Решение № 11812 от 18.11.2021 г. на ВАС по адм. д. № 3085/2021 г.

Производството е по чл. 208 и следващите АПК. Образувано е по касационни жалби на Б. Пожарлиев, С. Колева - Папаринова и К. Георгиев чрез техния пълномощник срещу решение 1105/14.08.2020 г. и решение 1401/23.10.2020 г. по адм. д. 2548/2019 г. на Административен съд Бургас. Считат обжалваните решения за неправилни като постановени в нарушение на материалния и процесуалния закон и необосновани. Ответникът по касационните жалби главен експерт ЦАУ "Зора" при Община Бургас чрез своя пълномощник в писмено становище намира касационната жалба за неоснователна и претендира разноски. Ответникът Началникът на РДНСК Югоизточен район чрез процесуалния си представител счита касационните жалби за неоснователни. Ответниците С. Кралев, М. Янчолов, В. Георгиева и Г. Георгиев в писмено становище чрез пълномощника си намират касационните жалби за неоснователни и претендират разноски. Ответниците С. Николова, Р. Николов, Р. Николова, О. Желев и Етажната собственост на жилищна сграда с административен адрес гр. Бургас [улица] не вземат становище по касационните жалби. Представителят на Върховната административна прокуратура дава заключение за основателност на касационната жалба срещу решение 1105/14.08.2020 г. и за неоснователност на касационната жалба срещу решение 1401/23.10.2020 г. По касационната жалба срещу решение 1105/14.08.2020 г. по адм. д. 2548/2019 г. на Административен съд Бургас: Касационната жалба е подадена в срок и е процесуално допустима. За да се произнесе по съществото на касационната жалба, разгледана с оглед наведените основания за отмяна, настоящата инстанция взе предвид: Предмет на обжалване пред първоинстанционния съд е заповед ДК-10-ЮИР-4 от 29.01.2018 г., издадена от началника на РО НСК- Бургас, Регионална дирекция за национален строителен контрол, Югоизточен район. С обжалваната заповед е отхвърлена като неоснователна жалбата на Б. Пожарлиев, С. Колева - Папаринова и К. Георгиев и други жалбоподатели и е оставено в сила издаденото от главен експерт при Община Бургас, ЦАУ Зора, разрешение за строеж 41-З от 21.09.2017 г. за строеж Монтиране на метална врата на част от прохода към вътрешния двор на сграда в УПИ ХХVІ-208 в кв. 17 по плана на[жк], гр. Бургас. Обжалваното решение е второ по съществото на спора след отменително решение 13662/15.10.2019 г. по адм. д. 15052/2018 г. на Върховния административен съд. С обжалваното решение е отхърлена жалбата на жалбоподателите срещу оспорения административен акт. За да постанови този резултат, решаващият съд е развил следните доводи: От заключението на приетата по делото съдебно-техническа експертиза се установява, че в УПИ ХХVІ-208 в кв. 17 по плана на[жк], гр. Бургас, е изградена жилищна сграда с проход под нея, за осигуряване на достъп до вътрешното незастроено пространство от поземления имот. Вещото лице сочи, че съгласно представената ситуационна скица преградата, посочена като врата, не заема част от прохода на сградата, а е ситуирана извън него, на отстояние 0.5 метра от сградата и от прохода, в незастроеното дворно място, като е предвидено тя да прегражда частично подхода към двора за МПС (преградата е широка 2.30 метра, а цялата ширина на прохода е 3.5 метра, като останалата част от 1.20 ще осигурява свободен пешеходен достъп до двора). В заключението е отбелязано, че преградата не е монтирана, но е изработена и съхранена в дворното място и представлява лека метална конструкция с трапецовидна форма с размери: дължина 2.30 метра, височина в единия край 1.40 метра, а в другия- 1.00 м., и ще се монтира към вертикална метална колона с размери 0.3 м./0.3 м., която ще се замонолити в земята в незастроеното дворно място, на отстояние от сградата и прохода и от западната регулационна граница. В съдебното заседание вещото лице разяснява, че вертикалната колона ще бъде трайно прикрепена към земята, бетонирана, стабилизирана и на нея ще се окачи металната преграда, като за евентуално демонтиране на колоната би било необходимо да се разбие бетона. Отбелязва, че в разрешението не са конкретизирани размерите на преградата, но, при съпоставка на данните от разрешението и от скицата-проект, може да се направи извод, че не е предвидено тя да заема част от прохода, а остава извън него. Според съда лицата, депозирали жалба пред РДНСК- Бургас (жалбоподатели и в настоящото производство), нямат качеството на заинтересовани лица по смисъла на чл. 149, ал. 2 ЗУТ. От данните по делото е видно, че собственици на УПИ ХХVІ-208 в кв. 17 по плана на гр. Бургас,[жк], са лицата, по чието искане е издадено обжалваното разрешение за строеж. Жалбоподателите притежават само идеални части от правото на строеж върху поземления имот, което право понастоящем е реализирано в пълен обем. Обстоятелството, че жалбоподателите са собственици на постройката, без да притежават собствеността върху дворното място, съгласно чл. 64, ал. 1 от ЗС, им дава право да се ползват от земята, но само доколкото това е необходимо за използване на постройката според нейното предназначение. Достъпът до сградата обаче не се осигурява през незастроеното дворно място и с реализиране на предвидената преграда той не би бил препятстван, още повече, че преградата следва да бъде ситуирана в самото незастроено дворно място, извън прохода, на отстояние 0.5 метра от него и от сградата, и да прегражда само частично подхода към двора- само за МПС но не и пешеходния достъп. Като краен резултат обжалваното решение е правилно макар и не изцяло по изложените от съда съображения: Настоящата инстанция