Решение № 21 от 22.02.2021 г. на ВКС по гр. д. № 2654/2020 г.

Решение № 21 от 22.02.2021 г. на ВКС по гр. д. № 2654/2020 г., II г. о., ГК, докладчик съдията Веселка Марева Производство по чл. 304 ГПК. Делото е образувано по молба на Й. И. М. -Д. и Ц. Т. М., двете представлявани от адв. Д., за отмяна на влязло в сила решение № 2634 от 12.11.2018 г. по гр. д. № 5408/2017 г. на Софийски апелативен съд, с което е потвърдено решение № 3317 от 15.05.2017 г. по гр. д. № 11227/2013 г. на Софийски градски съд. С решението е уважен установителен иск за собственост на "Булавтотранс" ЕООД срещу П. Т. М., И. С. Д. и Р. Д. А. по отношение на поземлен имот с идентификатор *** по кадастралната карта на [населено място], кв. Г., находящ се в [населено място], кв. Г., с площ от 1750 кв. м., съставляващ част от поземлен имот № * от кв. 97 по кадастралния план на [населено място]-Г. към 1998 г., целият с площ от 17310 кв. м. Поддържаното основание за отмяна е по чл. 304 ГПК. Молителките твърдят, че първата от тях е съпруга на ответника по иска И. С. Д., а втората от тях е съпруга на ответника по иска П. Т. М., като браковете са сключени съответно през 1992 г. и 1991 г.; недвижимият имот е придобит чрез договор за покупко-продажба, сключен по време на браковете им, поради което има статут на съпружеска имуществена общност, но те не са били конституирани и не са участвали в производството. Ответникът по молбата "Булавтотранс" ЕООД чрез пълномощника адв. А. намира молбата за неоснователна. Ответницата по молбата Р. Д. А. не взема становище. Ответникът И. С. Д. намира молбата за основателна. Ответникът П. Т. М. не взема становище. С определение № 100 от 17.09.2020 г. Върховният касационен съд, в настоящия състав на ІІ г. о., е приел молбата за допустима. По основателността на молбата съдът намира следното: Решението, чиято отмяна се иска, е постановено в производство по установителен иск за собственост, предявен от "Булавтотранс" ЕООД срещу П. Т. М., И. С. Д. и Р. Д. А. за признаване за установено по отношение на ответниците, че "Булавтотранс" ЕООД е собственик на поземлен имот с идентификатор **** по кадастралната карта на [населено място], кв. Г., с адрес: [населено място], кв. Г., с площ 1750 кв. м., съставляващ част от поземлен имот № * от кв. 97 по кадастралния план на [населено място] - Г. към 1998 г., целият с площ от 17310 кв. м. С решение № 3317 от 15.05.2017 г. по гр. д. № 11227/2013 г. Софийски градски съд е уважил иска. С решение № 2634 от 12.11.2018 г. по гр. д. № 5408/2017 г. Софийски апелативен съд е потвърдил съдебния акт. С определение № 75 от 25.02.2020 г. по гр. д. № 3420/2019 г. на І г. о. на Върховния касационен съд не е допуснато касационно обжалване на въззивното решение. За да уважи иска въззивният съд е намерил за доказано, че процесният имот е бил собственост на Държавата, предоставен е за стопанисване и управление на държавното предприятие "Булавтотранс" и с акта на държавния орган за преобразуване на държавното предприятие в търговско дружество имотът е включен в капитала на "Булавтотранс" ЕООД и е станал негова собственост на основание чл. 17 а от ЗППДОбП (отм.);. Ответниците по иска П. Т. М. и И. С. Д. се легитимират като собственици по силата на договор за продажба от 28.06.2011 г., сключен във формата на нотариален акт, с ответницата Р. Д. А.. Недвижимият имот е описан като поземлен имот с площ 1745 кв. м., съставляващ имот пл. № *** в кв. 97 по плана на [населено място], местн. Г.. Продавачката Р. А. е придобила имота с договор за покупко-продажба от 16.05.2008 г., сключен с Р. В. Г., Д. В. Д., Ц. И. В., К. Д. Л. и Н. Д. В.. Между последните лица и ищеца "Булавтотранс" ЕООД е постановено влязло в сила решение по гр. д. № 9122/2001 г. на Софийски районен съд, с което е отхвърлен предявения от физическите лица против дружеството иск за собственост на имота, основан на земеделска реституция. Въз основа на горното е прието, че договорът от 28.06.2011 г., с който М. и Д. купуват имота, е без вещнотранслативен ефект и не може да се противопостави на ищцовото дружество. Установява се от приложените към молбата за отмяна две удостоверения за граждански брак, както и от представените в съдебно заседание удостоверения за семейно положение, че И. С. Д. е в брак с молителката Й. И. М. -Д. от 1992 г., а П. Т. М. е в брак с молителката Ц. Т. М. от 1991 г., т. е. че към момента на сключване на придобивната сделка от 28.06.2011 г. купувачите са били в брак съответно с молителките. При горните обстоятелства молбата за отмяна се явява основателна. Правото на отмяна по чл. 304 ГПК принадлежи на лице, спрямо което решението има сила, независимо, че не е било страна по делото/чл. 216, ал. 2 ГПК/. Бездяловата съпружеска имуществена общност обосновава необходимо /но не задължително/ другарство на съпрузите при предявени искове за собственост срещу тях относно вещни права, придобити по време на брака, за които е приложима презумпцията на чл. 21, ал. 3 СК. Поради това съпругът, който не е участвал в производството, е обвързан от силата на присъдено нещо на решението. Неговото средство за защита е именно отмяната по чл. 304 ГПК, чрез която се гарантира правото му на участие в процеса. На основание изложеното следва да бъде постановена отмяна на решението и връщане на делото за ново разглеждане с участието на двете молителки. Новото разглеждане следва да се осъществи от първоинстанционния съд с цел осигуряване цялостно правото на защита на новоконституираните страни, каквото не би било гарантирано пред въззивната инстанция, действаща при условията на ограничен въззив. Разноските за настоящето производство следва да бъдат присъдени с решението по съществото на спора в зависимост от изхода му. Водим от горното, Върховният касационен съд, състав на ІІ г. о.