Решение № 8309 от 6.07.2015 г. на ВАС по адм. д. № 12141/2014 г.

Решение № 8309 от 6.07.2015 г. на ВАС по адм. д. № 12141/2014 г., III о., докладчик съдията Емилия Георгиева Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/. Образувано е по касационна жалба на Михаил Николов Иванов, чрез адвокат Иван Атанасов Иванов - АК - Варна срещу решение № 1521 от 24.06.2014 г., постановено по адм. дело № 4420/2013 г. на Административен съд - Варна. В касационната жалба се сочат доводи за неправилност и необоснованост на обжалваното решение, като постановено в нарушение на материалния закон - касационни основания по чл. 209, т. 3 от АПК. Касаторът иска от съда да отмени обжалваното решение и да го върне за разглеждане от друг съдебен състав, който да събере чрез съдебна експертиза доказателства, обосноваващи основателност на исковата му претенция. В съдебно заседание не се явява и не се представлява. Ответникът - Националния осигурителен институт не се представлява и не изразява становището си по жалбата. Представителят на Върховна административна прокуратура дава мотивирано заключение за допустимост, но неоснователност на касационната жалба. Предлага решението като правилно, законосъобразно и обосновано да се остави в сила. Настоящият състав на Върховния административен съд, трето отделение, след като прецени доводите в касационна жалба, на представителя на прокуратурата и събраните по делото доказателства в рамките на сочените касационни основания, както и с оглед правомощията си по чл. 218, ал. 2 от АПК, прие за установено от фактическа и правна страна следното: Жалбата е подадена от надлежна по чл. 210 от АПК страна в преклузивния по чл. 211 от АПК срок, поради което е допустима. Разгледана по същество е неоснователна. С обжалваното решение Административен съд - Варна е отхвърлил иска на Михаил Николов Иванов против Националния осигурителен институт, с който на основание чл. 1, ал. 1 от Закона за отговорността на държавата и общините /ЗОДОВ/ е претендирал обезщетение за неимуществени вреди в размер на 50 000 лева. Ищецът е баща на Венцислав Михайлов Иванов, който е загинал по време на изпълнение на трудовите си задължения като II-ри помощник капитан на моторен кораб "Милин камък" по трудово правоотношение с БМФ АД. Венцислав Михайлов Иванов е оставил наследници - Адриана Иванова и Михаела Иванова, които са били страна в провело се административно и съдебно производство по отмяна на разпореждания № 386/2009 г., № 386а/2009 г. № 386б/2011 г., както и решения на директора на ТП на НОИ № 6/2009 г. и № 2/2011 г. Разпореждане № 386/2009 г. е отменено от директора на ТП на НОИ, а решенията на административния орган са отменени с влезли в сила решения на съда, с които е установено със сила на пресъдено нещо, че злополуката е призната за трудова. Ищецът Михаил Николов Иванов е участвал в административните производства на основание чл. 58, ал. 4, т. 2 от Кодекса за социално осигуряване, като представляващ наследниците на починалото лице, а именно - съпругата Адриана Иванова и дъщерята - Михаела Иванова, а не на собствено основание, като възходящ на починалото лице. Пред административния съд Михаил Николов Иванов е предявил иск, с който на основание чл. 1, ал. 1 ЗОДОВ е поискал от НОИ да му обезщети неимуществените вреди в размер на 50 000 лв., изразяващи се в понесени болки и страдания и унижение от служителите на администрацията, предвид на тяхното бездушно отношение и престъпно поведение, които са издали незаконосъобразни актове, отменени от съда. В административното производство по повод признаване злополуката за трудова, ищецът е представлявал съпругата и дъщерята на своя починал син, тъй като те са били в шок от нелепата смърт на своя съпруг и баща. Поискал е от съда обезщетение за неимуществени вреди, които е претърпял от загубата на сина си и от бездушното отношение на администрацията в резултат на незаконосъобразни актове на ответника. Като е установил подробно и прецизно обстоятелствата по делото, Административен съд - Варна е приел, че искът е неоснователен. Решението е правилно. Формирайки крайния извод, въз основа на събраните доказателства, с оглед на исковата претенция, съдът е приел, че по делото не се е доказало наличието на причинна връзка между причинените неимуществени вреди и отменените актове на ответника, поради което неоснователно и оборено от доказателствата било твърдението на ищеца за наличието на кумулативно изискуемите предпоставки за уважаване на иска. Правилно административният съд е приел, че ищецът Михаил Николов Иванов не е доказал по безспорен начин реално причинени неимуществени вреди, които да са пряка и непосредствена последица от отменените административни актове, чийто адресат не е той. От събраните по делото доказателства е установено, че ищецът, като баща на починалия Венцислав Николов е изживял болки и страдания от загубата на детето си. За да е основателен иска, така както е предявен е следвало ищецът да докаже, че тези неимуществени вреди са в резултат на отменените административни актове. Това доказване не би могло да бъде успешно проведено, тъй като ищецът не е адресат на незаконосъобразните административни актове. Участвал е в административното производство в качеството си на пълномощник на наследниците на неговия син, а не на собствено основание. Поради това обстоятелство, предявеният от Михаил Николов иск е неоснователен, тъй като не се доказва пряка причинна връзка между отменените актове и понесените вреди. В този смисъл са неоснователни твърденията в касационната жалба, които са свързани с доказване настъпването на твърдените неимуществени вреди. Житейски и юридически в случая е обусловено настъпването на такива при загубата на дете, но съдът е обвързан от предмета на иска, така, както е очертан от ищеца. Ищецът е претендирал вреди от отменени административни актове, чийто адресат не е той, поради което неимуществените вреди не са в пряка връзка с отменените актове, следователно липса осъществяване в пълен обем хипотезата на правната норма на чл. 1, ал. 1 ЗОДОВ и не може да се ангажира отговорността на ответника в това производство. Решението на Административен съд - Варна е правилно и законосъобразно и е обосновано. Не се установи наличието на касационните основания по чл. 209, т. 3 от АПК, поради което следва да се остави в сила. При изложените съображения и на основание чл. 221, ал. 2 от АПК, Върховният административен съд, трето отделение