Решение № 3135 от 10.03.2009 г. на ВАС по адм. д. № 12671/2008 г.

Решение № 3135 от 10.03.2009 г. на ВАС по адм. д. № 12671/2008 г., I о., докладчик съдията Емилия Миткова Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на Директор на Дирекция "ОУИ" при ЦУ на НАП - гр. Варна, срещу Решение № 565/4.08.2008 г., постановено по адм. д. № 2184/06 г. по описа на Варненски окръжен съд (ВОС), в частта с която е отменен РА № 0302585/11.07.2006 г., издаден от Франсуа Храч Цветкова на длъжност старши инспектор по приходите при Териториална дирекция на НАП гр. Варна, потвърден с Решение № 678/28.09.2006 г. на зам. директора на "ОУИ" - Варна при ЦУ на НАП, относно допълнително начислен ДДС в размер на 655.20 лв. по фактура № 85/8.09.2000 г. за данъчен период м. 09.2000 г., както и определената лихва за забава за разликата над 7.93 лв. до установения от органа по приходите размер от 501.08 лв. В жалбата се излагат доводи за неправилност на съдебното решение, като постановено в нарушение на материалния закон и при допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила - отменителни основания по чл. 209 т. 3 от АПК. Касаторът счита, че с процесния РА е намалено задължение за заплащане на ДДС за м. 10.2002 г. с процесната сума от 655.20лв., за която е отменен РА. Моли да бъде отменено решението с присъждане на юрисконсултско възнаграждение за две инстанции. Ответника по жалбата - Георги Димов Георгиев, действащ като ЕТ "Гама-7-Георги Георгиев" гр. Варна не взема становище по жалбата. Представителя на Върховна административна прокуратура излага доводи за основателност на жалбата. Върховният административен съд - първо отделение, като взе предвид становището на страните и извърши проверка на обжалваното решение на посочените касационни основания съгласно разпоредбата на чл. 218 ал. 1от АПК и след служебна проверка за допустимостта, валидността и съответствието на решението с материалния закон по реда на чл. 218 ал. 2 от АПК, приема касационната жалба за процесуално допустима като подадени в срока по чл. 211 от АПК, а по същество за неоснователна. Предмет на обжалване пред първоинстанционния съд е бил Ревизионен акт № 0302585/11.07.2006 г., издаден въз основа на надлежно възложена ревизия на ЕТ "Гама-7-Георги Георгиев" за задължения по ЗДДС за периода от 1.07.2000 г. до 28.02.2002 г. След подадена жалба по административен ред с Решение № 678/28.09.2006 г., на зам. директора на "ОУИ"-Варна при ЦУ на НАП, РА е отменен в частта с която е установен дължим ДДС за периода м. 07.2000 г. и за периода м. 10. 2000 г. до 30.10.2000 г. и е върната преписката на органа по приходите за издаване на нов ревизионен акт. В останалата част РА се потвърден е бил предмет на съдебно обжалване пред ВОС. С обжалваната част на решението, предмет на настоящото производство е отменен РА, досежно допълнително начислен ДДС в размер на 655.20лв. по фактура № 85/8.09.2000 г. за данъчен период м. 09.2000 г., и определената лихва за забава за разликата над 7.93лв. до установения от органа по приходите размер от 501.08лв. В останалата част поради липса на касационна жалба решението е влязло в законна сила. За да постанови решението в обжалваната част, съдът е приел, че в хода на ревизията на жалбоподателя са установени задължения за ДДС за м. 09.2000 г. в размер на 655.20лв. и лихва към 11.07.2006 г. в размер на 501.08лв., по издадената от него данъчна фактура № 85/8.09.2000 г. на стойност 3276.00лв., като данъка е начислен през м 10.2000 г. С РА органът е установил задължение за м. 09.2000 г. в размер на 655.20лв. и лихви в размер на 501.08лв. за периода от 1.10.2000 г. до 11.07.2006 г. и намалил задължението за заплащане на ДДС за м. 10.2002 г. със същата сума от 655.20лв. От правна страна съдът е приел, че при тълкуване на разпоредбата на чл. 55, ал. 5 от ЗДДС (отм.), се налага извода, че не съществува законова пречка за начисляване на данъка в по-късен момент, съобразно разпоредбите, действащи до изменението на закона 1.01.2003 г. Неизпълнението на задължението за своевременно начисляване на данъка води до възникване на