Решение № 7730 от 19.8.2022 г. на ВАС, V о.

Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на Т. Тодоров срещу решение 6533 от 09.11.2021 г. постановено по адм. дело 7262/2021 г. по описа на Административен съд София-град (АССГ), с което е отхвърлена жалбата му срещу решение ППН-01-467/2020 от 02.07.2021 г. на Комисията за защита на личните (КЗЛД), с което на Т. Тодоров е разпоредено в срок от един месец да промени обхвата на заснемането на камери 1, 2, 4 и 5, разположени в имота му с адрес гр. София, [жк], [улица]по начин, по който да не заснемат обществени площи и чужди имоти. По наведени доводи за неправилност на решението се иска отмяната му. Ответникът по касационната жалба Комисията за защита на личните данни, чрез главен юрисконсулт М. Асьова поддържа, че същата е неоснователна, обжалваното решение е правилно и иска да се остави в сила. Претендира присъждане на юрисконсултско възнаграждение за касационната инстанция. Ответникът Р. Петров оспорва касационната жалба и моли да се потвърди решението. Прокурорът от Върховната административна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, състав на пето отделение, след като прецени данните по делото и доводите на страните, приема за установено следното: Касационната жалба е подадена от надлежна страна, против подлежащ на оспорване съдебен акт, който е неблагоприятен за нея, както и в рамките на преклузивния срок по чл. 211 от АПК, поради което е процесуално допустима. Разгледана по същество е неоснователна. Административен съд София-град е бил сезиран с жалба от Т. Тодоров срещу решение ППН-01-467/2020 от 02.07.2021 г. на КЗЛД. Същото е постановено в производство по реда на чл. 38 от Закона за защита на личните данни (ЗЗЛД), като същото е образувано по повод жалба на Р. Петров с твърдения, че съседът му Т. Тодоров е монтирал видеокамери в своя имот с адрес гр. София, [жк], [улица], с които го наблюдава, записва и филмира, тъй като обхватът на камерите включва имота му с адрес гр. София, [жк], [улица], без да е изискано съгласието и/или разрешението на Петров или това на семейството му. В мотивите на съдебното решение е изложена фактическата обстановка по повод развилото се административно производство и конкретно по повод извършена проверка, за което е съставен констативен акт ППН-02-40 от 28.01.2021 г., като в същия се съдържат констатации за наличието на монтирани пет броя стационарни видеокамери, които са със следните периметри за видеонаблюдение: камера 1: Заснема част от двора на Тодоров, оградата, входния портал на къщата, част от улицата пред къщата, част от оградата, деляща неговия двор с двора на Петров; камера 2: Заснема портала на двора и малка част от оградата, деляща двата съседни имота, малка част от улицата пред къщата; камера 3: Заснема дворното пространство и тясна част от имота на Петров; камера 4: Заснема част от дворното пространство, част от парапета на втория етаж и част от улицата пред къщата; камера 5: Заснема част от дворното пространство, оградата, разделяща двата съседни имота, както и тясна част от двора на Петров. В констативния акт е отразено, че Тодоров е дал информация, че лично е монтирал камерите в качеството му на собственик на имота, като в същия е отразено също така, че до входната врата на имота е монтирана информационна табела, означаваща извършването на видеонаблюдение. От правна страна съдът е приел, че актът е издаден от компетентен орган, в предвидената от закона форма, при спазване на предвидените в закона административнопроизводствени правила и в съответствие с материалния закон и неговата цел. Решението е правилно. Правилно първоинстанционният съд е приел, че оспореният акт на КЗЛД е издаден от компетентен орган, в предвидената писмена форма, при спазване на административнопроизводствените правила и в съответствие с материалния закон и неговата цел. Споделят се изцяло мотивите на административния съд, че в процесния случай извършеното от Т. Тодоров обработване на лични данни, чрез заснемане и записване с монтирана система за видеонаблюдение е допустимо само при заснемане на собствения му имот, но не и такова обхващащо части от други имоти, включително публични места (улица) извън процесния имот. Правилен е изводът на съда, че след като по делото категорично е установено, че някои от поставените камери заснемат част от улицата пред имота на Тодоров, а една камера заснема малка част от имота на Петров, същото води до нарушение принципа по чл. 5, §1, б. б от Регламент (ЕС) 2016/679, а именно личните данни следва да са подходящи, свързани с и ограничени до необходимото във връзка с целите, за които се обработват. Обработването на лични данни извън обхвата на имота на Тодоров е извън необходимото за целта обработване. Законосъобразно е и заключението на първоинстанционния съд, основано и на решение на СЕС от 11.12.2014 г. по дело C-212/13, с предмет преюдициално запитване, отправено на основание член 267 ДФЕС от Nejvyssi spravni soud /Чешка република/, с акт от 20 март 2013 г., постъпил в Съда на 19 април 2013 г., в рамките на производството по дело Frantisek Rynes срещу Urad pro ochranu osobnich udaju /Служба за защита на личните данни/, относимо до тълкуването на член 3, параграф 2 от Директива 95/46/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 24 октомври 1995 г. за защита на физическите лица при обработването на лични данни и за свободното движение на тези данни /отменена с чл.94 от Регламент(ЕС) 2016 на ЕП и на Съвета от 27.04.2016 г. относно защитата на ФЛ във връзка с обработването на лични данни и относно свободното движение на такива данни и за отмяна на Директива 95/46/ЕО / за допустимост на извършването на видеонаблюдение само чрез монтираните камери, заснемащи собствеността на Т. Тодоров, но не и такова, обхващащо други части на съседни имоти, включително публични места извън неговата собственост /по аргумент на т. 13, т. 14 и т. 35 от цитираното решение/. Предвид изложеното, обжалваното решение е правилно и следва да се остави в сила. С оглед изхода на спора и направеното искане от процесуалния представител на ответника по касация, Т. Тодоров ще следва да бъде осъден да заплати на КЗЛД юрисконсултско възнаграждение в размер на 100 лева. По изложените съображения и на основание чл. 221, ал. 2, предл. първо от АПК, Върховният административен съд, тричленен състав на пето отделение