Решение № 6174 от 9.6.2025 г. на ВАС по адм. д. № 4786/2025 г.

Производството е по гл. ХІІ от АПК във вр. с чл. 160, ал. 7 от ДОПК. Образувано е по касационна жалба на директора на Дирекция Обжалване и данъчно-осигурителна практика Велико Търново срещу решение 873/17.03.2025 г. на Административен съд Велико Търново /АСВТ/ по адм.д. 2 по описа за 2025 г., с което е отменен ревизионен акт Р-04000424001373-091-001/17.10.2024 г., издаден от органи по приходите при ТД на НАП Велико Търново. Касационните оплаквания са за неправилност на решението заради съществени нарушения на съдопроизводствените правила и противоречие на решението с материалния закон. Касаторът оспорва изводите на съда за осъществяване на общите предпоставки за преотстъпване на корпоративния данък по чл. 167 ЗКПО. Сочи непогасените и подлежащи на принудително изпълнение публични задължения на данъчнозадълженото лице и отрича те да са погасени чрез прихващане към 29.12.2022 г. с оглед момента на възникване на изискуемостта на насрещното вземане и особената форма на изявлението на прихващане на органите по приходите акт за прихващане и/или възстановяване, или ревизионен акт. Изразява убеждение, че прихващането не настъпва по силата на закона, а и то е неприложимо при настъпило преди издаването на РА погасяване на публичното задължение чрез изпълнение или чрез прихващане, породило действие след релевантния за възникване на данъчното предимство момент. Иска отмяна на решението и отхвърляне на оспорването срещу РА. Претендира деловодни разноски. Ответникът по касация Пролет 57 ЕООД отрича основателността на жалбата. Иска присъждане на разноските за касационното производство. Заключението на прокурора от Върховната касационна прокуратура е за неоснователност на жалбата. След обсъждане на касационните доводи и в обхвата на проверката по чл. 218 от АПК, съдът прие следното: С оспорения пред АСВТ ревизионен акт са установени в тежест на Пролет 57 ЕООД допълнителни задължения за корпоративен данък за 2022 г. в размер 101 960 лева с лихви за забава в размер 18 153.08 заради отказ да се признае заявеното с ГДД по чл. 92 ЗКПО за този данъчен период право на преотстъпване на данъка по чл. 189б ЗКПО в размер 101 960 лева. С акта на решаващия орган, постановен при оспорването на РА по административен ред, основанието да се отрече данъчното предимство е ограничено до наличието на подлежащи на изпълнение публични задължения към 31.12.2022 г. за лихви в размер 16.63 лева и за данък върху доходите от трудови и приравнени на тях правоотношения за м. 11.2022 г. в размер 357.86 лева. Прието е, че ДЗЛ не отговаря на общото изискване за преотстъпване на данъка по чл. 167, ал. 1, т. 1 ЗКПО. С обжалваното решение е отменен РА. Съдът е приел, че страните не спорят по фактите. Като спорно е определил осъществяването на предпоставката по чл. 167, ал. 1, т. 1 ЗКПО за преотстъпване на данъка. По установяванията на съда жалбоподателят е надвнесъл на 29.12.2022 г. общо 1 257.33 лева по декларации обр. 6 към фондовете на държавното обществено осигуряване и по сметка на НЗОК. Към тази дата съществували и публичните задължения на ДЗЛ в общ размер 374.49 лева. Според решаващите изводи на съда ревизиращите органи, като органи по приходите, е следвало служебно да установят настъпилото по закон прихващане между двете насрещни вземания, доколкото разпоредбата на чл. 129, ал. 1 ДОПК предвижда и служебно възстановяване от органите по приходите на надвнесените суми. Двете изискуеми вземания се срещупоставяли на 29.12.2022 г. и тогава настъпвал ефекта на погасяването на публичното вземане чрез прихващане. Повторното внасяне от ДЗЛ на сумата по публичното задължение и извършеното прихващане от органите по приходите с други суми се дължало на липса на адекватно поведение на администрацията. Обобщението на съда е за осъществяване на предпоставките по чл. 167 ЗКПО и липса на спора за наличието на тези по чл. 189б ЗКПО, което обуславяло отмяната на РА. Решението е правилно по резултата си. Отнесеният пред АСВТ спор е за съществуването и размера на допълнителните задължения за корпоративен данък и за лихви за забава за 2022 г. и за законосъобразността на акта за установяването им. Този спор е производен на спора за правото на данъчното облекчение по чл. 189б ЗКПО, заявено от Пролет 57 ЕООД. Съдържанието на спорното данъчно предимство е преотстъпване на до 60 % от данъка на ДЗЛ, регистрирани като земеделски стопани, за данъчната им печалба от дейност по производство на непреработена растителна и животинска продукция. Специалните условия за преотстъпването са установени с чл. 189б, ал. 2 ЗКПО. Общите предпоставки за възникване на данъчното предимство са тези по чл. 167 ЗКПО. С разпоредбата на чл. 167, ал. 1, т. 1 ЗКПО е въведено изискване ДЗЛ да няма към 31 декември на съответната година подлежащи на принудително изпълнение публични задължения. Щом