Решение № 60 от 3.08.2017 г. на ВКС по т. д. № 3265/2015 г.

Решение № 60 от 3.08.2017 г. на ВКС по т. д. № 3265/2015 г., I т. о., ТК, докладчик съдията Костадинка Недкова Производството е по чл. 290 ГПК. Касационното обжалване е допуснато по жалба на Д" срещу решение № 128 от 21.01.2015 г. по в. гр. д. № 1035/2010 г. на Апелативен съд - София, в частта, с която е потвърдено решение № 9 от 16.02.2009 г. по гр. д. № 1/2008 г. на Окръжен съд - Видин, постановено по обратните искове, в частта, с която Д" е осъден да заплати на [община] сумата от 179 259,60 лева - дължима безвъзмездна помощ по договор № 1446 от 01.08.2004 г., ведно със законна лихва, считано от 28.12.2007 г. до окончателното плащане, както и законна лихва върху главницата за времето от 20.02.2007 г. до 28.12.2007 г. в размер на 21 389 лева Първоинстанционното решение по първоначалните искове на [фирма] срещу [община] по договор за строителство от 30.08.2005 г. е влязло в сила, както и въззивното решение, с което са обезсилени, съответно отхвърлени части от обратните искове. В касационната жалба се сочи, че въззивното решение е неправилно, поради нарушение на материалния закон и необоснованост, с оглед на което се иска отмяната му. Поддържа се, че е налице противоречие в мотивите на съда, който, от една страна, приема, че експертизата е констатирала несъответствие между реално изпълнените СМР и заложените в проекта, а от друга страна, е счел за доказано твърдението на ищеца, че е изпълнил в срок инвестиционния проект, съобразно условията на договора и действащите нормативни актове. Твърди се, че въз основа на актовете и протоколите, издадени по реда на ЗУТ се установява липса на пълно и точно изпълнение на предмета на инвестицията в съответствие с одобрения за финансиране проект, тъй като там са обективирани различия по отношение на вложените в строежа количества материали, ВиК тръби, но за това изменение на одобрения бизнес план няма сключен нарочен анекс към договора. Претендират се заплащане на разноските по делото. Ответникът по жалбата, [община], счита, че касационната жалба е неоснователна по съображения, изложени в представения отговор, с оглед на което моли въззивното решение да бъде оставено в сила. Претендира присъждане на разноските за касационното производство в размер на 5000 лева - заплатено адвокатско възнаграждение, като представя списък по чл. 80 ГПК. Касационното обжалване е допуснато за извършване на преценка за допустимост на решението, с оглед подсъдността на исковете, обусловена от характера на правоотношението по договор за предоставяне на безвъзмездна финансова помощ от ДФ "Земеделие" по Наредба № 38/27.08.2003 г. за предоставяне на безвъзмездна финансова помощ за обновяване и развитие на селата, опазване и съхраняване на селското стопанство и културни традиции по САПАРД. Върховният касационен съд, Търговска колегия, Първо отделение, като взе предвид оплакванията в жалбата и доводите на страните, с оглед правомощията си по чл. 293 ГПК, приема следното: С обжалваното решение въззивният съд е приел, че предмет на предявения обратен иск е заплащане на пълния размер на безвъзмездна финансова помощ по сключен между страните договор № 1446 от 01.08.2004 г., като за уважаване на предявения иск в тежест на ищеца е да докаже, че е налице точно изпълнение от негова страна на задълженията му по сключения договор, а на ответника - че са налице предвидените в договора основания за отказ за изплащане на финансовата помощ. Решаващият състав е счел за доказано твърдението на ищеца, че е изпълнил в срок инвестицията по одобрения проект, съобразно условията на договора и действащите нормативни актове. Съдът е намерил за доказано обстоятелството, че част от позициите, за които е отказано плащане, са били отразени в работния проект, но са отбелязани към количествени сметки към други позиции. Според въззивната инстанция, Държавен фонд "Земеделие" не е имал законово основание да извърша финансови корекции по договора, тъй като на контрол от страна на фонда подлежи само процедурата и издаваните от комисията актове за определяне на изпълнител по обществената поръчка, но не и налагане на финансови корекции, поради което следва да изплати неиздължената част от финансовата помощ. По допустимостта на въззивното решение: С постановените по реда на чл. 290 ГПК решение № 66/21.03.2017 г. по гр. д. № 6014/2016 г. на ВКС, IV ГО и решение № 17/23.03.2017 г. по гр. д. № 50176/2016 г. на ВКС, III ГО, е прието, че на основание § 10, ал. 3 ПЗР от ЗУЗЕСИФ при предявени до 25.12.2015 г. искове пред общия съд за изпълнение на договор за безвъзмездна финансова помощ или за обезщетение за неизпълнение на договора, защитата на бенефициента е по гражданскоправен ред, като делата следва да се довършват по досегашния ред - продължаване на исковото производство пред гражданския съд. Настоящият състав на ВКС споделя даденото разрешение в цитираната задължителна практика на ВКС, поради което счита, че въззивното решение е допустимо като постановено по спор, подсъден на гражданските съдилища. Делото е образувано преди 25.12.2015 г. по искове на бенефициента, [община], за реално изпълнение на вземания и за заплащане на обезщетение във връзка с неизпълнение на сключен с Държавен фонд "Земеделие" договор за предоставяне на безвъзмездна финансова помощ, частично обезпечена със средства по САПАРД. По основателността на жалбата: Между страните по делото е сключен договор № 15446/01.08.2004 г. и анекси към него за предоставяне от Д на [община] на безвъзмездна финансова помощ за "Подобряване на уличната мрежа в населените места в [община]" чрез финансиране по програма САПРД и от държавния бюджет, в размер общо на 1 453 328 лева с ДДС, включващи СМР и утвърдени непредвидени разходи за полагане на баластра и неплътен асфалтобетон за локален ремонт. В изпълнение на клаузи от този договор общината е избрала по реда на ЗОП за изпълнител по инвестиционния проект ищецът по главните искове- [фирма], София, и е сключила с него договор, одобрен от фонда. По предявените първоначални искове от строителя срещу общината, по които фондът е трето лице помагач, общината е осъдена с влязло в сила решение да заплати СМР за обекта в размер на 193 569,62 лева. Доколкото, предмет на главните и обратните искове са едни и същи СМР, фондът, в качеството му на трето лице помагач на общината по главните искове, е обвързан от силата на мотивите на влязлото в сила решението по главните искове, с които е прието, че неразплатените СМР на стойност 193 569,62 лева са реално изпълнени, както и, че заложените в количествената и стойностната сметка към договора за строителство СМР съответстват по видовете и количества на актуваните СМР. С оглед на това, оплакванията в касационната жалба на Д, основаващи се на твърдения, че част от СМР не са действително извършени, съответното не съответстват на заложените в договора за строителство, не могат да бъдат разглеждани в настоящото производство. Посочените в договора за строителство СМР, сключен от общината в изпълнение на договора за предоставяне на безвъзмездна финансова помощ, са одобрени за финансиране от фонда, като с оглед задължителната сила на мотивите по главните искове, в отношенията между общината и фонда СМР се считат за изпълнени в съотвествие с договора за строителство, поради което фондът дължи заплащане на общината на одобрената, но незаплатена за тези СМР безвъзмездна финансова помощ. Предвид изложеното, решението на апелативния съд в обжалваната част следва да се остави в сила, като на ответника по касацията се присъдят направените за настоящото производство разноски в размер на 5000 лева- заплатено адвокатско възнаграждение. Водим от горното, на основание чл. 293, ал. 1 ГПК, Върховният касационен съд, Търговска колегия, Първо отделение,