Решение № 4070 от 21.03.2012 г. на ВАС по адм. д. № 415/2012 г.

Решение № 4070 от 21.03.2012 г. на ВАС по адм. д. № 415/2012 г., VII о., докладчик председателят Веселина Тенева Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на "Стройгруп 2008" ЕООД, със седалище и адрес на управление гр. Пловдив, чрез управителя му Стоил Дечев срещу решение № 543 от 31.10.2011 г., постановено по административно дело № 651/2011 г. по описа на Административен съд Пазарджик. Касационният жалбоподател излага доводи за неправилност на решението, като постановено в нарушение на материалния закон и необоснованост - отменителни основания съгласно чл. 209, т. 3, пр. 1 и 3 от АПК. Твърди, че притежава лиценз, валиден до 22.03.2014 г., издаден на "Бумеранг Пловдив" ЕООД, с което представляваното от него дружество е в договорни отношения. Иска отмяна на съдебния акт, като се постанови ново решение по съществото на спора, с което да се отмени заповедта на началника на Областен отдел "Контролна дейност - ДАИ (ОО "КД - ДАИ"), гр. Пазарджик. Претендира разноски. Ответникът по касационната жалба - началникът на ОО "КД - ДАИ", гр. Пазарджик, не се явява и представлява. В постъпило по делото писмено становище оспорва касационната жалба и моли първоинстанционното решение като правилно да бъде оставено в сила. Представителят на Върховната административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба. ПАМ е била наложена на жалбоподателя, тъй като извършва обществен превоз на пътници без издаден лиценз. Правилно административният съд не е взел предвид представения договор за сътрудничество и съвместна дейност с "Бумеранг Пловдив" ЕООД и лиценза, издаден на същата фирма. Представеният договор е частен документ без достоверна дата, наред с това жалбоподателят не е направил възражение, че същият съществува към момента на прилагане на процесната ПАМ. Касационната жалба е подадена в срок и е допустима. За да се произнесе по съществото й, настоящият състав на Върховния административен съд, седмо отделение, взе предвид следното: С оспореното решение Административен съд Пазарджик е отхвърлил жалбата на "Стройгруп 2008" ЕООД срещу заповед № РД-20-1992 от 01.07.2011 г. на началника на ОО "КД - ДАИ", гр. Пазарджик, с която на същото на основание чл. 107, ал. 1 във вр. с чл. 106а, ал. 1, т. 1 и ал. 2, т. 1 и т. 4 от Закона за автомобилните превози (ЗАвтП) му е приложена принудителна административна мярка - спиране на ППС от движение за срок от 6 месеца чрез сваляне и отнемане на табела с регистрационен номер и отнемане на свидетелство за регистрация на автобус модел "Ивеко", собственост на касационния жалбоподател, и е определено място за домуване охраняем паркинг "Мърфи ойл", ЕООД - гр. Пазарджик. За да постанови акта си, съдът е приел от фактическа страна, че при извършена проверка за спазване разпоредбите на ЗАвтП, ЗДвП и издадените въз основа на тях подзаконови нормативни актове на 30.06.2011 г. било установено, че Стоил Дечев, в качеството му на водач на автобус Ивеко, извършва обществен превоз на пътници от гр. Пловдив за Цигов Чарк без издадено заверено копие от лиценз на Общността или удостоверение за обществен превоз на пътници на територията на Република България. Водачът представил заверено копие на лиценз, валиден до 23.03.2011 г. Автомобилът, с който извършвал превоза, е собственост на касатора. Бил съставен акт за установяване на административно нарушение и въз основа на него - издадена оспорената заповед. При така установените факти съдът е приел от правна страна, че процесната заповед е издадена от компетентен административен орган с оглед представената по делото заповед за делегиране на правомощието за издаване на ПАМ по чл. 106а от ЗАвтП. Счел е също така, че оспореният административен акт е издаден в законоустановената форма и при спазване на административнопроизводствените правила. Изложил е съображения, че е изпълнена хипотезата на чл. 106а, ал. 1, т. 1 от ЗАвтП, т. е. налице е извършване на обществен превоз на пътници без наличието на заверено копие на лиценз, поради което правилно е приложена процесната принудителна мярка. Мотивиран по този начин, административният съд е постановил решението си. Оспореният съдебен акт е законосъобразен. Съдът е решил спора съобразно данните по административната преписка, както и в съответствие с приложимите законови разпоредби. Правилно съдебният състав е приел, че оспорената административна мярка е издадена от компетентен административен орган и в предписаната от закона форма - процесната ПАМ е приложена със заповед на началник на Областен