделен. Разпоредбата на чл. 50 сочи, че длъжността не следва да е по-ниска от заеманата преди избора, т. е. не визира приравнена по степен длъжност с тази по изборното правоотношение. С чл. 51, ал. 1 и ал. 2 от ЗСВ е предвидено, че възнаграждението на главния инспектор е равно на възнаграждението на председател на отделение във Върховния касационен съд, а възнаграждението на инспекторите е равно на възнаграждението на съдия във Върховния касационен съд. От съдържанието й не следва извод за еднакъв професионален статус на лицата, които ги заемат. Цитираните норми на чл. 51, ал. 1 и ал. 2 от ЗСВ са относими единствено за размера на възнаграждението, а не за професионалния статус на лицата. От друга страна, жалбоподателката не е заемала длъжността "съдия" във Върховния административен съд преди избора й за инспектор. Фактът, че тя преди да стане инспектор, е участвала неуспешно (с оглед резултата) в конкурс за заемането на такава длъжност в този съд (класирала се на 7-мо място в конкурсната процедура, което при наличие на 4 свободни щата, предназначени за заемане след този конкурс, не й е обезпечило място сред избираемите, поради което и не е била назначена от Съвета за съдия във ВАС), както и наличието на ранг "съдия във ВКС и ВАС", не променят професионалния статус на жалбоподателката в структурната йерархия на съответния орган на съдебната власт. Правото на жалбоподателката да бъде възстановена на длъжност "съдия" във ВАС не може да се обоснове с участието й в конкурс за заемане на същата длъжност, още повече, че съгласно резултатите от същия, тя не е била назначена на тази длъжност. Тълкуването на изменението на първоначалния текст на чл. 50 от ЗСВ със Закона за изменение и допълнение на ЗСВ, обн. ДВ, бр. 1/4.01.2011 г., в смисъл, че действащата редакция изисква инспектор, чийто мандат е изтекъл (прекратен поради подаване на оставка) да бъде възстановен на по-висока по степен длъжност, не може да бъде споделено. Според първоначалната редакция от 2007 г. на релевантния текст главният инспектор и инспекторите се възстановяват на длъжностите, които са заемали преди избора. Правилото следва да се разгледа в контекста на разпоредбата на чл. 42 от ЗСВ, която сочи лицата, които могат да бъдат избирани за главен инспектор и инспектори. Видно е, че същите следва да отговарят на определени изисквания за юридически стаж и стаж в органите на съдебната власт, но няма пречка да заемат към момента на избора и други длъжности, които не са в органите на съдебната власт. С разпоредбата на чл. 50 от ЗСВ се урежда правото им да бъдат възстановени на същите тези длъжности при приключване на мандатното правоотношение по чл. 46 от ЗСВ. Със ЗИДЗСВ, обн. ДВ, бр. 1/4.01.2011 г., чл. 50 е изменен, като е предвидено, че при изтичане на мандата или при предсрочното му прекратяване на основание чл. 48, ал. 1, т. 1, главният инспектор и инспекторите се възстановяват на длъжност съдия, прокурор или следовател, не по-ниска от заеманата преди избора. Сравнението на двете редакции на чл. 50 показва, че след изменението на нормата правото да бъдат възстановени на заеманата длъжност е ограничено до лицата, които са били съдии, прокурори и следователи преди избора им за инспектори. По отношение на израза в действащата редакция "не по-ниска от заеманата преди избора", в мотивите към законопроекта за изменение и допълнение на ЗСВ и стенограмите от обсъждането на същия в Народното събрание, проведено на 13.10.2010 г. и 20.12.2010 г., не се съдържат мотиви за изменението на тази разпоредба, съответно - не може да се изведе воля на законодателя да се преодолее принципа на конкурсното начало, приложим без изключения за заемането на редова длъжност в органите на съдебната власт. Последвалите след влизането в сила на процесната редакция на нормата на чл. 50 от ЗСВ през 2011 г., промени в закона, в т. ч. приетия на 7.06.2012 г. Закон за изменение на Закона за съдебната власт, върнат от президента и приет в нова редакция, в сила от 7.07.2012 г., макар да нямат пряко отношение към предмета на спора, са индиция, че волята на законодателя не е била лицата да бъдат назначени на длъжност, по-висока от заеманата преди избора. При връщането от президента на закона законодателят е имал възможността да промени по желания от него начин разпоредбата на чл. 50, тъй като точно съдържанието на тази и на нормата на чл. 28 са били основанието за връщане, но той е предпочел да отпадне разпоредбата, която ясно визира правото на лицето, чийто мандат като инспектор е изтекъл, да бъде именно назначено на длъжност с една степен по-висока от