Решение № 4515 от 30.4.2025 г. на ВАС по адм. д. № 4739/2024 г.

Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК) във връзка с чл. 160, ал. 7 от Данъчно-осигурителния процесуален кодекс (ДОПК). Образувано е по касационна жалба на И. Д. С., подадена чрез пълномощника адв. Пелев, срещу Решение 3214/16.05.2023 г., постановено по адм. дело 9604/2020 г. по описа на Административен съд София-град, с което е отхвърлена жалбата му против Ревизионен акт (РА) Р-22221419000489-091-001/29.04.2020 г., издаден от органи по приходите при ТД на НАП София, в частта, изменена и потвърдена с Решение 1126/17.07.2020 г. на директора на дирекция Обжалване и данъчно-осигурителна практика (ДОДОП) София при ЦУ на НАП. В касационната жалба са изложени доводи за неправилност на решението поради нарушение на материалния закон, съществени нарушения на съдопроизводствените правила и необоснованост касационни основания по чл. 209, т. 3 АПК. Твърди се, че приходните органи не са доказали наличието на укрити доходи, поради което незаконосъобразно ревизията е протекла по реда на чл. 122 и сл. ДОПК. По отношение на установените за 2013 г. задължения се прави възражение за изтекла погасителна давност. Във връзка с установеното задължение за 2014 г. се твърди допуснато от приходните органи нарушение, изразяващо се неустановяване на относимите факти относно изтеглената от сметка на Бромак ЕООД сума, което е игнорирано от съда. Оспорена е констатацията на ревизиращите органи за извършен разход за погасяване на ипотечен кредит, тъй като сключеният договор за цесия не е произвел правно действие, противно на приетото от решаващата инстанция. Твърди се, че приходните органи не са доказали превишение на разходите над приходите за 2018 г. Иска се отмяна на обжалваното решение и на процесния ревизионен акт. В съдебно заседание касаторът, представляван от адв. Пелев, моли за отмяна на съдебното решение по аргументи, изложени в жалбата и в представени по делото писмени бележки. Претендира присъждане на разноски за двете съдебни инстанции, както и адвокатско възнаграждение в полза на адв. Пелев на основание чл. 38 от Закона за адвокатурата. Подадена е и частна жалба срещу Определение 4548/30.04.2024 г., постановено по адм. дело 9604/2020 г. по описа на Административен съд София-град, с което е отхвърлена молбата на С. за изменение на съдебното решение в частта му за разноските. Твърди се, че неправилно съдът е присъдил разноски в полза на приходната администрация по реда на Наредба 1 от 09.07.2004 г. вместо по реда на Закона за правната помощ. Иска се отмяна на определението и присъждане на разноски до установения в закона минимум. Ответникът директор на ДОДОП София, чрез юрк. Згурева, изразява становище за неоснователност на касационната жалба и моли обжалваното решението да бъде оставено в сила. Претендира присъждане на юрисконсултско възнаграждение за касационната инстанция. Не изразява становище по частната жалба. Представителят на Върховната касационна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, състав на осмо отделение, като обсъди допустимостта на касационната жалба, направените в нея оплаквания, при спазване на разпоредбите на чл. 218 и чл. 220 АПК, и съобрази становищата на страните, намира частната и касационната жалби за процесуално допустими като подадени в преклузивния срок по чл. 211, ал. 1 АПК, от легитимирана страна и против подлежащи на оспорване съдебни актове. За да се произнесе по съществото им съобрази следното: Предмет на обжалване пред Административен съд София-град е бил РА Р-22221419000489-091-001/29.04.2020 г., издаден от органи по приходите при ТД на НАП София, в частта, изменена и потвърдена с Решение 1126/17.07.2020 г. на директора ДОДОП София, с който на И. Д. С. са установени задължения за данък върху годишната данъчна основа по чл. 17 ЗДДФЛ за 2013 г. в размер на 168 200,00 лв. главница, ведно с 102 440,26 лв. лихви; за 2014 г. в размер на 4 480,67 лв. главница, ведно с 2 273,62 лв. лихви и за 2018 г. в размер на 4 144,99 лв. главница, ведно с 420,29 лв. лихви. Ревизионното производство е протекло по реда на чл. 122 и сл. ДОПК поради прието от приходните органи наличие на обстоятелството, регламентирано в ал. 1, т. 2 на нормата налице са данни за укрити доходи. В тази връзка