Решение № 12869 от 17.10.2012 г. на ВАС по адм. д. № 16654/2011 г.

Решение № 12869 от 17.10.2012 г. на ВАС по адм. д. № 16654/2011 г., I о., докладчик председателят Фани Найденова Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на "Индустриалкомплект" АД, със седалище в гр. Пловдив, срещу Решение № 2299/12.10.2011 г., постановено по адм. д. № 2881/11 г., по описа на Административен съд-гр. Варна, с което е отхвърлена жалбата на дружеството срещу против Решение № 9300-446/03.05.2011 г. към ЕАД № 08ВG002006Н0010155/20080929 на началника на МП "Пристанище Леспорт", потвърдено с Решение № И47-150/22.07.2011 г. на началника на Митница - Варна, за определени държавни вземания, както следва: мито - 1 154,77 лв. и ДДС - 230,95 лв. В касационната жалба се излагат доводи за неправилност на съдебното решение, като необосновано и постановено в нарушение на материалния закон, обосноваващо отменително основание по чл. 209, т. 3 от АПК. Според касаторът неправилно съдът е приел, че са налице предпоставкиет на чл. 78, § 3 от Регламент 2913/92 г. на Съвета относно създаване на митническия кодекс на общността, както и че обжалвания акт е мотивиран. На следващо място излага доводи, че натриевия сулфат не следва да попада в Глава 28 на хармонизираната система за описание и кодиране на стоките. Моли да бъде отменено решението. Ответникът по жалбата началникът на МП "Пристанище Леспорт" Варна, в писмено становище оспорва жалбата. Представителят на Върховна административна прокуратура излага мотивирано становище за неоснователност на жалбата. Касационната жалба е процесуално допустима, а разгледана по същество е неоснователна. Предмет на обжалване пред първоинстанционния съд е било решение на началника на МП "Пристанище Леспорт", с което в резултат на извършена корекция на декларираната тарифна позиция за внесена стока "безводен натриев сулфат" от Руската Федерация, са преизчислени държавните вземания и са определени дължими от дружеството митни сборове и други държавни вземания - ДДС. За да постанови обжалваното решение, съдът правилно е установил, че спор по фактите не съществува. Спорът е правен и се свежда до правилното определяне на тарифната позиция. Стоката е декларирана с тарифен код 2530 90 98 00 "минерални продукти, неупоменати, нито включени другаде". С писмо на Централно митническо управление са изпратени резултати по две митнически лабораторни експертизи по други два вноса, относно извършен анализ на проби от стоки описани като "естествен натриев сулфат". Резултатите от експертизите са потвърдили информацията от придружаващите стоката сертификати за качество, според които стоката представлява безводен натриев сулфат (динатриев сулфат) с висока степен на чистота - 99,7%. В писмото е посочено, че въз основа на правила 1 и 6 от общите правила за тълкуване на КН, този продукт следва да се класира в КН код 28331100 "динатриев сулфат". Класирането е съобразено с решение за класиране в посочената подпозиция, прието от Комитета по Хармонизираната система (КХС) към Световната митническа организация. При тези данни и на основание чл. 78 от Регламент (ЕИО) на Съвета № 2913/92 г. относно създаване на МК на Общността /Регламент/ е извършена последваща проверка на подадената от "Индустриалкомплект" АД митническа декларация, в хода на която е прието за установено, че натриевия сулфат произвеждан в Руската федерация, следва да бъде класиран в позиция 2833, подпозиция 283311, с оглед на което на основание чл. 78, § 3 от Регламент № 2913/92 г. е извършена корекция на декларираната тарифна позиция и са преизчислени държавните вземания. При така установеното от фактическа страна, съдът е приел, относно първият спорен момент, че са налице предпоставките за извършване на последваща проверка на декларацията по реда на чл. 78, § 3 от Регламента, като се е позовал на относимите правни разпоредби, вкл. относно прилагането на режима "допускане за свободно обращение" и вносно митническо задължение, което според чл. 201, § 2 от Регламента, възниква от момента на приемане на митническата декларация и длъжник, според § 3 на същата разпоредба е деклараторът. Задължение на декларатора е да предостави точни данни за определянето на правилната позиция при тарифното класиране на стоката, като в случай на съмнение може да поиска от митническите органи обвързваща тарифна информация съгласно чл. 12 от Митническия кодекс. Тъй като при приемането на митническата декларация, митническите органи не се произнасят по верността на предоставените от декларатора данни, не съществува пречка да проверят впоследствие верността на тези данни, като в този смисъл съдът се е позовал на Решение на СЕС от 15.09.2011 г. по дело С-138/10, т. 39, респ. чл. 78, § 3 от Регламента. Досежно изразът "неверни или непълни данни", съдът се е позовал на решение на СЕС от 14.01.2010 г. по съединени дела С-430/08 и С-431/08, т. 56, в което е прието, че "...