заеманата преди избора. (Член 50, ал. 2 на върнатия от президента закон гласи: "В едномесечен срок от изтичането на мандата инспекторът се назначава на длъжност, с една степен по-висока от заеманата преди избора".) Мотивите на президента за връщане на Закона за изменение и допълнение на Закона за съдебната власт (предвиждащ по отношение на чл. 50 редакция в насока "назначаване на по-висока от заеманата преди длъжност") изложени в указ № 231 от 14.06.2012 г. - че с въвеждане на законова разпоредба, която позволява членовете на ВСС и инспекторите респективно да бъдат възстановени на по-висока длъжност, не отговаря на обществената необходимост и социалните очаквания и създава привилегии, следва да се възприемат като мотиви на законодателя (т. е. щом нормотворецът не е изразил воля с гласуване в Народното събрание да преодолее отлагателното президентско вето, това означава, че споделя тези мотиви). В този контекст следва изрично да се упомене, че с решение № 10 от 15.11.2011 г. на КС по к. д. № 6/2011 г. разпоредбата на чл. 50 от ЗСВ е обявена за противоконституционна относно думите "съдия, прокурор или следовател". В мотивите на конституционното решение е посочено, че е противоконституционно да се третират нееднакво различните юристи, като се привилегирова една група и се създават ограничения за останалата голяма част по критерий вид на упражняваната професия, и то преценен към определен момент. Следователно с приложимата редакция на чл. 50 от ЗСВ от една страна се създава привилегия за всички лица от категорията по чл. 42 след приключване на мандатното правоотношение да се възстанови професионалния им статус преди избора, и от друга страна - има закрилен характер, като не допуска възстановяването да бъде на длъжност по-ниска от заеманата преди избора им, което обаче не означава, че се визира назначаване на по-висока по степен длъжност. Законодателното разрешение от 2011 г. не предоставя право на лицата да изберат в кой орган на съдебната власт и на какво ниво да бъдат възстановени, тъй като това би било в противоречие с въведения в закона принцип на конкурсното начало за кадровото израстване на съдии, прокурори и следователи, за което липсва изрична законова разпоредба. Иначе казано, изменената редакция на чл. 50 от ЗСВ, разгледана в контекста на чл. 42 от ЗСВ и на решение № 10 от 15.11.2011 г. на Конституционния съд, не дава основание за друго тълкуване освен, че създава привилегия за всички лица от категорията по чл. 42 от ЗСВ след приключване на мандата им да възстановят професионалния си статус и да не допусне възстановяването да бъде на длъжност по-ниска от заеманата преди избора. Видно е от всичко изложено по-горе, че основният спор по делото е на каква длъжност жалбоподателката следва да бъде възстановена, разрешаването на който се обуславя от това означава ли употребения от законодателя израз в чл. 50 от ЗСВ "длъжност, не по-ниска от заеманата преди избора", задължение на кадровия орган на съдебната власт да назначи лицето на по-висока по степен длъжност. Коректното тълкуване на тази норма е, че тя е гаранция, че възстановяването не може да бъде на длъжност, която е по-ниска от заеманата преди избора, но не и право за назначаване на по-висока по степен длъжност. Както бе вече, споменато, тълкуване, което би обосновало абсолютно право за назначаване на която и да е по-висока по степен длъжност в системата на съдебната власт, определена единствено на основата на личното желание на лицето, от една страна, е в противоречие с въведения в закона принцип на конкурсното начало, а от друга - е намеса на законодателната власт в кадровото управление на съдебната система. Заемането на една длъжност не може да се възприема като право, което се основава на лична преценка или на положителна оценка от страна на административния ръководител. Не на последно място, дългогодишният професионален опит и стриктното изпълнение на служебните задължения също не могат да обосноват кариерно израстване, пренебрегвайки конкурсното начало. Езиковото и историческото тълкуване на нормата на чл. 50 от ЗСВ подкрепят изцяло този извод. За да формулира субективното право законодателят употребил глагола "възстановява". Доколкото в закона няма въведено специфично значение на думата и с оглед на визирания в чл. 9, ал. 1 от Закона за нормативните актове принцип, съдържанието му следва да бъде такова, каквото е според общоупотребимия български език. Общоупотребимият смисъл на думата "възстановява", Български тълковен речник, Наука и изкуство, С. 2008, стр. 121, е само и единствено връщане в предишно състояние, което