отдел "КД-ДАИ", гр. Пазарджик, който е сред упълномощените от изпълнителния директор на Изпълнителна агенция "Автомобилна администрация" длъжностни лица съгласно приложената по делото заповед № РД-01-736 от 19.12.2009 г. на последния. Изводът на първоинстанционния съд за съответствие на оспорения административен акт с изискванията на материалния закон също е правилен. Автомобилният превоз на пътници и на товари е дейност, която се характеризира с повишен риск за живота и здравето на хората. Това е наложило за упражняването й законодателят да установи императивно специални изисквания, гарантиращи определено ниво на професионална компетентност, благонадеждност и финансова стабилност. Значимостта на ценностите, върху които тази професионална дейност рефлектира, е обусловила подробната й регламентация на национално и на европейско ниво. Съгласно чл. 6, ал. 1 от ЗАвтП за извършване на обществен превоз на пътници е необходим лиценз за територията на страната или лиценз на Общността. Извършването на която и да е от формите на дейността без надлежно разрешение е въздигнато от законодателя в административно нарушение съгласно чл. 93, ал. 1 от ЗАвтП, за което се носи административнонаказателна отговорност и за преустановяването на което се прилага съответната принудителна мярка. Съдът, при вярно установени фактически обстоятелства, правилно е приел, че са изпълнени предпоставките по чл. 106а, ал. 1, т. 1 и ал. 2, т. 1 и т. 4 от ЗАвтП за прилагане на оспорената ограничителна мярка спрямо жалбоподателя. От доказателствата по делото е безспорно, че проверката на процесното ППС е извършена от оправомощен за целта служител на ИА "АА", при която е установено, че касационният жалбоподател извърша обществен превоз на пътници без да притежава необходимите разрешения за дейността. В тази връзка, неоснователни са доводите в касационната жалба, че не били налице материалноправните предпоставки за прилагане на процесната ПАМ с оглед представения по делото Лиценз № 0990 за международен автомобилен превоз на пътници с валидност от 23.03.2009 г. до 22.03.2014 г., издаден на "Бумеранг Пловдив" ЕООД, гр. Пловдив, за което представляващия "Стройгруп 2008" ЕООД твърди, че двете дружества са в договорни отношения. Редът за лицензиране на обществените превозвачи е уреден в Глава Втора на Закона за движение по пътищата, в съответствие с който кандидатът следва да докаже пред министъра на транспорта, информационните технологии и съобщенията или упълномощено от него длъжностно лице, че отговаря на изискванията за благонадеждност, професионална компетентност, финансова стабилност и установяване на територията на Република България (чл. 7, ал. 2 от ЗАвтП). Наличието на тези обстоятелства се преценява от компетентния орган по отношение на всеки кандидат. Една от хипотезите ресорният министър да откаже издаването на лиценз за дейността е кандидатът да не отговаря на някое от изискванията, изброени по-горе. Следователно, всеки лиценз е поименен, както се установява и от съдържанието на представения по делото такъв на името на "Бумеранг Пловдив" ЕООД, и същият дава право на конкретно посочения в него търговец да извършва съответната лицензирана дейност. Евентуалните договорни отношения между лицензираното дружество и друг търговец (в случая касационният жалбоподател) нямат за последица прехвърлянето на правата, произтичащи от издадения лиценз върху различно от лицензираното дружество. Изложените съображения за претърпени от "Стройгруп 2008" ЕООД значителни и трудно поправими вреди вследствие приложената ПАМ са напълно неотносими към законосъобразността на процесната мярка и не са основание за касиране на решението. Допуснато е нарушение на абсолютната забрана за извършване на обществен превоз без издаден лиценз за извършване на превоз на пътници или копие на лиценз, издаден от Общността. С оглед изложеното, правилно административният съд е приел, че са изпълнени предпоставките по чл. 106а, ал. 1, т. 1 и ал. 2, т. 1 и т. 4 от ЗАвтП. за прилагане на оспорената ограничителна мярка спрямо жалбоподателя. Тъй като не са налице сочените касационни основания за отмяна и след извършена служебна проверка на валидността, допустимостта и съответствието на решението с материалния закон съгласно чл. 218, ал. 2 от АПК, настоящият касационен състав счита, че обжалваното решение следва да бъде оставено в сила. Предвид изхода на спора, искането на касационния жалбоподател за присъждане на разноски е неоснователно. Воден от горното и на основание чл. 221, ал. 2, пр. 1 от АПК, Върховният административен съд, седмо отделение,