Решение № 11331 от 21.11.2023 г. на ВАС по адм. д. № 6136/2023 г.

Производството по делото е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на Янаки и син ООД, представлявано от управителя А. Атанасов чрез адв. С. Тодоров, против решение 94 от 27.03.2023 г., постановено по адм. д. 316/2022 г. по описа на Административен съд гр. Стара Загора. Касаторът навежда доводи за неправилност на обжалваното решение като постановено в нарушение на материалния закон, при допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила и необоснованост отменителни основания съобразно чл. 209, т. 3 АПК. Излага доводи за незаконосъобразност и необоснованост на изводите на съда, че е налице незаконен строеж, предвид представените по делото разрешение за строеж (РС) 312/13.08.1963 г. и РС 414/14.08.1964 г., които не са оспорени от административния орган и не са взети предвид при образуваното административно производство. Счита за необоснован изводът на съда, че описаният строеж в констативния акт е незаконен. Поддържа довода си за нищожност на обжалвания административен акт, тъй като счита, че заместник-кмета на Община Стара Загора не е имал правомощия да подпише обжалваната заповед, предвид, че изрично от обема на делегираните му от кмета на общината правомощия са изключени конкретно изброени такива, част от визираните в чл. 44 ЗМСМА. Моли за отмяна на обжалваното решение и претендира присъждане на направените по делото разноски пред двете съдебни инстанции. Ответникът кметът на Община Стара Загора чрез процесуалния си представител в писмени бележки оспорва касационната жалба и моли обжалваното решение да бъде оставено в сила. Претендира присъждане на юрисконсултско възнаграждение. Прокурорът от Върховната административна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, второ отделение, намира касационната жалба за процесуално допустима, като подадена в срока по чл. 211, ал. 1 АПК и от надлежна страна, а разгледана по същество за неоснователна, като съображенията за това са следните: С обжалваното решение Административен съд гр. Стара Загора отхвърля жалбата на Янаки и син ООД против заповед 10-00-320/22.02.2022 г. на кмета на Община Стара Загора, с която на основание чл. 225а, ал. 1 във вр. с чл. 225, ал. 2, т. 2 ЗУТ, е наредено на жалбоподателят да премахнат незаконен строеж Разширение на съществуваща жилищна сграда и дървен навес в ПИ с идентификатор 68850.504.5478 по КК на гр. Стара Загора, който е част от УПИ V-5477, 5478, 5479, кв.286 по плана на гр. Стара Загора. За да постанови този резултат съдът приема, че оспорената заповед е издадена от компетентен орган, в предписаната от закона форма, при постановяването й не са допуснати съществени нарушения на процесуалните правила и същата е в съответствие с материалния закон, поради което прави извод за нейната законосъобразност. Приема, че от събраните доказателства безспорно е установен извършен строеж по смисъла на § 5 т. 38 ДР ЗУТ и за същия не са представени строителни книжа и разрешение за строеж, поради което е незаконен. Констатира, че строежът не е търпим, с оглед установената година на изграждането му 2018 г. и не попада в хипотезата на § 16 от ПР на ЗУТ и § 127, ал. 1 ПЗР на ЗИДЗУТ. Излага съображения, че не са налице пороци, водещи до нищожност на обжалваната заповед, поради това, че същата е подписана от заместник-кмет на общината. Обжалваното решение е постановено в съответствие с материалния закон и е обосновано. Законосъобразен е изводът на съда, че обжалвания административен акт е издаден от компетентен орган, съгласно изискването на чл. 225а, ал. 1 ЗУТ, а именно кметът на общината, съгласно приложената по делото заповед 10-00-312/21.02.2022 г. за заместване (л.54) и предвид, че процесният строеж е пета категория по смисъла на чл. 137, ал. 1, т. 5, б. а ЗУТ. Неоснователни са доводите в касационната жалба, които повтарят доводите, направени и в първоинстанционното производство, за нищожност на оспорения акт като издаден от некомпетентен орган, предвид ограничено делегирани правомощия на заместник-кмета на Община Стара Загора по чл. 44 ЗМСМА. Видно от представената по делото заповед 10-00-312/21.02.2022 г.,кметът на Община Стара Загора е възложил на заместник-кмета по Транспорт, чистота и екология да го замества за периода от 21.02.2022 г. до 25.02.2022 г. включително. Именно в този период е издадена и оспорената заповед, но същата е издадена от името на кмета и е подписана от посочения заместник, като изрично е отразено, че това е направено по правилата на заместването с изписване номера и датата на заповедта за заместване. В случая се касае за заместване, а не за делегиране на права, както сочи жалбоподателя, поради което не е налице хипотезата на §1, ал.3 от ДР на ЗУТ. Посочените в заповедта ограничения на заместващия по чл. 44, ал.1, т.9, т.10 и т.17 от Закона за местното самоуправление и местната администрация (ЗМСМА) касаят възлагане от кмета на общината на негови функции на кметовете на кметства и райони, координация и осъществяване на контрол за целесъобразност и законосъобразност