в контекста на нормата означава връщане на предишната длъжност. Не може да намери подкрепа тълкуването, дадено от жалбоподателката, че връщането означавало връщане в съдебната система, а не на съответната длъжност. Връщане изобщо или по принцип в съдебната система няма. Връщането е винаги и само на конкретна длъжност, тъй като извън определените от закона длъжности, които са структурирани в определените от закона съдилища, прокуратури и следствени органи системата не съществува. Наред с това, тъй като законодателят не е въвел изключение от общоупотребимия смисъл на думата "възстановява", то няма основание в разпоредбата на чл. 50 от ЗСВ тя да бъде тълкувана в смисъл, различен от този, които се тълкува в разпоредбите на чл. 165, ал. 1, т. 9, чл. 195, ал. 3, чл. 226, чл. 231 и чл. 307, ал. 5 от същия закон. Презумпцията за стабилност на смисъла на употребената дума, която законодателят създава чрез използването й с обичайното значение би била недопустимо нарушена, ако само в тази норма употребената многократно в закона дума има съдържание различно от това, което има в останалите норми. Такова тълкуване би било в противоречие с разпоредбата на чл. 46, ал. 1 от Закона за нормативните актове. В исторически план и в двете редакции на нормата - тази до и тази след 4.01.2011 г., законодателят е използвал само и единствено глагола "възстановява". Що се отнася до изразите "на същата длъжност" и "на длъжност не по-ниска от заеманата преди избора", употребени в двете редакции на нормата, то макар между тях да има езикова разлика, тя не може да обоснове извод за коренно променено разбиране на законодателя, тъй като тези изрази се свързват с един и същ глагол - "възстановява", чието значение е непроменено. Ако законодателят е искал да създаде на лицата, чийто мандат като инспектори е изтекъл, правото да бъдат назначени на длъжност, по-висока от тази, която са заемали преди избора, не би употребил глагола "възстановява", а "назначава", защото няма как да бъдеш възстановен на длъжност, която никога не си заемал, на нея можеш само да бъдеш назначен. Неоснователно е твърдението на жалбоподателката, че Висшият съдебен съвет неправилно е тълкувал стеснително чл. 50 от ЗСВ. Нормата на чл. 50 е изключение от установения в закона принцип за назначаване на съдии, прокурори и следователи само след конкурс - чл. 176 и чл. 188 от ЗСВ. Като изключителна норма тя подлежи само на стеснително тълкуване както по отношение на обема, т. е. по отношение на лицата, за които е приложима, така и по отношение на съдържанието на употребените в нея понятия - в случая съдържанието на "възстановяват", на "длъжност" и на "не по-ниска от заеманата". По тези причини нормата не може да бъде тълкувана разширително. Изложените аргументи в жалбата относно невъзможността след възстановяване на длъжността жалбоподателката да бъде атестирана и произтичащите от това обстоятелство негативни последици, свързани с ограничаване на възможностите за кадрово развитие на съдия, прокурор и следовател, който е заемал длъжността инспектор, то те макар и обективно съществуващи, не са основание за разширително тълкуване на нормата на чл. 50. Тези проблеми са резултат от възприетата от законодателя регламентация на института на атестирането, но съдът по пътя на разширителното тълкуване на правото на възстановяване не може да преодолее липсата на възможност за атестиране на лицата, заемащи мандатната длъжност "инспектор". А дали в периода, когато изпълняват мандатното правоотношение, инспекторите трябва да имат право на кадрово развитие и дали след приключване на мандата трябва да бъдат и по какъв начин компенсирани за престоя си на тази длъжност, е въпрос извън предмета на делото. Той няма отношение към законосъобразността на оспорения акт и правилността на обжалваното съдебно решение. Очевидна е обаче необходимостта от законодателни промени, които да осигуряват право на съдия, прокурор или следовател да бъдат атестирани дори след встъпването си в длъжността "инспектор" към Инспектората, доколкото посочената длъжност е мандатна за избраното лице и последното след изтичане на определения срок има осигурено от закона право да продължи изпълнението на функционалните си правомощия в съдебната система. Жалбоподателовите твърдения за допуснати нарушения на административнопроизводствените правила поради необсъждане от Съвета на релевантни за искането й до него факти и липса на мотиви към решенията на ВСС, са неоснователни. Въпросът с възстановяването на длъжност в съдебната система на лицата, заемащи длъжността "инспектор", е бил обсъждан подробно