намира, че жалбоподателите са заинтересовани лица по смисъла на чл. 149, ал. 2, т. 1 ЗУТ, тъй като са носители на ограничено вещно право-право на строеж, макар и реализирано. Поради това те са процесуално легитимирани да обжалват процесното разрешение за строеж и жалбата им законосъобразно е приета за процесуално допустима от административния орган в лицето на началника на РДНСК-Югоизточен район. В случая правилно органът е приел жалбата за неоснователна. В тази насока настоящият съдебен състав не приема развитите в касационната жалба доводи, че в случая се касае за преместаем обект, а не за строеж. Установява се, че преградата следва да се монтира към вертикална метална колона. Тази колона следва да се замонолити в земята като трайно прикрепена и бетонирана, като за демонтиране на колоната би било необходимо да се разбие бетона. Този начин на поставяне променя трайно субстанцията и начина на ползване на земята, което сочи на строеж по смисъла на пар. 5, т. 38 ЗУТ. В случая този строеж обаче не касае преустройство, не отнема общи помощения и площи или части от тях и не се променя предназначението на самостоятелни обекти в сградата, не се изменят съществено общи части на сградата. Както правилно е посочено и от административния орган и от съда жалбоподателите нямат право на строеж върху останалото извън застроената сграда дворно място. Те са собственици на самостоятелни обекти в сградата, ведно с проценти идеални части от общите части на сградата и от правото на строеж върху терена, ппредставляващ застроената площ-изградената вече сграда. Поради тези обстоятелства те нямат право на собственост върху имота, която собственост върху незастроеното дворно място е само в лицето на титулярите на оспореното разрешение за строеж. Правилно в този смисъл съдът е отбелязъл, че земята не е обща част на етажните собственици в сградата. Етажните собственици могат да се ползват от земята само доколкото е необходимо да имат достъп до сградата и до нейното ползване според предназначението й-като жилищна сграда. В случая разрешеният строеж е в дворното място зад сградата, като е предвидена възможност за свободен достъп за хора. Разрешеният строеж би препятствал само достъпа на автомобили в дворното място. Как ще се ползва това дворно място е само в правомощията на собствениците на терена, но не и в правомощията на етажните собственици в сградата. Поради това и каквито и решения да са взети от Общото събрание на етажните собственици на сградата, те не могат да са релевантни за незастроения в конкретния случай вътрешен двор на имота.. В случая към момента на построяване на сградата не е действал режимът, изискващ осигуряване на паркоместа в урегулирания имот за новопостроени сгради съгласно чл. 43, ал. 1 ЗУТ. Освен това тези паркоместа се осигуряват с инвестиционните проекти и отделните паркоместа са със статут на принадлежност към съответните самостоятелни обекти в сградата. В случая тези обстоятелства не са налице за етажните собственици в сградата, а и посочената норма - чл. 37, ал. 4 ЗУТ е в сила от от 2015 г., а сградата е построена през 90-те години. Не е налице и хипотезата на прилежаща площ към сграда в режим на етажна собственост по смисъла на пар. 1, т. 2 ДР на ЗУЕС, тъй като нормата има предвид сгради в имоти с комплексно застрояване, при което площите между сградите в комплекса могат да се устройват като места за паркиране. Тази хипотеза в случая не е налице. По касационната жалба срещу решение 1401/23.10.2020 г. по адм. д. 2548/2019 г. С това съдебно решение е допусната поправка на очевидна фактическа грешка в основното решение - относно разноските по делото, като с него правилно е извършено допълване, а не изменение на постановеното решение. В мотивите си съдът е посочил дължимите разноски като размер от конкретна сума и тежестта за тях, но в диспозива на решението си е пропуснал да посочи конкретната сума. Налице е очевидна фактическа грешка като несъответствие между изразената в мотивите воля на съда и изразеното в диспозитива, което несъответствие законосъобразно е отстранено чрез поправка на явна фактическа грешка. В случая не се касае за изменение на решението в частта за разноските по чл. 248 ГПК във връзка с чл. 144 АПК, а за поправка на грешка на основание чл. 175 АПК. Ако жалбоподателите не са били доволни от решението в частта за присъдените разноски е следвало да искат изменение на решението в тази част по реда на чл. 248 ГПК във връзка с чл. 144 АПК, при който ред съдът се произнася с определение, което може да бъде обжалвано с частна жалба. По реда на чл. 175 АПК само е поправена явна фактическа грешка, като отговорността за разноските се разпростира спрямо всички жалбоподатели пред първоинстанционния съд. Тази отговорност включва и жалбоподателите, които са оттеглили оспорването си и спрямо които първоинстанционното решение е обезсилено и произвоството прекратено, тъй като те също са инициирали обжалването пред съда. С оглед изхода на спора пред касационната инстанция на ответниците по касационната жалба С. Кралев, М. Янчолов, В. Георгиева и Г. Георгиев следва да бъдат присъдени своевременно претендираните с писмения отговор чрез техния пълномощник разноски, представляващи адвокатско възнаграждение за един адвокат в размер на 800 /осемстотин/ лв. съобразно представеното пълномощно и на община Бургас сумата 100 /сто/ лв. юрисконсултско възнаграждение съобразно претенцията в писмения отговор по касационната жалба от пълномощника на главния експерт ЦАУ "Зора" при Община Бургас. Воден от горното, Върховният административен съд, второ отделение,