чл. 78, пар. 3 не провежда разграничение между грешките и пропуските, които могат да бъдат поправени, и тези, които не могат. Изразът "неверни или непълни данни" трябва да се тълкува в смисъл, че обхваща както фактическите грешки или пропуски, така и грешките при тълкуването на приложимото право". В конкретния случай, грешката при посочването на тарифната позиция предвид даденото от СЕС тълкуване, попада в обхвата на понятието "неверни или непълни данни", т. е. в приложното поле на чл. 78, пар. 3 от Регламента. Относно вторият спорен момент, а именно дали стоката следва да се класира с код 2530 90 98 00 като естествен продукт или като динатриев сулфат в код 2833 11 00 00, съдът подробно е обсъдил разпоредбата на чл. 27, ал. 1 от ЗМ, досежно тарифното класиране на стоките. Относно процесните позиции 2530 и 2833, подробно съдът е обсъдил обяснителните бележки към КН на ЕО, които препращат към обяснителните бележки на ХС, кодовете на позициите и подпозициите по КН и забележка 4 към глава 25 на Регламент № 1214/2007, позиция 2530 минерални продукти неупоменати нито включени другаде и е приел, че включва по-специално: неекспандираните вермикулит, перлит и хлорити; видовете багрилна пръст, дори калинирани или смесени по между си; естествените слюдести железни оксиди; естествената морска пяна (дори на полирани парчета); естествения кехлибар; възстановените морска пяна и кехлибар на плочки, пръчици, пръчки или подобни форми, само формовани; черния кехлибар; стронцевия карбонат (стронцианит), дори калциниран, с изключение на стронциевия оксид; парчета и отломки от грънчарски продукти, парчета от тухли и бетонни блокове. Според забележка 1 от бележките, освен при обратни разпоредби и като се има предвид забележка 4, в позициите по глава 25 влизат само необработените продукти или промитите продукти (дори с помощта на химикали), премахващи примесите, без да изменят структурата на продукта), начупени, смлени, стрити на прах, утаени, пресяти, прецедени, обогатени чрез флотация, магнитна сепарация или други механични или физични способи (с изключение на кристализацията), но не и продуктите, които са печени, калцинирани, получени в резултат на смесване или подложени на друг вид по-напреднала обработка от посочената във всяка позиция. За безспорно между страните съдът е приел, че продуктът предмет на процесния внос се добива в резултат на отделянето на кристалната вода от решетката на кристалохидрата и получаване на безводната му кристална форма. Според забележка 1 към обяснителните бележки, в позиция 2530 се включват само необработените продукти, утаени, пресяти, прецедени, обогатени чрез флотация, магнитна сепарация или други механични или физични способи, от които обаче изрично е изключен процеса на кристализация. В този смисъл, съдът се позовава на решение на Комисията по Хармонизираната система Решение на Комитета по Митническия кодекс, съгласно, които натриевите сулфати, какъвто е предмета и на процесния внос, следва да бъдат класирани съгласно заглавие 28.33, подзаглавие 2833.11. Мненията за тарифно класиране, съдът е приел, че съгласно чл. 27, ал. 2 от ЗМ и Наредба № 8/19.10.2004 г. за допълнителните правила за тарифно класиране на стоки, са задължителни при определяне на тарифните позиции на стоките, поради което обжалвания акт е законосъобразен. Касационната жалба по своята същност представлява повтаряне на доводите изложени пред първоинстанционния съд, които са подробно обсъдени от съда и не следва да бъдат повтаряни. Така относно довода, за липса на мотиви в обжалваното решение, относно непълни или неверни данни при декларирането на стоките, подробно съдът е изложил мотиви защо приема, че са налице предпоставките на чл. 78, § 3 от Регламента, като се е позовал и на практика на СЕС. Неоснователен е довода, че посочените в Решението на началника на Митница - Варна правни основания не се съдържат в Решението на началника на МП "Пристанище Леспорт", поради което е налице липса на правни основания в обжалвания акт, тъй като същите не са свързани със спорното материално право и процедурата визирана в хипотезата на последващата проверка. Така чл. 201, § 1, б. "а" от МК визира вида на режима, а именно пускане в свободно обращение на стока, подлежаща на облагане при износ; а чл. 54, вр. чл. 56 от ЗДДС определя момента на настъпване на данъчното събитие при внос, респективно компетентността на митническите органи. Факта, че посочените правни норми не са изписани цифрово в обжалваното решение на началника на МП "Пристанище Леспорт", не налага на извода за липса на правни основания за издаване на акта по смисъла на чл. 59, ал. 2, т. 4 от АПК. Неоснователни са доводите за неправилно тарифиране на процесните стоки от глава 25 /природни продукти/ в глава 28 /синтетични продукти/, тъй като естествено добития безводен натриев сулфат се отъждествява със синтетичните продукти на неорганичната химическа технология. На първо място в тази насока от касатора не са ангажирани доказателства в хода на първоинстанционното производство, включително изслушване на СТЕ, предвид необходимостта от специални знания. На следващо място от подробно извършения анализ в мотивите на съда на решение на Комисията по Хармонизираната система и Решение на Комитета по Митническия кодекс, безспорно се установява, че натриевите сулфати, какъвто е предмета и на процесния внос, следва да бъдат класирани съгласно заглавие 28.33, подзаглавие 2833.11. Настоящият състав на Върховния административен съд изцяло споделя изводите в първоинстанционното решение и намира, че същото като правилно, следва да бъде оставено в сила. Воден от горното и на основание чл. 221, ал. 2, предл. първо АПК Върховният административен съд, първо отделение,