Решение № 3637 от 15.03.2013 г. на ВАС по адм. д. № 996/2013 г.

Решение № 3637 от 15.03.2013 г. на ВАС по адм. д. № 996/2013 г., VII о., докладчик съдията Даниела Мавродиева Производството е по чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалният кодекс/АПК/. Образувано е по касационна жалба на Началник отдел "Пътна полиция" при ОД на МВР - Враца срещу решение № 31/13.12.2012 г. на Административен съд Враца. Твърди се материална незаконосъобразност на съдебният акт. Иска се отмяната му. Ответната страна - Дарин Катранджийски от гр. Враца, моли касационната жалба да бъде отхвърлена като неоснователна, а първоинстанционното решение - оставено в сила. Представителят на Върховна административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, седмо отделение, намира жалбата за допустима, като подадена в срок срещу подлежащ на обжалване, валиден и допустим съдебен акт от надлежна страна в производството. Разгледана по същество жалбата е основателна по следните съображения: С обжалваното първоинстанционно решение, АС - гр. Враца е отменил като материално незаконосъобразна и постановена в нарушение на производствените правила заповед № З-ПП 249/2012 г. на н-к сектор ПП при ОД на МВР Враца, с която на основание чл. 143, ал. 3 от ЗДвП е отказана първоначална регистрация на лек автомобил Рено Меган Сценик, поискана от Дарин Катранджийски. Съдът се е позовал на изготвена по делото съдебно-техническа експертиза. Съгласно от заключението на вещото лице идентификационният номер на подлежащото на регистрация МПС, поставен на пода в багажното отделение е корозирал и не позволява идентификация. Успоредно с това обаче съдът е приел, че идентификационният номер на процесният модел лек автомобил се поставя на две нива - на пода в багажното отделение и на евротабелата/дясната колона между двете десни врати, в долната външна част на автомобила/, като върху тази табела няма никакво въздействие, деформация и повреди и ясно личи идентификационният номер, тъждествен на документите за собственост, предишна регистрация и прочее на конкретното МПС. При това положение съдът е счел, че не са налице предпоставките на чл. 143, ал. 3 ЗДвП, като следва колата да бъде регистрирана, а отказа за регистрация - отменен като незаконосъобразен. Съдът също така е установил и допуснати съществени нарушения на производствените правила, които следват от факта, че комисията извършила преглед на МПС е в непълен състав. Заключението и е подписано от четирима членове, а съгласно заповед № 2521/2012 г. на ОД МВР Враца, преглед се извършва от петима членове с посочен в заповедта персонален състав. Не може да се идентифицира и лицето положило подпис като първи член, тъй като не са указани имената му, подписалият чл. К. Ралчев не е измежду посочените в заповедта като основен или резервен чл. на комисията. Така съдът приема, че заключението за отказ от регистрация е дадено от комисия работила в непълен и незаконен състав, в нарушение на горецитираната заповед, поради което е приел, наличие на допуснато съществено нарушение на съдопроизводствените правила. С постъпилата касационна жалба н-к отдел "Пътна полиция" при ОД на МВР - Враца твърди, че заключението на техническата експертиза съдържа неточности, като е незаконосъобразно да се идентифицира МПС по т. нар евротабела, същата не представлява идентификационен номер поставен от производителя, като данните от нея не могат да бъдат основание за регистрация, докато именно идентификационният номер разположен на пода в багажното отделение е повреден - корозирал, което не позволява да се установи идентификацията на МПС-то. Успоредно с това не може да се установи идентичност между номера на т. нар евротабела и корозиралият идентификационен номер, поради големият брой неясни цифри в него, което дава възможност за много вероятни и различни комбинации. Респ. налице е неустановен идентификационен номер. С оглед така постановеното съдебно решение и твърденията на страните, настоящият състав съобрази следното: Фактът, че комисията, извършила преглед на МПС, е работила в незаконен състав, съдът не приема като съществено процесуално нарушение в рамките на конкретното производство. Това е така, доколкото обстоятелството, че идентификационния номер, поставен на рамата е корозирал и не може да бъде разчетен, не се оспорва. Напротив това обстоятелство се установява и от заключението по назначената по делото експертиза. От друга страна с процесната Заповед № 2521/2012 г. на ОД МВР Враца се назначава комисия която работи само при съмнения за интервенция върху идентификационният номер. Т. е. - механична намеса върху него, като пак съгласно същата заповед комисията разполага със следните компетенции - ако съмнението е основателно, да образува проверка, евентуално да се мине към производство по установяване на автентичността на идентификационният номер /което е производство образуващо и развиващо се по искане на заинтересованото лице съобразно Инструкция № I-185 от 6.12.2002 г./ или при наличие на престъпление - то да се документира и да се предприемат действия съобразно НПК. Т. е. комисията в производството по първоначална регистрация, какъвто е настоящият казус, не дава заключение за установяване идентификационният номер, противно на приетото от съда, - а за това налице ли е механична намеса върху него, следва ли да се премине към производство по идентификация на оригиналния номер поставен от производителя или следва да се образува досъдебно производство за установяване на престъпни обстоятелства. За да се стигне до необходимостта от подобно заключение от страна на комисията, следва вече да е установена неяснота относно идентификационния номер, за да се премине към експертно заключение за причините за това. Т. е. автентичността на същия не е несъмнена. Именно обоснованото наличието на съмнение за съдържанието на идентификационният номер е напълно достатъчно основание за отказ за регистрация. Т. е комисията действа не за да установи налице ли е неяснота в идентификационния номер, а на какво се дължи тя - и по конкретно - дължи ли са на механична намеса. Неяснотата вече е установена, преди комисията да пристъпи към изпълнение на своите задължения. Разпоредбата на чл. 