при изпълнението им и осъществяване на контрол по законосъобразността на актовете и действията на кметовете при изпълнение на техните правомощия и налагане на предвидени административни наказания; поддържане на връзки с политически партии, обществени организации и движения, както и други органи на местното самоуправление в страната и в чужбина и утвърждаване на устройствения правилник на общинската администрация. Посоченото в заповедта за заместване ограничение не касае правомощията на кмета на общината визирани в ЗУТ, поради което издателят на заповедта има всички правомощия да издаде заповед по чл. 225а, ал.1 ЗУТ по силата на заповедта за заместване, които има и кмета на Община Стара Загора за посочения в заповедта срок, поради което при правило тълкуване и прилагане на закона Административен съд гр. Стара Загора приема, че оспорената заповед е издадена от компетентен орган и същата не е нищожна. Правилно съдът приема, че административния акт е издаден в предписаната от закона форма, като същият съдържа фактически и правни основания за издаването му, както и че при постановяването му не са допуснати съществени нарушения на процесуалните правила. От компетентните органи е съставен констативен акт, с който е установено извършеното незаконно строителство без разрешение за строеж, с което е нарушен чл. 148, ал. 1 ЗУТ. Препис от акта е връчен на касатора, който депозира възражения (л.14), които са обсъдени от административния орган в оспорената заповед и са приети за неоснователни, поради което изводът на съда, че при постановяване на заповедта не са допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила е правилен. Законосъобразен е и изводът на съда, че оспорената заповед е постановена в съответствие с материалния закон. Със съставения констативен акт и приложената скица е установено съществуването на незаконния строеж, неговото местоположение и параметри. Констативният акт има доказателствена сила за съществуването, местоположението и вида на строежа, като доказателства, които да опровергават фактите, установени в акта не са ангажирани. Представените по делото РС 312/13.08.1963 г., с което е позволено на предишния собственик да направи ремонт на покривната конструкция и изолационно антре пред сградата (л.69), за което антре касаторът твърди, че е идентично с посоченото като незаконно разширение на съществуваща жилищна сграда и РС 414/14.08.1964 г., с което е позволено на М. Табакова да построи навес за дърва и да премести клозета на по 3 м. от съседите, съгласно скица на гърба на разрешителното (л.70), каквато скица не е представена по делото, не опровергават направените констатации в констативния акт. От представената по делото извадка от регулационния план от 2007 г. се вижда сградата на основното застрояване, сгради на допълващо застрояване и навеси в поземления имот, които съпоставени с местоположението на изградения незаконен строеж посочени в констативния акт и приложената към него окомерна скица установяват, че посоченото като незаконно изградено, не покрива като местоположение посочените сгради в плана от 2007 г. По делото не е спорно, че дружеството е извършител на строежа. Съгласно чл. 148, ал. 1 ЗУТ строежите могат да се извършват, само ако са разрешени съгласно този закон, а процесното разширение на съществуваща жилищна сграда и дървен навес в ПИ с идентификатор 68850.504.5478 по кадастралната карта на гр. Стара Загора, който е част от УПИ V-5477,5478, 5479, кв.286 по плана на гр. Стара Загора представлява строеж по смисъла на § 5, т. 38 ДР ЗУТ и следователно за него следва да бъдат издадени строителни книжа. От събраните по делото доказателства е установено, че процесният строеж е реализиран без одобрени строителни книжа, поради което същият е незаконен по смисъла на чл. 225, ал. 2, т. 2 ЗУТ. С оглед годината на изграждането му - 2018 г. същият не е търпим строеж по смисъла на § 16, ал. 1 - 3 ПР ЗУТ и § 127, ал. 1 ПЗР ЗУТ. При постановяване на решението съдът не допуска съществени нарушения на процесуалните правила. С разпореждане от 06.06.2022 г. съдът разпределя и указва доказателствената тежест на страните, извършва служебна проверка на оспорения акт на всички основания по чл. 146 вр. чл. 168 АПК, обсъжда събраните по делото доказателства и достига до обоснован извод за законосъобразност на оспорения административен акт. С оглед на изложеното Върховният административен съд намира, че обжалваното решение е правилно и не са налице сочените касационни основания за неговата отмяна. При направената служебна проверка по реда на чл. 218, ал. 2 АПК настоящата инстанция констатира, че същото е валидно и допустимо, поради което и на основание чл. 221, ал. 2 АПК следва да бъде оставено в сила. Предвид изхода на спора, своевременно направеното искане за присъждане на разноски на ответника е основателно като следва да се осъди Янаки и син ООД да заплати на Община Стара Загора сумата 100 лв., представляваща юрисконсултско възнаграждение за касационното производство. По изложените съображения Върховният административен съд, второ отделение,