Решение № 16492 от 11.12.2013 г. на ВАС по адм. д. № 9027/2013 г.

Решение № 16492 от 11.12.2013 г. на ВАС по адм. д. № 9027/2013 г., IV о., докладчик съдията Добринка Андреева Производството пред Върховния административен съд е по реда на чл. 208 - 228 във връзка с чл. 132, ал. 2, т. 5 от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на изпълнителния директор на ДФ "Земеделие", подадена чрез процесуалния представител ст. юрк. М. Димитрова, срещу решение № 2745 от 24.04.2013 г., постановено по адм. д. № 8352/2012 г. по описа на Административен съд София - град, с което по жалба на "БИММ АГРО" ЕООД, гр. Търговище е отменено Уведомително писмо за извършана оторизация по схемите и мерките за директни плащания за 2011 г., изх. № 02-250-2600/4434 от 21.07.2012 г. на Изпълнителния директор на Държавен фонд "Земеделие" - Разплащателната агенция /ДФЗ-РА/ и преписката е върната на административния орган за ново произнасяне. Релевирани се доводи за неправилност на решението, като постановено в нарушение на материалния закон и необоснованост - касационни отменителни основания по чл. 209, т. 3 от АПК. Касационният жалбоподател оспорва изводите на съда за немотивираност на уведомителното писмо с твърдения, че от предоставената на диск информация пред съда, както и от заключението на вещото лице, било възможно да се установи наличието на двойно заявени площи. Счита, че в отделните колони на таблиците към уведомителното писмо са изложени подробни мотиви относно това какви са причините за постановения отказ от финансово подпомагане, както и че съгласно константната съдебна практика за мотиви на административния акт следва да се считат и фактите, съдържащи се в документите към административната преписка по неговото издаване, в това число и картов материал. Намира изводите на административния орган за изцяло потвърдени от заключението на вещото лице по назначената техническа експертиза, откъдето извежда аргумент за материалната законосъобразност на постановения отказ, а от друга страна сочи, че процесуалните нарушения, допуснати в административното производство, са съществени само ако са се отразили на крайния извод на административния орган, каквато хипотеза в случая счита, че не е налице. Моли ВАС да отмени обжалваното решение и да остави в сила оспорения акт. Претендира разноски за двете инстанции. В откритото съдебно заседание пред ВАС касационният жалбоподател не изпраща процесуален представител. Ответната страна по касационната жалба - "БИММ АГРО" ЕООД, гр. Търговище, не изпраща процесуален представител в съдебното заседание. В писмен отговор, подаден чрез адв. Феодорова оспорва касационната жалба като неоснователна, моли съдебното решение да бъде оставено в сила и претендира заплащане на разноски за настоящата инстанция. Представителят на Върховна административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба. Намира за обоснован извода на съда за немотивираност на административния акт, доколкото в същия са посочени няколко правни основания за отказ от субсидия, без да е посочено кое от тях в случая е приложимо, както и какви са конкретните фактически основания за постановения отказ. Намира за правилна преценката на съда за частична незаконосъобразност на оспореното уведомително писмо, което съдържа две таблици, за всяка една от двете процесни мерки, по които е поискано субсидиране, които са с еднакво съдържание и по същество представляват мотивите на акта, като в таблиците са отразени само идентификационните номера на БЗС, декларираната им площ и площта след извършени административни проверки - колони 1, 2 5, 6 и 7, и словесно са изредени 3 различни основания за отказ на финансово подпомагане по схеми и мерки за директни плащания за 2011 г. -за една и съща площ са подадени 2 или повече заявления и застъпването на площи не е отстранено /чл. 43, ал. 3, т. 5/, кандидатът е заявил площи, които не стопанисва /т. 4/ и кандидатът стопанисва площи с размери, по-малки от определените по реда на чл. 39, ал. 2 /т. 1/. Същевременно в тях липсва информация, обосноваваща наличието на съответните основания за отказ и начина на определяне на недопустимата за подпомагане площ. Обосновава извод, че правилно при тези данни съдът е приел, че по същество административният акт не съдържа мотиви, още повече, че в хода на съдебното производство са установени факти, които не съответстват на тези по административната преписка. Намира доводите на касатора за изцяло неоснователни и че не са налице касационни основания за отмяна, като предлага решението да бъде оставено в сила. Касационната жалба е подадена в преклузивния срок по чл. 211, ал. 1 от АПК и от надлежна страна, поради което е процесуално допустима. Разгледана по същество, е неоснователна. Производството пред Административен съд София-град е образувано по жалба на "БИММ АГРО", ЕООД, гр. Търговище против Уведомително писмо за извършена оторизация по схемите и мерките за директни плащания за 2011 г., изх. № 