143, ал. 3 ЗДвП предвижда подправката или заличаването като част от основанията за отказ за регистрация на ППС, но не се изчерпва само с тях. Видно от данните по делото, отказът за регистрация е постановен на основание корозирал идентификационен номер, т. е. същият е повреден по смисъла на чл. 143, ал. 3 ЗДвП, затова заключението на комисията няма никакъв обвързващ ефект, т. е. правопораждащ или засягащ, по отношение на постановеният отказ за регистрация. Такъв би имал, в производството по възстановяване на идентификационен номер, каквото производство, в случая не било предмет на разглеждане. Съдът е смесил характера, същността на две отделни производства и различните компетенции, които има комисията в тях, както и характера и същността на заключението и за отделните производства и оттам е направил грешният извод за същественост на процесуалното нарушение. Както бе отбелязано и по-горе по делото въобще не е налице спор, че идентификационният номер, поставен от производителя под багажника е силно корозирал, в резултат на което - неразпознаваем в пълен обем, така че налице е съмнение относно идентификацията на МПС-то. ВАС е имал неведнъж възможността да конкретизира, че изследването на действителния идентификационен номер не е задължение на административният орган. За същият е налице задължение да установи съдържанието му - относно наличието, респ. липсата на подправка, повреждания или заличавания по него. Органите на КАТ имат само установителна и удостоверителна функция спрямо наличието на доказуеми от заинтересованите лица обстоятелства. В процедурата по установяване на идентификационен номер, предвидена в Инструкция № I-185 от 6.12.2002 г. за определяне реда за възстановяване на идентификационния номер на пътно превозно средство, процесуалните действия от страна на административния орган имат отделна и различна тежест за законосъобразността на завършващият производството акт, поради което същите не могат да се прилагат по аналогия само защото комисията има същия персонален състав и е определена с една заповед да извършва и други дейности. Изводът на съда относно допуснати от административния орган съществени процесуални нарушение е неправилен, дадена е грешна квалификация на приложимите към казуса процесуални правила. Неправилен е и извода на първоинстанционния съд за допуснати нарушения на материалния закон, изразяващи се в липса на предпоставки за приложението на чл. 143, ал. 3 ЗДвП. По делото изобщо не е налице спор, че идентификационният номер, поставен на пода в багажното отделение, е корозирал и неразпознаваем. Това е приел и съдът в мотивите на решението си. Ето защо за органите на КАТ несъмнено съществува задължение да откажат регистрация. Фактът, че съдържанието на номера е установимо /а номерът - възстановим по смисъла на закона/, както съдът е преценил с извършената съдебно-техническа експертиза, би могло само да даде основание на заинтересованото лице да премине към процедура по възстановяването му. Както правилно отбелязва касаторът - фактът, че има номер поставен и на друго място /т. нар евротабела/ не позволява да се направи извод, че номерът е несъмнено установен, тъй като вследствие настъпилите изменения в номера под багажника - не е възможно да се установи идентичността дори между двата отделни номера. Освен това наличието на възстановимост на производствено поставеният номер, не означава автоматично задължение за регистрация на МПС-то, такова задължение ще възникне едва след като възстановимостта стане факт, а не хипотеза. Към настоящия момент това е процесуална възможност пред заинтересованото лице, а не настъпил факт. Не е следвало и съдът да извършва фактическо установяване и изследване на номера, което е стриктна компетенция на органите на КАТ и само, когато тя бъде реализирана в рамките на нарочно производство съдът, при сезиращо искане за това, може да провери както процесуалният начин на осъществяването и, така и законосъобразността на изводите от нея. Често административните съдилища допускат грешка в рамките на производството по обжалване на отказ за регистрация на основание чл. 143, ал. 3 ЗДвП, като изхождат от факта, че номерът е възстановим и оттам отказът - за регистрация - незаконосъобразен. Затова следва да се отбележи ясно и е от значение за правоприлагането по посоченият текст, че органите на КАТ нямат задължение в рамките на производство по искане на регистрация да установяват действителното съдържание на неразпознаваем номер. Те трябва само констатират автентичността, респ. липсата на такава вследствие на отделени обстоятелства, което им налага задължение в хипотезата на обвързана компетентност - да откажат регистрация. Когато компетентно назначена комисия за проверка на идентификационният номер на подлежащо на регистрация МПС прецени, че е налице механично престъпно заличаване - да предприеме действия съобразно НПК, когато установи, че е налице невъзможност да се установи идентификационният номер по други съображения - да отбележи факта за невъзможност установяването на идентификационният номер чрез прост оглед. Но при всички положения, в производството по регистрация на МПС, органите на КАТ нямат задължение да извършват проверка за действителния и първоначално поставеният от производителя идентификационен номер. Недопустимо е и съдът да преминава към подобна проверка, защото същата не е предмет на спора. Последният следва да се ограничи само до фактическо установяване налице ли е някое от обстоятелствата по чл. 143, ал. 3 ЗДвП, през призмата на което да прецени законосъобразността /в процесуален и материален аспект/ на отказа на КАТ да регистрира МПС-то. В рамките на конкретният спор не е налице съмнение относно това, че идентификационният номер е корозирал, нечетлив и неясен, поради което правилно н-к сектор ПП при ОД МВР Враца на основание чл. 143, ал. 3 ЗДвП е отказал да регистрира същото превозно средство. С оглед така изложените съображения обжалваното решение като неправилно следва да бъде отменено и вместо него - да бъде постановено друго по съществото на спора, с което жалбата бъде отхвърлена. Така мотивиран и на основание чл. 221, ал. 2 предл. второ от АПК, Върховният административен съд, седмо отделение