от лицето е подадена декларация по чл. 124, ал. 3 ДОПК, в която са посочени размерите на началните разполагаеми средства за ревизираните периоди, както следва: към 01.01.2013 г. 5 000,00 лв.; към 01.01.2014 г. 25 000,00 лв.; към 01.01.2015 г. 40 000,00 лв.; към 01.01.2016 г. 70 000,00 лв.; към 01.01.2017 г. 50 000,00 лв.; към 01.01.2018 г. 30 000,00 лв. и към 01.01.2019 г. 120 000,00 лв. Наличието на посочените суми е възприето от ревизиращия екип. Установено е, че през ревизираните периоди от 01.01.2013 г. 31.12.2018 г. С. е получавал доходи от трудови правоотношения, доходи по договор за управление и контрол, обезщетения от НОИ за временна нетрудоспособност, коледна премия в размер на 450 000,00 лв. през 2013 г., както и суми в общ размер на 113 560 лв., получени чрез системата за парични преводи RINGS. Анализирани са и извършените от ревизираното лице разходи, като основните му плащания са за вноски по ипотечен кредит към КТБ АД, както и за осчетоводено прехвърляне на вземане с цедент М. М. П.. Приходните органи са установили, че в периода 01.01.2009 г. 20.06.2014 г. С. е бил представляващ на следните търговки дружества, свързани и контролирани от Ц. Р. В.: Бромак ЕООД (управител от 01.01.2009 г. до 20.06.2014 г.); Технотел Инвест АД (изпълнителен директор от 21.10.2010 г. до 20.06.2014 г.); Бромак Телеком Инвест АД (изпълнителен директор от 30.10.2012 г. до 20.06.2014 г.); Бромак Финанс ЕАД (изпълнителен директор от 27.01.2011 г. до 20.06.2014 г.) и Бромак Габрово ЕООД (управител от 04.12.2009 г. до 20.06.2014 г.). Към ревизията са приобщени доказателства, събрани в хода на ДП 1 по описа на СО СП по пр. 2077/2018 г., както и такива, свързани с ревизии на Технотел Инвест АД, Бромак Финанс ЕАД, Бромак Телеком Инвест АД и Бромак ЕООД. Установено е, че през данъчния период 2013 г. С. е изтеглил в брой парични средства от банкова сметка на Бромак Телеком Инвест АД в общ размер на 1 182 000 лв., както и от банкова сметка на Бромак ЕООД в размер на 50 000 лв. И по отношение на двете суми от лицето не са представени доказателства относно произхода и предназначението на паричните средства, поради което същите са третирани като друг доход по чл. 35, т. 6 ЗДДФЛ. Въз основа на приобщените доказателства по ДП 1 по описа на СО СП по пр. 2077/2018 г., е констатирано, че на С., съгласно РКО, е изплатена сума в размер на 450 000 лв. с посочено основание Коледна премия на 18.12.2013 г., която сума също е третирана от данъчните органи като друг приход по смисъла на чл. 35, т. 6 ЗДДФЛ. След извършване на съпоставка за съответствието между стойността на имуществото на лицето и направените от него разходи и декларираните и/или получени доходи за 2013 г. не е установено несъответствие. Определена е годишна данъчна основа в размер на 1 682 000 лв. (1 182 000 лв. + 50 000 лв. + 450 000 лв.), като е установен данък в размер на 168 200 лв., ведно с лихви в размер на 102 440,26 лв. За данъчния период 2014 г. ревизията е установила, че е налице недостиг на парични средства в размер на 9 806,75 лв. след извършена компенсация с установено превишение при съпругата на ревизираното лице. Констатирано е, че С. е изтеглил от банкова сметка на Бромак Телеком Инвест АД сума в размер на 35 000 лв., по отношение на които не са представени доказателства за разходване във връзка с дейността на дружеството, поради което е прието, че сумата подлежи на облагане в съответствие с чл. 35, т. 6 ЗДДФЛ. При анализ на извършените през периода разходи, органите по приходите са установили, че лицето е извършило плащане в размер на 77 262,00 лв. (39 500,00 евро) за осчетоводено прехвърляне на вземане с вх. 10193 от 30.10.2014 г. между цедент М. М. П. и С. в качеството му на цесионер съгласно одобрено Решение 303 на квесторите на КТБ АД. С придобиването на вземането лицето е погасило предсрочно ипотечен банков кредит към КТБ на 07.11.2014 г. Определена е годишна данъчна основа в размер на 44 806,75 лв., представляваща сбор от установения паричен недостиг в размер на 9 806,75 лв. и изтеглената от банкова сметка на Бромак Телеком Инвест АД сума в размер на 35 000 лв., в резултат на което е установено задължение за годишен данък в размер на 4 480,67 лв., ведно с 2 273,62 лв. лихви. За 2018 г. е установен недостиг на парични средства