на заседанието на Висшия съдебен съвет на 10.03.2016 г. Изказани са много мнения, в т. ч. и отрицателни конкретно за искането на Й. за възстановяване на длъжността "съдия" във Върховния административен съд. Последните, с оглед на законовата фикция на чл. 34, ал. 3 от ЗСВ, са мотиви на решението на Висшия съдебен съвет. Следователно твърдението на жалбоподателката не съответства на фактите по случая. Видно от протокол № 13 от проведеното заседание на Съвета на 10.03.2016 г., както и от дебатите и разискванията на членовете на колективния орган, взетите на това заседание решения по отношение на инспекторите в ИВСС с изтекъл мандат (в това число и досежно Й.) касателно възстановяването им на длъжности в съдебната система, са предшествани от многобройни изказвания на членове на ВСС. Р. за поправка на очевидна фактическа грешка, взети на заседанието на ВСС на 31.03.2016 г., са гласувани в съответствие с предложението на вносителя - помощната КПА, която в своето предложение, обсъдено на заседанието й на 29.03.2016 г., се е мотивирала, че по всяка от посочените в него допълнителни точки е проведено гласуване по молбите на съответните магистрати за назначаване на по-висока длъжност, което не е обективирано в решенията (хипотеза на ОФГ по чл. 62, ал. 2 от АПК, представляваща несъответствие между действителната воля на органа и нейното изразяване). Вотът на Висшия съдебен съвет е проведен съобразно законовите изисквания, резултатът от който е израз на свободната преценка на членовете на колективния орган, в рамките на неговите правомощия. Не може да бъде споделена и тезата на жалбоподателката, че диспозитивът на решението на ВСС, с което е отказано назначаването й като съдия във ВАС, противоречи на резултатите от проведеното гласуване, защото се касаело за решение за преместване и повишаване, но без провеждане на конкурс и атестиране на инспектор с изтекъл мандат, и като така, случаят не попада в хипотезата на чл. 38, ал. 1, т. 2 от ЗСВ във връзка с чл. 193, ал. 2 от ЗСВ, където има изискване за мотивирано предложение от КПА и съответно позитивния вот става с квалифицирано мнозинство по чл. 38, ал. 8 от ЗСВ - повече от половината от всички членове на Съвета, а е следвало да се приложи разпоредбата на чл. 34, ал. 2 от ЗСВ, съгласно която решенията на ВСС се приемат с мнозинство повече от половината от присъстващите членове на Съвета. Съгласно действащата към момента на постановяване на оспореното решение на кадровия орган на съдебната власт разпоредба на чл. 38, ал. 1, т. 2 от ЗСВ Комисията по предложенията и атестирането на съдии, прокурори и следователи предлага на Висшия съдебен съвет проект на решение за назначаване, повишаване в ранг или в длъжност и освобождаване на съдии, прокурори и следователи. Независимо, че Д. Й. е адресирала искането си за възстановяване в орган на съдебната власт до ВСС, а не до помощната му КПА, то предвид естеството на алтернативно отправените искания ресорната комисия го е обсъдила на свое заседание, проведено на 8.03.2016 г., и е предложила на Съвета две предложения - за възстановяване в длъжност "съдия" във ВАС, и за възстановяване на заеманата от Й. длъжност преди встъпването й като инспектор. Доколкото до момента на постановяване на решение по молбата й Д. Й. не е имала качеството магистрат, решенията по предложенията на КПА имат характера на решения за повишаване и преместване, респективно за назначаване. Последните съгласно чл. 38, ал. 8 от ЗСВ, се приемат от ВСС с мнозинство повече от половината от членовете на Съвета. По тези съображения настоящия съдебен състав приема, че именно приложимо в случая е правилото на чл. 38, ал. 8 от ЗСВ, което се явява специално спрямо общата хипотеза на чл. 34, ал. 2 от същия закон. Изложеното налага извода, че ВСС с обжалваните решения материално законосъобразно при спазване на дължимата процедура и наличие на изискуемата форма е отказал да възстанови Д. Н. Й. на длъжност "съдия" във Върховния административен съд, т. к. жалбоподателката преди избора й за инспектор в Инспектората към ВСС не е заемала такава длъжност. Решенията са законосъобразни и защото са приети от компетентния административен орган и в съответствие с целта на закона. Поради това не са налице основанията по чл. 146 от АПК за отмяната им и жалбата на Й. следва да се отхвърли като неоснователна. Страните по делото не са поискали присъждане на направените разноски, поради което съдът не следва да се произнася по дължимостта им. Мотивиран така и на основание чл. 172, ал. 2, предложение последно от АПК, Върховният административен съд, шесто отделение,