Решение № 2778 от 26.02.2013 г. на ВАС по адм. д. № 286/2013 г.

Решение № 2778 от 26.02.2013 г. на ВАС по адм. д. № 286/2013 г., VI о., докладчик съдията Георги Георгиев Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административно-процесуалния кодекс във връзка с чл. 119 от Кодекса за социално осигуряване. Образувано е по касационна жалба на директора на ТП на НОИ Кюстендил срещу решение № 191 от 21.11.2012 г. на АС Кюстендил, постановено по адм. дело № 171/2012 г. С него се отменя решение № РД-12-40/05.06.2012 г. на директора на РУСО гр. Кюстендил и потвърденото с него разпореждане № 4909092857/6.4.2012 г. на длъжностното лице по пенсионно осигуряване при РУСО гр. Кюстендил, с което е изменена личната пенсия за осигурителен стаж и възраст на Елена Крумова Костадинова. Със същото решение преписката се изпраща на органа за постановяване на нов акт. Поддържа се неправилност на решението вследствие нарушение на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост - отменителни основания по чл. 209, т. 3 от АПК, поради което се иска отмяната му и постановяване на решение по същество, с което жалбата на Елена Крумова Костадинова се отхвърли като неоснователна. Ответникът по така подадената касационна жалба - Елена Крумова Костадинова оспорва жалбата по съображения изложени в писмен вид чрез процесуалния представител. Представителят на Върховна административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба. В съдебното решение съда като е съобразил всички събрани по делото доказателства, включително изготвената съдебна експертиза, правилно е определил категорията труд на лицето като подземен пробовземач. Зачитането на осигурителния стаж бил по смисъла на ПМС 40 от 1968 г. - първа категория. Били изпълнени изискванията на чл. 104, ал. 3 от Кодекса за социалното осигуряване, поради което съда е достигнал до законосъобразни изводи. Върховният административен съд, шесто отделение намира касационната жалба за допустима като подадена в срок и от надлежна страна, а разгледана по същество - за неоснователна по следните съображения: Производството пред административния съд е образувано по жалба на Елена Крумова Костадинова срещу решение № РД-12-40/05.06.2012 г. на директора на РУСО гр. Кюстендил и потвърденото с него разпореждане № 4909092857/6.4.2012 г. на длъжностното лице по пенсионно осигуряване при РУСО гр. Кюстендил, с което е изменена личната пенсия за осигурителен стаж и възраст на Елена Крумова Костадинова. В разпореждането и решението се съдържат констатации, че не са налице всички условия на чл. 104, ал. 3 от КСО, тъй като трудът на лицата, заемащи длъжност "подземен пробовземач", не е включен в списъчния състав до началник участък, а е към качествен контрол и не е положен при условията на чл. 104, ал. 3 от КСО и само се превръща по реда на тази разпоредба, поради което стажът за времето от 5.5.1989 г. до 27.12.1994 г. да се категоризира по чл. 104, ал. 3 от КСО. Съдът е разгледал по същество жалбата, която е приел за основателна. Неправилно след приемането на § 10 от ПЗР на ЗИДКСО административният орган е счел, че само превръщането на осигурителния стаж се извършва по реда на чл. 104, ал. 3 от КСО. Съдът е приел, че са основателни доводите на жалбоподателката като е извел правен извод, че в разпоредбата на чл. 104, ал. 3 от КСО определящо е че труда, положен от работници, инженерно-технически специалисти и ръководни служители до ръководител на участък включително, е под земята. От заключението на съдебно-техническа експертиза, съда е установил условията, при които е полаган трудът от жалбоподателката на длъжността "подземен пробовземач" в процесния период. При тези констатации е изведен правен извод за приложимост на разпоредбата на чл. 104, ал. 3 от КСО и при констатирано нарушение на материалния закон, решението на директора на РУСО е отменено ведно с последиците. Решението е правилно. С касационната жалба се поддържат доводи за неправилност на обжалваното решение, като се са неоснователни доводите, че трудът за процесния период, полаган от жалбоподателката, следва да бъде определен при условията на чл. 104, ал. 2 от КСО. Неоснователни са доводите, свързани с определяне характера на труда в зависимост от длъжността и щата на подземния участък. Съдът е приложил правилно закона при обосновани изводи от фактическа страна. Разпоредбата на чл. 104, ал. 3 от КСО, в сила от 2000 г., бр. 64 на ДВ, предвижда за работниците, инженерно-техническите специалисти и ръководните служители до ръководител на участък включително, заети на работа под земята в подземните рудници, в подземните геолого-проучвателни и хидротехнически обекти, в тунелното и подземното минно строителство, една година осигурителен стаж от първа категория се зачита за три години осигурителен стаж от трета категория. Анализът на разпоредбата води до извода, че разграничителния критерий между ал. 2 и ал. 3 на чл. 104 от КСО е свързан с характера и условията на труд, т. е. той да е положен под земята. Никакви други критерии не са заложени в цитираната разпоредба и не намира основание извода на административния орган, че определящото за категоризирането на труда е щата на участъка. При установеното от заключението на експертизата, че труда на жалбоподателката е полаган над 80% под земята, съда е извел верен правен извод за нарушение на материалния закон с последица - отмяна на акта като незаконосъобразен. Воден от горното и на основание чл. 221, ал. 2 пр. 1 от АПК, Върховен административен съд, шесто отделение