в размер на 14 364,15 лв. след извършена компенсация с установено при съпругата на С. превишение. Констатирано е, че през периода чрез системата за парични преводи RINGS лицето е получило сума в размер на 113 560,00 лв. Формирана е данъчна основа в размер на 127 924,15 лв., представляваща сбор от установения недостиг и получената сума с неустановен произход. При оспорване на ревизионния акт по административен ред е констатирано, че сумата в размер на 113 560,00 лв. не представлява сума с неустановен произход, а преведени със закъснение за периода м. 07.2015 г. м. 11.2018 г. трудови възнаграждения от Фина С АД. Съответно отразените в приходната част суми от Фина С АД за 2015 г., 2016 г. и 2017 г. са извадени, като и след извършената корекция не са установени задължения за посочените периоди. По тези съображения данъчната основа за 2018 г. е определена от решаващия орган в размер на 41 449,88 лв., представляваща недостиг на парични средства през периода, съответно е установен дължим данък в размер на 4 144,99 лв., ведно с лихви в размер на 420,29 лв. Първоинстанционният съд е приел, че актът е издаден от компетентни органи, в законоустановената форма, при липса на допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила и в съответствие с материалния закон. За да отхвърли жалбата на С. против РА, съдът мотивирано е споделил извода на приходните органи за наличие на укрити доходи на лицето през ревизираните периоди, обусловил законосъобразното протичане на ревизията по реда на чл. 122 и сл. ДОПК. Въз основа на приетите по делото доказателства и констатациите на приетата по делото съдебно-счетоводна експертиза, съдът е приел за установено по несъмнен начин, че С. е извършил тегления на суми от разплащателните сметки на Бромак Телеком Инвест АД и Бромак ЕООД през 2013 и 2014 г. Липсват доказателства с паричните средства да са захранени касите на дружествата, като представените уведомления от Бромак Телеком Инвест АД и Бромак ЕООД, с които е заявено, че спорните суми нямат характер на изплатен доход в полза на С., не са кредитирани. Не е установено и разходване на изтеглените парични средства във връзка с осъществяване на търговската дейност на дружеството. Като правилен е възприет и изводът на приходните органи, че сумата от 450 000 лв., изплатена съгласно РКО в полза на ревизираното лице, представлява доход от друг източник по смисъла на чл. 35, т. 6 ЗДДФЛ. Съдът не е кредитирал заключението на приетата по делото почеркова експертиза, че подписът на И. С. върху процесния касов ордер, на който е поставена с щемпел датата 18.12.2013 г., не е от периода около тази дата, а е положен в периода около 1998 г. Излагайки подробни мотиви, АССГ е кредитирал присъединените доказателства от ДП по пр. 2077/2018 г., въз основа на които е приел, че посочената сума е получена от ревизираното лице на датата, отразено в касовия ордер, поради което представлява недеклариран доход, подлежащ на облагане. Въз основа на приетите по делото доказателства - извлечения от банкова сметка на С. и писмо вх. 59-00-379/03.10.2019 г. от КТБ АД, съдът е приел, че чрез придобиване на вземането в размер на 39 500 евро, жалбоподателят е погасил предсрочно ипотечен банков кредит /целеви за закупуване на апартамент/ към КТБ АД на 07.11.2014 г. Поради това, посочената сума правилно е отразена като разход в движението на паричните средства за 2014 г. и въз основа на това законосъобразно е определен размерът на данъчната основа за облагане за същия данъчен период. Съдът е приел за правилно формирани паричните потоци по години, поради което е отхвърлил жалбата на С. и в частта относно установения недостиг за 2018 г. Не са възприети посочените от С. нови размери на разполагаемите парични средства към началото и края на всеки от ревизираните периоди, тъй като не са представени конкретни доказателства, обосноваващи ги. Решението е валидно и допустимо, но частично неправилно. Основателно е възражението на касатора, че установените с РА за 2013 г. задължения за данък върху годишната данъчна основа по чл. 17 ЗДДФЛ са погасени по давност, което налага отмяна на оспореното съдебно решение в тази му част. Съобразно чл. 171, ал. 2 ДОПК с изтичането на 10-годишен давностен срок, считано от 1 януари на годината, следваща