не са отправени упреци към дейността на първоинстанционния съд в процеса на доказване, констатациите му са обвързващи за касационната съдебна инстанция (вж. чл. 220 АПК). Затова и следва да се приеме за установено, че ДЗЛ има подлежащи на принудително изпълнение публични задължения в общ размер 374.49 лева и вземания за надвнесени осигуровки и данъци в общ размер 1 257.33 лева. Не се спори, че публичните вземания са изискуеми към 29.12.2022 г. Спорна е изискуемостта на частното вземане на ДЗЛ към тази дата, което е от значение за настъпване на погасителния ефект на компенсацията по чл. 104, ал. 2 ЗЗД в деня на възникналата компенсируемост на насрещните вземания, както и прилагането на особените правила за прихващането с вземания за данъци, доколкото то не може да се осъществи без съгласието на кредитора (вж. чл. 105, in fine ЗЗД). Касационният жалбоподател смесва институтите на изискуемостта и на забавата. Надвнесените от ДЗЛ суми за осигуровки и подоходни данъци са получени без основание и приходната администрация дължи връщането им (вж. чл. 55, ал. 1 ЗЗД). Според т. 7 от ППВС 1/28.05.1979 г. в първия фактически състав на чл. 55, ал. 1 ЗЗД (който е относимия) изискуемостта на вземането на кредитора настъпва в деня на получаването без основание на престацията. С ТР 5/21.11.2019 г. на ОСТК на ВКС по тълк.д. 5/2017 г. е потвърдено това разбиране, като са разграничени настъпването на изискуемостта и изпадането в забава на длъжника в хипотезата на неоснователно обогатяване. В гражданското право изпадането в забава е обусловено от отправяне на покана до длъжника по чл. 84, ал. 2 ЗЗД. Особеностите на възстановяването на недължимо платени или събрани суми за данъци, ЗОВ, наложени от органите по приходите глоби и имуществени санкции, както и суми, подлежащи на възстановяване съгласно данъчното или осигурителното законодателство от Националната агенция за приходите изключват отправянето на покана (вж. чл. 128 и сл. ДОПК). С арг. от чл. 129, ал. 6 ДОПК забавата настъпва от момента на внасянето на недължимо внесените или събрани суми (освен за ЗОВ), когато са внесени или събрани въз основа на акт на орган по приходите. Извън тази хипотеза законната лихва се дължи (т.е длъжникът е в забава) от деня, в който сумите е следвало да бъдат възстановени по реда на чл. 129, ал. 1 4 ДОПК. За извършване на прихващането е от значение изискуемостта на насрещните вземания, а не дали длъжниците по тях са в забава. Вземането на ДЗЛ за недължимо платеното на 29.12.2022 г. е изискуемо от този ден. Към този ден са изискуеми и публичните държавни вземания. Насрещните вземания освен изискуеми са насрещни и ликвидни, т.е към 29.12.2022 г. са компенсируеми. Механизмът на компенсиране на недължимо платени суми от категорията на тези по чл. 128, ал. 1 ДОПК включва провеждане на административно производство по чл. 129, ал. 2 ДОПК ревизия или проверка и издаване на индивидуален административен акт за прихващане РА или АПВ. Затова противоречи на материалния закон разбирането на административния съд за настъпило по силата на закона прихващане. Органите по приходите са дължали прилагане на института на прихващането ex offitio, както заради действието на принципа на служебното начало, който ги задължава да изясняват и фактите и обстоятелствата от значение за прилагане на определените в закона облекчения, така и поради обвързаността им от правилото на чл. 129, ал. 1 ДОПК. С пропускът да извършат прихващането органите по приходите черпят права от собственото си неправомерно положение и влошават положението на ДЗЛ. Този пропуск засяга съдържанието на крайния акт в административното производство (при извършено прихващане няма да съществуват непогасени публични задължения на ДЗЛ и би отпаднала пречката за данъчното предимство по чл. 167, ал. 1, т. 1 ЗКПО) и е с белезите на съществено нарушение на административнопроизводствените правила. Процесуалния закон не установява йерархия на способите за погасяване на публичните вземания или поредност на прилагането им (съобр. чл. 168 ДОПК). Извършеното погасяване чрез плащане от ДЗЛ на 25.01. 2023 г. на задълженията за подоходен данък и чрез прихващането на задълженията за лихва с АПВ от 07.02.2023 г. не изключват прихващането с вземането на Пролет 57 ЕООД за надвнесени суми, тъй като компенсируемостта е настъпила преди плащането и прихващането, това е благоприятното за ДЗЛ развитие на данъчното правоотношение (затова не е безсмислено както твърди касатора) и пропускането на възможното към 29.12.2022 г. е израз на превратно упражняване на властнически правомощия. Дължимо е оставяне в сила на първоинстанционното решение. При този изход на спора на ответника по касация се следват разноски по производството в размер 8 000 лева. Воден от горното и на основание чл. 221, ал. 2 от АПК във вр. с чл. 160, ал. 7 от ДОПК, Върховният административен съд, състав на Първо отделение