Решение № 4462 от 5.04.2018 г. на ВАС по адм. д. № 4655/2017 г.

от 26.03.2015 г., да одобри инвестиционен проект и издаде разрешение за строеж за "Преустройство и промяна на предназначението на "Кафе-сладкарница със сладкарска работилница", в "Аптека за лекарствени продукти, с изключение на приготвяни по магистрална и фармакопейна рецептура", в имот с индентификатор 68134.1106.255 (стар ПИ 516), част от УПИ I - "за ОЖС и КОО", кв. 87, м. "Р.-К.", с административен адрес: гр. С., ул. "В." №.... Решаващият състав е посочил, че заповедта е издадена от компетентен по смисъла на чл. 216, ал. 2 ЗУТ административен орган - началника на РДНСК - ЮЗР С., в предвидените от закона форма и съдържание, като не са допуснати при издаването й нарушения на административнопроизводствените правила от категорията на съществените, които биха могли да обосноват на самостоятелно основание отмяна на оспорения акт. Не е споделен довода на жалбоподателя за нищожност на оспорената заповед поради противоречието й с влязло в сила съдебно решение № 6802/6.11.2015 г. на АССГ, постановено по адм. дело № 6053/2015 г. и определение № 6856 от 16.12.2015 г., постановено по адм. дело № 9649/2015 г. на АССГ, с които били отменени предходни мълчалив и изричен откази на ответника. При преценката дали установените от Гл. архитект и Началника на РДНСК несъответствия представляват факти, сочещи на несъответствие на инвестиционния проект с предвижданията на ПУП, или с правилата и нормите за застрояване, като съществени и констатирани от административните органи пороци на проекта са приети: 1. предвидената площадка пред входа на западната фасада, (несъществуваща в одобрените през 2005 г. проекти на сградата), нарушаваща уличната регулационна линия по действащия план (нарушение по чл. 87, ал. 1 от Наредба № 7 ПНУОВТУЗ), независимо, че регулацията не е приложена; 2. непредставянето на скица от АГКК - факт, неоспорен от жалбоподателите; 3. представената ситуация в проекта по част "Архитектурна" не е изготвена върху актуална кадастрална карта, с нанесена регулация върху нея и 4. че не съществува установена в закона забрана компетентният орган по ЗУТ да изиска от възложителя към документацията да бъде приложено становище на компетентния орган по околна среда по отношение на приложимостта на глава шеста от ЗООС за конкретния инвестиционен проект, доколкото се касае за преценка за спазване на нормите на ЗООС, което е от значим обществен интерес. С оглед пълнота на мотивите, съдът е посочил и, че необосновано Гл. архитект и началникът на РДНСК са приложили нормата на чл. 148, ал. 7 ЗУТ при мотивиране на своите откази, доколкото правнозначимият юридически факт, осъществяващ хипотезата на тази норма и налагащ прилагане на нейната диспозиция е наличието на незаконен строеж, който факт се установява с влязъл в сила индивидуален административен акт, какъвто в процесния случай липсва (макар и да е наличен постановен акт с правно основание чл. 225, ал. 2, т. 2 ЗУТ, същият не е влязъл в сила предвид висящото производство по съдебното му обжалване). Така постановеното решение е правилно и следва да бъде оставено в сила. Касационната жалба е подробна и обстоятелствена, като в по-голямата си част същата преповтаря оплаквания и съображения, заявени и пред съда по съществото на спора, които са обсъдени в процесния съдебен акт. В последния са изложени относимите факти и доказателства, преценени в съвкупност с доводите на страните, установеното от фактическа страна в хода на производството и изискванията на приложимите материалноправни норми, затова фактът, че по някои от съображенията на страните съдът не е взел отношение, не навежда на допуснато нарушение на процесуалните правила. Обосновано е прието, че заповедта е валиден акт на компетентен орган съгласно чл. 216, ал. 1, т. 2 от ЗУТ, издадена при спазване на процедурните правила, в изискуемата форма, при липса на процедурни нарушения, ограничаващи правата на жалбоподателя, съдържаща всички реквизити, включително правни и фактически основания. Неоснователен е и доводът за формиране на вътрешното убеждение по спора в противоречие с чл. 27, ал. 2, т. 1 от АПК. Разпоредбата се отнася до проверката на допустимостта на искането за започване на производство, която следва да се направи от административния орган, с оглед изложените в нормата предпоставки, в частност т. 1, досежно наличие на влязъл в сила административен акт, със същите страни и предмет. В настоящия случай правилно е констатирано, че такъв акт не е налице, поради което и административният орган се е произнесъл по допустимо искане. Вярно е, че първоначално постановеният, на 13.05.2013 г. отказ на