02-250-2600/4434 от 21.07.2012 г. на Изпълнителния директор на Държавен фонд "Земеделие" - Разплащателната агенция, с което на заявителя по негово заявление от 6.04.2011 г. частично е отказано финансово подпомагане, като по СЕПП е оторизирана сумата от 486 175,85 лв., при заявени - 489 704,13 лв., и по СНДП е оторизирана сумата от 64 711,5 лв., при заявени - 65 184 лв. Оспорващият възразил, че оспореният административен акт не съдържа фактически основания за постановяването му, като изрично посочил, че в оспореното писмо не е посочено коя от трите законови хипотези за отказ е имал предвид административният орган, което съществено затруднило осъществяването на правото на защита срещу него. С оспореното решение първоинстанционният съд отменил уведомителното писмо и върнал преписката на административния орган за ново произнасяне по заявлението на "БИММ АГРО". За да отмени уведомителното писмо, съдът приел, че същото е издадено от компетентен орган - изпълнителния директор на ДФЗ - РА, в кръга на предоставените му правомощия съгласно чл. 20а, ал. 1, вр. чл. 11а, т. 1 и 2 от ЗПЗП. По отношение на изискването за форма съдът преценил уведомителното писмо за немотивирано, доколкото от съдържанието му не може да се установи кое е точното правно основание за отказ от субсидия, предвид обстоятелството, че в него едновременно са посочени няколко основания. Наред с горното, с оглед събраните в хода на съдебното производство доказателства - писмо от МЗХ и заключение на вещо лице по съдебно - техническа експертиза, съдът констатирал наличие на разминавания между установените с тези две доказателствени средства данни (допустими/недопустими площи, брой, размери). На следващо място съдът установил, че при извършените кръстосани проверки по отношение на кандидата е установено наличие на двойно заявени площи ("застъпвания"), като от съдържанието на уведомителното писмо не може да се установи дали тези застъпвания са отстранени и дали неотстраняването им е причина за отказ от подпомагане. Съдът е отказал да изследва този факт въз основа на представените от ответника на електронен носител документи, съдържащи данни за застъпвания по съображения, че той по никакъв начин не е отразен в уведомителното писмо. Данни за застъпвания са събрани също и от заключението на вещото лице и от писмото на МЗХ, като в тази насока съдът е приел, че освен посочване на конкретно правно основание, в уведомителното писмо не е конкретизирано и фактическото основание за отказ. В тази връзка съдът приел, че липсва единство на фактическите и правни основания за издаване на оспорения административния акт. При тези изводи преценил, че тъй като естеството на административния акт не позволява разрешаването на въпроса по същество, върнал преписката на административния орган за повторно разглеждане със задължителни указания за спазване на процедурата по издаването му и нова проверка на допустимите за подпомагане площи. Обжалваното решение е правилно. По делото няма спор относно факта, че жалбоподателят е земеделски стопанин по смисъла на § 1, т. 23 от ДР на ЗПЗП, т. е. стопанисва земеделска площ, включена в системата за идентификация на земеделските парцели. Не се спори и че в срока, определен в чл. 4, ал. 1 от Наредба № 5/2009 г., в съответствие с чл. 32, ал. 1 ЗПЗП, чл. 41, ал. 2 и чл. 46 ЗПЗП, е подал заявление за подпомагане по образец. При преценка законосъобразността на уведомителното писмо съдът е приел, че то е постановено при съществени нарушения на административнопроизводствените правила и в противоречие с материалния закон. Същевременно при проверката на основанията по чл. 146 от АПК съдът е съобразил, че уведомителното писмо е немотивирано поради това, че липсва посочване за всеки конкретен имот, коя от хипотезите на чл. 43, ал. 3, респективно чл. 47, ал. 2 от ЗПЗП е приложима в конкретния случай. Липсата на мотиви - непосочването на конкретни правни и фактически основания за издаване на административния акт представлява неспазване на изискването за неговата форма, съгласно чл. 59, ал. 1 и ал. 2, т. 4 АПК, като изводите на административния съд относно немотивираността на административния акт са правилни, предвид установеното, че в уведомителното писмо са посочени няколко правни основания за отказ от субсидия, без да е посочено кое е конкретно приложимото за всеки отделен парцел или група парцели. Този извод се налага от уведомителното писмо, касаещо частта по СЕПП, в което в обясненията към колона 5 от таблицата - "Площ на парцела, след извършени административни проверки", са посочени правните основания на чл. 43, ал. 3, т. 4 и т. 1 от ЗПЗП. Същевременно в обяснението към колона 5 е посочено фактическото основание на установени застъпвания, при които кандидатът се е отказал или не е предоставил документи, покриващо правното основание на чл. 43, ал. 3, т. 5 от ЗПЗП. В конкретния случай, противно на твърдяното от касатора, мотивите на административния орган не могат да бъдат изведени и