задължението за заплащане на лихви, както и до реализиране на административнонаказателна отговорност на данъчния субект, като няма законова пречка за начисляване на данък добавена стойност и в по-късен момент, поради което незаконосъобразно органа по приходите е установил задължение на жалбоподателя за заплащане на ДДС през м. 09.2000 г., когато е била издадена фактурата. ДДС е начислен от ДЗЛ през м. 10.2000 г., поради което задължението е само за лихва за периода на забавата, а именно от 01.10.2000 г. до 31.10.2000 г. Тъй като РА е отменен от директора "ОУИ"-Варна за данъчния период от 1.10.2000 г. до 30.10.2000 г. и производството по обжалване е недопустимо, то съдът не се е произнесъл за задълженията за м. 10.2000 г. Решението е правилно. Въз основа на правилно установената и в съответствие със съдопроизводствените правила фактическа обстановка, която се възприема изцяло от настоящия състав, съдът е достигнал до законосъобразни правни изводи. По делото няма спор по фактите. Спорният момент и изложен като касационен довод е факта на намаленото задължение за заплащане на ДДС за м. 10.2002 г. с процесната сума от 655.20лв. Не се оспорва обстоятелството, че за м. 09.2000 г. ЕТ "Гама-7-Георги Георгиев" е издал данъчна фактура № 85/8.09.2000 г. на стойност 3276.00лв., като данъка. в размер на 655.20 лв. е начислен в счетоводството му през м 10.2000 г. С РА органът е доначислил ДДС за м. 09.2000 г. в посочения размер от 655.20лв. и лихви в размер на 501.08лв. за периода от 1.10.2000 г. до 11.07.2006 г. и е намалил задължението за заплащане на ДДС за м. 10.2002 г. със същата сума от 655.20лв. С Решение № 678/28.09.2006 г., на зам. директора на "ОУИ"-Варна при ЦУ на НАП, РА е отменен в частта с която е установен дължим ДДС за периода м. 10. 2000 г. до 30.10.2000 г. и е върната преписката на органа по приходите за издаване на нов ревизионен акт. При тази фактическа обстановка правилно съдът е приел, че начисляването на данъка в по-късен данъчен период, не обуславя отказ от признаване правото на данъчен кредит на основание чл. 64, т. 2 от ЗДДС. Нормата на чл. 55, ал. 6 от ЗДДС (отм.) в сила за процесния период, съдържа легално определение на понятието начислен данък, като то включва четири елемента, а именно: издадена фактура с включен ДДС, отразяване на фактурата в отчетните регистри по чл. 104 от ЗДДС, отразяване на ДДС в счетоводството на регистрираното лице-доставчик и отразяване на ДДС в подадената справка-декларация. Срок за последното не е законодателно предвиден. В този смисъл е редакцията на разпоредбата след изм., ДВ., бр. 117/2002 г., а именно, че данъкът по облагаемата доставка е начислен по смисъла на чл. 55, ал. 6 от ЗДДС от регистрираното по този закон лице (доставчик) най-късно към датата, на която изтича данъчният период, следващ периода през който е възникнало данъчното събитие за облагаемата доставка. Правилно съдът е приел, че неизпълнението на задължението за своевременно начисляване на данъка води до възникване на задължението за заплащане на лихви, както и до реализиране на административнонаказателна отговорност на данъчния субект, поради което решението в обжалваната си част е правилно и следва да бъде оставено в сила. Ирелевантно е обстоятелството, че задължението за заплащане на ДДС за м. 10.2002 г. е намалено с процесната сума от 655.20лв., тъй като РА е отменен в тази част (за периода м. 10. 2000 г. до 30.10.2000 г.) с Решение № 678/28.09.2006 г., на зам. директора на "ОУИ" - Варна при ЦУ на НАП и преписката е върната на органа по приходите за издаване на нов ревизионен акт. Съгласно изискванията на чл. 156 ал. 1 от ДОПК, предмет на съдебен контрол е ревизионният акт в частта, която не е отменена с решението по чл. 155 от кодекса, поради което и при наличие на висящо ревизионно производство за м. 10.2000 г., законосъобразно съдът е приел, че не следва да се произнася, а довода в тази насока в касационната жалба е неоснователен. Предвид на изложеното и на основание чл. 221, ал. 2 от АПК, ВЪРХОВНИЯТ АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД, I отделение