Гл. архитект, (постановен по заявление от 29.04.2013 г.), е бил отменен със заповед от 30.07.2013 г., жалбата срещу която е преценена като недопустима с определение по адм. дело № 9435/2013 г. на АССГ. Невярно е твърдението, че с тази заповед са били дадени задължителни предписания на компетентния орган да одобри инвестиционния проект, които той не е изпълнил и повторно е отказал одобряването му. След като, на 14.02.2014 г. от настоящите касатори е било подадено ново заявление за одобряване на същия проект, е започнало ново административно производство, с последвал отказ от 26.02.2014 г. на Гл. архитект, оставен в сила със заповед на Н-ка на РДНСК-ЮЗР от 26.09.2014 г., отменен с решение на АССГ по адм. дело № 10870/2014 г. и преписката е била върната за ново разглеждане на заявлението. Изпълнявайки указанията на съда за произнасяне, Гл. архитект на район Красна поляна е постановил отказ, обективиран в писмо от 26.03.2015 г., оставен в сила със заповед от 17.07.2015 г., производството по жалбата срещу който е било прекратено с определение от 16.12.2015 г. на АССГ, поради постановената към този момент отмяна на мълчалив отказ на Н-ка на РДНСК, с решението от 6.11.2015 г. по адм. дело № 6053/2015 г. на АССГ и изпращане на преписката на контролния по чл. 216 ЗУТ орган, за произнасяне по жалбата срещу отказа на Гл. архитект от 26.03.2015 г. В изпълнение на задължителните предписания в решението, е бил постановен процесният акт. Съдът е проследил детайлно постановените от административните органи актове и проведения съдебен контрол на същите, като обосновано не е възприел оплакването за нищожност на оспорената заповед, мотивирано с противоречието й с влязло в сила съдебно решение № 6802/6.11.2015 г. на АССГ, постановено по адм. дело № 6053/2015 г. и определение № 6856 от 16.12.2015 г., по адм. дело № 9649/2015 г. на АССГ, с които били отменени предходни мълчалив и изричен откази на ответника. Противоречия действително не са налице - преписката е върната за произнасяне, без да са давани указания по тълкуването и прилагането на закона, а е прекратено производство по обжалване на друг изричен отказ на ответника по делото. При постановяването на решението не е допуснато нарушение на материалния закон. При преценката дали установените от Гл. архитект и Началника на РДНСК несъответствия представляват факти, сочещи на несъответствие на инвестиционния проект с предвижданията на ПУП, или с правилата и нормите за застрояване, съдът е съобразил разпоредбата на чл. 145, ал. 1, изр. 2 ЗУТ, с оглед която наличието дори само едно такова констатирано несъответствие е достатъчно за издаване на отказ за съгласуване на инвестиционния проект и съответно - за издаване на разрешение за строеж, по аргумент от чл. 148, ал. 4 ЗУТ. Правилно е прието, като цяло, съответствие на акта с материалния закон, без отделни негови пунктове, за които в решението са изложени конкретни коригиращи мотиви. Позовавайки се на изготвената по делото СТЕ, приета като обективна и компетентно изготвена, кореспондираща с представените по делото доказателства, съдът е посочил, че част от визираните (в 7 пункта) в заповедта несъответствия, всъщност не са относими към дължимата от главния архитект проверка по чл. 145, ал. 1, изр. 2 ЗУТ, а част от посочените като непредставени документи, не носят информация за подлежащия на изследване факт - дали инвестиционният проект е съответен на предвижданията на ПУП и на правилата и нормите за застрояване. Изводът се отнася до констатацията, че южната стена на сградата не представлява калканна стена по смисъла на § 5, т. 56 ДР ЗУТ, а посочените в п. 2 липсващи документи и проектни части, не носят информация, необходима за извършваната преценка на съответствие на инвестиционния проект. По отношение на посочените по-горе четири пункта от заповедта, приети като съществени и относими към осъществяваната проверка за съответствие, съдът е изложил съображения, които се споделят изцяло от настоящата инстанция. Същите са основани на приобщената по делото СТЕ, приета от жалбоподателя Георгиев без възражения, отказал се от последващи доказателствени искания и направените в писмена молба. Тези, изложени в жалбата (за изслушване в о. с. з. от настоящия съдебен състав на вещото лице, което да даде допълнителни отговори, по отношение на наведените касационни основания, или за назначаване на нова СТЕ) са недопустими, с оглед забраната на чл. 220 АПК, за фактически установявания в касационното производство. Съгласно чл. 145, ал. 2 от ЗУТ, процесът на съгласуване се състои в проверка на предвижданията на ПУП и правилата и нормативите за разполагане на застрояването и устройствените показатели, в която