от документи, представляващи част от административната преписка по издаване на административния акт, тъй като, както правилно е установил съдът, в хода на административното производство по заявлението на "БИММ АГРО" ЕООД, освен че са установени площи, попадащи извън допустимия за подпомагане слой за 2011 г., при извършените кръстосани проверки са установени и застъпвания - площи заявени за подпомагане от няколко кандидата, за които в уведомителното писмо липсват отбелязвания. Последното се потвърждава и от писмо на МЗХ из № 11-537/01.11.2012 г., представено пред съда, в което е посочено, че площите, заявени от "БИММ АГРО" ЕООД попадат частично извън специализирания слой "Площи в добро земеделско състояние", както и че след извършената допълнителна проверка, е констатирано, че по заявлението на "БИММ АГРО" ЕООД, за кампания 2011 г. е установено и наличие на площи, заявени от повече от един кандидат. Верно е, че конкретните причини за допустимост/недопустимост на отделните парцели по заявлението на "БИММ АГРО" ЕООД са посочени в заключението на вещото лице и частично в цитираното писмо на МЗХ. В случая обаче е иррелевантно дали констатациите на вещото лице се припокриват с тези на административния орган, доколкото съдебната практика е категорична, че е недопустимо мотивите на административния акт да бъдат "дописвани" и допълвани след приключила процедура по издаване на административния акт и неговото съобщаване, още по - малко чрез доказателствени средства, събрани в хода на съдебното му обжалване. Аналогични са и съображенията за немотивираност на административния акт в частта по СНДП, доколкото в уведомителното писмо, в колона 5 от таблицата е посочено правното основание на чл. 47, ал. 2, т. 4 от ЗПЗП, както и е посочено фактическото основание на установени застъпвания, при които кандидатът се е отказал или не е предоставил документи, покриващо правното основание на чл. 47, ал. 2, т. 6 от ЗПЗП. И в тази част на уведомителното писмо липсва конкретизиране кое е приложимото правно основание, предвид обстоятелството, че в административната преписка са налице данни както за двойно заявени площи, така и за такива, попадащи извън допустимия слой. Противно на твърдяното в настоящата жалба, решаващият съд е стигнал до правилния извод, че в издадения акт няма конкретни, относими и адекватни констатации по отношение на заявлението на оспорващия земеделски стопанин. Константна е практиката на Върховният административен съд, че неизлагането на конкретни мотиви е нарушение на законовото изискване за форма на административния акт, което лишава жалбоподателя от възможността за организиране на адекватна правна защита, препятства осъществяването на контрол за законосъобразност на акта от страна на съда и е самостоятелно основание за неговата отмяна. В същото време, предвид естеството на акта и констатираните пороци - липса на мотиви, съдът законосъобразно е върнал преписката на административния орган за ново произнасяне, със задължителни указания по тълкуването и прилагането на закона. От друга страна, релевираният довод в касационната жалба за допуснато от съда нарушение на материалния закон е също неоснователно. В тази част от касационната жалба процесуалният представител на касатора прави опит да замести липсващите мотиви на уведомителното писмо, което не може да бъде предмет на обсъждане, защото касационната жалба не е и не може да бъде част от обжалваната заповед. Посочената в касационната жалба практика на ВАС от 2009 г. е по случаи, неидентични на настоящия, а по идентичен случай са постановени напр. решения № 3899 от 20.03.2013 г. по адм. д. № 13126/2012 г., № 1200 от 24.01.2013 г. по адм. д. № 12488/2012 г., № 14663 от 21.11.2012 г. по адм. д. № 4869/2012 г. и решение № 1200 от 24.01.2013 г. по адм. д. № 12488/2012 г., IV отд. на ВАС, всички - на IV отд. на ВАС, оставящи в сила отменителните решения на АССГ. Предвид горните съображения настоящият състав на ВАС намира, че обжалваното решение на АССГ е съобразено с материалния закон и е обосновано, т. е не страда от релевираните с касационната жалба пороци. При служебната проверка по чл. 218, ал. 2 АПК не се констатира същото да е нищожно, поради което следва да бъде оставено в сила. При този изход на спора искането на касатора за присъждане на разноски по делото, предвид разпоредбата на чл. 143, ал. 4 АПК, вр. с чл. 228 АПК, е неоснователно и следва да бъде оставено без уважение. Искането на процесуалния представител на ответната страна по касационната жалба за присъждане на разноски пред ВАС, е своевременно заявено, и с оглед чл. 143, ал. 3 от АПК - основателно, но недоказано. По настоящото дело не е представен документ, от който да е видно плащане на адвокатско възнаграждение за правна защита и съдействие, поради което и това искане следва да бъде оставено без уважение. Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2, предложение първо от АПК, Върховният административен съд - Четвърто отделение,