годината, през която е следвало да се плати публичното задължение, се погасяват всички публични вземания независимо от спирането или прекъсването на давността. В конкретния случай приходните органи са констатирали, че С., през данъчния период 2013 г., е изтеглил в брой парични средства от банкова сметка на Бромак Телеком Инвест АД и от Бромак ЕООД, както и е получил сума в брой с основание коледна премия . Сумата, получена от лицето през 2013 г., възлизаща на общо 1 682 000 лв., е следвало да бъде декларирана, а дължимият за нея данък платен през 2014 г. Съобразно чл. 171, ал. 2 ДОПК давността е започнала да тече на 01.01.2015 г. и е изтекла на 31.12.2024 г. Посоченият юридически факт е установен и от приходните органи, като видно от Разпореждане за частично прекратяване на производство по принудително изпълнение съгласно чл. 255 ДОПК от 14.03.2025 г. и разпечатка от портала за електронни услуги на НАП (л. 143 и л. 145 от делото), представени от касатора, установените с РА задължения в размер на 168 200 лв. главница, ведно с лихви в размер на 102 440,26 лв., са отписани като погасени по давност. По делото не са налице данни и доказателства за прилагане на предвидените в чл. 171, ал. 2 ДОПК изключения. С оглед изложеното решението, в частта, с която е отхвърлена жалбата по отношение на установените с РА задължения за данъчен период 2013 г., следва да бъде отменено поради изтекла погасителна давност. Решението следва да бъде отменено и в частта за разноските, присъдени в полза на НАП. По отношение на установените задължения за данъчни периоди 2014 г. и 2018 г.: При проведена ревизия по особения ред на чл. 122 и сл. ДОПК в тежест на органите по приходите е да установят главно и пълно наличието на едно или няколко от алтернативно предвидените основания по чл. 122, ал. 1 ДОПК. В разглеждания случай, въз основа на събраните в хода на ревизията писмени доказателства, приходните органи са направили съпоставка на получените от задълженото лице доходи и извършените разходи, в резултат на което са установили несъответствие, като е констатирано превишение на разходите над доказаните доходи. Прието е наличие на хипотезите по чл. 122, ал. 1, т. 2 ДОПК наличие на данни за укрити приходи или доходи, което, както правилно е приел съдът, се установява от доказателствата по делото. От приходните органи е установено, че през 2014 г. С. е изтеглил от банкова сметка на Бромак Телеком Инвест АД сума в размер на 35 000 лв., по отношение на които не са представени доказателства за разходване във връзка с дейността на дружеството, поради което е прието, че сумата подлежи на облагане в съответствие с чл. 35, т. 6 ЗДДФЛ. За периода е констатиран и паричен недостиг в размер на 9 806,75 лв., като в разходната част на съпоставката между получените и разходените от лицето средства е включена сума в размер на 77 262,00 лв. (39 500 евро) за осчетоводено прехвърляне на вземане с вх. 10193 от 30.10.2014 г. между цедент М. М. П. и С., в качеството му на цесионер съгласно одобрено Решение 303 на квесторите на КТБ АД. С придобиването на вземането лицето е погасило предсрочно ипотечен банков кредит към КТБ на 07.11.2014 г. Правилно и в съответствие с приетите по делото писмени доказателства съдът е приел, че не е установено изтеглената сума в размер на 35 000 лв. да е използвана във връзка с дейността на Бромак Телеком Инвест АД, от което следва, че същата е останала в патримониума на С., съответно правилно е третирана като доход от друг източник и е обложена. Представеното при ревизията уведомление от 30.03.2020 г. от ревизираното лице, в качеството му на представляващ дружеството, в което същото е отразило благоприятни за него обстоятелства, не представлява доказателство, че изтеглените средства са на разположение на Бромак Телеком Инвест АД и са използвани за икономическата му дейност. Различен извод не се обосновава и от приложените счетоводни извлечения от сметка 503 Разплащателна сметка , в който смисъл е и заключението по ССчЕ, тъй като липсват банкови извлечения сумата в действителност да е внесена по сметка на дружеството. Както правилно е приел и съдът, не са представени и доказателства за разходване на средствата за дейността на Бромак Телеком Инвест АД, които да обуславят изключване на сумата от формираната