връзка съдът е обсъдил доказателствата по делото и въз основа на заключението на експерта е приел за установено, че площадката (практически вече премахната и несъществуваща в одобрените през 2005 г. проекти), но предвидена по обсъждания проект на западната фасада на сградата, нарушава уличната регулация (с уточнение в о. с. з. - уличната регулационна линия), съгласно действащия план - приложение № 1 по последния регулационен план. Видно е и от писмото на Гл. архитект на Столична община от 23.11.2017 г., изготвено след направена проверка, (постъпило по делото въз основа на издаденото на касатора Георгиев съдебно удостоверение и придружено с план - извадка от ПУП на бул. "Вардар" и бул. "Възкресение"), че "уличната регулация на кръстовището не е изменяна в частта на тротоарната линия, преминаваща пред сградата с идентификатор 68134.1106.255.1 - същата остава така, както е одобрена с ПУП на м. "Р.-К.", със заповед № РД-50-09-109 от 11.03.1988 г. Безспорно е по делото, че ПУП за реституирания имот 68134.1106.255 (стар ПИ 516) и сградата в него няма одобрен и това е посочено изрично от вещото лице (п. I. 1.1) и залегнало в решението, като причините за необособяването му в самостоятелен УПИ са ирелевантни в настоящото производство. Това обаче не води до основателност на направените от касаторите възражения, тъй като имотът е част, попада в УПИ I- "за ОЖС и КОО", кв. 87, както именно е посочено в оспорената заповед. Този извод не се променя и от наведения факт, че с представеното пред ВАС окончателно решение № 739/9.02.2017 г. по адм. дело № 4894/2016 г. на АССГ, по жалба на Георгиеви е отменено решение № 144 на С. О. съвет от 28.01.2016 г. в частта му по отношение на процесния имот, (с което е предвидено изменение на уличната регулация на ул. "Вардар", разширение на кръстовището, нова улица и пр.), тъй като то не е залегнало в процесния отказ и оставилата го в сила заповед. Правилна е и преценката за констатираната непълнота на представената ситуация в проекта по част "Архитектурна", която не е изготвена върху актуална кадастрална карта, с нанесена регулация върху нея, възражението по което отново е мотивирано с липсата на ПУП за имота, обсъдено вече като неоснователно. Не може да се счита изпълнено и изискването за представяне (с проекта) на скица от АГКК - факт, констатиран и в първоначалния отказ от 2013 г. и в последвалия го през 2015 г., независимо от посочването му в заявлението в т. 2 и което не може да се санира с представянето на такава от жалбоподателите, в хода на съдебното производство. Същото се отнася и за непредставянето на становище от компетентния орган по околна среда по конкретния инвестиционен проект, което, макар и непоискано изрично, е посочено като необходимо от Гл. архитект в отказа му от 2013 г., съгласно писмото на МОСВ от 28.01.2013 г., (л. 245, 246 по делото), досежно прилагането на ЗООС, във връзка с последните изменения на ЗУТ. Тази преценка на компетентния орган е в рамките на оперативната самостоятелност на органа, в обществен интерес и не подлежи на контрол. Въпреки това, повторното заявление е подадено без каквито и да е изменения по проекта или представяне на допълнителна документация към него и това не се отрича от касаторите. С оглед пълнота на мотивите, съдът е посочил и, че необосновано Гл. архитект и началникът на РДНСК са приложили нормата на чл. 148, ал. 7 ЗУТ при мотивиране на своите откази, доколкото правнозначимият юридически факт, осъществяващ хипотезата на тази норма и налагащ прилагане на нейната диспозиция, е наличието на незаконен строеж - този факт се установява с влязъл в сила индивидуален административен акт, какъвто в процесния случай липсва (макар и да е наличен постановен акт с правно основание чл. 225, ал. 2, т. 2 ЗУТ, същият не е влязъл в сила предвид висящото производство по съдебното му обжалване). В тази връзка, към момента на постановяване на настоящия съдебен акт се установява обосноваността на този извод, след като с решение № 5619/4.05.2017 г. по адм. дело № 11667/2016 г. ВАС е оставил в сила решение № 5536/22.04.2015 г. по адм. дело № 5201/2015 г. на АССГ, с което е отменена заповед № РД-30-38/22.04.2015 г. на Директора на Дирекция "ОСК" - СО, издадена на основание чл. 225, ал. 2, т. 2 ЗУТ, за премахване на незаконен строеж: "Едноетажна нежилищна сграда II-ри етап - подпокривно пространство", ЗП - 146 кв. м., находящ се в ж. к. "Разсадника", бул. "В." №..., кв. 87, ПИ-516 от УПИ-I, извършено в отклонение от одобрения проект, с констатация за допуснато от органа съществено противоречие между фактическите обстоятелства, на които се основава акта и правната квалификация на строежа като незаконен.