годишна данъчна основа на лицето. Правилен и обоснован е изводът на приходните органи, възприет и от административния съд, че сумата в размер на 77 262 лв. (39 500 евро) представлява разход на ревизираното лице, осъществен за погасяване на банков кредит. Съответно, неоснователни са касационните възражения, свързани с облигационните отношения между страните по договора за цесия, както и за новиране на ипотеката за придобиване на недвижим имот на 15.10.2020 г. В хода на ревизията от КТБ АД са представени извлечения от банкови сметки на С., от които е видно, че на 30.10.2014 г. е извършено прехвърляне на вземане с вх. 10193/30.10.2014 г. между цедента Палукова и С., в качеството му на цесионер, съгласно одобрено Решение 303 на квесторите на банката в изпълнение на Заповед 3-2732/27.10.2014 г., на стойност 39 500 евро. Следващата стопанска операция, намерила отражение в извлечението, е за погасяване на просрочена и редовна главница в общ размер на 39 461,01 евро. От представените 2 броя справки от 07.06.2019 г. и от 27.09.2019 г., е установено, че кредитът на С., отпуснат от КТБ АД е погасен на 07.11.2014 г. Тези обстоятелства недвусмислено сочат, че през 2014 г. лицето е направило разход за погасяване на отпуснатия му банков кредит, който представлява укрит доход и законосъобразно е включен в данъчната основа за облагане през ревизирания период. По отношение на установения паричен недостиг за 2018 г. касаторът не излага конкретни съображения, съответно констатациите на приходните органи и извършената съпоставка и анализ на получените доходи и сторените разходи следва да се приеме за правилна. По отношение на възражението, че приходните органи, а и съда не са приели посочените с възражението срещу ревизионния доклад размери на разполагаемите средства, следва да бъдат споделени мотивите на решаващата инстанция, според които от лицето, чиято е доказателствената тежест, не са представени доказателства, обосноваващи новопосочените размери. Не могат да бъда споделени твърденията на С., че се касае за допуснати неточности, тъй като между първоначално поосочените суми и тези, отразени във възражението са налице съществени отклонения т.напр. с декларацията по чл. 124, ал. 3 ДОПК към 01.01.2014 г. е посочена сума в размер на 25 000 лв., а към 01.01.2019 г. 120 000,00 лв., а впоследствие 40 000,00 лв., съответно 60 000,00 лв. По гореизложените съображения настоящият касационен състав приема, че решението в частта, с която е отхвърлена жалбата срещу РА за установените задължения за 2014 г. и 2018 г., като правилно постановено, следва да бъде оставено в сила. Частната жалба срещу Определение 4548/30.04.2024 г., постановено по адм. дело 9604/2020 г. по описа на Административен съд София-град, е неоснователна. Както правилно административният съд е приел, че производството по делото е проведено по реда на чл. 156 и сл. ДОПК, съответно по отношение на разноските приложение намира нормата на чл. 161, ал. 1 ДОПК, която е специална спрямо чл. 143, ал. 3 АПК и чл. 78, ал. 8 ГПК. Поради това, дължимото на основание чл. 161, ал. 1 ДОПК в полза на приходната администрация юрисконсултско възнаграждение правилно е определено по реда на Наредба 1 от 9.07.2004 г. за възнаграждения за адвокатската работа (загл. изм. ДВ, бр. 14 от 2025 г.), а не съобразно чл. 37 от Закона за правната помощ. По разноските: При този изход на спора в полза на касатора се следват разноски за първоинстанционното производство в размер на 576 лв., определени съобразно отменената част от РА. На основание чл. 38, ал. 1, т. 2 и т. 3 от Закона за адвокатурата и съгласно представените договори за правна защита и съдействие, в полза на адв. Пелев следва да се присъди сума в общ размер на 4 319 лв., представляваща адвокатско възнаграждение за процесуално представителство на И. Д. С. пред двете съдебни инстанции. При този изход на спора и на основание чл. 161, ал. 1 ДОПК във вр. с чл. 8, ал. 1 вр. чл. 7, ал. 2 т. 5 от Наредба 1 от 9.07.2004 г. за възнаграждения за адвокатската работа, в полза на НАП се следват разноски за юрисконсултско възнаграждение в размер на 639,46 лв. за всяка съдебна инстанция, или общо в размер на 1 278,92 лв. Воден от горното и на основание чл. 221, ал. 2 АПК, Върховният административен съд, състав на осмо отделение